Всичко за жената

Още в праисторическо време жените са носели различни украшения от миди, раковини и кости. Огърлиците от сухи плодове, черупки, корали и др. са украсявали техните тела. Цветята в Древния Изток са се ползвали широко за допълнение към тоалета на жените.

Различните украшения от благороден и неблагороден метал са запазили своето значение през вековете. По намерените украшения в стари гробници ние съдим за материалния разцвет и културата на даден народ, за неговите естетични потребности. Жените от най-дълбока древност до днес, както и от най-ранна възраст Обичат да се разкрасяват посредством гердани, пръстени, брошки, обици. Всяка жена изпитва естествено желание да носи украшения. Тя много добре чувства, че огърлицата от нежни перли, красивите обици, един пръстен или гривна и дори едно цвете подчертават нейната красота. Всяка жена може да носи бижу, но трябва да знае кои украшения й подхождат. Неправилното подбиране и особено претрупването с украшения говорят за лош вкус. Французите казват, че добрият вкус е най-доброто бижу за жената. Правилно подбрана, една-единствена огърлица може да измени напълно вида на жената. Подходящите обици създават прекрасна връзка между лицето и линията на раменете. На малко деколте подхожда само огърлица или обици. При голямо деколте може да се носят и двете украшения.
Съвременната жена може спокойно да мине без скъпоценности, ако притежава модерно, изработено с вкус бижу, което може да създаде добър декоративен ефект. Трябва обаче да внимавате в избора и да правите строга разлика между евтините и безвкусни украшения и украшенията, изработени с художествен вкус.
Младите момичета не трябва да носят тежки бижута. Младежкия си чар те могат да подчертаят с дребно на вид, но ефектно украшение -напр. лек пъстър гердан или клипсове със свежи цветове. Когато жената премине двадесет години, тя се нуждае вече от бижу, което да подхожда на нейната индивидуална красота. В никакъв случай не трябва да носите модерно стандартно украшение, а онова, което подхожда на лицето, фризурата и облеклото ви. Не бива на празничен тоалет да носите няколко различни бижута. Трябва да изберете най-подходящото бижу за този тоалет. Също така на спортен пуловер не подхожда огърлица От перли или брилянтна игла. На елегантната вечерна рокля не подхожда голям мъжки часовник, а елегантна гривна, макар и не златна. Много е важно цветът и материалът на украшението да подхождат и допълват хармонично външността ви. Ако искате бижуто, истинско или имитация, да има ефект, то трябва да отговаря на тена на лицето, на косата, на роклята ви и да е съобразено с това, по какъв повод се поставя. Най-ефектни и най-подходящи са украшенията, когато са предназначени за вечерни празненства, защото бижутата заблестяват с пълната си красота само на феерично изкуствено осветление.
Най-стандартно и международно установено украшение е пръстенът. Това обаче не означава, че трябва да се носят фалшиви, лошо изработени пръстени, само и само да се спази модното задължение да се носи пръстен. Като подарък пръстенът е винаги символ на обич и симпатия, която свързва две същества. В това отношение брачната халка с нейната семпла форма е израз на здрава връзка между истински обичащи се млади хора. Приятелката, годеницата или съпругата не се разделят с подарения им пръстен, израз на дълбока обич.
И още веднъж: Не прекалявайте с украшенията! Истинската елегантност е дискретна и не трябва да се показва преднамерено. Избирането на бижу може да бъде показател за вашия добър или лош вкус.

Как се изработва добър вкус за обличане? За да развиете вашето естетично чувство и разберете кое облекло най ви подхожда, необходимо е да наблюдавате как се обличат жените от вашия тип, кое най-много ви харесва и кое от тяхното облекло е най-подходящо за вашата фигура и темперамент, В никакъв случай не трябва сляпо да копирате и подражавате на околните. Необходимо е облеклото ви да бъде индивидуализирано, да бъде в подходяща за вас модна линия и да не прилича напълно на дрехите на околните.
