Всичко за жената

Всяко лице се нуждае от по-малка или по-голяма корекция, която се постига чрез грима. Гримът не е просто рисуване, а моделиране, коригиране на някои неправилност и във формата и тена на лицето. Чрез различни външни средства се цели да се подчертаят хубавите черти на лицето. Най-важното условие е тези средства умело да се използват. Добрият грим трябва да е нежен, естествено индивидуализиран, почти да не се забелязва. Не е възможно през целия живот човек да остане по младежки свеж и хубав, така че всеки ретуш върху лицето му да бъде излишен.
Гримът не уврежда кожата, ако се нанася правилно. Необходимо е само своевременно да се отстранява (нощем). През деня той е фина защитна покривка на кожата и я предпазва от замърсяване от въздуха, наситен с химични вредности. Освен това препаратите на модерната козметична индустрия съдържат все по-полезни за кожата съставки. Гримът е необходимост в ежедневния живот на съвременната жена. Одобряван или не, той се употребява от милиони жени.
При гримирането е необходимо да се спазват някои условия и правила:
Гримът се нанася само върху добре почистена кожа, и то не директно върху нея, а непременно върху основа (кремна подложка) в зависимост от вида и нуждите на кожата. Основата (подложката) се нанася 10 минути по-рано, за да проникне в кожата. При суха кожа основата се нанася повторно.
Използват се козметични препарати, подходящи за типа кожа- пудра на прах, твърда пудра, крем-пудра, течна пудра. Цветът на пудрата трябва да подхожда на цвета на очите, косите и облеклото.
При дневна светлина се използват нежните тонове, а при вечерна- по-розовите, тъй като изкуствената светлина прави лицето бледо. Неоновото осветление подсилва всички сини тонове и променя оранжевия тон в лош сиво кафяв тен. Затова при неоново осветление се предпочитат светлите цветове – жълт, бледа охра и слонова кост.
Тъмният грим прави лицето старо. Той очертава неравностите по кожата и засилва бръчките.
Необходимо е да имате достатъчно време за спокойно нанасяне на грима. ,
Желателно е възрастните жени да се съобразяват с новите начини на поставяне на грима, защото понякога при тяхната стара техника на гримиране лицето изглежда старомодно и гротескно.
В никакъв случай не робувайте на модната линия в грима, особено на нещо, което не ви стои добре. Например, ако сте блондинка, не се боядисвайте с черни тонове, ако топлите тонове ви стоят добре, не поставяйте сребристи сенки на клепачите.
Запомнете, че спането с грим е „отрова“ за кожата.
Гримът, когато е неуместен (неправилно подбран), крие опасност – малко повече подсилен тон, погрешно избран цвят, една неточна линия и вместо естествено разхубавяване се получава карикатура.
Към грима принадлежат:
Основа (подложка) – дневен крем, тоалетно мляко, хранителен крем, а при акне – специален крем срещу акне.
Руж – за порозовяване на страните и корекция на формите на лицето. Бива компактен, течен, пудра или крем.
Пудра, – основно средство за гримиране. Тя бива праховидна, компактна, течна. За лесно дразнещите се кожи има специални антисептични пудри (серни, с хексахлорофен). Цветът на пудрата се избира съобразно тена на кожата: за розовите лица – охра-бежов тон, за бледожълтеещите се кожи – розов тон. При корекция на линиите и формите на лицето трябва да имате пудра с два тона от основния цвят: един по-светъл и друг по-тъмен. Пудрата винаги се нуждае от основа, за да не се разширяват порите.
Молив за вежди – кафяв, сив, черен, с по-сухо или по-мазно съдържание. Не правете никога много черни веждите, защото това ви прави по-стара. Вместо с молив бихте могли от време на време да боядисвате веждите с боя за коса.
Сенки за клепачи – сини, сиви, кафяви, зелени, златисти, сребристи и др. Те биват течни, кремообразни, компактни или меки моливи. Нанасят се с памук, четчица или с пръст.
Молив за ръба на клепача – също в различни тонове, Вместо него може да се употребява моливът за вежди.
Туш за мигли – сив, син, черен. Намира се на пазара компактен, течен или кремообразен. Нанася се със спирала или четка.
Червило – продава се в различни тонове. Винаги трябва да имате няколко червила в различни цветове. Червилото трябва да отговаря на цвета на очите, косата, ноктите и кожата, а също и на цвета- на роклята.
