Всичко за жената

Кожата защищава, предпазва човешкото тяло от увреждащото действие на слънчевите лъчи. „Завесата“, която спира ултравиолетовите лъчи, е кожният пигмент (кожното багрило) – меланинът. Хубавият естествен цвят на лицето е еднакво хомогенен във всички участъци на кожата, когато разпределението на кожното багрило е равномерно. Всяко нарушение на разпределението на кожния пигмент дава тъмни петна, които не са красиви.
Човек може да има тъмни (кафяво черни) петна от рождение. Това са т. нар. пигментни невуси. Има деца, които се раждат с кафяви петна, различни по форма и големина. Те са неприятен козметичен недостатък, когато са по-големи и са разположени по откритите части на тялото (лице, шия, ръце и пр.). Освен големите пигментни петна по-често от рождение се срещат малките кръгли кафеникави петна – истинските пигментни бенки. Те не се дължат на слънчево облъчване и са еднакви през всички сезони на годината. Срещат се навсякъде по тялото, но най-често по лицето у мургавите хора и по-рядко у русите. Те са големи колкото лещено зърно и по-големи или са на нивото на кожата, или леко над нея, с гладка повърхност. Смята се, че те правят жените по-красиви, затова се наричат бенки на красотата. Някои жени си правят изкуствено бенки.
Освен тези плоски бенки понякога може да се появят от рождение малки или по-големи пигментни възелчета, пигментни брадавици. Много често по тях има косми. Различните дразнения, особено след невнимателно извършване на козметичната процедура, при което се нараняват бенките, може да доведат до нежелателни последици. Разбира се, жените и козметичките не трябва да се страхуват от всяка бенка и спокойно могат да извършват обикновените козметични процедури (хигиенен масаж, парна баня, маски, компреси и пр.). При всеки случайно раздразнен и възпален пигментен невус трябва да се обърнете за съвет към лекар специалист.

Слава Богу, че не можем да избираме дали да бъдем умни или да бъдем хубави, защото над женската половина на човечеството би надвиснала заплаха от тотално оглупяване. Природата не е карала наред, подбирала е, надарявала е едни с повече, други с по-малко ефектна външност. За някои просто не е имала време и настроение. Вече знаем (теоретично), че нещата не бива да се драматизират. Защото важното е не да си хубава, а желана. Да имаш чар, дух, приятели. И колко още много други неща са важни, които пресичат път на категоричните и мрачни предсказания: „нищо няма да направя в този живот, защото природата ми е обърнала гръб „.
Обикновено подчертано красивите бързат да се заявят на света, дефилират на подиуми с дългите си крака, прелестните си бюстове, с бленуващите си устни, с разкошните си коси. Печелят награди, обикалят света, стават фото модели, кинозвезди. Дори онези, които не смятат да упорстват в жестокото състезание по-нататък, се наслаждават на спечеленото – хубави коли, кожени палта, околосветски пътувания.
Затова пък останалата, по-голямата част от женското население, нито грозни, нито красиви (или красиви, които не знаят как да използват този дар) работят, учат, трупат диплома след диплома – усъвършенстват език, компютър, някои продължават да се наливат със знания, защитават научни степени. И въобще вършат всякакви подвизи, експлоатирайки сивото си вещество, скрито под черепа им за чужди очи.
При това банално разпределяне на благата и компенсациите, не се знае коя от тях ти гарантира щастие. Красотата на лейди Ди я доведе в Бъкингамския дворец. И какво после? Ослепителната Мерлин Монро, която бе безспорен идол за мъжете, която имаше магична власт дори над президента на САЩ Джон Кенеди, знаем как завърши живота си.
В книгата си „Какво иска всяка жена да знае мъжа й за жените“ д-р Джеймс Добсон пише, че мъжете ценят повече от красотата интелигентността. Затова пък при жените е обратно. Почти всяка втора предпочита да бъде красива, отколкото интелигентна. Защо, пита се авторът, повечето жени имат такава скала на оценка. Отговорът му не е лишен от логика. Защото мъжът първо вижда, после мисли. Той реагира при среща с жена с очите си, не с мозъка си.
Жената също се подчинява на първичния си инстинкт. Докато те ни поглъщат с очи, „ние ги мерим със сантиметър.“Трябва да бъде толкова и толкова висок. Защо ли така лесно се асоциира хубавата външност с ръста?
По-късно жените се отказват от сантиметъра, мъжете започват да ни гледат с разума си. И това е най-краткият сценарий за семейната катастрофа.
Писателят Алан Милн, автор на незабравимия „Мечо Пух“ също се колебае, размишлявайки над критериите за щастие. Смята, че треторазрядният ум изразява мнение, второразредният – това, което споделя по-малка част от обществото. А първоразрядният си запазва мнението само за себе си.
Какво е измислил все пак първоразрядният разум? В книгата „Двама души“ четем: „Запитали веднъж един мъдрец какъв иска да бъде. Отговорил, че иска да бъде прекрасен атлет от 15 до 25 години, красива жена от 25 до 35, добър писател от 35 до 45, голям генерал от 45 до 55, известен политик от 55 до 65, и градинар от 65 до 75. След това би избрал спокойно кътче на небето“.
Остроумен избор. Но ние, уви, сега трябва да решаваме какви да бъдем: “ Красиви или умни“?

Няколко жени и девойки, чийто брой се определя от ширина­та, па килима, седят търпеливо пред стана с опъната основа Те чакат монотонните заповеди на майстора, чийто напевен глас разпорежда „три червени, четири жълти, две сини“ и т. н. Днес обаче се работи все по-често по-предварително начертан модел. Ловки ръце измъкват влакна, дълги около 5 см, и едно след друго ги увиват отзад напред около една или няколко ниш­ки, па основата. Често пъти не се връзват никакви възли. Влакно­то се измъква, а клупът се затяга с вътъка. След свършването на реда възлите се набиват с големи тъкачески гребени, за да бъдат гъсти и набити. На предната страна на килима висят не-красиви и неравни влакна, докато не се изрежат до необходи­мата дебелина на килима. Иранската поговорка гласи: „Колкото по-тънък е килимът, толкова по-богат е персиецът“. Защото при тънко влакно и гъсто набити възли мотивите, които изглеждат като нарисувани, се очертават пай-добре.

Не е чудно, че мълчаливата реч и символите на килимите будят непрестанен интерес. Много мотиви мълчат и крият своята тайна. Разкриването на смисъла им изисква почти непостижимо овладяване на езиците, наречията, цитатите, митовете и предания­та, както и познаване на религията, историята, етнологията и психологията на източните народи.

Дървото на живота нарът е било познато още на асирийците, които са го почитали като свещено. Днес то е символ на вярата.

Фонът на скъпите Самарканд ски килими е изпълнен изцяло с нарове, чиито семена символизират многодетството. От цветята най-любим е легендарният лотосов цвят, понякога толкова стили­зиран, че не може да се познае. Осмоъгълникът символизира щастието. В същност това е стилизирана роза. Лампата, символ на вечна светлина, е любим мотив при луксозните килими от Таврис.