Всичко за жената

Подходящият ви външен вид е от съществено значение, за да блеснете на първото си интервю. Ако нямате пари, вземете на заем – това е инвестиция за бъдещето ви. Може би разговора ни с три наскоро завършващи студентки, ще ви вдъхнови.
Донна Мърфи, на 21 години е студентка по английска филология и литература. Иска да работи в средствата за масова информация.
Донна е женствена, без да е прекалено суетна. Обича да се облича нестандартно, предпочита панталоните пред полите, а с тениски замества блузите, но това е добро работно облекло. Ако искаш да работиш в средствата за масова информация, трябва да изглеждаш способна и делова. Прибраната й назад коса дава възможност да изпъкне красивото и лице. „Елегантно е и е различно, а освен това и е много удобно. Израз е на моята индивидуалност, а и изобщо не искам да мисля за него по време на интервюто“.
Клер Холдън, 21 години, студентка по английска филология и литература. Иска да се занимава с мениджмънт.
Клер изглежда делова, но е и лесно контактна, което е много съществено за работа, в която се иска умение за връзка с хората. Облеклото й е обикновено. Така и трябва да бъде, но все пак необходимо е и да има нещо, което да загатва нейната индивидуалност. Шалчето около врата пасва добре на дрехата й, а косите и свободно падат върху раменете й. „Обичам аскесоарите, те правят дрехата да изглежда оригинална. Имам чувството, че трябва да обличам такива дрехи, с които да се откроявам“.
Карен Байърн, 22 години, студентка в Икономически институт? Готви се да работи в банковото дело.
Пастелните тонове на дрехите подхождат на тена й. И все пак тя изглежда твърде делова. Тъй като работата й изисква участието и в различни консултации с експерти, облеклото и трябва да бъде изискано и строго – и така карирано сако и мъжки тип яка на блузата. В банковия свят жените трябва да имат сериозен вид, поли до коленете и подходящи бижута. Не че трябва съвсем да не изтъквате“чара си, но го дръжте под контрол. „Трудно е да бъдеш елегантна, в такава консервативна професия, а още по-трудно е жена в това мъжко обкръжение. В това си облекло се чувствам прекрасно“!

Доказано е! Жени, които работят са по-здрави и щастливи, от тези, които са вкъщи.
Всеки знае каква значи да си свръхнапрегнат в работата си. Има дни, в които на съвещанията се чувстваш като под картечен огън и връщайки се вкъщи нямаш сили да направиш нищо. Изведнъж ти се струва, че никакви цели и постижения не заслужават енергията, изсмукана от теб и че животът – какъвто и да бил той – сякаш те отминава.
Усещат го и мъжете и жените. Струва ли си да се занимаваме повече с това? Или не? Мъж, които даде израз на такива тревожни преживявания, може би ще събуди симпатия, но на жена, която би го направила, ще и бъде казано, че не може добре да се „справи“. Може би се опитва да постигне нещо свръх силите си.
Едно от най-назадничавите схващания в Съединените Щати е, че умствените и телесни сили на жените са пред изчерпване; че колкото повече жени работят и колкото по-добре го правя, то е за сметка на телесното и душевното им здраве. И се стига до общоприетия стереотип на мислене, – че жена, правеща високо волтажа кариера не я чака нищо друго освен сълзи и раздразнителност, и че ще свърши като алкохоличка с белодробен карцином, ако преди това не загине от инфаркт.
Има ли зрънце истина в това? Вярно ли е, че жените са подложени на свръхнапрежение в работата си и ако е така как да реагират? Дали нашите амбициите и постиженията ни правят невротици? Или всъщност ние не само добре се справяме, но даже преуспяваме?
Нека отстраним от пътя си тези, които ни плашат. Може би има шепа жени, които със зъби и нокти се стремят да постигнат целта си и съответно страдат. Гуро Калаи Пинкней, създателка на групата на каланетите – била така напрегната в работата си, че ноктите й изпадали. „Можех буквално да ги вадя и отново да ги поставям на мястото им“. Преживеният стрес бе предизвикал особено психосамотично заболяване, от което се избавила чрез специални диети чак след година.
Отговорността е голям товар. Неотдавнашни изследвания показват, че образовани жени, заемащи високи постове употребяват повече алкохол от тези на по-неотговорна длъжност. В известни професии – като при журналистите, например или при полицейските служители, където успехът често зависи от добрите отношения с колегите, жените могат да бъдат и много добри. Истината е, че повечето жени стават и по-здрави. Вероятността да умрем сега от инфаркт не е по-голяма, отколкото преди двадесетина години, когато жените нахлуха в професионалния живот. Сега пушим по-малко, отколкото тогава. В 1972 г., 41 % от жените над шестнадесет години бяха пушачи. В 1986 година този процент е 31 (съответните проценти за мъжете са 52 и 35). И много малко пием алкохол. По неотдавнашни проучвания – по една чашка четири пъти седмично. При жените с професия този процент е съвсем малко по-висок.
