Всичко за жената

Коя жена не е имала – желание понякога да промени цвета косите си? Боядисването обаче не е. просто нещо и ако е напра­вено неуспешно, може дори да развали вида и здравината на ко­сите. Когато започнем да побеляваме преждевременно, обикно­вено не се колебаем дълго дали да се. боядисаме, или не, защо­то това запазва младежкия ни вид. При боядисването изхождаме от първоначалния цвят на косите и никога не избираме съвсем различен тон, защото цветът на очите и тенът на кожата трябва да хармонират с косите. Съвременната мода ни предлага и дру­го разрешение: вместо да повреждаме косата си с боядисване, по-добре е да си купим втора фризура — перука.

Първоначално перуките са били създадени за хора, изгубили косите си поради заболяване или злополука, за да не страдат от чувство за малоценност. Перуките са улеснявали и жените със слаби коси, които не държат фризура. Днес перуката е модно допълнение като шапката, дългия шал, летните ботуши или би­жутата. По-лесно е да си сложим готовата и винаги сресана пе­рука, вместо да стоим дълго при фризьора или с ролки на коси­те. Допълнителните коси, които се слагат на различни места под естествената коса, за да заместят нейното богатство, не са мно­го разпространени, тъй като изискват голямо умение и грижи. А перуката от изкуствен материал винаги е готова за използване.

Въпреки всички изброени предимства перуката не се препо­ръчва за всеки ден, защото кожата на главата страда от недос­тиг на въздух, а косите, които постоянно стоят пъхнати отдолу, бързо се омазняват, стават грозни и «Започват да миришат не­приятно. Затова перуката не бива да замества грижите за косата, за нея трябва да се грижим както за косата. Използваме я при различни официални случаи, вечер и когато ни изненада нещо не­предвидено и косите ни не са в ред. Не я носим, докато се из­цапа съвсем а я перем на всеки три седмици в хладка вода с шампоан, без да я изцеждаме, и накрая я оставяме потопена в чиста вода в продължение 10 мин. След като се от цеди, слагаме я да изсъхне бавно върху подходяща поставка. Когато ни необходима много бързо, изсушаваме я внимателно със сешоара.

При избора на перука се ръководим от формата на лицето. Пълното кръгло лице не понася перука с много букли, удълже­ното лице с остър нос изглежда смешно с перука с много къд­рици около врата, а дребното лице — още по-дребно под голяма перука. За дребната фигура не подхожда висока перука. Най-добре е да си купим перука с дълги коси и да я дадем на фри­зьорката, която ни познава, да я подстриже по подходящ начин.

Модата на фризурите се променя всяка година. Както при обли­чането не може да се ръководим сляпо от модата — на всекиго подхожда нещо различно, така и в прическата не може да копи­раме всичко ново. Модата трябва само да ни даде идея, да раз­буди собствения ни усет и да ни накара да проучим себе си. Отива ни само прическа, която е съобразена с формата на лице­то, с фигурата и възрастта ни. Зрялата жена не може да носи

Прическа като младо девойче, защото нито опашката, нито прави­те равни коси ще подмладят някого. На младите момичета не под­хожда богатата, натруфена фризура. Трябва да внимаваме, защо­то неподходящата фризура може да подчертае още повече раз­личните диспропорции на фигурата. Малката глава с гладки коси подчертава пълнотата на фигурата, но не отива на високите сла­ни жени. Идеалната форма на лицето е овалът. Чрез подходяща прическа лицето с друга форма може да се доближи до овала. Кръглото лице печели много от гладка встрани и удължена към шията прическа. Удълженото тясно лице става по-красиво с ня­колко къдрици край ушите. Щръкналите уши се прикриват с под­ходяща прическа. Твърде дългият нос изпъква по-малко при сво­бодна, несиметрична прическа, острата брада се прикрива с коса, разперена встрани, късият врат може да се удължи с по-висока прическа на темето и с къси коси около слепоочието, а дългият врат да се скъси с нисък кок.

