Всичко за жената

По какъв повод и колко често плачат французите – на този въпрос отговаря социологичният сондаж , на Френския институт за
изследване на общественото мнение, публикуван в сп. „Мари Клер“.
БРИЛЯНТИ НА ПОЛЮСИТЕ – РАДОСТ И ОТЧАЯНИЕ
Психолозите по света смятат, че това е психотерапия, начин на отреагирване на силни емоции, принос в само познанието – да слезеш в дълбината на чувството, да се откриеш, да довериш някому частица от себе си. Човекът, който плаче, смъква маската, условностите, натрапени от една или друга социална роля. Сълзите са универсалният свързващ знак между противоположни състояния – плаче се от голяма радост и от безгранично отчаяние.
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Мъжественият и безстрашен Ахил оплаква смъртта на приятеля си Патрокъл. Плакали са също Александър Македонски и Юлий Цезар. В античните времена сълзите не са били белег на женска слабост. И така до Средновековието. В началото на XVI век те започнали да се смятат за женска привилегия. Ренесансът, пронизан от радостите на живота, им отреждал място само при религиозните екстази. В епохата на Просвещението с култа към разума те съвсем не били тачени. По-късно чак до наши дни към сълзите се отнасяли различно. Понякога трогателни,, понякога досадни, преувеличени, дори примитивни. Затова и досега будят противоречиви чувства, хората все още не знаят да се срамуват ли за тях или напротив.
И ДНЕС
Само 8 на сто от французите си признават, че плачат от любов, 51 на сто твърдят, че им се случва много рядко. 21 на сто от изследваните потвърждават, че са плакали предишната седмица, 41 на сто не могат да си спомнят нито времето, нито причината за сълзите си. 43 на сто (мъже и жени) плачат преди всичко в киносалона или пред телевизора, 19 на сто при раздяла (макар и кратка) с любимото същество. 51 на сто се „отпускат много рядко. 61 на сто от младите хора (от 15 до 24-годишна възраст) не се колебаят да признаят, че плачат от любов, мъка, болка, силно вълнение.
64 на сто от французойките правят това в присъствие на родителите си. 35 на сто – пред порасналите си деца, 32 на сто – пред приятелки. Затова пък 38 на сто от изследваните (мъже и жени) твърдят, че не плачат никога пред свидетели. Рекордът на плача в самота е на жителите на Северна Франция – половината от анкетираните отговарят, че не проронват сълза на публично място.

Доказано е! Жени, които работят са по-здрави и щастливи, от тези, които са вкъщи.
Всеки знае каква значи да си свръхнапрегнат в работата си. Има дни, в които на съвещанията се чувстваш като под картечен огън и връщайки се вкъщи нямаш сили да направиш нищо. Изведнъж ти се струва, че никакви цели и постижения не заслужават енергията, изсмукана от теб и че животът – какъвто и да бил той – сякаш те отминава.
Усещат го и мъжете и жените. Струва ли си да се занимаваме повече с това? Или не? Мъж, които даде израз на такива тревожни преживявания, може би ще събуди симпатия, но на жена, която би го направила, ще и бъде казано, че не може добре да се „справи“. Може би се опитва да постигне нещо свръх силите си.
Едно от най-назадничавите схващания в Съединените Щати е, че умствените и телесни сили на жените са пред изчерпване; че колкото повече жени работят и колкото по-добре го правя, то е за сметка на телесното и душевното им здраве. И се стига до общоприетия стереотип на мислене, – че жена, правеща високо волтажа кариера не я чака нищо друго освен сълзи и раздразнителност, и че ще свърши като алкохоличка с белодробен карцином, ако преди това не загине от инфаркт.
Има ли зрънце истина в това? Вярно ли е, че жените са подложени на свръхнапрежение в работата си и ако е така как да реагират? Дали нашите амбициите и постиженията ни правят невротици? Или всъщност ние не само добре се справяме, но даже преуспяваме?
