Малко история. Думата парфюм произхожда от френската дума фюме – изпарявам, горя, защото един от най-разпространените начини за ползване на благовонията в древността се е състоял в изгаряне на ароматични вещества (растения, смоли и др.).
За родина на съвременната парфюмерия се смята Древният Изток. Египтяните били големи ценители на ароматите. Всяка богата жена притежавала свои любими благовония, които пазела в скъпоценни съдове. Ползвали се също и тоалетни води за измиване, масла и благовония, съдържащи есенции и мускус, миро и др.
Асирийците и вавилонците, намиращи се под влияние на египетската култура, ползвали също много благовония. Финикийците имали голяма роля в разпространението на благовонията в средиземноморските страни. Те първи достигнали бреговете на английските острови, където занесли различни благовонни продукти.
В религията и обичаите на древните евреи благовония се употребявали при религиозните обреди; миро, алое и др. Тези благовония се съхранявали грижливо в съкровищниците наред със златото. Големи производители на благовония са били и древните народи на Арабския полуостров. Търговци с кервани разнасяли ароматните вещества из страните на Близкия Изток и Древна Гърция. В Индия също са произвеждали благовония: амбре, мускус, бензоева смола и др.
В Гърция, която ползвала благовонията, произвеждани в Египет, бил намерен начин за ароматизиране на мазнините и маслата. В средните векове на гръцкия остров Кипър бил създаден парфюмът „Шипър“.
Чрез Гърция парфюмерията проникнала и в Древния Рим. Много от обществените помещения са били парфюмирани или с ароматни води; или чрез пулверизиране на благоуханни течни масла. В Италия (от I до IX в. н. е.) произвеждали благовония, есенции, помади и др. Особено бързо се развила парфюмерията в Италия, след като бил заимстван от Испания методът за получаване на винен (етилов) спирт чрез дестилация. Този метод испанците взели от арабите. От Италия парфюмерийното изкуство се разпространило във Франция, където има благоприятни климатични условия за отглеждане на редица ароматни растения. Държавата с редица закони и декрети поощрявала парфюмерийното производство.
В стара Русия ароматните вещества били много разпространени. От Византия се внасяли благовония за битови и религиозни нужди. С приемането на християнството под византийско влияние употребата на благовония се засилила. През XVI и XVII в. в Русия проникнали изделията на западноевропейската парфюмерия.
В нашите земи още старите траки под влиянието на гърците и римляните са употребявали различни благовония. По-късно българите се повлияли от Византия и започнали да използват за битови и религиозни нужди най-различни ароматни вещества. През османското робство из нашите земи добили разпространение и се произвеждали различни есенции, като розово масло, ментово масло и др.
Модерната парфюмерия, развила се особено много през XIX, в., сега произвежда най-различни продукти: течни (парфюми, одеколони, тоалетни и хигиенни води, тоалетен оцет, есенция за освежаване и ароматизиране на въздуха и др.), твърди (свещи, хартия и др. за парфюмиране на въздуха), прахообразни (мехчета, пълни с прахообразни ароматни смеси за парфюмиране на дрехи и бельо).
Значение и същност на парфюмите. За парфюмерийни средства в тесен смисъл на думата се считат продуктите, на които единственото предназначение е да придават приятен аромат на дрехите, косите, кожата, бельото и въздуха. Тези продукти трябва да притежават следните основни качества: трайност, сила и приятност на миризмата им. За някои парфюмерийни продукти основни са хигиенните им свойства, а миризмата им е, само съпътстващо качество (парфюмирани сапуни, одеколони, тоалетен оцет, тоалетни води и др.).
Днес към парфюмерийните продукти се отнасят смеси и разтвори на миризливи вещества с хармонична и приятна миризма. Основните съставни части на течните парфюмерийни вещества са: композиция и спирт. Композицията представлява смес от естествени или изкуствени миризливи продукти с хармоничен и приятен мирис. Естествени миризливи вещества са етеричните масла, смолите и балсамите, различни животински продукти и др.
Парфюмите днес. Днес парфюмът е широко навлязъл в ежедневния бит на жената. Ето защо пред всяка жена стои въпросът, какъв парфюм да употребява и как да го ползва.
Трябва да се знае, че парфюмът не е еднакъв по сила и трайност. Различаваме три стадия в появата на парфюмената миризма: първоначален, основен (среден) и остатъчен мирис. Не бива да съдим за истинския характер на парфюма веднага след като го нанесем на тъканите или косите. Истинските му качества се проявяват едва 15-20 минути след прилагането му. Това е основният мирис, който трае 15-20 часа, след което намалява по сила. Възможно е остатъчният мирис да се усеща още 10–15 часа. Когато преценяваме качествата на един парфюм, трябва да имаме предвид, че обонянието ни привиква към миризмата му и след време започвала не го долавя. Ето защо има жени, които твърдят, че качеството на употребявания от тях парфюм е влошено. За истинските качества на парфюма могат да се произнасят само лица, които не са привикнали на миризмата му.
