Всичко за жената

Жените в света на киното най-болезнено изживяват фаустовата драма. И следват трескаво героя в спора си с времето, за да отложат присъдата му.
„Победих старостта, като продадох душата си на дявола. С една дума ми провървя“ – дръзко манифестира своя триумф пред телевизионните камери американската звезда Ракел Уелч, когато навърши 53 години. В елегантна черна деколтирана рокля, плътно по тялото, с талия на оса, с пленителна гладка шия, опънато лице и сияещ поглед тя ознаменува възвърналата се младост в момент, в който италианската общественост бе разтърсена от нещастието на своята екс звезда Лаура Антонели. През седемдесетте години тя се считаше за най-очарователната и талантлива италианска актриса. Някои от нас помнят магнетичния блясък в красиво изрязаните й очи, прелестната й усмивка.
Днес Лаура Антонели буди само съжаление. Деформирана, обезобразена, тя избяга от страната, която я обожаваше. Скри се в Канада. И оттам се опита да предупреди хиляди жени, които в името на суетата, или на любовта към работата, която биха загубили в зрелите си години, се подлагат на риск, на експериментите на естетическата хирургия. „Унищожена съм. Животът ми стана ад. Не мога вече да работя, киното, което ме подкани да направя този злощастен опит, ми обърна гръб“. Лаура Антонели избягва интервюта, но журналистите все пак са успели да се доберат до отчаяната й въздишка: „Страшно е да не можеш да се познаеш в огледалото.“
В края на осемдесетте години получава предложение за роля във филма на режисьора Салваторе Сампри, с когото работела преди години и други филми. Сампри й предлага главна роля във втората част на филма „Мализия 2000″, имал шумен успех преди 20 години. Съгласила се бързо, не искала да пропуска тази възможност да се покаже отново след дълго затишие в киното. След пробните снимки режисьорът и продуцентът й предложили да си направи „рутинната“ козметична операция – за отстраняване на бръчките около очите и устата. Не й спестили разочарованието си от външния й вид. Антонели се подложила на лифтинг при римския лекар Масимо Пичели. След втората серия подкожни инжекции се събудила подпухнала и обезобразена. Вдигнала тревога, но всички приели притесненията и отчаянието и за истерия. Антонели напуска филмовата площадка и заминава при майка си. Получила астматични пристъпи и гърчове. Спешно бил извикан д-р Пичели, но той установил само безпомощността си. Кризата преминала, но обезобразеното лице на Лаура останало без промяна.
Антонели заминала за Канада и започнала война срещу продуцента, режисьора на филма и лекаря. Завела съдебен иск за милиарди лири обезщетение за унищоженото си лице от неизвестния противобръчков продукт (името му и до днес е обградено с мълчание).
„Парите не могат да ми върнат отнетото. Но искам да оглася мъката, която ми бе причинена с проклетата интервенция. Бях на крачка от смъртта… Над мен бе оказано насилие, морален натиск. Бях унижена, смачкана. Загубих чертите, израза си, самоидентичността си. Зловеща награда за актриса, която е дала толкова за Италия“ – пише в пълно отчаяние актрисата в писмата си до пресата.
Адвокатът на Лаура също се включил в публични изявления: „Моята смела клиентка иска да предупреди обществото за опасностите, които дебнат толкова нищо не-подозиращи жени, които биха се подложили на подобно лечение. Някои се страхуват да говорят за поражението си, след драмата на Лаура може би ще се осмелят да споделят опита си“.
Дискусията обхванала медицинските, юридическите и най-вече филмовите среди, в които, както знаем, гъмжи от вечно млади красавици.
Италианската актриса Джулиета Масина не взема отношение към конкретната трагедия, а изразява принципно мнение: „Не виждам нищо скандализиращо в лифтинга. Не съм противник на пластичните операции, нито на други методи за отстраняване на унищожителните следи на времето. Някои социални и професионални среди подтикват жените си към подобни радикални действия. Впрочем хората винаги са се стремили да станат по-красиви, отколкото са в действителност“.