Дрехата не само трябва да бъде модна, но да бъде и подходяща за вас. Естетичното, художественото чувство трябва да се развива, за да можете да подбирате за себе си облекло, без да подражавате на околните. Когато се обличате добре, се казва, че се обличате с вкус, Това качество на жената се създава, възпитава се; може дрехите да са ушити от първокласен шивач, да носите най-скъпи обувки, чанта и ръкавици и все пак те да не ви подхождат, да не са за вашата фигура и темперамент. Облеклото не трябва да бъде претрупано, а да бъде ушито в добра линия, отговарящо на тялото и фигурата на жената. Простата кройка на роклята, на полата, на блузата и на всяка друга дреха я прави истински елегантна.
Поддържането и чистотата на дрехата е важно условие за нейната елегантност. Мъжете много лесно забелязват, ако вашата дреха има някакъв дефект, ако ви липсва копче, чорапите ви имат бримки, а обувките не са лъснати. Една жена е наистина добре облечена, ако дрехите й са добре поддържани и чисти. Запазването на облеклото при извършване на домакинска работа става чрез носенето на красиви престилки от цветни басми или пластмасови материали.
Облеклото на жената трябва да бъде разнообразно и подбрано според сезона и случая, за който е предназначено. Дрехите, които се носят зиме, не са подходящи за пролет и лято. Това, което се носи през деня, не подхожда за вечер. С различно облекло се обличате, когато сте на работа или в къщи, или отивате на гости, на театър, на екскурзия и т. н.
Необходимо качество, което жената трябва да притежава при своето обличане, е самокритичност. В социалистическото общество жените трябва да бъдат освободени от робското придържане към модата. Спазвайки модната линия, жената трябва да избира и облича дрехи, които подхождат за Нейната фигура и възраст.
За да бъде добре и изискано облечена, жената е длъжна да спазва някои утвърдени принципи, които подчертават нейната женственост. Облеклото не само трябва да спазва „модната линия“, но трябва да се приспособи към фигурата на жената. От значение е ръстът: за ниските жени са подходящи вертикалните райета, а за високите – напречните. Пълните жени трябва да предпочитат дребни детайли и фигури, а тънките – по-едри. Особено внимание трябва да се обърне на пропорциите на тялото. С облеклото може да се замаскират де
фектите и несъвърщенствата на женската фигура. Преди да избере облекло, жената трябва добре да анализира и опознае своята фигура. Не трябва да се следва сляпо модата, без да се държи сметка за несъвършенствата във фигурата: например жени с дефекти на краката не трябва да носят къси поли; ако жената е с тънка талия, не трябва да я подчертава, ако е с развити седалищни части, не трябва да носи тесни поли и т. н.
Пълните жени трябва да избягват апликациите, наборите, плохите (ако има такива, трябва да бъдат пригладени); за тях не са подходящи много светлите цветове, контрастните десени, тънките и прекалено високи токове. Те не трябва да носят високи фризури. Напротив, на слабите жени подхождат светлите тонове и всякакви набори и плисета, обаче високите токове са само за официални случаи. Ако жените са с висок ръст, трябва да се откажат от високите токове и да не носят фризури, високо издигнати над челото.
Важно условие за елегантното облекло е да се изравнят пропорциите на отделните части: ако е ниска талията ви, тя трябва да се повдигне и обратно. Ниската, дребна жена не трябва да носи дреха от две части. Набори и волани са подходящи само за стройни фигури, защото те не само че не прикриват ширината на ханша, но дори я подчертават. Важна е кройката на деколтето. Тя трябва да отговаря на възрастта и на строежа на гръдния кош и бюста. Ако разкриването на деколтето при младото момиче е очарователно, при възрастната жена е неестетично, предизвикателно и комично. Имайте предвид следния разумен съвет: избягвайте прекаленостите и смелите експерименти. Освен всичко друго една екстравагантна дреха скоро излиза от мода и не оправдава материалните разходи.