Контурно червило-молив – употребява се преди начервяването, за да ограничи и подсили контурите на устните.
При гримирането е необходимо да се спазва известен ред, който да ви стане навик: “
Добро почистване на лицето с вода или сапун, е тоалетно мляко и лосион или с мазен крем.
Основа – крем (хидратантен, обикновен дневен, хранително или тоалетно мляко) върху още влажното лице.
Поставяне на руж на страните също върху още влажно лице.
Нанасяне на пудрата върху подсушено лице.
Подсилване на веждите (с молив), които предварително са почистени от пудрата.
Поставяне на сенки на клепачите.
Тъмна линия върху мигления ръб.
Туш на миглите.
Контуриране и начервяване на устните.
Този ред е много схематичен и условен. Поставянето на грим е цяло изкуство и не трябва да става с пълен рисувателен замах, а с фино изпипване на всички детайли на лицето, като се подсилва красивото и се скрива нежеланото. Трябва да се помни, че съвременният грим има определена тенденция към омекотяване и естественост на лицето. Натрупването на много грим не означава красиво лице. По-слабият грим, но поставен на подходящи места, с фино рисуване и коригиране на някоя неправилност и върху лицето, прави жените по-нежни, по-одухотворени; Поставянето на грим е цяло изкуство за нанасяне на разноцветни сенки, на светли и тъмни петна от различни по цвят кремови подложки. Почти прозрачната пудра омекотява цвета на кожата и обединява различните петна от фон дьо тен. Голямата артистична еволюция на съвременния грим се обуславя от разнообразието на доброкачествените козметични средства. При умело боравене и изкусно поставяне на светли точки и разноцветни сенки с различни оттенъци можете да постигнете естествено и художествено коригиране на лицето. Предлагаме схема за модерен нежен грим:
1. Прикриване на сенките под очите с бяло продълговато петно.
2. Светъл фон дьо тен по цялата средна линия на лицето, включваща, средата на челото, частта между веждите, носа, около носа, под носа, брадата и шията.
3. Встрани от светлия фон дьо тен се нанася, по-тъмен фон дьо тен, за да се намалят контурите на лицето.
4. Кафяви червеникави сенки (мазни) върху ноздрите, челюстта, под скулите и на бузите, за да се омекотят линиите на лицето.
5. Нанасяне върху цялото лице на прозрачна пудра, за да се обединят гримът и отделните по-тъмни и по-светли петна.
6. Сивкави сенки върху горния клепач.
7. В сгъвката на горния клепач – сиво кафява черта.
8. Бяла седефена точка в средата на горния клепач и във вътрешния ъгъл на окото.
9.Бяла сянка под дъгата на веждите.
10. Черен туш на миглите.
11. При възможност поставяне една по една на изкуствени мигли само във външния ъгъл на горния клепач.
12. Веждите се оставят в естествена форма, без да се скубят, нагоре и навън към челото.
13. Седефени сенки, за да се подчертаят скулите.
14. Светло червило, може и с лек седефен отблясък, поставено в естествените контури на устните.
Гримът е строго индивидуален за всяко лице и не трябва в никакъв случай строго да се копира и подражава на даден модел. Козметичният грим е главно три вида; дневен, вечерен и грим за тържествени случаи (театър, бал и пр.).
ДНЕВЕН ГРИМ
Според кожата (суха или мазна) се избира съответният крем. Върху кремовата основа се поставя ружът, желателно е той да е мазен, защото сухият руж дава неестествен цвят на бузите. Мястото за поставяне на ружа зависи от типа на лицето. Той се поставя най-добре с върха на пръста, като много леко се намазва, без да се натрупва. Ружът се поставя върху ябълките в посока към слепоочията и ушите. При изпъкнали скули се поставя по-тъмен руж, чрез който се закрива изпъкването. След това се нанася пудрата. Нейният цвят трябва да бъде малко по-тъмен от цвета на кожата, тъй като светлият тон на пудрата прави лицето по-остро и сурово. Пудренето става с пух или памук. Започва се винаги от врата в посока към брадата, носа, страните и челото, без да се напластява пудрата. Страните могат да се пудрят с по-тъмен тон пудра за по-голяма релефност на лицето. Веждите се изчеткват от пудрата с малка четчица и тогава се подчертават, със специален молив. Ако космите на веждите се почистват с пинцета, изтеглянето им да се извършва в посока към челото и слепите очите посоката на растежа на космите. Боядисването на веждите започва от ъгъла над носа по посока на космите към слепоочията.
