Всичко за жената

Мечтаем си за свят без жени, свят, в който мъжете ще могат да си правят каквото си искат. Ще си бръщолевим цяла нощ глупости, ще мляскаме като се храним, няма изобщо да се мием и ще си лягаме с чорапи на крака.
Знаете ли колко много си мислим за вас? Много. Безкрайно много. Чудим се дали бихте ни цапардосали, ако ви кажем „здрасти“? Чудим се още дали бихте ни харесвали повече, ако бяхме не такива, каквито сме: ако се обличахме с други дрехи, ако походката ни бе по-друга, ако гласът ни е по-плътен, коремът прибран и ако имахме повече пари. Още по-чудно ни е как трябва да станем по-други. Какви точно дрехи трябва да си купим, как да променим походката си, колко по-плътен да бъде гласа ни и по-прибран корема ни, и колко повече пари трябва да печелим.
През цялото време си мислим за вас, освен когато не правим това, което решихме да правим последния път, когато мислехме за вас. А то е – да спечелим пари за дрехи, да упражняваме гласа си и да усъвършенстваме походката си.
Мислим си за вас толкова много, че понякога ни се иска просто да ви няма. Защото ако ви нямаше, изобщо нямаше да мислим за вас. Щяхме да си живеем. Щяхме да си бъдем спокойни. Щяхме да можем да си грешим.
Да не вървим в правия път е друго наше съкровено желание. За друга наша фантазия, вие вече знаете, а тя е – срещаме се на улицата, изведнъж ето ви пред нас като орлица с разперени крила. Тази ни фантазия спира до тук, защото се чудим какво ли си мислите при тези обстоятелства, но друга наша фантазия продължава. Вие добре я знаете. Казвали сме ви я не един път. Вярно е, че не съвсем направо. Нямахме възможност директно да ви я кажем, защото цялото ни внимание бе насочено да държим корема си прибран и тихо да правим гласовите си упражнения. Но писатели, които мълчаливо сме избрали за наши говорители, са ви съобщили за какво става дума. И са ви го казвали неведнъж.
Помислете за Шерлок Холмс и д-р Уатсън, пък и за колко още други. В много романи се говори за тим от двама мъже. Другари. Славни момчета. Мъже без жена наоколо, която да им казва какво да правят. Мъже – свободни да предприемат разни авантюри. Мъже, които могат да си стоят до късно през нощта, да се бият и да грабят с немити ръце грубата храна и да я мляскат с отворена уста.
Мъже, които си имат иконом. Икономите винаги съществуват в заден план, за да е всичко в ред, когато Момчетата се върнат вкъщи. Понякога икономът е истински иконом, като например Мистър Хъдсън в историите на Шерлок Холмс. Друг път това е жената или любовницата на един от двамата, а тя и така много го обича, че обиква и приятеля му, и което е още по-важно – никога не ги напуска.
В един роман се описва и друга комбинация – единият от двамата е същевременно и иконом. Две неща в едно. Хитро.
Мислим си много за тези неща. Да, точно за това си мислим, когато не мислим за вас или не правим упражненията за гласа и походката си. Това е мъжко мислене, без жени. Няма ли жени – няма цупене, няма плач. Така е, никоя жена няма цяла нощ да приказва глупости и да се мушне несъбута в леглото.
Може би ви се струва отвратително. Лепкав тестостерон по дрехите, мръсни съдове, захабено бельо, насилие и какво ли не още. За нас това е отклонение от правия път. Посрещаме ви с озарено лице от топла и спокойна усмивка, но не с онази усмивка от първобитните времена. Онази усмивка е животинската версия на това, което сега озарява нашите лица. Било време на зъби и нокти, на борба не само за съществуване, но и за правата ни на възпроизводство.
С други думи до никъде няма да стигнем, ако смъкнем от гърба си дрехите на цивилизацията и заживеем като нашите предци. И предците ни са имали същите проблеми -отделяли са премного време да мислят за вашите предци.