Истински елегантната жена импонира със своето скромно и непринудено държание. В това отношение е важна походката (обикновено тя се свързва с темперамента). Има жени, които ходят гордо, тържествено, а други крачат със замах. На първия тип подхожда по-официално, строго облекло, а на втория – спортно.
Облеклото на жените трябва да се съобразява и със здравословното им състояние. При простуда и при редица заболявания се налага носенето на по-топло облекло: пуловери, жилетки, шалове и пр. Жени, страдащи от алергични заболявания, трябва да избягват синтетичните платове, а да носят естествени тъкани: вълнени, копринени, памучни. Да не се забравя, че някои бои възпаляват кожата. Металическите допълнения на облеклото също дразнят кожата. Кожените изделия и синтетичните материи изпотяват кожата и също причиняват неприятни заболявания. Тесните дрехи и особено неудобните обувки не само водят до неприятни деформации, но и причиняват загрубяване, задебеляване на кожата (мазоли). Облеклото на жените трябва да бъде не само елегантно, но хигиенично и удобно за носене.

Малко история. Думата парфюм произхожда от френската дума фюме – изпарявам, горя, защото един от най-разпространените начини за ползване на благовонията в древността се е състоял в изгаряне на ароматични вещества (растения, смоли и др.).
За родина на съвременната парфюмерия се смята Древният Изток. Египтяните били големи ценители на ароматите. Всяка богата жена притежавала свои любими благовония, които пазела в скъпоценни съдове. Ползвали се също и тоалетни води за измиване, масла и благовония, съдържащи есенции и мускус, миро и др.
Асирийците и вавилонците, намиращи се под влияние на египетската култура, ползвали също много благовония. Финикийците имали голяма роля в разпространението на благовонията в средиземноморските страни. Те първи достигнали бреговете на английските острови, където занесли различни благовонни продукти.
В религията и обичаите на древните евреи благовония се употребявали при религиозните обреди; миро, алое и др. Тези благовония се съхранявали грижливо в съкровищниците наред със златото. Големи производители на благовония са били и древните народи на Арабския полуостров. Търговци с кервани разнасяли ароматните вещества из страните на Близкия Изток и Древна Гърция. В Индия също са произвеждали благовония: амбре, мускус, бензоева смола и др.
В Гърция, която ползвала благовонията, произвеждани в Египет, бил намерен начин за ароматизиране на мазнините и маслата. В средните векове на гръцкия остров Кипър бил създаден парфюмът „Шипър“.
Чрез Гърция парфюмерията проникнала и в Древния Рим. Много от обществените помещения са били парфюмирани или с ароматни води; или чрез пулверизиране на благоуханни течни масла. В Италия (от I до IX в. н. е.) произвеждали благовония, есенции, помади и др. Особено бързо се развила парфюмерията в Италия, след като бил заимстван от Испания методът за получаване на винен (етилов) спирт чрез дестилация. Този метод испанците взели от арабите. От Италия парфюмерийното изкуство се разпространило във Франция, където има благоприятни климатични условия за отглеждане на редица ароматни растения. Държавата с редица закони и декрети поощрявала парфюмерийното производство.
В стара Русия ароматните вещества били много разпространени. От Византия се внасяли благовония за битови и религиозни нужди. С приемането на християнството под византийско влияние употребата на благовония се засилила. През XVI и XVII в. в Русия проникнали изделията на западноевропейската парфюмерия.
В нашите земи още старите траки под влиянието на гърците и римляните са употребявали различни благовония. По-късно българите се повлияли от Византия и започнали да използват за битови и религиозни нужди най-различни ароматни вещества. През османското робство из нашите земи добили разпространение и се произвеждали различни есенции, като розово масло, ментово масло и др.