Нека отстраним от пътя си тези, които ни плашат. Може би има шепа жени, които със зъби и нокти се стремят да постигнат целта си и съответно страдат. Гуро Калаи Пинкней, създателка на групата на каланетите – била така напрегната в работата си, че ноктите й изпадали. „Можех буквално да ги вадя и отново да ги поставям на мястото им“. Преживеният стрес бе предизвикал особено психосамотично заболяване, от което се избавила чрез специални диети чак след година.
Отговорността е голям товар. Неотдавнашни изследвания показват, че образовани жени, заемащи високи постове употребяват повече алкохол от тези на по-неотговорна длъжност. В известни професии – като при журналистите, например или при полицейските служители, където успехът често зависи от добрите отношения с колегите, жените могат да бъдат и много добри. Истината е, че повечето жени стават и по-здрави. Вероятността да умрем сега от инфаркт не е по-голяма, отколкото преди двадесетина години, когато жените нахлуха в професионалния живот. Сега пушим по-малко, отколкото тогава. В 1972 г., 41 % от жените над шестнадесет години бяха пушачи. В 1986 година този процент е 31 (съответните проценти за мъжете са 52 и 35). И много малко пием алкохол. По неотдавнашни проучвания – по една чашка четири пъти седмично. При жените с професия този процент е съвсем малко по-висок.
Друго изследване, обхващащо 400 жени на високи постове в банки открива, че те нито пушат, нито пият много. При стресовите състояние употребяват най-вече транкилизатори, но не във високи дози.
Тези изследвания са забележителни, като си представите напрежението и отговорността в работата им. Макар че не много жени управляват големи компании, все пак животът им не е лесен. Това идва от двойната им обремененост – работа в учреждението и работа в къщи. Съберете ги двете и ще получите – 80 часа седмично заетост, срещу 50 при мъжете.
Колкото повече са децата и работата вкъщи, толкова по-малка става радостта от професията ви. Кери Купър пише: „Мъжете имат своя техника да изблъскват назад жените, особено жените-майки. Те бързат да напуснат работа в 5 ч. следобед, поради това мъже на тяхното ниво в професията, ги смятат за не така обременени. Или пък им дават задачи, които не са особено значими и забележими.“
Валери Кърън от Института по психиатрия анализира по друг начин стреса при жените. „Жените дълго време са били вън от света на мъжете.“ На събрание на управителния съвет, президентът се обръща с „Добро утро, господа – о, и дами.“ По никакъв начин постоянно им се напомня, че те са „аут сайдъри“.
По-големи изисквания – по-голяма враждебност. И все пак жените се справят извънредно добре. Професор Купър, който е правил специално изследване съобразно пола при зъболекари и лекари, финансови служители и учители, обобщава: „Като се отчете напрежението на което са подложени жените и възможните последици от това за телесното и психичното им здраве, задоволство от работата, отсъствие по болест – при жените процентът е значително по-голям, отколкото при мъжете. По-нататък икономическият ефект от влошеното здраве става все по-лош и за мъжете и за жените. А ако не владеете добре работата си нещата още повече се влошава.“ В една захарна рафинерия е установено, че жените решително по-често отсъстват от мъжете. Но това намалява, когато работата стане по-интересна и по-добре платена.
Може би трябва обратно да зададем въпроса и започнем с че: защо жените рухват от напрежението? Специалистите са съгласни, че може би жените успяват по-добре да отстояват, защото по-често разискват проблемите помежду си, но подчертават, че с тази си склонност да демонстрират трудностите си, създава впечатление, че те са по-изложени на стрес, отколкото са мъжете.
Кери Купър смята, че способността им да говорят за своите проблеми е голямата им сила. „В сравнение с жените, мъжете просто нямат отдушник. Те сякаш са затворени в пещера в непрекъсната борба с другите мъже.“ Купър твърди, че не жените, а мъжете са тези, които истински страдат от напрежението в работата си. Но те не говорят, а таят дълбоко в себе си проблемите си, защото „да ги покажеш е равносилно на слабост“.
