Всичко за жената

Миене на лицето. Нормалната кожа се мие веднъж на ден: сутрин или за предпочитане вечер с мека или омекотена вода. Ако лицето не се мие сутрин с вода, трябва да се отрива с подходящо тоалетно мляко или лосион и да се изплаква с вода със стайна температура за освежаване и тонизиране на тъканите. Ако употребявате сапун, той трябва да бъде неутрален и на кремова база (например сапун „Каро“ и др.). За предпочитане е да се измивате със сапунен крем. Обливането трябва да става с обилно количество вода, но не бива да е по-продължително от 5 до 6 минути. Температурата на водата да бъде стайна (18-20 °С). Измиването на лицето трябва да включва и измиване на шията, деколтето, ушите. Добре е да подсушавате кожата, без да я разтягате и търкате, с мека хавлиена кърпа. Прави се меко попиване на влагата по лицето.
Сухата кожа се измива чрез тампон, потопен в хладка вода, или се изтрива с тоалетно мляко (напр. от сладки бадеми). Ако не разполагате с тоалетно мляко, по изключение може да се измиете с някакъв добър свръх мазен сапун (ланолинов) или по-добре със сапунен крем. Много често при суха кожа трябва да се откажете от сапуна и тогава използвайте лосион с 15-20% спирт или майонеза. При хигиенна гореща баня предварително намажете лицето с някакъв мазен крем и тогава се измивайте със сапун. Особено важно за сухата кожа е след измиване добре да я подсушавате. Забранена е употребата на адстрингентни средства.
Обезводнена (дехидратирана) кожа. Дехидратираната кожа се измива с хладка вода. Винаги трябва да използвате мека или омекотена вода. Обезводнената кожа може да се почиства с тоалетно мляко или с някакъв лосион (най-добре краставичен или от розова вода). Останалите правила при миенето са същите както при суха кожа. От тоалетните млека се препоръчват хидратантните тоалетни млека.
Мазна кожа. За нея също са необходими специални грижи при почистването й. Измиването става с топла (35 °С), мека или омекотена вода и с неутрален, а по-добре с кисел или серен сапун (особено при наличие на проявена себорея), но може да се използва с успех и бораксов сапун. Мазната кожа се мие всеки ден, а понякога и сутрин, и вечер. При измиване можете да изтривате лицето с хавлиена кесия или с гъба (сюнгер), но след това задължително го подсушавайте добре с мека кърпа. При измиване на мазна кожа се препоръчват „солените процедури“. С натопен в сапунена пяна памучен тампон, поръсен с готварска сол, изтривайте лицето си с кръгови движения. Често през деня се налага почистване на мазната кожа със спиртни лосиони (с не повече от 25-30% съдържание на спирт), с разреден лимонов сок, минерална алкална вода или с други специално приготвени тоалетни води.
Смесена кожа. Много често жените имат смесена кожа. Когато по-голямата част от кожата е мазна, тогава сухите участъци намазвайте с някой мазен крем и третирайте цялата кожа като мазна. Ако мазните участъци са незначителни, тогава само спрямо тях прилагайте правилата за мазна кожа, а останалата част на лицето се измива съобразно вида на кожата (нормална, суха).
Защита на лицето през деня.
Нормална кожа. Избягва се излагането на лицето на силно слънце, на вятър, дъжд, сняг. Преди излизане навън се нанася някой добър дневен защитен крем или крем-пудра. При екскурзия в планината и другаде върху лицето се поставят защитни спортни кремове (“Нива“, „Нева“, „Нивея“, „Сатана“, „Флорена“, „Равина“ и др.). При склонност към образуване на пигментни петна и лунички се поставя противо слънчев защитен крем. Тези предпазни мерки трябва да се прилагат още рано на пролет (от м. февруари) и през зимата, ако се правят екскурзии на планина. Предпазването на лицето от слънцето става с шапки, кърпи, чадър и др.
