Всичко за жената

Защо мъжете са облагодетелствани? Защото най-дълбоките бръчки у жената са по лицето й.
- В тази стая има 25 жени и 50 козметични операции – казва Пати.
Бяхме се събрали на барбекю на брега на океана. Оказа се, че много от присъстващите жени изобщо не хапнаха нищо. Мъжете щастливо се тъпчеха с месо и картофена салата. Някои от тях изглеждаха добре, други имаха кореми като делви. Не зная какво таят мъжете в дълбоките тъмни кътчета на своята душа, но даже и най-дебелите изглеждаха невероятно доволни от себе си.
Жените изглеждаха лукави и мършави, с жилави мускули и съмнителни гърди. Но най-смущаващи бяха лицата им. Една от тях, съпруга на пенсиониран адвокат,изглеждаше от далеч като весела гимназистка. Беше хубавичка с неимоверно къса пола и безсрамно блестяща руса коса. Но когато я погледнах по от близо видях прорязаната й от бръчки горна уста и опънатата й като барабан лицева кожа.
Друга от тях пък, известна знаменитост, приличаше на скелет със замръзналото си в гримаса лице, а до нея прочута актриса се бе снабдила със съвсем нова брадичка. От далеч те изглеждаха като млади и хубави момичета, но когато човек се взреше в тях установяваше, че са поне на петдесет, а някои и на шестдесет години.
- Господи, едно списание съобщава, че съм на 38 години! – вайкаше се една киноартистка. – Мислите ли , че някой го е чел? Може би никой няма да го забележи! Нали се сещате какво би означавало това? Том Круз вече няма да работи с мен, и Денис Куайд вече няма да ме иска.
- Е все пак остава Мел Гибсън – успокояваше я приятелката й. – А на колко години е Голди?
- Онзи ден се обадих на моя импресарио – продължи киноартистката, – и го попитах как стана така, че никой вече не ми предлага участие в някой приличен филм. И знаеш ли какво ми отговори? Каза ми: “ Вече сте твърде стара“. – И какво трябва да сторя, да се самоубия ли?
- Предполагам, да – отвърна приятелката й. Журналистката сложи захарин в капучиното и разсеяно огледа пълния с руси красавици ресторант.
- Ако изглеждаш като тях – каза тя, – ти си значима. Ако не – си незабележима. Съпругът ми се ожени за една такава. Ако си холивудски директор, задължително е да се ожениш повторно за жена поне тридесет години по-млада от теб. Ако си на по-ниска длъжност оженваш се за някое момиченце. Ако си известен артист, жената трябва да бъде супер. Ако сте супер жена трябва да сте невероятно блестяща и да се занимавате с нещо извънредно важно, като да сте продуцент или директор на някоя компания, но също така трябва да умеете да носите елегантната си блузка разкопчана до пъпа. С една дума – трябва да бъдете неповторима.
- Присъствах на връчване наградите на Академията и се възмутих от тези секси момичета – казва една актриса. – Не беше така преди. На тези млади същества им липсва всякакво чувство за собственото им противоречие със системата. Гордеят се с това, че са последен шлагер на деня. И не поглеждат към нас останалите, които вече са стигали дотам и са били използвани докрай. Звучи горчиво, нали?
- Отидох на консултация при пластичен хирург и му казах, че може би трябва нещо да предприема за подпухналите си очи. Предварително си знаех, че ще ми предложи лека корекция на брадичката, попълване на скулите, премахване на малката бучка на носа. Казах му, че публиката харесва лицето ми достатъчно, за да ме предложи за Академичната награда.
- Когато гледате някоя мелодрама – казваше един холивудски директор, – болшинството от жените са с коригирани носове и козметични операции на лицето. Те всичките изглеждат еднакво. Някои жени, като например Виктория Принсипъл, са по-практични, омъжват се за хирург – пластик. Но не трябва да виним жените в Холивуд затова, за тях има толкова малко добри роли.