Това ужасно се отразило на поведението им и твърде е вероятно вашите предци да са се оплаквали толкова много от нашите, както сега вие се оплаквате от нас – от побои, кражби и войни. И от всички други неща, с който се мъчим да сразим другия, за да предпочетете нас пред него.
Станали сме много по-изтънчени. Към крясъците и войните прибавихме други навици – научихме се да пием скъпи напитки в луксозни барове, да се обличаме с неподходящи лъскави дрехи, препоръчвани ни от модните списания, да печелим милиони от нашите предприятия, да караме “ Поршета“, да употребяваме лосион след бръснене, да ви посвещаваме поеми.
Но в същността си то е едно и също… и в света без жени всичко това ще изчезне. Няма да има нужда да привличаме вниманието ви и така няма да трябва да се състезаваме помежду си. Вместо това (така е във фантазиите ни), ще можем спокойно съвместно да си съществуваме в един свят, съответстващ на нашите скромни нужди. Ще се отърсим и от безпределните си стремежи, които задушават не само живота ни, но и цялата планета.
Най-напред ще пропадне пазарът на сгради. Няма да ни са нужни вече тези знаменити имения на суетата с разните им там плувни басейни, екипажи, специални пердета и контролирани от компютър кухни. Няма да има нужда и от гараж за „Поршето“, защото няма да има такова.
Вместо това ще си живеем заедно по спартански в ергенския пансион. Една всекидневна с няколко рафта книги, една спалня и повече не ни трябва. Ще имаме обща баня – удобна, а не изнежващо луксозна, в която да няма място за лосиони след бръснене, мазила за косата и разни други глупости, защото просто не ги желаем.
Ще се храним в опушен евтин ресторант с проста храна. Няма и да помислим за онези ваши боклуци. Това, което мъжете винаги са предпочитали е маринована риба, черен дроб и алабаш, освен в случаите, когато са искали да впечатлят жените с деликатната прецизност на своя вкус. Няма да искаме и новости в кухнята, тези диетични глупости за стегнат корем, ние знаем всичко по въпроса за стегнатия корем и за какво е потребен. Не. Ще бъде проста храна за мъже с дебели кореми, уютно настанени с чаша червено вино в ръка, мъже с удобни панталони и груби вълнени сака.
Така разположили се, ще си ядем нашата проста храна (някой може да се покапе, но това няма никакво значение) и ще си пием нашето вино и така ще стане време да си идем по стаите. А може и да поостанем с някои приятели и да помълчим или да се впуснем в онези така обичани от мъжете безцелни спорове, при които никой си няма и хабер за предмета на дискусията.
Няма защо да се тревожим за работата си, защото няма да има нужда да работим, освен ако не се наложи да поспечелим някой лев за простата храна, стаята и виното ни. Но няма да я има вече онази глупост да се претрепваш от работа, за да купиш по-голяма къща, да плащаш редовно вноските за “ Поршето“ и да вземаш акъла на всички с колата и предаността си.
Нима не ми вярваш? Защо мислиш, че мъжете правят всичко това? Само да се забавляват? Глупости. Мъжете правят всичко това по три причини:
1. За да спят с повече жени.
2. За да спят с жени от по-добра класа.
3. За да спрат да се вайкат жените, с които вече са спали.
Ако не го правеха поради тези си три атавистични убеждения, то нямаше да има глупавото претрепване в работата, глупавите войни, нямаше да има изобщо никакви глупости.
Може от време на време да се появи някой случаен изблик на Робърт Максуелова глупост, но мошениците не ще стигнат далеч: никой вече няма да се хване на въдицата им и да работи за тези тлъсти типове, защото и под дъгата вече няма да стои никоя от вас, в очакването да бъде пленена.
И тогава вие ще ни кажете, че не е нужно да се мъчим да ви правим впечатление. Ще ни кажете, че парите и властта, че агресивността и съперничеството и къщите и „Поршетата“ не са нищо в сравнение с честната любов на един добър мъж.
