Всичко за жената

Доказано е! Жени, които работят са по-здрави и щастливи, от тези, които са вкъщи.
Всеки знае каква значи да си свръхнапрегнат в работата си. Има дни, в които на съвещанията се чувстваш като под картечен огън и връщайки се вкъщи нямаш сили да направиш нищо. Изведнъж ти се струва, че никакви цели и постижения не заслужават енергията, изсмукана от теб и че животът – какъвто и да бил той – сякаш те отминава.
Усещат го и мъжете и жените. Струва ли си да се занимаваме повече с това? Или не? Мъж, които даде израз на такива тревожни преживявания, може би ще събуди симпатия, но на жена, която би го направила, ще и бъде казано, че не може добре да се „справи“. Може би се опитва да постигне нещо свръх силите си.
Едно от най-назадничавите схващания в Съединените Щати е, че умствените и телесни сили на жените са пред изчерпване; че колкото повече жени работят и колкото по-добре го правя, то е за сметка на телесното и душевното им здраве. И се стига до общоприетия стереотип на мислене, – че жена, правеща високо волтажа кариера не я чака нищо друго освен сълзи и раздразнителност, и че ще свърши като алкохоличка с белодробен карцином, ако преди това не загине от инфаркт.
Има ли зрънце истина в това? Вярно ли е, че жените са подложени на свръхнапрежение в работата си и ако е така как да реагират? Дали нашите амбициите и постиженията ни правят невротици? Или всъщност ние не само добре се справяме, но даже преуспяваме?
Нека отстраним от пътя си тези, които ни плашат. Може би има шепа жени, които със зъби и нокти се стремят да постигнат целта си и съответно страдат. Гуро Калаи Пинкней, създателка на групата на каланетите – била така напрегната в работата си, че ноктите й изпадали. „Можех буквално да ги вадя и отново да ги поставям на мястото им“. Преживеният стрес бе предизвикал особено психосамотично заболяване, от което се избавила чрез специални диети чак след година.
Отговорността е голям товар. Неотдавнашни изследвания показват, че образовани жени, заемащи високи постове употребяват повече алкохол от тези на по-неотговорна длъжност. В известни професии – като при журналистите, например или при полицейските служители, където успехът често зависи от добрите отношения с колегите, жените могат да бъдат и много добри. Истината е, че повечето жени стават и по-здрави. Вероятността да умрем сега от инфаркт не е по-голяма, отколкото преди двадесетина години, когато жените нахлуха в професионалния живот. Сега пушим по-малко, отколкото тогава. В 1972 г., 41 % от жените над шестнадесет години бяха пушачи. В 1986 година този процент е 31 (съответните проценти за мъжете са 52 и 35). И много малко пием алкохол. По неотдавнашни проучвания – по една чашка четири пъти седмично. При жените с професия този процент е съвсем малко по-висок.
Друго изследване, обхващащо 400 жени на високи постове в банки открива, че те нито пушат, нито пият много. При стресовите състояние употребяват най-вече транкилизатори, но не във високи дози.
Тези изследвания са забележителни, като си представите напрежението и отговорността в работата им. Макар че не много жени управляват големи компании, все пак животът им не е лесен. Това идва от двойната им обремененост – работа в учреждението и работа в къщи. Съберете ги двете и ще получите – 80 часа седмично заетост, срещу 50 при мъжете.
Колкото повече са децата и работата вкъщи, толкова по-малка става радостта от професията ви. Кери Купър пише: „Мъжете имат своя техника да изблъскват назад жените, особено жените-майки. Те бързат да напуснат работа в 5 ч. следобед, поради това мъже на тяхното ниво в професията, ги смятат за не така обременени. Или пък им дават задачи, които не са особено значими и забележими.“
Валери Кърън от Института по психиатрия анализира по друг начин стреса при жените. „Жените дълго време са били вън от света на мъжете.“ На събрание на управителния съвет, президентът се обръща с „Добро утро, господа – о, и дами.“ По никакъв начин постоянно им се напомня, че те са „аут сайдъри“.
По-големи изисквания – по-голяма враждебност. И все пак жените се справят извънредно добре. Професор Купър, който е правил специално изследване съобразно пола при зъболекари и лекари, финансови служители и учители, обобщава: „Като се отчете напрежението на което са подложени жените и възможните последици от това за телесното и психичното им здраве, задоволство от работата, отсъствие по болест – при жените процентът е значително по-голям, отколкото при мъжете. По-нататък икономическият ефект от влошеното здраве става все по-лош и за мъжете и за жените. А ако не владеете добре работата си нещата още повече се влошава.“ В една захарна рафинерия е установено, че жените решително по-често отсъстват от мъжете. Но това намалява, когато работата стане по-интересна и по-добре платена.
Може би трябва обратно да зададем въпроса и започнем с че: защо жените рухват от напрежението? Специалистите са съгласни, че може би жените успяват по-добре да отстояват, защото по-често разискват проблемите помежду си, но подчертават, че с тази си склонност да демонстрират трудностите си, създава впечатление, че те са по-изложени на стрес, отколкото са мъжете.
Кери Купър смята, че способността им да говорят за своите проблеми е голямата им сила. „В сравнение с жените, мъжете просто нямат отдушник. Те сякаш са затворени в пещера в непрекъсната борба с другите мъже.“ Купър твърди, че не жените, а мъжете са тези, които истински страдат от напрежението в работата си. Но те не говорят, а таят дълбоко в себе си проблемите си, защото „да ги покажеш е равносилно на слабост“.