Суха кожа. Тя се поврежда много лесно от външни влияния и налага от ранна възраст големи грижи и внимание. Никога да не се излиза навън без защитен дневен крем. Избягват се излагането на слънце, дъжд, вятър и всякакви горещи процедури. На планината или на полето лицето се намазва винаги плътно със защитен крем. Да се избягват неподходящият Грим и помадите.
Обезводнена кожа. Тази кожа е също е много чувствителна към външни влияния, затова през деня се намазва с дневен крем – хидратант.
Мазна кожа. Външните атмосферни условия по-слабо й влияят, но въпреки това при излизане в лошо време се нуждае от защита. Прилага се крем-пудра и се избягват мазни кремове. За да не полепват по нея прах и други нечистотии, кожата се почиства от мазнината няколко пъти през деня със спиртен лосион или с други тоалетни течности за мазна кожа. Избягвайте почистването с одеколони и лосиони, съдържащи есенции, за да не се пигментира кожата!
Подхранване (омазняване) на кожата на лицето вечер.
Нормална кожа. След 30-годишна възраст нормалната кожа показва тенденция към изсъхване и трябва допълнително да се подхранва (омазнява), за да се избягнат неприятните последствия (бръчки, залющване и пр.).
След измиване или почистване лицето се намазва с мазен (нощен) хранителен крем, съдържащ най-различни биологично активни съставки (хормони, витамини и пр.). Нанасянето на крема става с лек самомасаж на лицето. Нанесеният крем се държи върху кожата на лицето от 20 минути до 2 часа, след което добре се изтрива, без да остава никаква следа от него, като лицето не се измива.
Подхранването (омазняването) на кожата на лицето може да се постигне чрез прилагане на хранителни (мазни) маски (жълтъчно-медена, лимоново-краставична и т. н.) или на тонизиращи маски (от плодове и зеленчуци). Маските се прилагат 1-2 пъти седмично вечер, за не повече от 20-25 минути.
Суха кожа. Грижите за сухата кожа трябва да започнат още от 25-30-годишна възраст. Вечер сухата кожа трябва да се почиства с растителна мазнина (зехтин) или с някой мазен крем, който оказва и подхранващо (омазняващо) действие върху сухата кожа. Полагането на хранителен крем, богат на биологично активни вещества, трябва да се извършва правилно: да се снема и изчиства от кожата на лицето, за да може кожата да „диша“ през нощта. При много суха кожа се прилагат и маслени маски (тампони, напоени с масло, се поставят върху лицето), а също и „хранителни“ маски (жълтъчно-маслена, ланолинова и т.н.). Добре действат и витаминните маски (плодове, примесени непременно с мазнина), а също и маските с мая (прибавя се сметана или мляко).
Обезводнена кожа. Обезводнената, „увехналата“ кожа изисква специални грижи за подхранване и възстановяване на нормалния й тургор. Специфичното при подбора на хранителния крем, съдържащ биологично активни вещества, е и какъв специален овлажняващ фактор съдържа. Подходящи за обезводнена кожа са хидратантните кремове.
Мазна кожа. Най-големи грешки се правят от жените при избор на крем за мазна кожа. Подходящи кремове за мазна кожа са не-мазните кремове, съдържащи някои адстрингентни вещества (например лимонов крем). Нанасянето на крема става след измиване на лицето с гореща вода и кисел сапун или след почистване с адстрингентни тоалетни води (съдържащи камфор или лимонов сок). При мазна кожа се нанася маска от белтък и няколко капки лимонов сок. Може да се приложи и маска с мая, но разредена с някоя адстрин-гентна тоалетна вода (съдържаща стипца).

Три начина да подчертаете своя чар и женственост
„Вулканичен“, „графичен“ и „пулсиращ“ – такива са кодовите названия на една от тенденциите в макиажа на фирмата „Кристиан Диор“. Техен автор е известният стилист на фирмата, виетнамецът Тиен, майстор на подчертаната женственост. Той е последователен, избягва кресливата тоналност и остава верен на приглушената гама. опитайте да се представите, че сте в козметичния салон на Диор. и над лицето ви работят опитните магове-гримьори. Не можете ли? Тогава застанете пред огледалото, а да се гримирате така загадъчно и нежно, както ви съветва Тиен.