Друго изследване, обхващащо 400 жени на високи постове в банки открива, че те нито пушат, нито пият много. При стресовите състояние употребяват най-вече транкилизатори, но не във високи дози.
Тези изследвания са забележителни, като си представите напрежението и отговорността в работата им. Макар че не много жени управляват големи компании, все пак животът им не е лесен. Това идва от двойната им обремененост – работа в учреждението и работа в къщи. Съберете ги двете и ще получите – 80 часа седмично заетост, срещу 50 при мъжете.
Колкото повече са децата и работата вкъщи, толкова по-малка става радостта от професията ви. Кери Купър пише: „Мъжете имат своя техника да изблъскват назад жените, особено жените-майки. Те бързат да напуснат работа в 5 ч. следобед, поради това мъже на тяхното ниво в професията, ги смятат за не така обременени. Или пък им дават задачи, които не са особено значими и забележими.“
Валери Кърън от Института по психиатрия анализира по друг начин стреса при жените. „Жените дълго време са били вън от света на мъжете.“ На събрание на управителния съвет, президентът се обръща с „Добро утро, господа – о, и дами.“ По никакъв начин постоянно им се напомня, че те са „аут сайдъри“.
По-големи изисквания – по-голяма враждебност. И все пак жените се справят извънредно добре. Професор Купър, който е правил специално изследване съобразно пола при зъболекари и лекари, финансови служители и учители, обобщава: „Като се отчете напрежението на което са подложени жените и възможните последици от това за телесното и психичното им здраве, задоволство от работата, отсъствие по болест – при жените процентът е значително по-голям, отколкото при мъжете. По-нататък икономическият ефект от влошеното здраве става все по-лош и за мъжете и за жените. А ако не владеете добре работата си нещата още повече се влошава.“ В една захарна рафинерия е установено, че жените решително по-често отсъстват от мъжете. Но това намалява, когато работата стане по-интересна и по-добре платена.
Може би трябва обратно да зададем въпроса и започнем с че: защо жените рухват от напрежението? Специалистите са съгласни, че може би жените успяват по-добре да отстояват, защото по-често разискват проблемите помежду си, но подчертават, че с тази си склонност да демонстрират трудностите си, създава впечатление, че те са по-изложени на стрес, отколкото са мъжете.
Кери Купър смята, че способността им да говорят за своите проблеми е голямата им сила. „В сравнение с жените, мъжете просто нямат отдушник. Те сякаш са затворени в пещера в непрекъсната борба с другите мъже.“ Купър твърди, че не жените, а мъжете са тези, които истински страдат от напрежението в работата си. Но те не говорят, а таят дълбоко в себе си проблемите си, защото „да ги покажеш е равносилно на слабост“.
Подобни проблеми имат и по-младите жени. Според Валери Кърън „Често по-младите жени са някак изолирани, те все още не си създали мрежа от формални и неформални връзки, която по-възрастните им колежки вече имат.“
Всичките интервюирани работещи жени казаха, че разчитат на свои колежки, с които могат да разискват проблемите си. Диана Лоури, с висок пост в рекламна агенция, смята: „Жените по-добре могат да разберат сложните ви лични проблеми. Ако им кажа, че съм нервна, то те няма да приема от това като знак за моя провал. Те много добре знаят, че човек може да е нервен и да се справя пак добре с работата си“.
Споделянето на проблемите с някого ви помага да възстановите равновесието си, твърде съществено за доброто ви здраве. Журналистката Кейт Купър казва: „Работя много, често до късно през нощта, с удоволствие горя , но знам кога да врътна ключа. За мен най-важното нещо са моите приятели и моето семейство. Не ми се иска да си припомням за какво ни е даден живота, след като например прекарам три сърдечни операции и стана на 60 години“.
Калън Пинкни разказва своя „провал“ предизвикан от стрес: „Ако научих нещо от това, то е – да отделям повече време за себе си.“
В споменатото преди изследване всред банкови служителки на високи постове, нещата са видени и от друг ъгъл. Установено е, че по-добре справящи се с работата си и по-устойчиви на стрес жени са тези, у които доминира „мъжката“, агресивна част, докато при останалите тези именно черти влизат в конфликт с тъй наречената „женска“ част на личността.