Миглите се боядисват с туш чрез специална четчица или спирала. Най-напред се боядисват миглите на горния клепач, а после на долния. Нанасянето на туша започва от корена на миглите към върха им, и то по горната им повърхност, и се извършва няколкократно. След това тушът се нанася по долната повърхност на миглите. Преди да се боядисат миглите, със специален молив се очертават ръбовете на клепачите.
Червилото и пудрата през лятото обикновено трябва да бъдат по-тъмни.

ВЕЧЕРЕН ГРИМ
В общи линии казаното за дневния грим се отнася и за вечерния. За да се запазят характерните черти на лицето на вечерна светлина, необходимо е да се употребяват пудра, червило и др. с по-силни цветове, тъй като на изкуственото осветление всички цветове изглеждат по-светли. Ако с дневното гримиране целим да подчертаем е вкус характерното в дадена физиономия, вечер понякога може да си позволим нещо повече. Винаги трябва да имате предвид за какъв случай се подготвяте и с какъв тоалет сте облечена.
Преди вечерното гримиране са необходими освежаване и основно почистване на лицето. След почистването лицето се намазва леко с по-сух крем от дневния. При вечерния грим ружът трябва да бъде непременно по-ярък от дневния. Препоръчва се ружът да има и слабо жълтеникав оттенък, който се слива с изкуствената вечерна светлина. Пудрата трябва да бъде един тон по-светла от цвета на кожата. Добре е да има малко лилав Оттенък. Най-напред се нанася леко бяла пудра, а след това – цветна. В последно време се препоръчва да се употребява мазна компактна пудра (крем-пудра). Ако имате разширени пори на лицето, крем-пудра не се използва. В такъв случай преди пудренето за основа непременно се поставя някой полу-мазен крем, за да се постигне известен гланц на кожата.
Вечерно време клепачите се боядисват с цвят, който позволява да се постигне по-голям блясък на очите: син, кафяв, тъмнозелен. Върху външния край на окото се нанася тънка черна чертичка. Ако носът е широк, по дължината на носа се поставя една бяла линия от пудра от горе до долу. При дълъг нос за корекция върху горната устна, близо до носа, се поставя мазен руж. Също така може да се постави точица от мазен руж върху края на брадичката, където обикновено има дупчица (хлътване). Руж може да се сложи и на края на ноздрите и на края на ушите, където се слагат обеците.
ГРИМ ПРИ ТЪРЖЕСТВЕНИ СЛУЧАИ
Този грим е най-силен. Необходимо е да се знае за какъв случай се подготвяте: за бал, театър или официален прием. При грима за тържествен случай, особено ако отивате на бал, предварително трябва да се направи козметичен масаж и да се положи маска (съобразно типа на кожата). Останалите правила за гримиране са както за вечерния грим с някои подчертани детайли в избора и нанасянето на козметичните средства. Ружът трябва да бъде мазен, поради което се разтрива с малко крем. Червилото за устни също трябва да бъде мазно и с по-ярък цвят. Устните се подчертават най-напред с червен молив, след което се нанася червилото. Миглите се намазват най-напред с малко вазелин и тогава се налага тушът. След като изсъхнат, нанове се намазват с туш, за да изглеждат по-големи. Клепачът между веждите и миглите се боядисва при блондинките в синьо или зелено, а при брюнетките в кафяво или червеникаво. На долния клепач се поставя черта с молива за вежди (само при пълни жени). Малко руж може да се постави на края на ушите, на брадичката, ноздрите и носа. Веждите могат да се изпишат по-силно от обикновено. Ако роклята е с голи рамене и гръб, откритите части се пудрят с по-светла пудра, за да изглеждат по-светли от лицето. Може да се използва течна пудра или специално тоалетно мляко. За вечерна рокля модистките препоръчват следните цветове: за блондинки – черно, морскосиньо, масленозелено, карминено червено и бордо, а за брюнетки – бяло, небесносиньо, розово, резеда и лилаво.
КОРЕКЦИЯ НА РАЗЛИЧНИТЕ ТИПОВЕ ЛИЦА ЧРЕЗ ГРИМ
Преди да започнем гримирането, трябва да определим каква форма има лицето ни, тъй като в зависимост от нея трябва да направим и необходимата корекция.
