Всичко за жената

Как се изработва добър вкус за обличане? За да развиете вашето естетично чувство и разберете кое облекло най ви подхожда, необходимо е да наблюдавате как се обличат жените от вашия тип, кое най-много ви харесва и кое от тяхното облекло е най-подходящо за вашата фигура и темперамент, В никакъв случай не трябва сляпо да копирате и подражавате на околните. Необходимо е облеклото ви да бъде индивидуализирано, да бъде в подходяща за вас модна линия и да не прилича напълно на дрехите на околните.
Дрехата не само трябва да бъде модна, но да бъде и подходяща за вас. Естетичното, художественото чувство трябва да се развива, за да можете да подбирате за себе си облекло, без да подражавате на околните. Когато се обличате добре, се казва, че се обличате с вкус, Това качество на жената се създава, възпитава се; може дрехите да са ушити от първокласен шивач, да носите най-скъпи обувки, чанта и ръкавици и все пак те да не ви подхождат, да не са за вашата фигура и темперамент. Облеклото не трябва да бъде претрупано, а да бъде ушито в добра линия, отговарящо на тялото и фигурата на жената. Простата кройка на роклята, на полата, на блузата и на всяка друга дреха я прави истински елегантна.
Поддържането и чистотата на дрехата е важно условие за нейната елегантност. Мъжете много лесно забелязват, ако вашата дреха има някакъв дефект, ако ви липсва копче, чорапите ви имат бримки, а обувките не са лъснати. Една жена е наистина добре облечена, ако дрехите й са добре поддържани и чисти. Запазването на облеклото при извършване на домакинска работа става чрез носенето на красиви престилки от цветни басми или пластмасови материали.
Облеклото на жената трябва да бъде разнообразно и подбрано според сезона и случая, за който е предназначено. Дрехите, които се носят зиме, не са подходящи за пролет и лято. Това, което се носи през деня, не подхожда за вечер. С различно облекло се обличате, когато сте на работа или в къщи, или отивате на гости, на театър, на екскурзия и т. н.
Необходимо качество, което жената трябва да притежава при своето обличане, е самокритичност. В социалистическото общество жените трябва да бъдат освободени от робското придържане към модата. Спазвайки модната линия, жената трябва да избира и облича дрехи, които подхождат за Нейната фигура и възраст.
За да бъде добре и изискано облечена, жената е длъжна да спазва някои утвърдени принципи, които подчертават нейната женственост. Облеклото не само трябва да спазва „модната линия“, но трябва да се приспособи към фигурата на жената. От значение е ръстът: за ниските жени са подходящи вертикалните райета, а за високите – напречните. Пълните жени трябва да предпочитат дребни детайли и фигури, а тънките – по-едри. Особено внимание трябва да се обърне на пропорциите на тялото. С облеклото може да се замаскират де
фектите и несъвърщенствата на женската фигура. Преди да избере облекло, жената трябва добре да анализира и опознае своята фигура. Не трябва да се следва сляпо модата, без да се държи сметка за несъвършенствата във фигурата: например жени с дефекти на краката не трябва да носят къси поли; ако жената е с тънка талия, не трябва да я подчертава, ако е с развити седалищни части, не трябва да носи тесни поли и т. н.
Пълните жени трябва да избягват апликациите, наборите, плохите (ако има такива, трябва да бъдат пригладени); за тях не са подходящи много светлите цветове, контрастните десени, тънките и прекалено високи токове. Те не трябва да носят високи фризури. Напротив, на слабите жени подхождат светлите тонове и всякакви набори и плисета, обаче високите токове са само за официални случаи. Ако жените са с висок ръст, трябва да се откажат от високите токове и да не носят фризури, високо издигнати над челото.
Важно условие за елегантното облекло е да се изравнят пропорциите на отделните части: ако е ниска талията ви, тя трябва да се повдигне и обратно. Ниската, дребна жена не трябва да носи дреха от две части. Набори и волани са подходящи само за стройни фигури, защото те не само че не прикриват ширината на ханша, но дори я подчертават. Важна е кройката на деколтето. Тя трябва да отговаря на възрастта и на строежа на гръдния кош и бюста. Ако разкриването на деколтето при младото момиче е очарователно, при възрастната жена е неестетично, предизвикателно и комично. Имайте предвид следния разумен съвет: избягвайте прекаленостите и смелите експерименти. Освен всичко друго една екстравагантна дреха скоро излиза от мода и не оправдава материалните разходи.
Истински елегантната жена импонира със своето скромно и непринудено държание. В това отношение е важна походката (обикновено тя се свързва с темперамента). Има жени, които ходят гордо, тържествено, а други крачат със замах. На първия тип подхожда по-официално, строго облекло, а на втория – спортно.
Облеклото на жените трябва да се съобразява и със здравословното им състояние. При простуда и при редица заболявания се налага носенето на по-топло облекло: пуловери, жилетки, шалове и пр. Жени, страдащи от алергични заболявания, трябва да избягват синтетичните платове, а да носят естествени тъкани: вълнени, копринени, памучни. Да не се забравя, че някои бои възпаляват кожата. Металическите допълнения на облеклото също дразнят кожата. Кожените изделия и синтетичните материи изпотяват кожата и също причиняват неприятни заболявания. Тесните дрехи и особено неудобните обувки не само водят до неприятни деформации, но и причиняват загрубяване, задебеляване на кожата (мазоли). Облеклото на жените трябва да бъде не само елегантно, но хигиенично и удобно за носене.

