Всичко за жената

Парата има разнообразно действие върху кожата. Чрез многобройните нервни окончания в кожата на лицето тя влияе рефлекторно на централната нервна система и въздейства благоприятно на цялата кожа. Силно е действието на парната баня и върху съдовата система.
От парата кожните кръвоносни съдове се разширяват силно, кръвоснабдяването на кожата се подобрява, порите й се разширяват и през тях подхранващите вещества проникват по-лесно. Чрез парната баня кожата се почиства от мъртвите клетки и мазнините, както и от тапичките, които запушват отвърстията на мастните жлези. Освен това тя спомага за разнасянето на уплътненията, останали след възпалителните процеси.
Парната баня се прилага при мазна и груба кожа, при младежки пъпки с черни и бели точки. При суха кожа към парна баня се прибягва само ако кожата е много нечиста, и то след предварително намазване на лицето с мазен крем. Тя не се прилага от жени с високо кръвно налягане и други сърдечно-съдови заболявания.
След парната баня кожата става чиста, гладка и се поддава по-лесно на останалите козметични процедури – почистване и масаж. В козметичните салони за парната баня има специален апарат. Продължителността на парната баня е от 5-10 до 15 минути. След това лицето се подсушава. Ако след банята не се прилагат други процедури, лицето се измива с хладка вода или се изтрива със свиващ порите лосион. При студено време след парна баня може да се излезе на улицата най-рано след 10-15 минути.
При домашни условия парна баня може да се направи по следния начин: Поставя се на котлон емайлиран съд с половин литър вода с 1 г сода за хляб. След завирането на водата главата се поставя над парата и се покрива с хавлиена кърпа. Така се остава 10-15 минути, докато лицето силно се изпоти и зачерви. След това то се подсушава, почиства се от черните и белите точки, дезинфекцира се със стягащ порите лосион и се изплаква със студена вода.
Действието на парната баня може да се подобри и разнообрази, ако във водата се постави една или няколко от следните билки в зависимост от тяхното действие (на 1 литър вода – 1 супена лъжица ситно нарязани билки):
1. Лайка. Има противовъзпалително действие. Прилага се при суха, залющена и възпалена кожа.
2. Розмарин и пелин. Подобряват кръвообращението в кожата и я освежават. Прилагат се при бръчки.
3. Полски хвощ. Стимулира епителизацията. Прилага се при повяхнала и отпусната кожа.
4. Бял равнец. Подобрява кръвообращението. Прилага се при суха и повяхнала кожа.
5. Хмел. Подобрява епителизацията. Прилага се при зачервявания и обриви от нервен произход.

Смята се, че само жените се засягат, ако бъдат пипнати от някой съвсем непознат. Така ли е наистина? Ето ви разказа на един мъж за неприятното му изживяване от нежелано настъпление.
В един чудесен летен ден една жена пъхна ръката си в панталона ми. Откровено казано такива неща са се случвали и преди. Само че, при този случай онова, което бе различно, ако щете уникално, че аз я бях срещнал само преди петнадесет минути. Просто едва се бяхме ръкували. И ето ти я изведнъж, ровеща се в долните ми части.
Свети Павел е получил откровение по пътя си за Дамаск. Аз получих моето по пътя за Памук кале, отдалечен туристически обект в западна Турция с прочутите си варовикови формации по хълмовете. Моето откровение не беше чак толкова божествено, колкото на свети Павел, но бе не по-малко забележително. Представям си как би се почувствала една жена, ако някой съвсем непознат и не-приемащ възраженията й я опипа. С мен се случи точно това – да бъда опипван от съвсем непозната жена, която също не обръщаше внимание на моите възражения. Тогава разбрах, че това изобщо не представлява заплаха за мъжа.
В същото време разбира се, това ми изкара ангелите и в продължение на два часа треперих, движейки се по един от прашните пътища на Турция, а после внимателно проверих дали след тази случка всичко е наред с половите ми органи. Много скоро след това обаче преживяването ми преля в света на фантазиите и реших, че то бе всъщност една малка лудория. Познавам не малко жени, които при един или друг случай са усещали нежелани докосвания от непознати ръце, но никоя не е била склонна да разказва за това.
Вероятно моята история е по-различна от тази, която повечето жени биха разказали, но мисля, че по същество не се различава. Прецените сами.