Как трябва да употребяваме парфюма? Парфюмите се употребяват на капки, като в никакъв случай не трябва да се обливате с тях. Концентрацията на парфюмените пари във въздуха трябва да има предел, в противен случай миризмата става неприятна. Когато парфюмирате себе си, мислете и за околните. За да не привикне обонянието ви към един и същ парфюм, можете да го смените с друг. Нанасянето на парфюм направо върху кожата може да доведе до възпаление. Нанесени върху дрехата, парфюмите имат неприятното свойство да правят петна по него. За да се избегне това, може да се зашие парче вълнен плат или плюш от вътрешната страна на дрехата и него да парфюмирате. Под влияние на топлината на тялото изпаренията на парфюма насищат с миризмата си цялата дреха. Голямо значение за правилното възприемане на парфюма имат физиологичното състояние на организма, климатичните и сезонните условия. У младите хора обонянието е развито по-добре, отколкото у възрастните. Възприемането на миризмите през пролетта и лятото е по-добро, отколкото през есента и зимата. Не по-малко значение има и настроението на човека.
Дори и най-хубавият парфюм, ако е свързан с неприятни спомени, се възприема, лошо.
Миризмата на парфюма трябва да хармонира с дрехите, обстановката, възрастта на жената. Трайният мирис на парфюма в голяма степен зависи от тъканта на дрехите, върху които се нанася. Естествената и изкуствената коприна, капронът, найлонът и други лошо задържат миризмата му. Специфичните свойства на собственото тяло се отразяват също върху качеството на парфюма. Всяка жена има свой любим парфюм. Миризмата на собственото тяло, външността, цветът на косите трябва да подсказват какъв парфюм ви подхожда. Преди всичко парфюмът трябва да се нанася върху съвършено чиста и здрава кожа. Миризмата на здравата и чиста кожа и коса не може-да не влияе върху аромата на парфюма. Нанасянето на парфюма върху кожата понякога може да я възпали и пигментира. Особено неприятни са тъмните петна по врата и зад ушите вследствие навика да се нанася парфюмът в тези области.
Да се дадат точни указания, какъв парфюм да се употребява, е трудно, но все пак има някои правила, които могат да ви насочат към правилен подбор на парфюма. Както на брюнетката не подхожда дреха с ярки цветове, така не й подхожда и силен парфюм. Както не подхожда ярка цветна дреха за работа и пътуване, така не са подходящи в такива случаи и силните, с рязка миризма парфюми. За бели или светли рокли подхождат парфюми с леки и меки аромати (“Жасмин“, „Роза“, „Момина сълза“ и др.). На черната рокля хармонират парфюмите с немного силна миризма. Когато сте сред повече хора – на бал, театър, на обяд, и т.н., не трябва да се парфюмирате с много силни парфюми.
Ако напарфюмирани с тежък силен парфюм танцувате в топло и влажно помещение, от смесването на миризмата на парфюма с миризмата на тялото се създава нов, много неприятен мирис. За танц избирайте парфюм с тънък, нежен аромат. Когато излизате навън при влажен въздух (напр. край река или море), може да се парфюмирате с някой по-силен или тежък парфюм, тъй като изпаренията от водата и ароматът от тревите и цветята потискат силната миризма на парфюма. Никога не парфюмирайте косите, ръцете и шията си, когато отивате на обяд и вечеря. В тези случаи дрехите ви трябва да бъдат колкото се може по-слабо парфюмирани.
Основното правило е: Не се парфюмирайте много силно! Умереността в облеклото и в парфюма е признак на добър тон и хубав вкус. Силните парфюми не всякога са най-добри. Избирайте парфюми с тънък и нежен аромат. Никак не е приятно, когато срещнете млада девойка, особено ако е облечена в светла рокля, парфюмирана с тежък, силен парфюм. На младите подхождат нежните, с тънък аромат парфюми. Чувството на мярка е основа на хармонията и красотата.
На пазара се намира огромен асортимент от парфюми с най-различни аромати. С нежния аромат на цветя са: „Вечерни цветя“, „Фея|\ „Жулиета“. Меката миризма на съответното цвете имат: „Зюмбюл“, „Виолетка“, „Роза“ и „Люляк“. „Жасмин“ притежава приятния мирис на жасмин. „Кипарис“ има също нежен и приятен мирис. „Руска кожа“, „Лотос“, „Арома 5″, „Еделвайс“, „Прохлада“ и „Идеал“ имат лек мирис и могат да се употребяват и от мъже. Лек и нежен аромат притежава „Тоска“. Особено приятна миризма притежава „Шипър 211″. „Водна лилия“ е от типа на известния „47-11″ – има лекия мирис на лимон и портокал и действа освежително. Освежително действие и нежен аромат притежават още „Стандарт“ и „Рилски езера“.
„Шаноар“ е парфюм с екзотична миризма. „Казанлъшка роза (с миризма на роза) е тежък парфюм и подхожда за жени с мургава кожа и тъмни коси. „Маскарад“ също спада към по-силните парфюми. Силен аромат притежава и „Китайско цвете“. Приятна и освежителна, но доста силна миризма притежава „Лаванда“. „Балканско цвете“ има приятния свеж аромат на планински цветя.