Според формата на главата лицето се разделя на:
1. правилно – овално или многоъгълно.
2. кръгло, квадратно или четириъгълно.
3. удължено, ромбично или триъгълно.
4. смесено лице.
Правилно овално лице. При това лице разстоянието между границата на косата с челото и веждите е равно на дължината на носа и на разстоянието от горния край на горната устна до върха на брадата. Перпендикулярната линия, спусната от границата на косите с челото през носа до върха на брадата, се разделя на три равни отсечки. Освен това перпендикулярите, спуснати от зениците надолу, трябва да пресичат хоризонталната линия, минаваща между двете устни в двата ъгъла на устните при лека усмивка. При начертаване на устните обрисуваните с червило устни трябва да достигнат именно до точката, където перпендикулярите пресичат хоризонталната линия. Правилното овално лице не се нуждае от особена корекция. Може да се постави само по-тъмна пудра от двете страни, за да се придаде по-добър релеф на лицето. Ружът се налага като кръгче точно върху издадената част на скулите.
Квадратно или четириъгълно лице. То изглежда закръглено като пълна луна. Кръглото лице има съответно равни размери, а именно разстоянието от границата на косата с челото до веждите е равно на разстоянието от веждите до ъгъла на долната челюст и на разстоянието между средата на веждите и края на носа. За да се коригира това лице, т. е. да се създаде впечатление на удължено лице, долната част на лицето се оцветява с по-тъмна пудра. Ружът също трябва да бъде по-тъмен, за да не изпъква пълнотата на лицето. Той се поставя от външната страна на ябълките там, където слабите хора имат хлътнина, до слепите очи по посока на косата. Очите трябва добре да се подчертаят. Веждите се боядисват, като се започне малко по-навътре от ъгъла на окото съм слепите очи и посока на косата, за да се придаде дължина на лицето. Косата се спуска отпред пред ушите, за да се придаде илюзия за дължина на лицето. Червилото на устните се поставя на височина, а не на ширина.
Удължено, ромбично или триъгълно лице. При този тип лице разстоянието между ъгъла на носа и върха на брадичката е най-дълго. Ружът се поставя над хлътналата част на ябълките като кръгче, по-близо към косата. Червилото се поставя по ширината на устните. Веждите трябва да започнат от вътрешния ъгъл на очите. При този тип лице трябва да се слага по-светла пудра на долната част на лицето. Косите трябва да се носят зад ушите, а челото да бъде открито.
ГРИМИРАНЕ СПОРЕД ЦВЕТА НА ОЧИТЕ, КОСИТЕ И КОЖАТА НА ЛИЦЕТО
В зависимост от цвета на очите жените се разделят на две групи:
група А – жени със сини или зелени очи;
група Б – жени с черни или кафяви очи.
От друга страна, в зависимост от цвета на кожата на лицето жените се разделят на три групи:
I група – съвсем бяло лице;
II група – средно бяло, по-тъмно, леко мургаво лице;
III група – мургаво, черно лице.

Ако имате някоя друга страст, която да- споделяте – освен любовта си един към друг – тя може само да затвърди привързаността ви един към друг.
За мен отиването на среща с него значи да навлека черния си гумен костюм и да се напръскам с малко „Шанел“. Или да сложа жилетка, гамаши и да намажа с вазелин зърната на гърдите си. То е защото, когато излизам с Гейвин, ние или караме сърф или тичаме на дълги разстояния.
Мога да приема, че ние не сме нормална двойка, но сме двойка и все още сме заедно през тези осем години..
Така е, мисля, поради нашата обща страст. Знам, че това звучи особено, но не е съм склонна да вярвам, че когато принцът е отнесъл Снежанка са заживели завинаги щастливо, обгърнати от рози по вратата на замъка си. Сигурна съм, че тя се е заяждала с него, за участието му в турнири всеки уикенд и се ловя на бас, че той винаги е преоценявал нейното отношение.
Да се влюбиш е лесна работа, но да живеете заедно щастливо хич не е. Знам, че има времена, когато не ми се иска да се хвърлям в бурното море или да минавам в тръст още десет мили, но ако спра да го правя, то значи да бъда по-малко време с Гейвин, а това няма да се отрази добре на-нашите отношения. А и за мен самата. Ще загубя форма.