Синди Крауфорд, американски топ модел: „Страшно е когато жените така ненавиждат тялото и лицето си. Знам, че имам хубава обвивка, знам, че съм добре сложена, както и че всичко това не е завинаги. Глупост е да се привързваш толкова дълбоко към собствената си красота“.
Лесно е да се каже, нали, когато си блестящо млада и всички се надпреварват да ти доказват с думи и класации, че си най-красивата жена.
В дискусията взели участие и много актриси след петдесетте, които не се опитват да излъжат времето. Дори са горди със следите, които то им е оставило.
Клаудия Кардинале: „Не правя драма от възрастта си. Няма да се подложа на лифтинг. Защото сега когато играя роли на зрели жени се чувствам много по-добре оценена, отколкото, когато ме ангажираха само заради лицето ми.“
Моника Вити: „Според мен лифтингът е саморазрушителен акт. Хирургическата пластика е намеса в естествения ход на нещата. Красотата продължава да живее при нас. И никаква козметична процедура не може да ни помогне, ако я изгубим. Още по-малко, ако имаме ум на кокошка“.
Изкушението е страхотно. Каквато и да си говорим за вътрешната стойност, както и да се шегуват легенди в киното, че не си дават никому бръчките,, над които са работили толкова дълго време.
Много легенди продължават кариерата си, привличат камери и хроникьори, поддържат мита за себе си. Следват Фауст. В същото време други като Лаурела стряскат света. Заговори ли се за „обратната вълна“ по отношение на лифтинга и изкуственото хирургично подмладяване, като се прилагат природни средства за борба със старостта – движение, витаминозна храна, хармоничен емоционален и сексуален живот. И разбира се, „лечение“ с нова любов.
Класически пример за привържениците на „обратната вълна“ е петдесет и осем годишната Бриджит Бардо. Тя не продаде душата си на дявола, а замина с влюбения в нея до уши Бернар де Шиар (осем години по-млад) за Норвегия, където двамата сключиха брак. Сега секссимволът на женствеността и сексапила от шестдесетте години се разхожда с четвъртия си съпруг по плажовете на лазурния бряг, посещава престижни заведения. Митичната вила на ББ отново е обградена от тълпи любопитни поклонници. Щастлива, естествена, обожавана, на Бриджит й провървя да бъде хубава без никакви рискове.

Каквито и каприза да проявява през столетията цензорът за женската хубост – модата, малката талия си остава вечен блян, безспорна прелест на женската фигура. Всяка от нас, която се стреми да я постигне, трябва да извърви своята голгота, спестявайки си удоволствия, подлагайки се на изпитания и мъки. Като се почне от отместеното парче любим сладкиш през гимнастиката, обръчите,под тичването към салона за каланетика или басейна в дъжд и сняг.
Истината е горчива. Тънката талия никога няма да стане демоде. И мъките едва ли ще свършат. Актуалната мода не дава никакви надежди. Вталени сака, широки колани, дълги или идва прикриващи коленете поли, тесни, с цепки, богато или пестеливо разкроени, плисирани, но винаги с безмилостно подчертана талия.
Било е и по-жестоко време. Когато красавиците, про шумоляващи край мъжките погледи, са изтръгвали възхитителна въздишка с талия, която може да се обгърне с две тесни женски длани. Слаби и стройни същества се осмелявали да се показват пред чужди очи в бронята на корсета само. Той става задължителен атрибут от средата на XIV век. Имало е и противоречия между модата и представите за еротично въздействие. Още в Средновековието се е приемало, че закръгленият корем и изразителният изпъкнал пъп са елементи на сексапилноста. Средновековните мадони са представяни в картините на старите майстори като бременни жени, така ги виждаме в пре ренесансовите творби на Ян Ван Ейк например. Ренесансовите художници Тициан, Тинторето, Рубенс също са търсели в своите модели една мека, пищна закръгленост.