И още по-тъжно, изследването установява, че жени, които не обръщат внимание на дискриминацията спрямо тях, по-леко понасят напрежението. Айлийн Макалонън дава данни от проучванията си. „Само 10 % от изследваните жени имат деца. Смята се, че бременност и деца значи недостатъчна отдаденост на работата. Повечето от интервюираните жени не можеха и да мечтаят за мъж или деца, съчетани с работата им, докато за интервюираните мъже семейството бе в реда на нещата. Това показва стабилност и чувство им на отговорност“.
Проучвания на Университета показват, че макар жените да имат индивидуален подход за справяне с проблемите, въпросът е и политически. Трябва да се промени индустрията, а не жените. Отдавна феминистките настояват за по-подходящи условия на работа за жените, за уреждане проблемите с отпуските по майчинство, за по-добре организирани грижи за децата и за възможност за известен период единият от двамата родители да прекъсне работа.
Но се нуждаем още и от основна промяна в становищата си – в установяването на по-гъвкави методи. Винаги ще има хора и мъже и жени, които да искат да работят повече от 80 часа седмично. Но не бива да поставяме в неизгодно положение онези, които искат да съчетаят в разумни съотношения работата си вкъщи с професионалните си задължения.
Такава промяна ще доведе до намаление на напрежението за жените, ще им позволи да продължат да работят, вместо да потискат желанието си за работа и напредък. Едно нещо, което вече със сигурност знаем е, че работата се отразява добре на жените. Жени, които работят, са с по-добри телесни и умствени показатели, отколкото онези, които са вкъщи.
За жени с високи постове компенсацията е още по-голяма. Работата им осигурява движение, добра заплата, всякакви видове връзки и срещи, занимания, с една дума – професия. Както се изрази една жена на висок пост: „Толкова много съм заета, че не ми остава време да изпадам в депресия. Не се питам как минава живота ми. Той просто върви“.
А платената работа намалява и безпокойствата на жената. В едно американско изследване 140 жени са проследени в продължение на 22 години. Установено било, че домакините имат много повече хронични заболявания, отколкото работещите жени. Освен това били и някак обезверени и неспокойни. Може да се каже, че жените, които работят, сякаш са по-добре закриляни. Проучване на Световната Здравна Организация установява, че работещите жени имат по-високо ниво на HDL (субстанция, която предпазва от тромбоза на кръвоносните съдове) от домакините. Фактически HDL се снижава, когато жената реши да се прибере вкъщи.
Нещо още по-важно – децата на работещи майки са облагодетелствани. Не само от това, че най-вероятно ще имат една по-доволна майка, но че тя ще има и по-големи амбиции за тях. Изследванията сочат, че в семейства, в които майката работи вероятността е много по-голяма тя да подтикне децата си към по-високо образувание, отколкото майката -домакиня.
Една от най-големите промени през последните двадесет години е откритието на жените, че една смислена и добре платена работа е удоволствие и радост. Не трябва необоснованият спор стрес от работата, да спре по-нататъшните изследвания в тази насока. В съвременния живот стресът не може да бъде избегнат – по-предприемчивите от нас винаги ще работят и то здраво ще работят. Ще трябва да платим за това или съзнателно да променим нашите становища.
Работата е добра, защото ни дава възможност за по-широки връзки със света – нови приятели, нови идеи, нови мечти. Работата повдига самочувствието ни, базиращо се на само на нашите перспективи, конкурсни резултати или полезни връзки, но по простата причина, че имаме възможност да предлагаме и изпълняваме разни задачи, малки или по-големи, и с това да разкрием, че сме притежавали способности, за които дори не сме и подозирали. И най-важното от всичко сами си печелим парите. Малко ли са или много, но именно те ни дава свобода на избор и на действие. А това значи независимост, която пък е безценна.

Да го спечелиш за себе си. Да го запалиш, покориш, възхитиш, обезумиш! Силна тръпка има в този порив, а нали тя осмисля живота ни. Провърви ли ти, разцъфваш, вдигаш глава, вървиш уверено, бива си те, жена и половина си, самоуважението ти расте като носът на Пинокио. Ако на всичко отгоре успееш да го измъкнеш изпод чехъла на друга жена, вкусът на победата е неописуем. Само че… после какво?