През онова лято обикалях цяла Турция с раница на рамо, с цялото си имущество на гръб и волно скитах из най-отдалечените кътчета на източното Средиземноморие. Бях сам и се наслаждавах на спокойствието наоколо ми. Често ползвах турските автобуси; които бяха удобни и сигурни. Те винаги тръгваха и стигаха на уреченото място навреме, а при дългите пътувания имаше и стюард, който минава и освежава ръцете ви с приятен одеколон, ухаещ на лимон, а от двете страни на пътя ни растяха лимоновите дървета.
Можехте предварително да си осигурите място. Аз винаги си запазвах едно и също, намиращо се в началото на пътеката по-близо до вратата, отколкото до шофьора. Това детайлно описание е необходимо, моля да ме разберете. В тази гореща сутрин автобуса ми от Бордрум за Памук кале бе препълнен. Вонята на оборски тор от хиляди кози, докарани в града за жертвоприношение по случай голям религиозен празник се смесваше с миризмата на изпотените пътници. Бях благодарен, че мястото ми е до вратата.
Жената, която седна до мен се отличаваше с две неща: първо в скута си държеше дребно като плъх кученце с космати крака и дълъг гръбнак, сигурен белег за добро му потекло и второ – с обсипаните си с блестящи пръстени ръце. Носеше по два три златни пръстена на всеки пръст – някои бяха обикновени халки, други украсени с тюркоази или с дребни опалчета. Нагоре ръцете й бяха покрити с верижки и гривни с всевъзможни висулки. Дори и подобното на плъх кученце имаше на врата си диамантена верижка. Помислих си, че ако го използва за начин на контрабанда.трябва да е голяма оптимистка.
После забелязах и тялото й. Бе загоряло и добре оформено, шаблонно за жените, но привлекателно за мъжете. Облечена бе в тесни прилепнали червени шорти. Крадешком хвърлих няколко погледа към изящните й бедра, и се убедих, че да имащ такава спътница при едно дълго Пътуване с автобус съвсем не е лошо.
През главата ми можеха да минат разни порочни мисли, в глъбините на въображението ми и други още по-разюздани фантазии, които дори можеха да се осъществят, ако не седяхме на предната седалка. Чудно нещо са фантазиите. Ужасени сте, но не сте изненадани. Подобни мисли преминават през главата на осемнадесет годишните момчета и изпомпват в кръвта им повече тестостерон, отколкото е необходимо.
Тя ми кимна с глава и аз забелязах по дълбоките бръчки около очите й, че е малко по-възрастна, отколкото бях предположил, оглеждайки тялото й. Беше някъде около тридесет и пет, а може би и повече. Това вече даваше екзотичен привкус. Автобусът потегли и тя ми заговори с подчертан френски акцент. На развален английски ми разказа, че е туркиня, но е живяла двадесет години в Париж. Попита ме с какво се занимавам и аз й отвърнах, че съм студент. Каза ми, че работи като модел за бански костюми. Не се усъмних в думите й. Продължи да говори със странна смесица от познати думи и особени гласни звуци и едва я разбирах. Кимах, усмихвах се и се опитвах да отговарям на въпросите, които предполагах, че ми е задала. Започна да ме докосва по ръката, по коляното. В началото не изглеждаше насочено, приличаше по-скоро на случайно, на ритмична пунктуация на това, което казва. Бях объркан. Понеже ми задаваше разни въпроси, трябваше да я гледам в лицето, което все още не можех някак да съчетая с тялото й.
Автобусът спря. Без да ме попита, тя ми купи студена напитка. Отнасяше се с мен така сякаш бе моя майка или бавачка. Заехме отново местата си и тя ме помоли да се пресегна през нея и дръпна ръчката, за да наклоня седалката й. Когато се пресегнах, тя сграбчи ръката ми и с две ръце я насочи и притисна в цепката на деколтето си и високо се засмя. Аз също се разсмях. Какво щеше да става? Аванси ли ми даваше? Не, не беше така. Тя се държеше приятелски, просто приятелски. Нямаше да направи нищо повече, бях сигурен в това. Не тук на предната седалка в турския автобус.