През XVII и XVIII век корсет са носели малките госпожици. През викторианските времена корсетите са били черни и разноцветни, укрепени с банели от кост на кит и с метални закопчалки. Вече в деветнадесети век привържениците на природо-научния поглед към света се опитали да освободят жената от мъките на корсета. В 1897 година маркиз Фонтено приписвал на тази безжалостна броня болестите на сърцето, стомаха, а даже и “ червения нос.“ Още по-радикални критици твърдели, че корсетите носят многобройни беди за здравето – помятане, рак, невроза, болести на черния дроб, запек, сексуална слабост.
Съвременната медицина твърди, че жените (и мъжете, разбира се), които непрекъснато отпускат коланите си и пълнеят по-скоро на талия, отколкото на бедра, имат склонност към сърдечни заболявания.
В началото на двадесети век френският крояч-моделиер Пол Поаре първи решил да освободи жените от корсетите. След него легендарната Коко Шанел, която лансирала силуета на естествено слабата фигура, облечена в практичния, даващ по-голяма свобода за дишане и движение костюм, от душащата тялото с развлечени поли и пристегната в талията с колани и шнурове рокля. През двадесетте години на века общественото мнение е било скандализирано от дългоногата, тъмнокоса Жозефин Бекер, която се показала на сцената „облечена“ само в пера от розово фламинго. Бекер шокира погледите първа с голотата на пъпа.Но това все още са били единични провокации. „Отнесени от вихъра“ (премиерата на филма била през пролетта на 1937 г.) все още налагала идола на женската красота с 51 см. талия. Вивиан Ли, изпълнителка на главната роля във филма не можела, уви, да се откаже от „услугата“ на корсета.
През 60-те години продължават да се носят леки, не в класическия жесток вид корсети.През 1947 г. Кристиан Диор лансира новия си стил, който вдъхна живот в уморената по време на войната мода. „Моите дрехи са предназначени за жени с мъжки рамена (прави ги не така болезнено тесни), женствени гърди и талия, която може да се обгърне от две мъжки длани.“
По-късните секссимволи-легенди успяват да омаловажат догмата за проклетите сантиметри. Бриджит Бардо бе безспорен еталон за красота, макар че талията й не се побираше в болезнената мярка на Вивиан Ли. Цели 63 см.! Съвременните топ модели – високи, с дълги тесни бедра, впечатляват повече с обиколката на ханша, отколкото на талията. Тя се движи между 59 и 63 см.
Голотата на тази , пристягана с векове от твърди банели, закопчалки и шнурчета женска плът, е била приемана доста консервативно въпреки смелите ранни провокации. Непривично, скандално е било показването на тази част от тялото чак до 1946 г., когато са се демонстрирали първите бикини. Те обаче са чакали доста време за масово публично одобрение – чак до шестдесетте години.
После всичко тръгна по-бързо, лавинообразно. Американската телевизия показваше сексапилни чудеса – например жена с два пъпа. През 1972 г. певицата Шер, се осмели да се появи във вечерен тоалет, с дълбоко деколте, което открива корема й. От 1985 г. започнаха неистово смелите демонстрации на Мадона. И оттогава никой вече не се учудва на нищо.

Посрещнете го царски в деня на св. Валентин.
Ако романсът ви почне в деня на св. Валентин, в известен смисъл вие трябва да направите първата и решителна крачка. Не говоря само за това, че трябва да се срещнете с родителите му или да се преместите при него или други подробности като тези. Говоря ви за първата вечеря, на която ще го поканите.
Някои неща са лесни. Трябва да изгладите покривката за масата си, да наредите най-красивия си сервиз, да решите какви салфетки да сложите. А след това сложете една бяла престилка върху черната си дреха. Тази комбинация просто влудява повечето мъже.
Най-съществено е какво ще решите да сготвите. Храната не е само бензин за тялото, тя е съществен момент и за това как хората ще се разберат (или няма да се разберат). На практика този ритуал се оказва твърде важен, с него вие опознавате не само вкуса, но и душата.