Подобни проблеми имат и по-младите жени. Според Валери Кърън „Често по-младите жени са някак изолирани, те все още не си създали мрежа от формални и неформални връзки, която по-възрастните им колежки вече имат.“
Всичките интервюирани работещи жени казаха, че разчитат на свои колежки, с които могат да разискват проблемите си. Диана Лоури, с висок пост в рекламна агенция, смята: „Жените по-добре могат да разберат сложните ви лични проблеми. Ако им кажа, че съм нервна, то те няма да приема от това като знак за моя провал. Те много добре знаят, че човек може да е нервен и да се справя пак добре с работата си“.
Споделянето на проблемите с някого ви помага да възстановите равновесието си, твърде съществено за доброто ви здраве. Журналистката Кейт Купър казва: „Работя много, често до късно през нощта, с удоволствие горя , но знам кога да врътна ключа. За мен най-важното нещо са моите приятели и моето семейство. Не ми се иска да си припомням за какво ни е даден живота, след като например прекарам три сърдечни операции и стана на 60 години“.
Калън Пинкни разказва своя „провал“ предизвикан от стрес: „Ако научих нещо от това, то е – да отделям повече време за себе си.“
В споменатото преди изследване всред банкови служителки на високи постове, нещата са видени и от друг ъгъл. Установено е, че по-добре справящи се с работата си и по-устойчиви на стрес жени са тези, у които доминира „мъжката“, агресивна част, докато при останалите тези именно черти влизат в конфликт с тъй наречената „женска“ част на личността.
И още по-тъжно, изследването установява, че жени, които не обръщат внимание на дискриминацията спрямо тях, по-леко понасят напрежението. Айлийн Макалонън дава данни от проучванията си. „Само 10 % от изследваните жени имат деца. Смята се, че бременност и деца значи недостатъчна отдаденост на работата. Повечето от интервюираните жени не можеха и да мечтаят за мъж или деца, съчетани с работата им, докато за интервюираните мъже семейството бе в реда на нещата. Това показва стабилност и чувство им на отговорност“.
Проучвания на Университета показват, че макар жените да имат индивидуален подход за справяне с проблемите, въпросът е и политически. Трябва да се промени индустрията, а не жените. Отдавна феминистките настояват за по-подходящи условия на работа за жените, за уреждане проблемите с отпуските по майчинство, за по-добре организирани грижи за децата и за възможност за известен период единият от двамата родители да прекъсне работа.
Но се нуждаем още и от основна промяна в становищата си – в установяването на по-гъвкави методи. Винаги ще има хора и мъже и жени, които да искат да работят повече от 80 часа седмично. Но не бива да поставяме в неизгодно положение онези, които искат да съчетаят в разумни съотношения работата си вкъщи с професионалните си задължения.
Такава промяна ще доведе до намаление на напрежението за жените, ще им позволи да продължат да работят, вместо да потискат желанието си за работа и напредък. Едно нещо, което вече със сигурност знаем е, че работата се отразява добре на жените. Жени, които работят, са с по-добри телесни и умствени показатели, отколкото онези, които са вкъщи.
За жени с високи постове компенсацията е още по-голяма. Работата им осигурява движение, добра заплата, всякакви видове връзки и срещи, занимания, с една дума – професия. Както се изрази една жена на висок пост: „Толкова много съм заета, че не ми остава време да изпадам в депресия. Не се питам как минава живота ми. Той просто върви“.
А платената работа намалява и безпокойствата на жената. В едно американско изследване 140 жени са проследени в продължение на 22 години. Установено било, че домакините имат много повече хронични заболявания, отколкото работещите жени. Освен това били и някак обезверени и неспокойни. Може да се каже, че жените, които работят, сякаш са по-добре закриляни. Проучване на Световната Здравна Организация установява, че работещите жени имат по-високо ниво на HDL (субстанция, която предпазва от тромбоза на кръвоносните съдове) от домакините. Фактически HDL се снижава, когато жената реши да се прибере вкъщи.
Нещо още по-важно – децата на работещи майки са облагодетелствани. Не само от това, че най-вероятно ще имат една по-доволна майка, но че тя ще има и по-големи амбиции за тях. Изследванията сочат, че в семейства, в които майката работи вероятността е много по-голяма тя да подтикне децата си към по-високо образувание, отколкото майката -домакиня.
Една от най-големите промени през последните двадесет години е откритието на жените, че една смислена и добре платена работа е удоволствие и радост. Не трябва необоснованият спор стрес от работата, да спре по-нататъшните изследвания в тази насока. В съвременния живот стресът не може да бъде избегнат – по-предприемчивите от нас винаги ще работят и то здраво ще работят. Ще трябва да платим за това или съзнателно да променим нашите становища.
Работата е добра, защото ни дава възможност за по-широки връзки със света – нови приятели, нови идеи, нови мечти. Работата повдига самочувствието ни, базиращо се на само на нашите перспективи, конкурсни резултати или полезни връзки, но по простата причина, че имаме възможност да предлагаме и изпълняваме разни задачи, малки или по-големи, и с това да разкрием, че сме притежавали способности, за които дори не сме и подозирали. И най-важното от всичко сами си печелим парите. Малко ли са или много, но именно те ни дава свобода на избор и на действие. А това значи независимост, която пък е безценна.