Разбира се, нашите отношения не са перфектни и ние имаме трудните си моменти. Не знам защо, но обикновено това се случва в супермаркета. Докато аз се суетя и избирам подправки, той урежда сметката. Аз се цупя, че е пропуснал да вземе най-нужните ни неща, а той се сърди, че само си губим времето. Проблемите на домакинството създават напрежения между партньорите. Ако няма някакъв друг отдушник, те могат да ни задушат.
Нищо не ви приобщава духовно така силно, както когато заедно сте включени заедно във физическа дейност. Не мисля само за секса. То е нещо като неочаквано създалото се след дълги общи тренировки и преходи войнишко другарство. И ако сте скиор, вие много добре знаете задоволството от споделените преживявания с вашите колеги скиори, този дух на взаимност, създаващ се при превъзмогването на всяка височина преди спускането.
Добре е да споделите тези чувства с човека, който значи най-много за вас. Не е необходимо да бъде свързано само със спорта, макар да мисля, че адреналинът играе известна роля. Може да бъде боулинг или танци в бална зала, но ако наистина нямата общи интереси, вероятно ще имате проблеми.
Зная приказката за един принц, който не бил щастлив след като по погрешка събудил Спящата красавица. Чарлс и Даяна бяха близки така, както са северния и южния полюс. Но опита ли тя да играе поло? (Сигурна съм, че тромавата Камила се опита.) Може би ако си бе направила труд поне да се включи в разговорите му и научи някой и друг термин, щеше да бъде по-различно.
Но не си спомням и той да е играл тенис с нея, нито пък да е направил някакъв и най-малък намек, че споделя интереса й към дрехите. И изведнъж те престанаха да ходят заедно на ски. Нужни ли са повече доказателства? Ясно бе, че всичко е свършено.
Най-важното не се случва в началото на връзката ви. Естествено е, че когато сте в ранния розов стадий, вие сте готова да кажете, че обичате например, ръгби. Дори може и да го повярвате, докато в някой злочест и влажен неделен ден сте на стадиона. Но сигурна съм, че след една година в такъв мрачен и неприятен ден, уютно ще сте се настанила в топлото си легло с неделните вестници в ръка. Скоро ще престанете да го слушате, когато се върне и започне да ви обяснява как е играл. Това, което следва е известно – ще отида да пие с приятелите си, с които ще може да сподели своя ентусиазъм.
Това в никакъв случай не значи , че всеки един може да има своето собствено хоби. Не е страшно всеки да има свое пространство (вие отивате на аеробик, той – на футбол), докато съществува някакъв по-голям общ интерес.
Но когато едно хоби обсеби цялата страст, има опасност да намали онази, която имате един към друг. Ако го допуснете, това може и сигурно ще се отрази лошо на отношенията ви. Мъж, женен повече от тридесет години, внезапно решил да се разведе заради ненормалната любов на жена му към птици. Тя напълнила къщата им със пернатите, си приятели и ги обгръщала с такова внимание, каквото не отделяла на съпруга си. Но когато приютила една чавка в спалнята им, чашата на търпението му преляла и това станало причина да се разруши семейното им гнездо. „Или чавката или аз!“,- декларирал той. Тя предпочела чавката.
Обикновено мъжът полудява до такава степен по някой спорт, че сякаш вече за него не съществува нищо друго. От поколението на майка ми познавам повече вдовици, отколкото вдовци поради страст към голфа. Но съвременният мъж трябва да се промени или да стане нежеланият съпруг, защото жените вече не са склонни да си стоят вкъщи и приготвят неделния обяд.
Най-често двойки се сформират при общи интереси в някакво общо занимание. Много от дълготрайните връзки са започнали на стадиона, на тенис-кортовете или на вечерни курсове по френски.
Дух на общност може би значи да се постараеш да се включиш в някакъв спорт или да имаш търпението да изучиш предмета, към който партньора ти проявява особен интерес. Познавам момичета, които са усвоили сърфинга, само защото гаджетата им са запалени по този спорт. А моят добър приятел Джек си запушваше ушите, щом чуеше оперна музика, докато не срещна своята бъдеща съпруга. Смяташе, че Павароти е име на екзотична пустиня, но се превърна в страстен запалянко. Ако музиката е основата на любовта им, то те заедно ще я изпълняват.
За Синди Кроуфърд това беше изучаването на будизма, така тя можа да разбере в какво нейния съпруг Ричърд Гиър вярваше. Бе решила да остане свободомислеща, но това не й пречеше да пее заедно със съпруга си будиски химни в Хималаите.