- Холивудското кино трябва да ни снабдява с моделите за женските роли – казва един телевизионен продуцент. – Как да сме сигурни в себе си, когато сме заобиколени от жени, ужасени от това, че застаряват. Защо винаги се идентифицирате с жените от холивудското кино – продължава той. – Това, което те трябва да правят е да играят ролите на любовници или майки. Но погледнете докъде сме стигнали. Преди жената просто припадаше и биваше спасявана от мъжа. Сега жената току що претърпяла сложна хирургическа операция на сърцето, припада, и тогава пак бива спасена от мъжа. На жените е позволено да съществуват докато стигнат 28 години. След това те или загиват или стават зли.
- Някой ми каза, че новите момчета, поели сега управлението на „Три-Стар“ са спрели снимането на всички филми, в които водещата роля се играе от жени.
- Нима това ви учудва? – попита продуцентът.
- Сега има много повече жени на висши административни длъжности, но вече много по-малко са филмите, предлагащи големи женски роли – казва един директор. – В големите касови филми, най-нашумелите главни роли не са за жени. Сезонът на жените е от октомври в не толкова скъпо струващи филми. Могат да участват разбира се и в завладяващи и печеливши големи продукции. Мерил Стрип се гневи, че не е така добре платена като Джак Никълсън. Тя би искала да играе подобни роли. Но единствената артистка, която може да има тази привилегия е Бет Мидлър.
- То е поради това, че тя не влага сексапил – отвърнах аз. – Може би ако те не ви се натискат, няма да трябва да се отървавате от тях.

Слава Богу, че не можем да избираме дали да бъдем умни или да бъдем хубави, защото над женската половина на човечеството би надвиснала заплаха от тотално оглупяване. Природата не е карала наред, подбирала е, надарявала е едни с повече, други с по-малко ефектна външност. За някои просто не е имала време и настроение. Вече знаем (теоретично), че нещата не бива да се драматизират. Защото важното е не да си хубава, а желана. Да имаш чар, дух, приятели. И колко още много други неща са важни, които пресичат път на категоричните и мрачни предсказания: „нищо няма да направя в този живот, защото природата ми е обърнала гръб „.
Обикновено подчертано красивите бързат да се заявят на света, дефилират на подиуми с дългите си крака, прелестните си бюстове, с бленуващите си устни, с разкошните си коси. Печелят награди, обикалят света, стават фото модели, кинозвезди. Дори онези, които не смятат да упорстват в жестокото състезание по-нататък, се наслаждават на спечеленото – хубави коли, кожени палта, околосветски пътувания.
Затова пък останалата, по-голямата част от женското население, нито грозни, нито красиви (или красиви, които не знаят как да използват този дар) работят, учат, трупат диплома след диплома – усъвършенстват език, компютър, някои продължават да се наливат със знания, защитават научни степени. И въобще вършат всякакви подвизи, експлоатирайки сивото си вещество, скрито под черепа им за чужди очи.
При това банално разпределяне на благата и компенсациите, не се знае коя от тях ти гарантира щастие. Красотата на лейди Ди я доведе в Бъкингамския дворец. И какво после? Ослепителната Мерлин Монро, която бе безспорен идол за мъжете, която имаше магична власт дори над президента на САЩ Джон Кенеди, знаем как завърши живота си.
В книгата си „Какво иска всяка жена да знае мъжа й за жените“ д-р Джеймс Добсон пише, че мъжете ценят повече от красотата интелигентността. Затова пък при жените е обратно. Почти всяка втора предпочита да бъде красива, отколкото интелигентна. Защо, пита се авторът, повечето жени имат такава скала на оценка. Отговорът му не е лишен от логика. Защото мъжът първо вижда, после мисли. Той реагира при среща с жена с очите си, не с мозъка си.
Жената също се подчинява на първичния си инстинкт. Докато те ни поглъщат с очи, „ние ги мерим със сантиметър.“Трябва да бъде толкова и толкова висок. Защо ли така лесно се асоциира хубавата външност с ръста?