В миналото тъкачните дъски са били от дърво. Сега се из­работват и от пластмаса, например от плексиглас и др. Ако искаме да си направим тъкачна дъска от дърво, най-добре е да използваме дъсчица или шперплат с дебелина 0,5 —1,0 см. Ши­рината определяме според това, колко широка ивица искаме да . В дъската изрязваме ред отвори, широки около 2—3 мм високи приблизително 150 мм и раздалечени помежду си , че да се получат зъби, широки 6—8 мм. В зъбите пробиваме дупки, за да се образуват два успоредни реда кръгли отвори.т. нар. очички, с диа­метър също 2—3 мм Ако правим дъската например от пластма­са, може да изрежем отворите и очичките с нагорещено шило, тел и др., след това да ги загладим с пло­ска и извита пила и накрая да ги до шлифоваме с шкурка, за да не се закачат кон­ците. За тъкането е не­обходима н совалка, с която прекарваме вътъка. Най-подходя­ща за целта е къса летвичка с нарези в двата края. Лесно може да я направим например от ученическа линийка или от дебел картон.

Бродирането не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. Трябва само да научим някои бодове и основни положе­ния, за да можем после да избродираме върху дрехите това, което най-много ни харесва.

Един от основните бодове е т. нар. синджир бод, който се шие много бързо. Състои се от равномерни по големина бримки

(халкички). Може да се шие както на no-дебел, така и на по-тънък плат. Тъканите, които имат по-дебели нишки, ни дават възможност да ги броим. Върху тънките тъкани е достатъчно само да начертаем линии.

Начин на работа. Бодем с иглата от долната към лицевата страна, отново я връщаме в същата дупка, откъдето излиза ко­нецът, и я изваждаме на лицевата страна 3 нишки по-напред. Същевременно прекарваме конеца под върха на иглата и уши­ваме първия бод. Получава се малка бримка, която леко при­дърпваме. След това отново бодем иглата в дупката, от която излиза конецът, прекарваме с палеца на лявата ръка конеца под иглата и ушиваме втория бод. Така продължаваме по-нататък. Внимаваме бримките да бъдат еднакво стегнати. Този бод се шие отгоре надолу по посока към нас. От опаката страна се получава равномерен пунктиран бод.

Към най-популярните начини на бродиране се отнася и т. нар. бод фестон. С гъст фестон се оформят красиво по края покрив­ки, якички, кърпички и т. н. рокли, блузи, малки покривчици и т. н. Бодът се състои от бримки, които притягаме равномерно и нареждаме нагъсто или нарядко една до друга. Може да ги подредим в права линия или в кръг. Когато броди­раме върху по-дебел плат, броим нишките, за да стават еднакво, високи и равномерно раздалечени един от друг бодове. Начин на работа. Бодем с иглата от опаката към лицевата страна, отброяваме хоризонтално 3 нишки надясно, оттам 3 , ги перпендикулярно нагоре, и бодваме иглата. Опъваме конец 3 нишки надолу, пъхаме го под върха на иглата и ушивам; първия бод. Образува се бримка, която леко затягаме. След това пак отброяваме 3 нишки надясно и 3 нишки перпендикуляри нагоре, където бодваме иглата. Изваждаме я 3 нишки надолу прекарваме конеца под нея и ушиваме втория бод. Продължалваме по същия начин по-нататък. Ако бродираме върху тънък плат, начертаваме две хоризон кални линии, за да работим по-лесно, без да броим. Внимаваме бодовете да бъдат еднакво високи и равномерно раздалечени един от друг. При редкия фестон шием босо дете два по два един до друг.