Да вземаш уроци от своята половинка, има и добрите и лошите си страни. Ако той ви обучава, то това може да поласкае Аз-а му и да запали още по-силно вашето желание – кой не се е влюбвал в инструктора си по ски? В най-лошия случай, ако той не е мил и търпелив учител т.е. вика и ругае, смята ви за неспособна, то вие буквално трябва да се признаете за победена. (Или метафорично казано, що се отнася до отношенията ви).
Да играете в един тим е много добро за създаването на духа на общност. Но понякога е фатално. Защото само тогава ако наистина победите на тенис и спечелите купата за двойки има шанс вашите отношения да оцелеят, иначе ще бъдат разгромени от потенциалните вербални издевателства върху ви при всяка пропусната топка.
Каквито и да са интересите, било подводен спорт или колекциониране на антични предмети, вие трябва д сте в крак. Заедно. Ако това струва скъпо, като напр. посещения на театри, бъдете сигурни, че тези пари са изхарчени удачно (взаимното ви щастие го заслужава), или пък опитайте нещо по-евтино.
Ако усетите, че нещо, което сте имали, липсва вече в отношенията ви, помислете добре. Споделяте ли предишните си интереси, или някой от вас вече ги изоставил? Може би не разговаряте затова, защото сте престанали да се разхождате из парка?
Двойки, които работят заедно, нямат толкова нужда от други общи занимания. Така е за единия, пък и за другия. Всеки има нуждата да се оттегли за малко. Все пак, модната дизайнерка Донна Карън и съпругът й, с когото заедно работят, имат общи интереси. „Обичам, страстно обичам да карам колело,- казва тя в едно интервю, визирайки новия велосипед на мъжа си. – Той ми казва, че няма задна седалка. Но аз искам да имам собствен велосипед.“ Явно професионалното напрежение не пречи на тези двама души, които живеят и работят заедно, пак заедно да правят обиколки с велосипедите си.
Сигурно и вие познавате двойки, които изобщо нямат общи интереси. Никога не са ги имали и никога няма да ги имат. Но това ли са най-щастливите хора на света? Ако е така, то трябва да кажа, че това е само изключение, което потвърждава правилото.
Най-голямото предимство от общите интереси е, че винаги има нещо, за което да си говорите. Няма и помен от самотността на бегача на дълги разстояния. Миналата вечер бяхме седнали на пода, подавайки си торбичка лед, която той слагаше на наранения си крак, а аз натъртените си ходила и в това време весело си приказвахме за следващите състезания
Кой знае, ако престанем да пазаруваме в супермаркета заедно, може би ние ще си живеем щастливо завинаги.

Смята се, че само жените се засягат, ако бъдат пипнати от някой съвсем непознат. Така ли е наистина? Ето ви разказа на един мъж за неприятното му изживяване от нежелано настъпление.
В един чудесен летен ден една жена пъхна ръката си в панталона ми. Откровено казано такива неща са се случвали и преди. Само че, при този случай онова, което бе различно, ако щете уникално, че аз я бях срещнал само преди петнадесет минути. Просто едва се бяхме ръкували. И ето ти я изведнъж, ровеща се в долните ми части.
Свети Павел е получил откровение по пътя си за Дамаск. Аз получих моето по пътя за Памук кале, отдалечен туристически обект в западна Турция с прочутите си варовикови формации по хълмовете. Моето откровение не беше чак толкова божествено, колкото на свети Павел, но бе не по-малко забележително. Представям си как би се почувствала една жена, ако някой съвсем непознат и не-приемащ възраженията й я опипа. С мен се случи точно това – да бъда опипван от съвсем непозната жена, която също не обръщаше внимание на моите възражения. Тогава разбрах, че това изобщо не представлява заплаха за мъжа.
В същото време разбира се, това ми изкара ангелите и в продължение на два часа треперих, движейки се по един от прашните пътища на Турция, а после внимателно проверих дали след тази случка всичко е наред с половите ми органи. Много скоро след това обаче преживяването ми преля в света на фантазиите и реших, че то бе всъщност една малка лудория. Познавам не малко жени, които при един или друг случай са усещали нежелани докосвания от непознати ръце, но никоя не е била склонна да разказва за това.
Вероятно моята история е по-различна от тази, която повечето жени биха разказали, но мисля, че по същество не се различава. Прецените сами.