„Вулканичен“ макиаж
- веждите в цвета на класическото сиво
- очната линия – в тъмно лилаво -/сенките на горния клепач в примъглените опушени цветове – розов мрамор, сиво, старо злато, аметистов виолет, пепел от рози.
- на долния клепач (линията под окото) -цвят на теракота.
- спиралата – в тъмносиво
- основата и пудрата – светли
- устните в интензивно червено
„Графичен“ макиаж
- вежди в тъмен бронз, фиксирани с малко гел
- очна линия – черна
- сенките на горния клепач – сивозелени и сиви
- на долния клепач – античен бронз или пепелна синева
- спирала /туш за мигли/ – черна
- основа и пудра – светли
- устни, очертани с моливен контур в цвят на теракота
„Пулсиращ“ макиаж
- вежди кафяви
- вместо очна линия, краят на горния клепач е обрисуван с тъмен молив
- на горния клепач – сенки в смесените цветове на теракота, жълт ирис, меко розов
- на долния клепач – молив в нюансите на синевата
- туш за мигли – синьо виолетов
- основа и пудра – светли
- устни – светли и естествени
Ако нямате и не можете да намерите тези цветове сенки, очни линии, спирали, червила. Успокойте се. Поне ще сверите познанията си за палитрата. Опитайте първо на китката да „смесвате“ и комбинирате тези дяволски, „бягащи по вълните“ на въображението цветове. Трудно е, но затова пък усещането, че току-що сте излезли от козметичния салон на прочутия Диор, ще ви възнагради.

Смята се, че само жените се засягат, ако бъдат пипнати от някой съвсем непознат. Така ли е наистина? Ето ви разказа на един мъж за неприятното му изживяване от нежелано настъпление.
В един чудесен летен ден една жена пъхна ръката си в панталона ми. Откровено казано такива неща са се случвали и преди. Само че, при този случай онова, което бе различно, ако щете уникално, че аз я бях срещнал само преди петнадесет минути. Просто едва се бяхме ръкували. И ето ти я изведнъж, ровеща се в долните ми части.
Свети Павел е получил откровение по пътя си за Дамаск. Аз получих моето по пътя за Памук кале, отдалечен туристически обект в западна Турция с прочутите си варовикови формации по хълмовете. Моето откровение не беше чак толкова божествено, колкото на свети Павел, но бе не по-малко забележително. Представям си как би се почувствала една жена, ако някой съвсем непознат и не-приемащ възраженията й я опипа. С мен се случи точно това – да бъда опипван от съвсем непозната жена, която също не обръщаше внимание на моите възражения. Тогава разбрах, че това изобщо не представлява заплаха за мъжа.
В същото време разбира се, това ми изкара ангелите и в продължение на два часа треперих, движейки се по един от прашните пътища на Турция, а после внимателно проверих дали след тази случка всичко е наред с половите ми органи. Много скоро след това обаче преживяването ми преля в света на фантазиите и реших, че то бе всъщност една малка лудория. Познавам не малко жени, които при един или друг случай са усещали нежелани докосвания от непознати ръце, но никоя не е била склонна да разказва за това.
Вероятно моята история е по-различна от тази, която повечето жени биха разказали, но мисля, че по същество не се различава. Прецените сами.
През онова лято обикалях цяла Турция с раница на рамо, с цялото си имущество на гръб и волно скитах из най-отдалечените кътчета на източното Средиземноморие. Бях сам и се наслаждавах на спокойствието наоколо ми. Често ползвах турските автобуси; които бяха удобни и сигурни. Те винаги тръгваха и стигаха на уреченото място навреме, а при дългите пътувания имаше и стюард, който минава и освежава ръцете ви с приятен одеколон, ухаещ на лимон, а от двете страни на пътя ни растяха лимоновите дървета.