Разговорът ни спря за известно време. Гледах правия път пред нас сякаш разтопен в горещата омара на деня. Усетих как положи главата си на рамото ми. Погледнах я и видях, че е затворила очи. Прокара пръсти през ръката ми и дългите й червени нокти ме драснаха по кожата. Стоях като препариран. „Велики Боже – мислех си аз. -Дръж се! Всичко е в ред, няма проблеми. Можеш да се справиш. Бъди мъж. Бедничката тя сигурно е изморена.“ Не се опитах да я отместя. Как бих могъл да го направя? А бе ми и приятно, нали?
И ето ни седящи в автобуса по този безкраен огрян от слънцето път – тя заспала, аз леко смутен. Тогава тя издърпа ръката си от моята и я плъзна крадешком в интимните гънки на дрехите ми. Трябва да ви обясня – беше такъв топъл ден, че имах на себе си само три неща, две от които бяха моите еспадрили. Третото нещо беше мръсно-зеленият ми гащеризон. И сега моята спяща манекенка на бански костюми си бе пъхнала ръката под платката му и леко дращеше с ноктите си кожата на гърдите ми. Замръзнах. Не може да прави такова нещо, не и на предната седалка на автобуса. Но ръката и леко се спускаше надолу.

Може би тя наистина вярваше, като жирафа заровил глава в пясъка, че ако не може никого да види, то никой не би могъл да види и нея. Продължи да се преструва на заспала. Шофьорът, един огромен изпотен мъжага, бе забелязал. Престана да гледа напред по пътя и вместо това ни наблюдаваше в огледалото. Кученцето спеше на пода, прегърнало с тънките си крачка, глезена на господарката си, а ръката на господарката му продължаваше да се спуска надолу.
Какво трябваше да направя? Нямаше как да се преместя, липсваше свободно място. Можех ли да изкрещя и да я изхвърля? Може би, но какво щеше да стори тя, ако бих го направил? Щеше да заяви, че аз съм виновен. В края на краищата тя бе нежна и грациозна. В сравнение с нея аз бях огромен.
Та това бе просто посегателство върху личността ми, мислех си аз, нещо като физическо насилие. И когато тази дума „физическо насилие“ изплува в пламналия Mi. от напрежение мозък и се завъртя във въображението ми, превръщайки мъжкото ми достойнство в съдран чувал, онези отрупани с пръстени пръсти намериха плячката си и я заклещиха. Замръзнах на място, но това никак не помагаше на кастрационния ми комплекс. И така двамата продължихме да седим – маникенката на бански костюми, пенисът ми и аз, плът в плът.
Тогава тя отвори очи, изкикоти се и ме остави на мира. Опитах се да се засмея, но нищо не излезе. Попит?
ме искам ли да прекарам нощта с нея в Измир, щяхме да стигнем там след някой и друг час. Казах й, че не мога. Измислих, че имам среща с приятели. След няколко минути автобусът спря и аз слязох, за да се прехвърля на друг. Тогава я видях за последен път. Така и не разбрах как се казва и тя не научи името ми.
Това е историята. Може би няма да ви се стори особена, но разменете пола и ще видите как би изглеждала – един особен, но привлекателен мъж, увлечен в приятелски разговор, пуска ръка и започва да опипва без да е видимо агресивен. И изведнъж сграбчва. Жертвата, чужденка в чужда страна, не знае какво да прави, как да реагира. Потресена слиза от автобуса. Почти не познавам жени, които да не са преживяли подобно нещо, но не обичат да разказват за тези истории.
Макар че в началото това преживяване ме смути, много скоро след това то стана моята атракция – разказа ми за моята история в турския автобус. Разправях я наляво и надясно. Някои мои приятели ме питаха многозначително защо не съм отишъл с нея. Отвръщах им „Вие щяхте ли да го направите?“ и повечето се съгласяваха с мен, че не биха го сторили. Да се приеме предложението й би било ужасно излагащо, би било твърде порочно предизвикателство към мъжкото ти Его.
Но това не беше и никога не би могло да бъде физическа заплаха. Нямах чувството, че съм изпуснал нещата от ръцете си и добре знаех, че съм по-силен от нея и мога да я изхвърля. Но все пак изглежда, че не е било чак толкава голям проблем за мен, за да го направя. Може би се чувствах и нещо като съучастник в тази случка. Забавлявах се да разказвам тази случка (но нека призная не се възбудих, когато тя стана).
Ако не друго, то научих поне две неща от това преживяване на предната седалка в турския автобус. Първо, че физическото сексуално дразнене действа по един начин; то е това, което мъжете правят на жените. Жените само възбуждат мъжа. И второ – научих се да пътувам с влак. Във влака винаги има място, където да можеш да избягаш.