Разпитвал съм мои приятели и приятелки какво обичат да ядат (или да готвят) и няколко неща наистина се повтарят. На първо място – не трябва да се престарава-те, за да му вземете акъла. „Не правете експерименти -съветва моята приятелка Елен. – Сгответе нещо, което и преди Сте правили и нека то да бъде нещо просто, за да прекарате повече време при масата, отколкото в кухнята.“ И моят приятел Едуард е съгласен с това. „Предпочитам гозба, която тя знае добре да готви, пред някакъв опит за изненада, който би бил безуспешен“.
Да не усложнявате нещата не значи, че трябва просто да отворите някоя и друга консерва. „Мъжете обичат да чувстват грижата за тях – казва приятелят ми Майк. -Мисля, че това им напомня за детството, когато майка им е приготвела любимото им ястие.“ Но прекалената загриженост не се изразява в непрекъснато суетене или готовността веднага да отстраните празните чинии. И каквото и да сте направила не бъдете нетърпелива да получите похвала, но пък и не изпадайте в униние, ако нещо не е в ред.
Второто основно правило е да бъдете пряма. Щом той веднъж е приел поканата ви, няколко дни преди това му се обадете и го попитайте какво обича. Не правете подробна анкета, нека просто да каже само какво не обича или още по-добре, кое е любимото му ядене.
Този пункт е много важен. Моята приятелка Силия прахоса сума пари за охлюви и скариди за първата вечеря, на която покани Том, а после установи, че му се повдига само при вида им. Той не й се разсърди, но си мислеше за пропиляното време и пари, докато се навечеряха в китайския ресторант.
Между другото предпочитанието към известни храни може да ви покаже какъв човек е той. Ако се окаже, че е алергичен към много храни, ще научите нещо важно за него. Ако ви каже, че предпочита обикновена храна, може да заключите, че не е много претенциозен. А ако ви заяви, че обича всичко, това вече е добро начало.
Третото правило е да не смесвате количеството с качеството. Винаги е по-добре да предложите нещо малко, но добре направено, отколкото да препълните чинията му с блудкав сос или недобре изпечен пудинг.
Представете си, че вечерята може да бъде прелюдие към други неща. Вашата романтична вечер може да започне на масата, но не е необходимо да завърши там.
Храната минава през стомаха средно за четири часа, ако е прекалено тлъста за по-дълго време. Ако претоварите стомаха се чувствате недобре. „Последното нещо, което един мъж би искал при започването на една романтична вечер, е да усети корема си подут като футболна топка – сподели с мен приятелят ми Стивън. – Не ти остава нищо друго освен да се проснеш на леглото, пъшкащ и бездеен.“ Но хората са различни – един предпочита пушена сьомга и риба на скара, друг – пържола и шоколадова торта.
И последното правило, което трябва да запомните -това, което ще поднесете в една романтична вечер трябва да бъде пикантно. Риби и стриди фигурират в най-изисканите менюта – стриди на скара по Провансалски с чесън, магданоз и червен пипер; рагу от скариди, раци и стриди или подбрани филета от пушен калкан или камбала. Друг мой приятел предпочиташе суфле със сирене за двама „защото е лесно за правене и те кара веднага да започнеш да го делиш с нея.“ Пред пудинг той предпочиташе питифури. „Пълнят се с крем и се потапят в шоколад“. Храната в една романтична вечер трябва да бъде с много и апетитни подправки. Старайте се да изберете най-добрите и не се скъпете да похарчите повече пари за тях. От първата вечер, прекарана в дома ви, екстравагантността трябва да бъде ценена.
По отношение на напитките, тъй като сте само двамата, по-добре е да купите малки бутилки. Без вино една романтична вечер просто не може, но то не трябва да бъде в големи количества. Шампанското е върха на романтичния аперитив и се продава и в малки бутилки. Ако и двамата обичате концентрати – чашка руска, полска или финландска водка, добре ще ви загрее в началото на романтичната ви вечер. Дръжте бутилките в хладилника, сервирайте напитките в малки чаши.