Подобни проблеми имат и по-младите жени. Според Валери Кърън „Често по-младите жени са някак изолирани, те все още не си създали мрежа от формални и неформални връзки, която по-възрастните им колежки вече имат.“
Всичките интервюирани работещи жени казаха, че разчитат на свои колежки, с които могат да разискват проблемите си. Диана Лоури, с висок пост в рекламна агенция, смята: „Жените по-добре могат да разберат сложните ви лични проблеми. Ако им кажа, че съм нервна, то те няма да приема от това като знак за моя провал. Те много добре знаят, че човек може да е нервен и да се справя пак добре с работата си“.
Споделянето на проблемите с някого ви помага да възстановите равновесието си, твърде съществено за доброто ви здраве. Журналистката Кейт Купър казва: „Работя много, често до късно през нощта, с удоволствие горя , но знам кога да врътна ключа. За мен най-важното нещо са моите приятели и моето семейство. Не ми се иска да си припомням за какво ни е даден живота, след като например прекарам три сърдечни операции и стана на 60 години“.
Калън Пинкни разказва своя „провал“ предизвикан от стрес: „Ако научих нещо от това, то е – да отделям повече време за себе си.“
В споменатото преди изследване всред банкови служителки на високи постове, нещата са видени и от друг ъгъл. Установено е, че по-добре справящи се с работата си и по-устойчиви на стрес жени са тези, у които доминира „мъжката“, агресивна част, докато при останалите тези именно черти влизат в конфликт с тъй наречената „женска“ част на личността.
И още по-тъжно, изследването установява, че жени, които не обръщат внимание на дискриминацията спрямо тях, по-леко понасят напрежението. Айлийн Макалонън дава данни от проучванията си. „Само 10 % от изследваните жени имат деца. Смята се, че бременност и деца значи недостатъчна отдаденост на работата. Повечето от интервюираните жени не можеха и да мечтаят за мъж или деца, съчетани с работата им, докато за интервюираните мъже семейството бе в реда на нещата. Това показва стабилност и чувство им на отговорност“.
Проучвания на Университета показват, че макар жените да имат индивидуален подход за справяне с проблемите, въпросът е и политически. Трябва да се промени индустрията, а не жените. Отдавна феминистките настояват за по-подходящи условия на работа за жените, за уреждане проблемите с отпуските по майчинство, за по-добре организирани грижи за децата и за възможност за известен период единият от двамата родители да прекъсне работа.
Но се нуждаем още и от основна промяна в становищата си – в установяването на по-гъвкави методи. Винаги ще има хора и мъже и жени, които да искат да работят повече от 80 часа седмично. Но не бива да поставяме в неизгодно положение онези, които искат да съчетаят в разумни съотношения работата си вкъщи с професионалните си задължения.
Такава промяна ще доведе до намаление на напрежението за жените, ще им позволи да продължат да работят, вместо да потискат желанието си за работа и напредък. Едно нещо, което вече със сигурност знаем е, че работата се отразява добре на жените. Жени, които работят, са с по-добри телесни и умствени показатели, отколкото онези, които са вкъщи.
За жени с високи постове компенсацията е още по-голяма. Работата им осигурява движение, добра заплата, всякакви видове връзки и срещи, занимания, с една дума – професия. Както се изрази една жена на висок пост: „Толкова много съм заета, че не ми остава време да изпадам в депресия. Не се питам как минава живота ми. Той просто върви“.
А платената работа намалява и безпокойствата на жената. В едно американско изследване 140 жени са проследени в продължение на 22 години. Установено било, че домакините имат много повече хронични заболявания, отколкото работещите жени. Освен това били и някак обезверени и неспокойни. Може да се каже, че жените, които работят, сякаш са по-добре закриляни. Проучване на Световната Здравна Организация установява, че работещите жени имат по-високо ниво на HDL (субстанция, която предпазва от тромбоза на кръвоносните съдове) от домакините. Фактически HDL се снижава, когато жената реши да се прибере вкъщи.