Цяло нещастие е, казват продавачите от бутиците и по-големите универсални магазини, когато се зададат заедно Тя и Той. Напрежението нараства, когато избират нещо за нея.Той снове отегчен, често поглежда часовника си, попипва цигарите си, сигурно би запалил веднага, ако се пушеше, размърдва пръсти, сигурно краката му са отекли. А тя е просто в стихията си, избира, мери, преоблича се.
Запитан за мнението, Той отговаря неохотно, с по-добре или зле маскирана нетърпеливост. В най-добрия случай се осмелява да попита: „Скъпа, наистина ли имаш нужда от тази дреха?“ По-често се примирява, след като няколко пъти вече е вдигал безпомощно рамене, почуква нервно по циферблата на часовника, вече е започнал мачът, чака го цяла седмица.
ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СЕ ПОЯВЯВА И ВЛЮБЕНИЯТ КЛИЕНТ. НО ПРОДАВАЧКИТЕ ОБЩО ВЗЕТО ОБИЧАТ ВЛЮБЕНИТЕ САМО НА КИНО.
В магазина мъжът, който гледа с нескрит възторг и обожание жена си, е просто нежелан. Защото… Докато любимото му създание мери в гардеробната поредния тоалет, Той се оглежда наоколо, оголва всички рафтове и закачалки и й подава следващото за проба. После надниква в кабинката и започва да капризничи: „Не, този цвят убива блясъка на очите ти, в този модел не се откроява прекрасната ти фигура, роклята е ушита ужасно, мачка се, прави гънки отпред, не е за твоята талия – карфица.“ Влюбеният непрекъснато вижда в жена си Мис Свят, независимо от реалностите – и все така критичен с часове отхвърля всяко предложение. Щом нито една от дрехите в този магазин не може да направи прекрасната му половинка още по-красива, значи магазинът не струва. И така си тръгват, без да купят нищо.
В МЪЖКИТЕ МАГАЗИНИ СЪЩО НЕ ОБИЧАТ ДВОЙКИТЕ.
Самотният клиент по-лесно може да бъде убеден да си купи това или онова. Да бъде уговорен, че ако няма в момента тъмносин костюм, за който си мечтае, не по-зле ще изглежда в този – тютюневия, той е негова мярка. Но с жените на мъжете-клиенти въобще не можеш да се пребориш. Те са непреклонни, че в новата си дреха техният мъж трябва да изглежда като ослепителния брюнет от рекламата на Мал боро. „Моят мъж ме представя навсякъде, значи трябва да бъде достоен за моята взискателност.“ Тези напористи и луди по последната мода жени натикват техните Адониси в двуредни карирани сака, в широки панталони с маншети, макар че-господата заедно с токчетата на обувките не са по-високи от метър и седемдесет.
РОБИНИТЕ НА ПОСЛЕДНИЯ ВИК НА МОДАТА СЕ СЧИТАТ В ТЪРГОВСКИТЕ СРЕДИ ЗА ГРЕШНИЦИ
Въпреки че за продавачките е все едно как ще изглеждат клиентите, щом купуват стоката, някои от тях се срамуват, когато стават съучастници в окарикатуряването на мъжа. Но ако примерно влязат в ролята си на консултантки и препоръчат модел от една или друга фирма, като изтъкнат качеството на дрехата, които отговарят на личното излъчване на мъжа, случва се придружаващата го жена да кресне и да напусне скандално магазина. „Щом вие знаете по-добре, оставям ви го да го съветвате по всички житейски въпроси!“ А Той? Или припва след нея, или купува сакото, което е харесала жена му.
И така, от другата страна на щанда не обичат двойките, предпочитат да се занимават с клиенти, които пазаруват сами, независимо от пола.
По принцип жените по-често купуват сами, докато мъжете предпочитат да имат съветник.
НАСАМЕ С ПОКУПКАТА
Жените се държат по различен начин. Имат различни предпочитания и навици. Ще ви припомня няколко типа-жа според нашата анкета.
Неда, писателка, зряла неопределена възраст, винаги елегантна, облича се в тон.