По-късно жените се отказват от сантиметъра, мъжете започват да ни гледат с разума си. И това е най-краткият сценарий за семейната катастрофа.
Писателят Алан Милн, автор на незабравимия „Мечо Пух“ също се колебае, размишлявайки над критериите за щастие. Смята, че треторазрядният ум изразява мнение, второразредният – това, което споделя по-малка част от обществото. А първоразрядният си запазва мнението само за себе си.
Какво е измислил все пак първоразрядният разум? В книгата „Двама души“ четем: „Запитали веднъж един мъдрец какъв иска да бъде. Отговорил, че иска да бъде прекрасен атлет от 15 до 25 години, красива жена от 25 до 35, добър писател от 35 до 45, голям генерал от 45 до 55, известен политик от 55 до 65, и градинар от 65 до 75. След това би избрал спокойно кътче на небето“.
Остроумен избор. Но ние, уви, сега трябва да решаваме какви да бъдем: “ Красиви или умни“?

Доказано е! Жени, които работят са по-здрави и щастливи, от тези, които са вкъщи.
Всеки знае каква значи да си свръхнапрегнат в работата си. Има дни, в които на съвещанията се чувстваш като под картечен огън и връщайки се вкъщи нямаш сили да направиш нищо. Изведнъж ти се струва, че никакви цели и постижения не заслужават енергията, изсмукана от теб и че животът – какъвто и да бил той – сякаш те отминава.
Усещат го и мъжете и жените. Струва ли си да се занимаваме повече с това? Или не? Мъж, които даде израз на такива тревожни преживявания, може би ще събуди симпатия, но на жена, която би го направила, ще и бъде казано, че не може добре да се „справи“. Може би се опитва да постигне нещо свръх силите си.
Едно от най-назадничавите схващания в Съединените Щати е, че умствените и телесни сили на жените са пред изчерпване; че колкото повече жени работят и колкото по-добре го правя, то е за сметка на телесното и душевното им здраве. И се стига до общоприетия стереотип на мислене, – че жена, правеща високо волтажа кариера не я чака нищо друго освен сълзи и раздразнителност, и че ще свърши като алкохоличка с белодробен карцином, ако преди това не загине от инфаркт.
Има ли зрънце истина в това? Вярно ли е, че жените са подложени на свръхнапрежение в работата си и ако е така как да реагират? Дали нашите амбициите и постиженията ни правят невротици? Или всъщност ние не само добре се справяме, но даже преуспяваме?
Нека отстраним от пътя си тези, които ни плашат. Може би има шепа жени, които със зъби и нокти се стремят да постигнат целта си и съответно страдат. Гуро Калаи Пинкней, създателка на групата на каланетите – била така напрегната в работата си, че ноктите й изпадали. „Можех буквално да ги вадя и отново да ги поставям на мястото им“. Преживеният стрес бе предизвикал особено психосамотично заболяване, от което се избавила чрез специални диети чак след година.
Отговорността е голям товар. Неотдавнашни изследвания показват, че образовани жени, заемащи високи постове употребяват повече алкохол от тези на по-неотговорна длъжност. В известни професии – като при журналистите, например или при полицейските служители, където успехът често зависи от добрите отношения с колегите, жените могат да бъдат и много добри. Истината е, че повечето жени стават и по-здрави. Вероятността да умрем сега от инфаркт не е по-голяма, отколкото преди двадесетина години, когато жените нахлуха в професионалния живот. Сега пушим по-малко, отколкото тогава. В 1972 г., 41 % от жените над шестнадесет години бяха пушачи. В 1986 година този процент е 31 (съответните проценти за мъжете са 52 и 35). И много малко пием алкохол. По неотдавнашни проучвания – по една чашка четири пъти седмично. При жените с професия този процент е съвсем малко по-висок.
Друго изследване, обхващащо 400 жени на високи постове в банки открива, че те нито пушат, нито пият много. При стресовите състояние употребяват най-вече транкилизатори, но не във високи дози.