Можехте предварително да си осигурите място. Аз винаги си запазвах едно и също, намиращо се в началото на пътеката по-близо до вратата, отколкото до шофьора. Това детайлно описание е необходимо, моля да ме разберете. В тази гореща сутрин автобуса ми от Бордрум за Памук кале бе препълнен. Вонята на оборски тор от хиляди кози, докарани в града за жертвоприношение по случай голям религиозен празник се смесваше с миризмата на изпотените пътници. Бях благодарен, че мястото ми е до вратата.
Жената, която седна до мен се отличаваше с две неща: първо в скута си държеше дребно като плъх кученце с космати крака и дълъг гръбнак, сигурен белег за добро му потекло и второ – с обсипаните си с блестящи пръстени ръце. Носеше по два три златни пръстена на всеки пръст – някои бяха обикновени халки, други украсени с тюркоази или с дребни опалчета. Нагоре ръцете й бяха покрити с верижки и гривни с всевъзможни висулки. Дори и подобното на плъх кученце имаше на врата си диамантена верижка. Помислих си, че ако го използва за начин на контрабанда.трябва да е голяма оптимистка.
После забелязах и тялото й. Бе загоряло и добре оформено, шаблонно за жените, но привлекателно за мъжете. Облечена бе в тесни прилепнали червени шорти. Крадешком хвърлих няколко погледа към изящните й бедра, и се убедих, че да имащ такава спътница при едно дълго Пътуване с автобус съвсем не е лошо.
През главата ми можеха да минат разни порочни мисли, в глъбините на въображението ми и други още по-разюздани фантазии, които дори можеха да се осъществят, ако не седяхме на предната седалка. Чудно нещо са фантазиите. Ужасени сте, но не сте изненадани. Подобни мисли преминават през главата на осемнадесет годишните момчета и изпомпват в кръвта им повече тестостерон, отколкото е необходимо.
Тя ми кимна с глава и аз забелязах по дълбоките бръчки около очите й, че е малко по-възрастна, отколкото бях предположил, оглеждайки тялото й. Беше някъде около тридесет и пет, а може би и повече. Това вече даваше екзотичен привкус. Автобусът потегли и тя ми заговори с подчертан френски акцент. На развален английски ми разказа, че е туркиня, но е живяла двадесет години в Париж. Попита ме с какво се занимавам и аз й отвърнах, че съм студент. Каза ми, че работи като модел за бански костюми. Не се усъмних в думите й. Продължи да говори със странна смесица от познати думи и особени гласни звуци и едва я разбирах. Кимах, усмихвах се и се опитвах да отговарям на въпросите, които предполагах, че ми е задала. Започна да ме докосва по ръката, по коляното. В началото не изглеждаше насочено, приличаше по-скоро на случайно, на ритмична пунктуация на това, което казва. Бях объркан. Понеже ми задаваше разни въпроси, трябваше да я гледам в лицето, което все още не можех някак да съчетая с тялото й.
Автобусът спря. Без да ме попита, тя ми купи студена напитка. Отнасяше се с мен така сякаш бе моя майка или бавачка. Заехме отново местата си и тя ме помоли да се пресегна през нея и дръпна ръчката, за да наклоня седалката й. Когато се пресегнах, тя сграбчи ръката ми и с две ръце я насочи и притисна в цепката на деколтето си и високо се засмя. Аз също се разсмях. Какво щеше да става? Аванси ли ми даваше? Не, не беше така. Тя се държеше приятелски, просто приятелски. Нямаше да направи нищо повече, бях сигурен в това. Не тук на предната седалка в турския автобус.
Разговорът ни спря за известно време. Гледах правия път пред нас сякаш разтопен в горещата омара на деня. Усетих как положи главата си на рамото ми. Погледнах я и видях, че е затворила очи. Прокара пръсти през ръката ми и дългите й червени нокти ме драснаха по кожата. Стоях като препариран. „Велики Боже – мислех си аз. -Дръж се! Всичко е в ред, няма проблеми. Можеш да се справиш. Бъди мъж. Бедничката тя сигурно е изморена.“ Не се опитах да я отместя. Как бих могъл да го направя? А бе ми и приятно, нали?