Нещо още по-важно – децата на работещи майки са облагодетелствани. Не само от това, че най-вероятно ще имат една по-доволна майка, но че тя ще има и по-големи амбиции за тях. Изследванията сочат, че в семейства, в които майката работи вероятността е много по-голяма тя да подтикне децата си към по-високо образувание, отколкото майката -домакиня.
Една от най-големите промени през последните двадесет години е откритието на жените, че една смислена и добре платена работа е удоволствие и радост. Не трябва необоснованият спор стрес от работата, да спре по-нататъшните изследвания в тази насока. В съвременния живот стресът не може да бъде избегнат – по-предприемчивите от нас винаги ще работят и то здраво ще работят. Ще трябва да платим за това или съзнателно да променим нашите становища.
Работата е добра, защото ни дава възможност за по-широки връзки със света – нови приятели, нови идеи, нови мечти. Работата повдига самочувствието ни, базиращо се на само на нашите перспективи, конкурсни резултати или полезни връзки, но по простата причина, че имаме възможност да предлагаме и изпълняваме разни задачи, малки или по-големи, и с това да разкрием, че сме притежавали способности, за които дори не сме и подозирали. И най-важното от всичко сами си печелим парите. Малко ли са или много, но именно те ни дава свобода на избор и на действие. А това значи независимост, която пък е безценна.

Събличат се голи, но остават по чорапи, не обръщат внимание на гърдите ни, и се осмеляват да питат дали се тресе земята.
Има един чудесен пасаж в книгата на Нанси Митфорт „Преследване на любовта“, в който се описва как за първи път героят страстно люби героинята, а тя се залива от смях. Той е объркан. Казва й, че е чувал как в миналите времена момичета са плачели и зовели майките си, но доколкото знае никога не са се смели. Като го прочетох това за мен бе сякаш откровение.
Проблемът е в това, че повечето мъже изключват хумора в секса. Пускат го просто на пода всред разхвърляните си чорапи и гащи и се мушват между чаршафите, лишени от единственото нещо, което може да направи това странно действие приятно. Многократно бях свидетелка на това и го обобщих така: „Чувството за хумор у мъжа е обратно пропорционално на ерекцията му“. Вие за първи път го чувате, нали?
И така какви грешки допускат мъжете в леглото? Ясно е вече – не се смеят. Не мисля разбира се, че половият акт непрекъснато трябва да бъде прекъсван с възгласи като този: „Мили, казах ли ти вече за това… “ Но от време навреме, когато и двамата усетят смешната страна на секса и така още повече се отпуснат, ще го продължат с по-голяма взаимна удовлетвореност.
Ако мъжете притежават чувството за хумор, те много по-удачно биха се събличали и биха разбрали, че да си гол, но по чорапи е положение, в което никой любовник не бива да изпада. Неведнъж отегчено съм гледала, и страстта ми бавно гаснеше, докато панталоните му се мотаят около глезените, вратовръзката му бе килната на една страна, а чорапите му сякаш нарочно все така си бяха на своето място. Жените го знаят, а мъжете би трябвало да го научат, че всяко тяло се нуждае от малко декорация и мистериозност, затова са и измислени удобните мъжки шорти и приглушените светлини. Няма нищо по-отблъскващо от гламавия начин, по който мъжете се събличат, като че ли да кажат: „Виж, какво имам“.
Едно от най-честите оплаквания на жените относно секса е, че повечето мъже нямат никакви познания за женската анатомия и сякаш нарочно не обръщат внимание на същинските ерогенни зони, като например гърдите. Мъжете много повече говорят за женските гърди, за предпочитанията си, за формата и размерите им, отколкото им посвещават в леглото.
