Всичко за жената

Какъв тип е кожата на моето лице? На този въпрос може да си отговори всяка жена след внимателно изследване на лицето с увеличаващо огледало, парче попивателна хартия и синя лакмусова хартия (може да се купи от всяка аптека).
При това изследване жената трябва да обърне внимание на следните три неща:
Вид на кожата. С увеличително огледало при внимателно и системно изследване на кожата на лицето можете да откриете и най-малките дефекти: разширени пори, черни и бели точки, косми, лъскавина, загрубяване, люспи, различни петна, червени и гнойни
пъпчици и т.н. С огледалото откривате и първите бръчки по вашето лице.
Омазняване на кожата. Активността на мастните жлези на кожата, омазняването й се определя чрез чиста, доста рехава попивателна хартия. Леко прилепете за няколко секунди хартията върху лицето, без да търкате. Особено внимание обърнете на носа и челото. След премахване на попивателната хартия изследвайте нейната повърхност. Ако върху нея личат ясно мазни петна, вашите мастни жлези функционират усилено – кожата е мазна. Ако попивателната хартия с едва омазнена, вашата кожа е в отлично състояние, мастните жлези функционират нормално, вие имате нормално омазнена кожа. Ако липсват всякакви мазни следи по хартията, това говори за недостатъчност във функцията на мастните жлези, за прекалена сухост на кожата.
Този метод е доста груб и несъвършен, но е достатъчен за ориентиране и практически може да служи на всяка жена. Съществуват по-сложни и фини методи за извличане на кожната мазнина в лабораторна обстановка.
Отчитане на кожната киселинност. Лакмусовата хартия е синя и има свойството да се оцветява в червено от киселини. За да проверите киселинността на вашата кожа, поставете лакмусова хартия върху лицето, натиснете я леко с пръсти в продължение на една минута и след това я отделете.
Ако хартията остане синя, това означава, че вашата кожа има алкална реакция и поради това лесно се инфектира. Ако хартията се оцвети лилаво розово, това означава, че вашата кожа е с нормална киселинност.
Ако хартията се оцвети розовочервено, вашата кожа е силно киселинна и това означава, че тя е нежна, чувствителна и е склонна бързо да се изхаби и остарее. Такава кожа лесно се възпалява, по нея често се появяват екземи и други кожни заболявания.

Продукти за 4 порции: 4 по-големи пъ­стърви, 50 г масло, 2 винени чаши бяло вино, 1 супена лъжица брашно, 2 жълтъка, сок от 1 лимон, по 1 чаена лъжичка ситно накълцан копър, магданоз и естрагон.

Пъстървите се изчистват, измиват се и се оставят за около 10 мин в разтвор от оцет, сол и вода. В съда, в който ще се приготвят рибите, се разтопява маслото, слагат се изцедените пъстърви и се заливате бялото вино. Покритият с капак съд се по­ставя във фурната и рибите се задушават при температура 200 – 220° С около 30 мин. След това се изваждат много внимателно с тортена лопатка и се слагат върху предварително затоплена ши­рока чиния. Сосът от печеното се кипва и се сгъстява с размитото в 1—2 супени лъжици студена вода брашно, отдръпва се от печ­ката и в него внимателно се разбъркват жълтъците. Прибавят се фино накълцаните подправки и лимоновият сок. С този сос се за­ливат рибите. Украсяват се с лимонови резанки, листа от зелена салата и клонки от подправките. Поднасят се с обелени, сварени в подсолена вода картофи.

Понякога за щастие твърде рядко в банята или кухнята се откъртва някоя плочка. Не чакаме тя да падне, а веднага щом забележим това, внимателно я изваждаме и прибираме. Когато за­почнем поправката, първо изсичаме и изкъртваме парчето твърда мазилка, останало на стената. Отделяме внимателно и остатъците от замазка по задната страна па плочката. Намокряме стената и плочката и поставяме от задната й страна немного твърда топка от цимент или гипс. Слагаме плочката с мазилката в отвора. За да бъде равномерна фугата, подлагаме от долната и от двете страни на плочката по една кибритена или друга клечка, чиято дебелина съответства на ширината на фугите между останалите плочки. След това почукваме плочката леко с дървено чукче, за да я изравним с останалите плочки. Излишната замазка трябва да излезе от фугите. Ако е необходимо, замазваме фугата с гипс избърсваме повърхността на плочката с мокър парцал, заглежда­ме фугите и за всеки случай леко подпираме плочката с подло, дяк предмет съобразно с височината това може да бъде масичка и т. н. След изсъхването на замазката изваждаме глеч, коте от фугите и попълваме дупките. Вместо замазка може да използваме специално лепило, което се продава в железарските-магазини.

Ако намерим плочката паднала и начупена не бива да се трево­жим, ако нямаме резервна. Събираме парчетата, почистваме ги от замазката и внимателно ги залепваме (по възможност иай-точно) от лицевата страна върху картон или по-плътна хартия, с няколко милиметра по-малка от плочката. Добре е лепилото, което ще използваме, да се разтваря във вода. (За всеки случай трябва да проверим на някое от по-големите начупени парчета или па здрава плочка дали държи достатъчно.) След като лепилото позлсъхпе, работим с плочката, като че е цяла, само при начуп­ването трябва да сложим върху нея равна дъска, за да не се раз­паднат парчетата. След залепване на плочката сваляме картона, а остатъците от лепило изстъргваме и измиваме с вода, бензин или ацетон според вида му.