И ето ни седящи в автобуса по този безкраен огрян от слънцето път – тя заспала, аз леко смутен. Тогава тя издърпа ръката си от моята и я плъзна крадешком в интимните гънки на дрехите ми. Трябва да ви обясня – беше такъв топъл ден, че имах на себе си само три неща, две от които бяха моите еспадрили. Третото нещо беше мръсно-зеленият ми гащеризон. И сега моята спяща манекенка на бански костюми си бе пъхнала ръката под платката му и леко дращеше с ноктите си кожата на гърдите ми. Замръзнах. Не може да прави такова нещо, не и на предната седалка на автобуса. Но ръката и леко се спускаше надолу.

Може би тя наистина вярваше, като жирафа заровил глава в пясъка, че ако не може никого да види, то никой не би могъл да види и нея. Продължи да се преструва на заспала. Шофьорът, един огромен изпотен мъжага, бе забелязал. Престана да гледа напред по пътя и вместо това ни наблюдаваше в огледалото. Кученцето спеше на пода, прегърнало с тънките си крачка, глезена на господарката си, а ръката на господарката му продължаваше да се спуска надолу.
Какво трябваше да направя? Нямаше как да се преместя, липсваше свободно място. Можех ли да изкрещя и да я изхвърля? Може би, но какво щеше да стори тя, ако бих го направил? Щеше да заяви, че аз съм виновен. В края на краищата тя бе нежна и грациозна. В сравнение с нея аз бях огромен.
Та това бе просто посегателство върху личността ми, мислех си аз, нещо като физическо насилие. И когато тази дума „физическо насилие“ изплува в пламналия Mi. от напрежение мозък и се завъртя във въображението ми, превръщайки мъжкото ми достойнство в съдран чувал, онези отрупани с пръстени пръсти намериха плячката си и я заклещиха. Замръзнах на място, но това никак не помагаше на кастрационния ми комплекс. И така двамата продължихме да седим – маникенката на бански костюми, пенисът ми и аз, плът в плът.
Тогава тя отвори очи, изкикоти се и ме остави на мира. Опитах се да се засмея, но нищо не излезе. Попит?
ме искам ли да прекарам нощта с нея в Измир, щяхме да стигнем там след някой и друг час. Казах й, че не мога. Измислих, че имам среща с приятели. След няколко минути автобусът спря и аз слязох, за да се прехвърля на друг. Тогава я видях за последен път. Така и не разбрах как се казва и тя не научи името ми.
Това е историята. Може би няма да ви се стори особена, но разменете пола и ще видите как би изглеждала – един особен, но привлекателен мъж, увлечен в приятелски разговор, пуска ръка и започва да опипва без да е видимо агресивен. И изведнъж сграбчва. Жертвата, чужденка в чужда страна, не знае какво да прави, как да реагира. Потресена слиза от автобуса. Почти не познавам жени, които да не са преживяли подобно нещо, но не обичат да разказват за тези истории.
Макар че в началото това преживяване ме смути, много скоро след това то стана моята атракция – разказа ми за моята история в турския автобус. Разправях я наляво и надясно. Някои мои приятели ме питаха многозначително защо не съм отишъл с нея. Отвръщах им „Вие щяхте ли да го направите?“ и повечето се съгласяваха с мен, че не биха го сторили. Да се приеме предложението й би било ужасно излагащо, би било твърде порочно предизвикателство към мъжкото ти Его.
Но това не беше и никога не би могло да бъде физическа заплаха. Нямах чувството, че съм изпуснал нещата от ръцете си и добре знаех, че съм по-силен от нея и мога да я изхвърля. Но все пак изглежда, че не е било чак толкава голям проблем за мен, за да го направя. Може би се чувствах и нещо като съучастник в тази случка. Забавлявах се да разказвам тази случка (но нека призная не се възбудих, когато тя стана).
Ако не друго, то научих поне две неща от това преживяване на предната седалка в турския автобус. Първо, че физическото сексуално дразнене действа по един начин; то е това, което мъжете правят на жените. Жените само възбуждат мъжа. И второ – научих се да пътувам с влак. Във влака винаги има място, където да можеш да избягаш.