По отношение към женските гърди мъжете се делят на две категории. В едната са тези, които деликатно ги докосват, както ценителят едва допира пръсти до изящния карнарски мрамор, а в другата са тези, които предпочитат грубо да ги сграбчат с две ръце и мислят, че с това са дали достатъчен начален тласък за до края. Лично аз никога не бих си позволила да сграбча тестисите на партньора си (освен ако той не прави нещо своенравно) или нехайно да ги блъсна. Гърдите са за галене и целувки, и ако мъжете искат да има резултат, не трябва да го забравят.
Същото се отнася и за клитора – алфата и омегата на женското тяло. Ако се приложи хватка 22 (положение, при което жертвата не може да спечели – по романа на Дж. Хелър – 1961 г.), ако един мъж добре улучи тази зона на неподозирано удоволствие, то води до желание това да продължи безкрай и ви кара самата вие отново да го насочвате натам. Необяснимо е, защо мъжете я смятат за така неуловима, като че ли това е някакво мехурче, което се изплъзва между пръстите. Може да ви прозвучи цинично, но аз го отдавам само на липсата на интерес.
Същото важи и за оралния секс. Смятам, че когато една жена е преодоляла всички трудности да налапа в уста пениса, задъхвайки се и пухтейки според изискванията, въпрос на куртоазия е да й се отговори със същото. Но прави ли го той? По принцип мъжете се стремят да получават и не са много ентусиазирани, когато трябва да дават. „Съжалявам, мила, съвсем съм гроги. Но нали утре пак ще се чукаме.“
Още по-противно е предупреждението в последните тридесет секунди, което мъжете като че ли се чувстват задължени да правят: „О, изпразвам се, изпразвам се. Из..праз..вам се“, сякаш то не е очевидно.
Нима искат от нас да уведомим пресата? В някои случаи като че ли е точно това – да разтръбим събитие от голяма важност. В други е глупав опит да оправи положението от последните петнадесет минути. „Изпразвам се, изпразвам се, бъди в унисон с мен.“ Освен всичко друго тези възгласи са и проява на липса на въображение. Не се състезаваме за някакъв облог, а искаме да изпитаме взаимно удоволствие. Тогава има ли значение, че ще се отклоним малко от точния миг на синхронизацията?
После винаги изискват надлежния рапорт. Това е просто по модел. След постигнатия оргазъм, проснал се вече по гръб, той леко обръща лице към вас с два въпроса. „Добре ли бе за теб?“ и „Навреме ли беше?“ и нито един от двата не би ви склонил да повторите отново акта. Все пак вие ще кажете нещо, колкото да приключите с това, например, че е било прекрасно и че той е супер. Но по-интересно е в другия случай, при оралния секс, защото там процесът не е двустранен. Вместо да ви изслуша, той промърморва нещо като: „Ти бе прекрасна, мила. Не знаех, че си така гъвкава… “ и заспива.
Защо мъжете моментално заспиват? Това ми се вижда върха на грубостта. Защо не заспиват когато клубът им спечели купата на финалния мач? Друга грешка на мъжете в леглото е да смятат, че жените изпитват удоволствие, когато пръднат силно. Изглежда мислят, че това е върховна проява на мъжество, както впрочем се смята в близкоизточните страни, където е прието това да се прави след обилни угощения. Още по-лошо е, че ако жената реши да отвърне на тоз комплимент, мъжът си запушва носа и казва: „Колко е отвратително!“ Много време трябва, за да може жегата да свикне с тези прояви на партньора си и то само до известна степен.
Разбира се „степен“ както и „клитор“, са само думи в една секция от ръководството за добър секс на мъжа. Мъжете си представят, че да се тръшкаш в леглото насам и натам безкрай, е критерия за добър любовник. Ако можеха само да чуят посланието на жените, което те напразно се опитват да им предадат от праисторическо време! То е ясно и просто – важно е качеството, а не количеството.