Прическата избира и според вида на косите. Гъстите твър­ди коси изискват Гладка, спортна линия, естествено къдравите ко­си се стремим да приспособим към модерната фризура, без да ги насилваме много. Косите, които бързо се омазняват, е по-добре да носим късо подстригани, за да има достатъчно достъп на въз­дух до кожата.

Много жени носят години наред една и съща прическа, с коя­то са свикнали и която им подхожда. Това също не е добре. Вре­ме е около тридесетата си година да изоставим момичешкия вид, който Ке подхожда на вече позакръглената ни фигура. Само же­ни спортен тип, запазили тънката си фигура, могат да си позво­лят фризура, която се поддържа с няколко сресвания с четката. Но и с това не бива да прекаляваме, за да не изглеждаме като мъж. Зрялата жена, която иска да подчертае своята женственост и елегантност, си избира и красива прическа. Но за всекидневно­то й поддържане се изискват повече грижи. В по-напреднала въз­раст гладка прическа подхожда само на жени с изразителни чер­ти и на красиво оформена глава.

Всяка жена ще бъде възнаградена за постоянните грижи за косите си — те наистина ще станат нейно украшение.

Всеки от нас положително е имал някога възможност да ви­ди сухи и изсушени растения и да им се възхищава. Може би дори не си даваме сметка, че те ни съпровождат почти през целия живот. Още. в училище сме правили традиционния хербарий, а по-късно в писмата или в книгите грижливо сме скътвали изсу­шена четирилистна детелина. И сватбения букет увиваме гриж­ливо в целофан и го прибираме старателно, за да му се радваме от време на време. Не на последно място са и изсушените бил­ки, към които протягаме ръка, когато не се чувстваме  добре. Повечето от растенията може да се запазят дълги години. Изненадващо доказателство са растенията въз вероятно най-ста­рия хербарий (от 1530 г.), който се съхранява в Рим. Как да се грижим за сухите и изсушените цветя? Как най-добре да ги запазим или подредим, за да не изгубят своята хубост? Може би след сухите треви и имортелите най-красива е кип софилатя, която се суши най-лесно и често и с която украсява­ме напие, когато живите цветя са малко. С нея и с още много други подобни цветя се правят венци. Сухите цветя се запазват съвсем лесно и подреждането им във вази зависи от личния вкус и предпочитания. Много повече сръчност изискват подбирането, изсушаването, запазването и използването само на цвета или на цели растения. При малко зна­ния и повече търпение и умение може да запазим естествената им структура и красота, като ги подредим във вид на малки картини в рамка или ги притиснем между две стъкла и ги за­качим на стената, на остъклени вътрешни стени и пр. Добре е да знаем начина и техниката на събирането, обработ­ването и запазването на отделни цветчета, листа или цели ра­стения. Винаги избираме растенията според поставената цел. Някои събираме и изсушаваме, за да правим миниатюри, а други —за големи и разнообразни пана. Растенията, които имат различна структура дори след изсушаването и пресуването, изискват раз­лични начини на подреждане, за да лежат добре едно до друго. Може да запазим в почти непроменено състояние цветята, които харесваме или обичаме, и при аранжирането им да проявим свое­то умение и вкус. Повечето от тях ще намерим в градината, на горската поляна или по ливадите. Обикновено най-чаровни са простите цветенца, които в природата често остават незабелязани. Търсенето и събирането на подходящи цветчета и цели ра­стения по същество не се различават много от работата по при­готвянето на хербарий. Трябва само много по-внимателно да се отнасяме към всяко растение. И най-малката механична повреда се отразява неблагоприятно върху крайния  резултат. Не събираме растения, нападнати от неприятели или болести (плесен, ръжда и т. н.), въпреки че привидно изглеждат здрави. По време на приготвянето и изсушаването тези недостатъци се проявяват неблагоприятно върху оцветяването.