Тези изследвания са забележителни, като си представите напрежението и отговорността в работата им. Макар че не много жени управляват големи компании, все пак животът им не е лесен. Това идва от двойната им обремененост – работа в учреждението и работа в къщи. Съберете ги двете и ще получите – 80 часа седмично заетост, срещу 50 при мъжете.
Колкото повече са децата и работата вкъщи, толкова по-малка става радостта от професията ви. Кери Купър пише: „Мъжете имат своя техника да изблъскват назад жените, особено жените-майки. Те бързат да напуснат работа в 5 ч. следобед, поради това мъже на тяхното ниво в професията, ги смятат за не така обременени. Или пък им дават задачи, които не са особено значими и забележими.“
Валери Кърън от Института по психиатрия анализира по друг начин стреса при жените. „Жените дълго време са били вън от света на мъжете.“ На събрание на управителния съвет, президентът се обръща с „Добро утро, господа – о, и дами.“ По никакъв начин постоянно им се напомня, че те са „аут сайдъри“.
По-големи изисквания – по-голяма враждебност. И все пак жените се справят извънредно добре. Професор Купър, който е правил специално изследване съобразно пола при зъболекари и лекари, финансови служители и учители, обобщава: „Като се отчете напрежението на което са подложени жените и възможните последици от това за телесното и психичното им здраве, задоволство от работата, отсъствие по болест – при жените процентът е значително по-голям, отколкото при мъжете. По-нататък икономическият ефект от влошеното здраве става все по-лош и за мъжете и за жените. А ако не владеете добре работата си нещата още повече се влошава.“ В една захарна рафинерия е установено, че жените решително по-често отсъстват от мъжете. Но това намалява, когато работата стане по-интересна и по-добре платена.
Може би трябва обратно да зададем въпроса и започнем с че: защо жените рухват от напрежението? Специалистите са съгласни, че може би жените успяват по-добре да отстояват, защото по-често разискват проблемите помежду си, но подчертават, че с тази си склонност да демонстрират трудностите си, създава впечатление, че те са по-изложени на стрес, отколкото са мъжете.
Кери Купър смята, че способността им да говорят за своите проблеми е голямата им сила. „В сравнение с жените, мъжете просто нямат отдушник. Те сякаш са затворени в пещера в непрекъсната борба с другите мъже.“ Купър твърди, че не жените, а мъжете са тези, които истински страдат от напрежението в работата си. Но те не говорят, а таят дълбоко в себе си проблемите си, защото „да ги покажеш е равносилно на слабост“.
Подобни проблеми имат и по-младите жени. Според Валери Кърън „Често по-младите жени са някак изолирани, те все още не си създали мрежа от формални и неформални връзки, която по-възрастните им колежки вече имат.“
Всичките интервюирани работещи жени казаха, че разчитат на свои колежки, с които могат да разискват проблемите си. Диана Лоури, с висок пост в рекламна агенция, смята: „Жените по-добре могат да разберат сложните ви лични проблеми. Ако им кажа, че съм нервна, то те няма да приема от това като знак за моя провал. Те много добре знаят, че човек може да е нервен и да се справя пак добре с работата си“.
Споделянето на проблемите с някого ви помага да възстановите равновесието си, твърде съществено за доброто ви здраве. Журналистката Кейт Купър казва: „Работя много, често до късно през нощта, с удоволствие горя , но знам кога да врътна ключа. За мен най-важното нещо са моите приятели и моето семейство. Не ми се иска да си припомням за какво ни е даден живота, след като например прекарам три сърдечни операции и стана на 60 години“.
Калън Пинкни разказва своя „провал“ предизвикан от стрес: „Ако научих нещо от това, то е – да отделям повече време за себе си.“
В споменатото преди изследване всред банкови служителки на високи постове, нещата са видени и от друг ъгъл. Установено е, че по-добре справящи се с работата си и по-устойчиви на стрес жени са тези, у които доминира „мъжката“, агресивна част, докато при останалите тези именно черти влизат в конфликт с тъй наречената „женска“ част на личността.