През онова лято обикалях цяла Турция с раница на рамо, с цялото си имущество на гръб и волно скитах из най-отдалечените кътчета на източното Средиземноморие. Бях сам и се наслаждавах на спокойствието наоколо ми. Често ползвах турските автобуси; които бяха удобни и сигурни. Те винаги тръгваха и стигаха на уреченото място навреме, а при дългите пътувания имаше и стюард, който минава и освежава ръцете ви с приятен одеколон, ухаещ на лимон, а от двете страни на пътя ни растяха лимоновите дървета.
Можехте предварително да си осигурите място. Аз винаги си запазвах едно и също, намиращо се в началото на пътеката по-близо до вратата, отколкото до шофьора. Това детайлно описание е необходимо, моля да ме разберете. В тази гореща сутрин автобуса ми от Бордрум за Памук кале бе препълнен. Вонята на оборски тор от хиляди кози, докарани в града за жертвоприношение по случай голям религиозен празник се смесваше с миризмата на изпотените пътници. Бях благодарен, че мястото ми е до вратата.
Жената, която седна до мен се отличаваше с две неща: първо в скута си държеше дребно като плъх кученце с космати крака и дълъг гръбнак, сигурен белег за добро му потекло и второ – с обсипаните си с блестящи пръстени ръце. Носеше по два три златни пръстена на всеки пръст – някои бяха обикновени халки, други украсени с тюркоази или с дребни опалчета. Нагоре ръцете й бяха покрити с верижки и гривни с всевъзможни висулки. Дори и подобното на плъх кученце имаше на врата си диамантена верижка. Помислих си, че ако го използва за начин на контрабанда.трябва да е голяма оптимистка.
После забелязах и тялото й. Бе загоряло и добре оформено, шаблонно за жените, но привлекателно за мъжете. Облечена бе в тесни прилепнали червени шорти. Крадешком хвърлих няколко погледа към изящните й бедра, и се убедих, че да имащ такава спътница при едно дълго Пътуване с автобус съвсем не е лошо.
През главата ми можеха да минат разни порочни мисли, в глъбините на въображението ми и други още по-разюздани фантазии, които дори можеха да се осъществят, ако не седяхме на предната седалка. Чудно нещо са фантазиите. Ужасени сте, но не сте изненадани. Подобни мисли преминават през главата на осемнадесет годишните момчета и изпомпват в кръвта им повече тестостерон, отколкото е необходимо.
Тя ми кимна с глава и аз забелязах по дълбоките бръчки около очите й, че е малко по-възрастна, отколкото бях предположил, оглеждайки тялото й. Беше някъде около тридесет и пет, а може би и повече. Това вече даваше екзотичен привкус. Автобусът потегли и тя ми заговори с подчертан френски акцент. На развален английски ми разказа, че е туркиня, но е живяла двадесет години в Париж. Попита ме с какво се занимавам и аз й отвърнах, че съм студент. Каза ми, че работи като модел за бански костюми. Не се усъмних в думите й. Продължи да говори със странна смесица от познати думи и особени гласни звуци и едва я разбирах. Кимах, усмихвах се и се опитвах да отговарям на въпросите, които предполагах, че ми е задала. Започна да ме докосва по ръката, по коляното. В началото не изглеждаше насочено, приличаше по-скоро на случайно, на ритмична пунктуация на това, което казва. Бях объркан. Понеже ми задаваше разни въпроси, трябваше да я гледам в лицето, което все още не можех някак да съчетая с тялото й.
Автобусът спря. Без да ме попита, тя ми купи студена напитка. Отнасяше се с мен така сякаш бе моя майка или бавачка. Заехме отново местата си и тя ме помоли да се пресегна през нея и дръпна ръчката, за да наклоня седалката й. Когато се пресегнах, тя сграбчи ръката ми и с две ръце я насочи и притисна в цепката на деколтето си и високо се засмя. Аз също се разсмях. Какво щеше да става? Аванси ли ми даваше? Не, не беше така. Тя се държеше приятелски, просто приятелски. Нямаше да направи нищо повече, бях сигурен в това. Не тук на предната седалка в турския автобус.
Разговорът ни спря за известно време. Гледах правия път пред нас сякаш разтопен в горещата омара на деня. Усетих как положи главата си на рамото ми. Погледнах я и видях, че е затворила очи. Прокара пръсти през ръката ми и дългите й червени нокти ме драснаха по кожата. Стоях като препариран. „Велики Боже – мислех си аз. -Дръж се! Всичко е в ред, няма проблеми. Можеш да се справиш. Бъди мъж. Бедничката тя сигурно е изморена.“ Не се опитах да я отместя. Как бих могъл да го направя? А бе ми и приятно, нали?