Покупките си правя най-често сама без асистент – само тогава се чувствам наистина сигурна, че на следващия ден няма да върна купеното в магазина. С приятелки ходя само на разузнавателни експедиции, но когато реша да купувам, тръгвам сама. Избягвам мъжката компания, защото всички случаи, в които съм експериментирала, са завършвали неуспешно. Неговата изнервеност, отекченост или претенциозна снизходителност ме дразнят, развалят ми удоволствието от това приключение. Защото аз обичам да ходя по магазините. Спокойно се оглеждам, от време на време пробвам. Не понасям супер активните продавачки, които много знайстват, както и надутите „дами“.
Моят идеал за продавачка е любезната, компетентната, сдържаната, която ме оставя насаме с осемнайсетата поред блузка, в нюансите на лилавото.
Адриана, двадесетгодишна, студентка, вече с изработен вкус, винаги носи дрехи с високо качество. От малкото жени, които е по-добре въобще да не бъдат допускани в магазин.
Наследих усета и взискателността си от майка ми, дизайнерка на облекло и много рядко онова, което виждам и в най-елегантните бутици отговаря на въображението ми за шикозна дреха. Ходя на ревюта в страната и чужбина, сестра ми има бутик в Париж. Оставам недосегаема за чуруликането на продавачките, когато се опитват да хвалят стоката си. Купуването на каквото и да е, за мен е прахосничество, престъпление, обида към вкуса, който съм наследила. Макар че обичам да поглеждам от време на време витрините. Обожавам стилните дрехи.
София, четиридесет годишна, „изработена“ клиентка. Ефектна висока блондинка на държавна работа.
Не признавам заместителите, с които трябва да се примиряваме за супер случай. Винаги изчаквам, за да намеря онова, което ми е необходимо – с добро качество и което върви към дрехите, които вече имам. Без колебание купувам, когато се убедя, че това е точно за мен. Избирам неща, които стоят добре до лицето ми и общо взето са в модерната тенденция за сезона. Вярна съм на принципа: „половин крачка след супер модното“. Цената няма значение. След това за няколко дни правя очистваща диета с мляко, ябълки. Хем е евтино, хем действа чудесно на тена.
Лиляна, двадесет и петгодишна, чиновничка. Въобще не знам кое е наистина за мен. Оглеждам, моля да ми запазят едно или друго за следващия ден, вкъщи мисля дали не е прекалено скъпо и дали наистина ми е необходимо. За малко неща се решавам да купя веднага. Дори когато чувствам, че дрехата ме вика: „Вземи ме, ушита съм специално за теб, твоята мярка, твоя цвят“… Особено тежко преживявам изкушенията на луксозната козметика. Гледам я дълго със седмици, с месеци, накрая купувам. Обикновено когато съм в депресия. Но покупката за кратко време ми спасява самочувствието. После отново се налага чувство за вина. И депресията, от която исках да се отърва, се задълбочава.
Здравка, хубава тридесетгодишна жена с три деца, домакиня.
Всеки три дни трябва да щъкам по магазините, иначе полудявам – обед, пране, готвене, едно и също. Новите покупки скривам от мъжа си, после намирам удобен случай да ги покажа, но винаги намалявам цената. Дори послъгвам, че е старо, че е на приятелка, че съм го пребоядисала, преправила. Гардеробът ми пука по шевовете, но не мога да се разделя с нищо от износените си любими неща. Най-лошото е, че просто няма за къде да се обличам.
Мария, петдесетгодишна инженерна, разведена.
Колкото пъти имам неприятности в службата, след тежки самотни недели, ходя по магазините, търся си нова рокля, блузка. Но чарът на новото не ме спасява както по-рано. Някога имах настроение след подобна покупка поне за няколко дни. Напразно се опитвам да провокирам предишните чувства. Нищо… Чувствам празното, за капак ме наляга тревога, че няма да изкарам месеца без заем. Но каквото и да разправям, щом ме хванат дяволите, сама не знам какво ме тласка към магазините. Връщам се вкъщи, натоварена с покупки.
И така, жените от другата страна на щанда обичат мъжете, които приемат техните съвети, които не се пазарят и им се доверяват напълно. Особено когато искат да направят подарък на жените си. Примерно казват размера, цвета и приключват с претенциите си.
Жените са по-трудните клиентки, но точно те поддържат тръпката на пазаруването. Осмислят контакта между планината от примамливи красиви неща и алпиниста, който се катери по нея. Всяка жена е различна, а дори и една и съща, в зависимост от настроението си се променя като хамелеон.