Каквито и каприза да проявява през столетията цензорът за женската хубост – модата, малката талия си остава вечен блян, безспорна прелест на женската фигура. Всяка от нас, която се стреми да я постигне, трябва да извърви своята голгота, спестявайки си удоволствия, подлагайки се на изпитания и мъки. Като се почне от отместеното парче любим сладкиш през гимнастиката, обръчите,под тичването към салона за каланетика или басейна в дъжд и сняг.
Истината е горчива. Тънката талия никога няма да стане демоде. И мъките едва ли ще свършат. Актуалната мода не дава никакви надежди. Вталени сака, широки колани, дълги или идва прикриващи коленете поли, тесни, с цепки, богато или пестеливо разкроени, плисирани, но винаги с безмилостно подчертана талия.
Било е и по-жестоко време. Когато красавиците, про шумоляващи край мъжките погледи, са изтръгвали възхитителна въздишка с талия, която може да се обгърне с две тесни женски длани. Слаби и стройни същества се осмелявали да се показват пред чужди очи в бронята на корсета само. Той става задължителен атрибут от средата на XIV век. Имало е и противоречия между модата и представите за еротично въздействие. Още в Средновековието се е приемало, че закръгленият корем и изразителният изпъкнал пъп са елементи на сексапилноста. Средновековните мадони са представяни в картините на старите майстори като бременни жени, така ги виждаме в пре ренесансовите творби на Ян Ван Ейк например. Ренесансовите художници Тициан, Тинторето, Рубенс също са търсели в своите модели една мека, пищна закръгленост.
През XVII и XVIII век корсет са носели малките госпожици. През викторианските времена корсетите са били черни и разноцветни, укрепени с банели от кост на кит и с метални закопчалки. Вече в деветнадесети век привържениците на природо-научния поглед към света се опитали да освободят жената от мъките на корсета. В 1897 година маркиз Фонтено приписвал на тази безжалостна броня болестите на сърцето, стомаха, а даже и “ червения нос.“ Още по-радикални критици твърдели, че корсетите носят многобройни беди за здравето – помятане, рак, невроза, болести на черния дроб, запек, сексуална слабост.
Съвременната медицина твърди, че жените (и мъжете, разбира се), които непрекъснато отпускат коланите си и пълнеят по-скоро на талия, отколкото на бедра, имат склонност към сърдечни заболявания.
В началото на двадесети век френският крояч-моделиер Пол Поаре първи решил да освободи жените от корсетите. След него легендарната Коко Шанел, която лансирала силуета на естествено слабата фигура, облечена в практичния, даващ по-голяма свобода за дишане и движение костюм, от душащата тялото с развлечени поли и пристегната в талията с колани и шнурове рокля. През двадесетте години на века общественото мнение е било скандализирано от дългоногата, тъмнокоса Жозефин Бекер, която се показала на сцената „облечена“ само в пера от розово фламинго. Бекер шокира погледите първа с голотата на пъпа.Но това все още са били единични провокации. „Отнесени от вихъра“ (премиерата на филма била през пролетта на 1937 г.) все още налагала идола на женската красота с 51 см. талия. Вивиан Ли, изпълнителка на главната роля във филма не можела, уви, да се откаже от „услугата“ на корсета.
През 60-те години продължават да се носят леки, не в класическия жесток вид корсети.През 1947 г. Кристиан Диор лансира новия си стил, който вдъхна живот в уморената по време на войната мода. „Моите дрехи са предназначени за жени с мъжки рамена (прави ги не така болезнено тесни), женствени гърди и талия, която може да се обгърне от две мъжки длани.“
По-късните секссимволи-легенди успяват да омаловажат догмата за проклетите сантиметри. Бриджит Бардо бе безспорен еталон за красота, макар че талията й не се побираше в болезнената мярка на Вивиан Ли. Цели 63 см.! Съвременните топ модели – високи, с дълги тесни бедра, впечатляват повече с обиколката на ханша, отколкото на талията. Тя се движи между 59 и 63 см.
Голотата на тази , пристягана с векове от твърди банели, закопчалки и шнурчета женска плът, е била приемана доста консервативно въпреки смелите ранни провокации. Непривично, скандално е било показването на тази част от тялото чак до 1946 г., когато са се демонстрирали първите бикини. Те обаче са чакали доста време за масово публично одобрение – чак до шестдесетте години.
После всичко тръгна по-бързо, лавинообразно. Американската телевизия показваше сексапилни чудеса – например жена с два пъпа. През 1972 г. певицата Шер, се осмели да се появи във вечерен тоалет, с дълбоко деколте, което открива корема й. От 1985 г. започнаха неистово смелите демонстрации на Мадона. И оттогава никой вече не се учудва на нищо.