И ето ни седящи в автобуса по този безкраен огрян от слънцето път – тя заспала, аз леко смутен. Тогава тя издърпа ръката си от моята и я плъзна крадешком в интимните гънки на дрехите ми. Трябва да ви обясня – беше такъв топъл ден, че имах на себе си само три неща, две от които бяха моите еспадрили. Третото нещо беше мръсно-зеленият ми гащеризон. И сега моята спяща манекенка на бански костюми си бе пъхнала ръката под платката му и леко дращеше с ноктите си кожата на гърдите ми. Замръзнах. Не може да прави такова нещо, не и на предната седалка на автобуса. Но ръката и леко се спускаше надолу.

Може би тя наистина вярваше, като жирафа заровил глава в пясъка, че ако не може никого да види, то никой не би могъл да види и нея. Продължи да се преструва на заспала. Шофьорът, един огромен изпотен мъжага, бе забелязал. Престана да гледа напред по пътя и вместо това ни наблюдаваше в огледалото. Кученцето спеше на пода, прегърнало с тънките си крачка, глезена на господарката си, а ръката на господарката му продължаваше да се спуска надолу.
Какво трябваше да направя? Нямаше как да се преместя, липсваше свободно място. Можех ли да изкрещя и да я изхвърля? Може би, но какво щеше да стори тя, ако бих го направил? Щеше да заяви, че аз съм виновен. В края на краищата тя бе нежна и грациозна. В сравнение с нея аз бях огромен.
Та това бе просто посегателство върху личността ми, мислех си аз, нещо като физическо насилие. И когато тази дума „физическо насилие“ изплува в пламналия Mi. от напрежение мозък и се завъртя във въображението ми, превръщайки мъжкото ми достойнство в съдран чувал, онези отрупани с пръстени пръсти намериха плячката си и я заклещиха. Замръзнах на място, но това никак не помагаше на кастрационния ми комплекс. И така двамата продължихме да седим – маникенката на бански костюми, пенисът ми и аз, плът в плът.
Тогава тя отвори очи, изкикоти се и ме остави на мира. Опитах се да се засмея, но нищо не излезе. Попит?
ме искам ли да прекарам нощта с нея в Измир, щяхме да стигнем там след някой и друг час. Казах й, че не мога. Измислих, че имам среща с приятели. След няколко минути автобусът спря и аз слязох, за да се прехвърля на друг. Тогава я видях за последен път. Така и не разбрах как се казва и тя не научи името ми.
Това е историята. Може би няма да ви се стори особена, но разменете пола и ще видите как би изглеждала – един особен, но привлекателен мъж, увлечен в приятелски разговор, пуска ръка и започва да опипва без да е видимо агресивен. И изведнъж сграбчва. Жертвата, чужденка в чужда страна, не знае какво да прави, как да реагира. Потресена слиза от автобуса. Почти не познавам жени, които да не са преживяли подобно нещо, но не обичат да разказват за тези истории.
Макар че в началото това преживяване ме смути, много скоро след това то стана моята атракция – разказа ми за моята история в турския автобус. Разправях я наляво и надясно. Някои мои приятели ме питаха многозначително защо не съм отишъл с нея. Отвръщах им „Вие щяхте ли да го направите?“ и повечето се съгласяваха с мен, че не биха го сторили. Да се приеме предложението й би било ужасно излагащо, би било твърде порочно предизвикателство към мъжкото ти Его.
Но това не беше и никога не би могло да бъде физическа заплаха. Нямах чувството, че съм изпуснал нещата от ръцете си и добре знаех, че съм по-силен от нея и мога да я изхвърля. Но все пак изглежда, че не е било чак толкава голям проблем за мен, за да го направя. Може би се чувствах и нещо като съучастник в тази случка. Забавлявах се да разказвам тази случка (но нека призная не се възбудих, когато тя стана).
Ако не друго, то научих поне две неща от това преживяване на предната седалка в турския автобус. Първо, че физическото сексуално дразнене действа по един начин; то е това, което мъжете правят на жените. Жените само възбуждат мъжа. И второ – научих се да пътувам с влак. Във влака винаги има място, където да можеш да избягаш.