И още по-тъжно, изследването установява, че жени, които не обръщат внимание на дискриминацията спрямо тях, по-леко понасят напрежението. Айлийн Макалонън дава данни от проучванията си. „Само 10 % от изследваните жени имат деца. Смята се, че бременност и деца значи недостатъчна отдаденост на работата. Повечето от интервюираните жени не можеха и да мечтаят за мъж или деца, съчетани с работата им, докато за интервюираните мъже семейството бе в реда на нещата. Това показва стабилност и чувство им на отговорност“.
Проучвания на Университета показват, че макар жените да имат индивидуален подход за справяне с проблемите, въпросът е и политически. Трябва да се промени индустрията, а не жените. Отдавна феминистките настояват за по-подходящи условия на работа за жените, за уреждане проблемите с отпуските по майчинство, за по-добре организирани грижи за децата и за възможност за известен период единият от двамата родители да прекъсне работа.
Но се нуждаем още и от основна промяна в становищата си – в установяването на по-гъвкави методи. Винаги ще има хора и мъже и жени, които да искат да работят повече от 80 часа седмично. Но не бива да поставяме в неизгодно положение онези, които искат да съчетаят в разумни съотношения работата си вкъщи с професионалните си задължения.
Такава промяна ще доведе до намаление на напрежението за жените, ще им позволи да продължат да работят, вместо да потискат желанието си за работа и напредък. Едно нещо, което вече със сигурност знаем е, че работата се отразява добре на жените. Жени, които работят, са с по-добри телесни и умствени показатели, отколкото онези, които са вкъщи.
За жени с високи постове компенсацията е още по-голяма. Работата им осигурява движение, добра заплата, всякакви видове връзки и срещи, занимания, с една дума – професия. Както се изрази една жена на висок пост: „Толкова много съм заета, че не ми остава време да изпадам в депресия. Не се питам как минава живота ми. Той просто върви“.
А платената работа намалява и безпокойствата на жената. В едно американско изследване 140 жени са проследени в продължение на 22 години. Установено било, че домакините имат много повече хронични заболявания, отколкото работещите жени. Освен това били и някак обезверени и неспокойни. Може да се каже, че жените, които работят, сякаш са по-добре закриляни. Проучване на Световната Здравна Организация установява, че работещите жени имат по-високо ниво на HDL (субстанция, която предпазва от тромбоза на кръвоносните съдове) от домакините. Фактически HDL се снижава, когато жената реши да се прибере вкъщи.
Нещо още по-важно – децата на работещи майки са облагодетелствани. Не само от това, че най-вероятно ще имат една по-доволна майка, но че тя ще има и по-големи амбиции за тях. Изследванията сочат, че в семейства, в които майката работи вероятността е много по-голяма тя да подтикне децата си към по-високо образувание, отколкото майката -домакиня.
Една от най-големите промени през последните двадесет години е откритието на жените, че една смислена и добре платена работа е удоволствие и радост. Не трябва необоснованият спор стрес от работата, да спре по-нататъшните изследвания в тази насока. В съвременния живот стресът не може да бъде избегнат – по-предприемчивите от нас винаги ще работят и то здраво ще работят. Ще трябва да платим за това или съзнателно да променим нашите становища.
Работата е добра, защото ни дава възможност за по-широки връзки със света – нови приятели, нови идеи, нови мечти. Работата повдига самочувствието ни, базиращо се на само на нашите перспективи, конкурсни резултати или полезни връзки, но по простата причина, че имаме възможност да предлагаме и изпълняваме разни задачи, малки или по-големи, и с това да разкрием, че сме притежавали способности, за които дори не сме и подозирали. И най-важното от всичко сами си печелим парите. Малко ли са или много, но именно те ни дава свобода на избор и на действие. А това значи независимост, която пък е безценна.