Неприятното е, че в много случаи, така поне казват повечето мъже, опитът е несполучлив. Много от нас са се старали понякога да бъдат добри, чувствителни, мили, смирени и да включат в себе си всички останали добродетели на един преформиран, лишен от тестостерон, неагресивен мъж. Нямало е резултат. Приятни мъже стават свидетели на това, как любимите им жени изчезват от хоризонта с някой неандерталец с грамадни юмруци. С това искате да ни кажете, дори и да бихте го отричали, че мошениците умеят по-добре да се забавляват.
И така ние сме мошеници. Знаем какво се очаква от нас. Когато вулвата е залог, проблеми няма. Но моля ви, не ни съдете. Не сме такива, за каквито ни смятате. Всъщност ние сме обичливи, дружелюбни, общителни. Щастливи сме сред книгите си. Обичаме да си запалим лулата. Изискванията ни са малки, вкусът ни е прост. Ние сме верни, устойчиви, миролюбиви.
Накратко ние сме точно такива, каквито искате да бъдем. Всеки знак за нещо друго другото вече си е ваша грешка. Ваша. Не наша. Нали разбирате?

Да се возиш в детска количка, чиито колела скърцат пронизително едва ли е приятно. За да спестим тази мъка на нашето дете трябва от време на време да смазваме колелата. Основното смазване, при което колелата се свалят от осите и се почистват, правим, когато сме по-свободни, или възлагаме на съпруга. Може да смажем колелата и по друг по-лесен начин. Слага­ме количката да легне на една страна и я облягаме на стена или стол. На местата, където оста влиза в колелото, капваме с масльонката масло, като непрекъснато въртим колелото. Достатъчни са няколко капки, тъй като с въртенето маслото постепенно се разнася по цялата дължина на оста, и неприятното скърцане из­чезва. Така смазваме и другите колела.

В Чехословакия тази интересна техника с национални елемен­ти има дългогодишни традиции. През последните години мрежес­тите панели навлязоха особено широко в интериора на жилището. Поставени между две тънки стъкла те са интересна украса за стената. Ако са от по-дебел материал може да се използват като оригинална междинна стена, декоративна преграда или опти­чески таван.

Начин на работа. От дървени летви правим обикновена ра­ботна рамка. Дебелината на летвите се определя от големината на рамката, която трябва да бъде достатъчно здрава, за да не се огъва при обтягане на мрежата. Подготвителните работи изискват предварително начертан, ху­дожествено и пропорционално добре осъразмерен модел. Първо очертаваме фигурата и към нея добавяме основните носещи ли­нии на мрежата. Този начин на работа е важен, тъй като мрежа­та не е оформена от равномерни фигури, а се приспособява към основните линии на проекта (модела). Поставяме готовата рамка върху приготвения модел и по края забиваме на означените места необходимия брой гвоздей чета със заоблени   главички.  Гвоздей четата  от противоположните страни свързваме с опъната тънка връвчица. На местата, които ще се кръстосват правим възли като за мрежа. Получените неправилни фигури изпълваме по предварително начертания модел. Връвчиците закрепваме с възли за мрежа. Може да използваме с успех иай-различен материал с различна дебелина (канап, прежда, лико). С изпълването на фигурките чрез най-различни „при плетки“ се стремим да постигнем сходство със структурата на изобразявания предмет. В някои случаи използу ламе различни по цвят връвчици. Ако искаме да подчертаем по-големите полета, използваме мъниста, тел, дебело метално фо­лио или плат. Намокряме готовата фигура със сравнително малки размери с 5%-ом разтвор на кола във вода, изсушаваме, изрязваме от рамката, изглаждаме през мокра кърпа и слагаме между две стъкла в рамка. Най-често обаче тази своеобразна рисунка върху мрежата остава на работната рамка. В такъв случай забиваме изцяло гвоз­деите и ги покриваме с тънка летва. Повърхността на дървото намазваме с безцветен лак и мрежата за пазар е готова.