Коя жена не е имала – желание понякога да промени цвета косите си? Боядисването обаче не е. просто нещо и ако е напра­вено неуспешно, може дори да развали вида и здравината на ко­сите. Когато започнем да побеляваме преждевременно, обикно­вено не се колебаем дълго дали да се. боядисаме, или не, защо­то това запазва младежкия ни вид. При боядисването изхождаме от първоначалния цвят на косите и никога не избираме съвсем различен тон, защото цветът на очите и тенът на кожата трябва да хармонират с косите. Съвременната мода ни предлага и дру­го разрешение: вместо да повреждаме косата си с боядисване, по-добре е да си купим втора фризура — перука.

Първоначално перуките са били създадени за хора, изгубили косите си поради заболяване или злополука, за да не страдат от чувство за малоценност. Перуките са улеснявали и жените със слаби коси, които не държат фризура. Днес перуката е модно допълнение като шапката, дългия шал, летните ботуши или би­жутата. По-лесно е да си сложим готовата и винаги сресана пе­рука, вместо да стоим дълго при фризьора или с ролки на коси­те. Допълнителните коси, които се слагат на различни места под естествената коса, за да заместят нейното богатство, не са мно­го разпространени, тъй като изискват голямо умение и грижи. А перуката от изкуствен материал винаги е готова за използване.

Въпреки всички изброени предимства перуката не се препо­ръчва за всеки ден, защото кожата на главата страда от недос­тиг на въздух, а косите, които постоянно стоят пъхнати отдолу, бързо се омазняват, стават грозни и «Започват да миришат не­приятно. Затова перуката не бива да замества грижите за косата, за нея трябва да се грижим както за косата. Използваме я при различни официални случаи, вечер и когато ни изненада нещо не­предвидено и косите ни не са в ред. Не я носим, докато се из­цапа съвсем а я перем на всеки три седмици в хладка вода с шампоан, без да я изцеждаме, и накрая я оставяме потопена в чиста вода в продължение 10 мин. След като се от цеди, слагаме я да изсъхне бавно върху подходяща поставка. Когато ни необходима много бързо, изсушаваме я внимателно със сешоара.

При избора на перука се ръководим от формата на лицето. Пълното кръгло лице не понася перука с много букли, удълже­ното лице с остър нос изглежда смешно с перука с много къд­рици около врата, а дребното лице — още по-дребно под голяма перука. За дребната фигура не подхожда висока перука. Най-добре е да си купим перука с дълги коси и да я дадем на фри­зьорката, която ни познава, да я подстриже по подходящ начин.

Модата на фризурите се променя всяка година. Както при обли­чането не може да се ръководим сляпо от модата — на всекиго подхожда нещо различно, така и в прическата не може да копи­раме всичко ново. Модата трябва само да ни даде идея, да раз­буди собствения ни усет и да ни накара да проучим себе си. Отива ни само прическа, която е съобразена с формата на лице­то, с фигурата и възрастта ни. Зрялата жена не може да носи

Прическа като младо девойче, защото нито опашката, нито прави­те равни коси ще подмладят някого. На младите момичета не под­хожда богатата, натруфена фризура. Трябва да внимаваме, защо­то неподходящата фризура може да подчертае още повече раз­личните диспропорции на фигурата. Малката глава с гладки коси подчертава пълнотата на фигурата, но не отива на високите сла­ни жени. Идеалната форма на лицето е овалът. Чрез подходяща прическа лицето с друга форма може да се доближи до овала. Кръглото лице печели много от гладка встрани и удължена към шията прическа. Удълженото тясно лице става по-красиво с ня­колко къдрици край ушите. Щръкналите уши се прикриват с под­ходяща прическа. Твърде дългият нос изпъква по-малко при сво­бодна, несиметрична прическа, острата брада се прикрива с коса, разперена встрани, късият врат може да се удължи с по-висока прическа на темето и с къси коси около слепоочието, а дългият врат да се скъси с нисък кок.

Прическата избира и според вида на косите. Гъстите твър­ди коси изискват Гладка, спортна линия, естествено къдравите ко­си се стремим да приспособим към модерната фризура, без да ги насилваме много. Косите, които бързо се омазняват, е по-добре да носим късо подстригани, за да има достатъчно достъп на въз­дух до кожата.

Много жени носят години наред една и съща прическа, с коя­то са свикнали и която им подхожда. Това също не е добре. Вре­ме е около тридесетата си година да изоставим момичешкия вид, който Ке подхожда на вече позакръглената ни фигура. Само же­ни спортен тип, запазили тънката си фигура, могат да си позво­лят фризура, която се поддържа с няколко сресвания с четката. Но и с това не бива да прекаляваме, за да не изглеждаме като мъж. Зрялата жена, която иска да подчертае своята женственост и елегантност, си избира и красива прическа. Но за всекидневно­то й поддържане се изискват повече грижи. В по-напреднала въз­раст гладка прическа подхожда само на жени с изразителни чер­ти и на красиво оформена глава.

Всяка жена ще бъде възнаградена за постоянните грижи за косите си — те наистина ще станат нейно украшение.