Всеки може да бъде уловен, обезвреден, да се превърне в домашен трофей на поредната любителка – ловджийка на мъже. С това съзнание трябва да живееш, особено ако преди време сама си била ловец. Съперниците са навсякъде – в приятелски кръг, в службата, на улицата, в асансьора на собствения ти дом, на опашката в претъпкания магазин, на имен ден, на роднинско събиране. И ако знаеш правилата на играта, по-добре ще се справиш с конкуренцията. Предлагаме ти девет характерни типажа, в които може да се всели жената, решила на всяка цена да омотае и хване в мрежата си мъжа. Вгледай се в тях и ще имаш едно на ум за опасностите, които те дебнат от страна на съперниците. Но, какво да си говорим, могат и да ти свършат работа, когато самата ти решиш да ловуваш.
ФАТАЛНАТА
Би искала да бъде Мата Хари, или звезда, която залага кариера и състояние в казината на Монте Карло. Не обича да си спомня, че е чиновничка в градско учреждение. Когато в близкото й обкръжение се мярне мъж, който силно привлича вниманието й, става тайнствена, ексцентрична. Веднъж се гримира като Мадона, друг път като Марлен Дитрих. „Мъжът обича промяната,
непредвидимостта“ – това е нейният девиз. Трябва да го зашеметиш, да му отнемеш шанса да бъде сигурен в каквото и да било. Няколко редовни запомнящи се срещи, след това дълга пауза, старателно планирана и поддържана, после неочакван изблик – нощно позвъняване, предложение за среща в най-неочакваното време и място. Кратки писма, издаващи дивен, тайнствен и непостоянен вътрешен живот.
МАМИЧКАТА
Тя кани на гости у дома. На безупречната празнична покривка на масата го чака прекрасният сервиз за чай и ухаещ току-що опечен домашен сладкиш. Подредената спретната къщурка е нейната броня. Играе на струната „това е островът на щастието, тихият пристан, който ще те приюти и пази от житейските бури“. Атмосферата (свещи, цветя), детайли на лукса (тънък порцелан, сребърни лъжички, дантелени салфетки), тишина, спокойствие, персийски килим, настолни лампи, бродирани възглавнички. Улучената мярка между модерно и старовремски уют трябва да убедят гостенина, че тук ще бъде галеник на съдбата. Кой ще му предложи подобно нещо в този луд и разпилян от бързане живот? Мамичката знае, че главното й житейско послание е да бди над мъжа, да му създава уютен дом и да поддържа традициите в най-добрия стил. Разбира се, не е безразлична, изслушва и разбира проблемите на мъжа, винаги намира време за добър съвет. Наблюдателна е, внимателно попива всички детайли – за да се ориентира какво обича той, какво му пречи и с какво може да го зарадва. Ако след няколко посещения забележи, че се събува в антрето, оставя му любезно чехли, неговата, мярка, ако се оплаква от мигрена, ще го изненада с ефикасни, препоръчвани напоследък хапчета за главоболие. Никога няма да повтори ядене, което не му е харесало достатъчно. За утеха на останалите жени анти-мамички, ще добавим, че те имат шансове за кратко време, само в периоди, в които здравето на мъжа е в криза и сърцето му не е във форма.
КОЛЕЖКАТА
Нейният старт е улеснен. Работят заедно, знаят професионалните си проблеми и качества. Винаги имат за какво да си говорят, могат взаимно да си помагат, съветват, разбират се от половин дума. Ако действа умно, колежката може да се окаже незаменима. Втора след съпругата, тя бързо се добира до първата позиция. Освен личните си качества и достойнства има толкова часове на разположение за работа в своя полза. Срещите с нея впрочем са неизбежни.
ИНТЕЛЕКТУАЛКАТА
Когато интелектуалката иска да привлече вниманието на избраната жертва, уплита я (в зависимост от предварително поставената диагноза за интересите му) с дълъг диспут за текущата политическа ситуация, за икономическата криза. Или за най-новия хит на шоу пазара, премиерата на експериментален театър и всякакви последни новини от артистичната светска хроника. Нито една тема не й е чужда, замайва го с чар, освободеност, смели оригинални твърдения. При това (поне така показва) се е отървала от емоционални предразсъдъци. Не знае какво е това любовна мъка! Каква ти тук драма, просто криза във връзката между двама души, какво е това ревност – смешни страхове от загуба на собственост, какво е това изневяра – неизбежна психо физическа хигиена. Вместо бюст и крака в битката използва логика, пъргав ум, интелигентност. Запазва обаче дълбоко в себе си надеждата, че обектът на нейния интерес ще пожелае някой ден да провери има ли тази жена (така умна и бистра) освен глава и тяло – бюст, бедра…
ЛЕСНАТА
Нейната хватка е: „Вземи ме, твоя съм“. Всички знаят, че няма постоянен приятел, и всеки, който задържи погледа й, получава недвусмислена покана – уверение, че ще бъде добре дошъл в леглото й. Спонтанна и конкретна е: „Харесваш ми, трябва по-често да се виждаме.“ Направо насрочва среща: „В петък ходя на сауна, да отидем заедно, а?“ И за да избегне недоразуменията по отношение на намеренията си, декларира слабостта си към порно филмите. От рано сутрин ходи с предизвикателно дълбоко деколте и не крие, че без секс животът й е празен.
