Всичко за жената

Избираме два цвята според собствените си нужди и вкус синьо и червено, синьо и бяло, оранжево (жълто) и зелено или неутрално кафяво и бежово, което подхожда почти за всичко.

Материал. При таи начин на сплитане завързваме работните шну­рове към затворения кръг на носещия шнур, Следователно връзва­ме възлите в кръг и постоянно обръщаме торбичката пред себе си.

Носещия кръг завързваме от 60 см синя прежда, така че го­товата торбичка ще има обиколка около 56 см. Закрепваме го около подложка и го завързваме. Правим по 2 м двойни раболщи шнурове и ги закрепваме с халка към носещия шнур, като реду­ваме синьо и червено. Същевременно закрепваме работните шну­рове и върху възела, свързващ кръга на носещия шнур, като по този начин го закриваме. Веднага до него правим втори ред от полувъзли, успореден на носещия. Полувъзлите завързваме над дългия 1 м син носещ шнур. След като приключим, го завързва­ме, а краищата на шнура вкарваме с игла във възлите, за да не се. виждат. След това през червените шнурове правим с двата си­ни шнура по 3 тъкачески възела един под друг. През получените отвори прекарваме накрая шнура, който стяга и затваря торбичката.

Едва сега започваме работата с мотивите на торбичката. Ре­дуваме ред червени тъкачески възли върху сините шнурове и ред сини върху червените, докато се получат 15 реда. След това за­вързваме двата крайни реда с полувъзли, всеки с един носещ шнур. Получения цилиндър зашиваме от долната страна, за да оформим торбичката. Шием със сипя прежда между двата послед­ни реда. Останалите краища разделяме на групи по 5 и по 7 шну­ра, за да може всеки път да започнем да правим със синьо „из­вита стълба“ от полувъзли.

Шнурът за затягане се състои от 6 сини конеца по 1,25 м. От всеки 3 плетем плитка (около 80 см), която завързваме в два­та края и изрязваме като пискюл. Прекарваме двете плитки през получените горе отвори и завързваме всяка поотделно така, че пискюлите да се виждат. Нанизваме плитките една срещу друга по такъв начин, че когато се издърпат,да се получат дръжки за носене. Може да подплати торбичката с хастар, който се пере.

Първо вземаме какъвто и да е дебел здрав шнур, за да научим двата основни вида възли. Приготвяме си подложката и топлий­ките. Всеки от нас е връзвал възли по някакъв повод, например. При опаковане на пакети. Разликата е в това, че сега правим възлите винаги около един или няколко други шнура. Следова­телно различаваме работни шнурове, с които възелът се завърз­ва, и един или повече носещи шнурове, които носят желаните възли. Работните и носещите шнурове се състоят от единични или многобройни връвчици, които след това се обработват ка­то шнур.

Няколко жени и девойки, чийто брой се определя от ширина­та, па килима, седят търпеливо пред стана с опъната основа Те чакат монотонните заповеди на майстора, чийто напевен глас разпорежда „три червени, четири жълти, две сини“ и т. н. Днес обаче се работи все по-често по-предварително начертан модел. Ловки ръце измъкват влакна, дълги около 5 см, и едно след друго ги увиват отзад напред около една или няколко ниш­ки, па основата. Често пъти не се връзват никакви възли. Влакно­то се измъква, а клупът се затяга с вътъка. След свършването на реда възлите се набиват с големи тъкачески гребени, за да бъдат гъсти и набити. На предната страна на килима висят не-красиви и неравни влакна, докато не се изрежат до необходи­мата дебелина на килима. Иранската поговорка гласи: „Колкото по-тънък е килимът, толкова по-богат е персиецът“. Защото при тънко влакно и гъсто набити възли мотивите, които изглеждат като нарисувани, се очертават пай-добре.

Не е чудно, че мълчаливата реч и символите на килимите будят непрестанен интерес. Много мотиви мълчат и крият своята тайна. Разкриването на смисъла им изисква почти непостижимо овладяване на езиците, наречията, цитатите, митовете и предания­та, както и познаване на религията, историята, етнологията и психологията на източните народи.

Дървото на живота нарът е било познато още на асирийците, които са го почитали като свещено. Днес то е символ на вярата.

Фонът на скъпите Самарканд ски килими е изпълнен изцяло с нарове, чиито семена символизират многодетството. От цветята най-любим е легендарният лотосов цвят, понякога толкова стили­зиран, че не може да се познае. Осмоъгълникът символизира щастието. В същност това е стилизирана роза. Лампата, символ на вечна светлина, е любим мотив при луксозните килими от Таврис.