„Мъжете обичат лесните и дащните жени“ – това е нейното кредо. Чувства се добре, какво като понякога може да уплаши някого…
НАИВНАТА
По един час губи всеки ден пред огледалото, рисувайки очите си. Защото наивната трябва да погледне обекта на своите въздишки с големи, изразителни, пълни с удивление очи. Макар и да е петнадесет сантиметра по-нисък от нея. Вълнението се подкрепя с танц на миглите, със срамежливо свеждане на глава, девича руменина по бузите при случайна близост. Отработила е тези жестове перфектно, без да пести време и усилия. За това никога не греши, не преиграва. Пред наивната може да се наприказваш, ожалиш, навикаш. Слуша търпеливо, даже подтиква към още и още скучни разказчета за мъжки притеснения. Никога не прекъсва, не губи интерес. От време на време разтърсва глава, кима със съчувствие и разбиране и казва някак мимоходом: „Никога не съм предполагала… Никога не ми е минавало през ум.“ Кратко казано дава на своя избранник да разбере, че е вълнуващият мъж, най-интересният събеседник, който е срещала досега. Все едно дали той говори за работа, за майка си или за хобито – за нея винаги ще бъде гений на сладкодумството. Изслушва го в ролята на счетоводител на семейните сметки, на син, като автор на ваканционните снимки. Признава му правото да мисли по следния начин – жената изглежда по-добре преди да роди децата си, а майката винаги има право на повече внимание. Не й пречи, ако той говори на диалект. Няма желание да поправя мъжа на своите мечти.
Няма съмнение, наивната е една от най-опасните ни съперници. Защото съвсем не е толкова глупава, за каквато се представя. А макар и привидно, глупостта е толкова привлекателна за мъжа.
ХУБАВЕЛКАТА
Когато нещастникът попадне в красивото й бадемово око, половин час поправя грима си. Знае добре – красотата й е най-големият капитал. И инвестира в нея, колкото може повече. Нали самата природа е подсказала, че външността е най-простото средство за „сваляне“? Птици, животни, даже риби мамят партньорите си с красива линия, цвят, перушина, глас. Чарът, чувството за хумор, бистротата са излишни за хубавелката качества. Ако не винаги е удобно да мълчи, просто се усмихва (многозначително), накланя хубавата си главица, разтърсва прекрасните си коси, повдига и отпуска пленително раменете си -колко повече говорят тези жестове от празните и понякога лъжливи слова. Всеки мъж би искал да притежава такава жена. Поне за малко.
БЕЗПОМОЩНАТА
С нищо не може да се справи. Още при първата среща с него го моли за помощ – да й оправи крановете, печката. После й се разваля колата, после лампата в хола. Когато всички повреди са отстранени, започват се проблемите с грешно попълнените формуляри за данъка, за застраховката. Като се уреди и конфликтът в службата, започва консултация за оползотворяване на отпуската. И така до безкрай. Отново идва времето на течащия кран, на разваления контакт. Малката слаба женичка дава на своя мъж самочувствие, усещане за сила, оправност, мъдрост. Той я закриля бащински, той за нея е най-силният, най-авторитетният. Много мъже си падат по това, нали?
ДРУГАРЧЕТО
Съперницата-другарче черпи сили от факта, че за разлика oj другите жени не създава проблеми. Не го занимава със своите, не го разпитва, не проси комплименти, не създава напрегната атмосфера около себе си, не настоява за сексуални контакти. Тя е спокойният резервен вариант за тежки моменти. Той иска да отдъхне от семейните проблеми, от сцените на ревност. С другарчето може да отскочи на кафе, бира, да отиде на риболов или на екскурзия с колело. При нея може да бъде такъв, какъвто е. Нито завоевател, нито опекун, нито чувствен любовник. Просто момче. Времето с нея му напомня ученическите или студентските години, когато е бил волен, без комплекси, млад, весел. Ще прекара с нея свободното си време така, както е мечтал преди да хлътне в семейния лабиринт. А кой не обича да се подмлади, да помечтае?