Модерната парфюмерия, развила се особено много през XIX, в., сега произвежда най-различни продукти: течни (парфюми, одеколони, тоалетни и хигиенни води, тоалетен оцет, есенция за освежаване и ароматизиране на въздуха и др.), твърди (свещи, хартия и др. за парфюмиране на въздуха), прахообразни (мехчета, пълни с прахообразни ароматни смеси за парфюмиране на дрехи и бельо).
Значение и същност на парфюмите. За парфюмерийни средства в тесен смисъл на думата се считат продуктите, на които единственото предназначение е да придават приятен аромат на дрехите, косите, кожата, бельото и въздуха. Тези продукти трябва да притежават следните основни качества: трайност, сила и приятност на миризмата им. За някои парфюмерийни продукти основни са хигиенните им свойства, а миризмата им е, само съпътстващо качество (парфюмирани сапуни, одеколони, тоалетен оцет, тоалетни води и др.).
Днес към парфюмерийните продукти се отнасят смеси и разтвори на миризливи вещества с хармонична и приятна миризма. Основните съставни части на течните парфюмерийни вещества са: композиция и спирт. Композицията представлява смес от естествени или изкуствени миризливи продукти с хармоничен и приятен мирис. Естествени миризливи вещества са етеричните масла, смолите и балсамите, различни животински продукти и др.
Парфюмите днес. Днес парфюмът е широко навлязъл в ежедневния бит на жената. Ето защо пред всяка жена стои въпросът, какъв парфюм да употребява и как да го ползва.
Трябва да се знае, че парфюмът не е еднакъв по сила и трайност. Различаваме три стадия в появата на парфюмената миризма: първоначален, основен (среден) и остатъчен мирис. Не бива да съдим за истинския характер на парфюма веднага след като го нанесем на тъканите или косите. Истинските му качества се проявяват едва 15-20 минути след прилагането му. Това е основният мирис, който трае 15-20 часа, след което намалява по сила. Възможно е остатъчният мирис да се усеща още 10–15 часа. Когато преценяваме качествата на един парфюм, трябва да имаме предвид, че обонянието ни привиква към миризмата му и след време започвала не го долавя. Ето защо има жени, които твърдят, че качеството на употребявания от тях парфюм е влошено. За истинските качества на парфюма могат да се произнасят само лица, които не са привикнали на миризмата му.
Как трябва да употребяваме парфюма? Парфюмите се употребяват на капки, като в никакъв случай не трябва да се обливате с тях. Концентрацията на парфюмените пари във въздуха трябва да има предел, в противен случай миризмата става неприятна. Когато парфюмирате себе си, мислете и за околните. За да не привикне обонянието ви към един и същ парфюм, можете да го смените с друг. Нанасянето на парфюм направо върху кожата може да доведе до възпаление. Нанесени върху дрехата, парфюмите имат неприятното свойство да правят петна по него. За да се избегне това, може да се зашие парче вълнен плат или плюш от вътрешната страна на дрехата и него да парфюмирате. Под влияние на топлината на тялото изпаренията на парфюма насищат с миризмата си цялата дреха. Голямо значение за правилното възприемане на парфюма имат физиологичното състояние на организма, климатичните и сезонните условия. У младите хора обонянието е развито по-добре, отколкото у възрастните. Възприемането на миризмите през пролетта и лятото е по-добро, отколкото през есента и зимата. Не по-малко значение има и настроението на човека.
Дори и най-хубавият парфюм, ако е свързан с неприятни спомени, се възприема, лошо.
Миризмата на парфюма трябва да хармонира с дрехите, обстановката, възрастта на жената. Трайният мирис на парфюма в голяма степен зависи от тъканта на дрехите, върху които се нанася. Естествената и изкуствената коприна, капронът, найлонът и други лошо задържат миризмата му. Специфичните свойства на собственото тяло се отразяват също върху качеството на парфюма. Всяка жена има свой любим парфюм. Миризмата на собственото тяло, външността, цветът на косите трябва да подсказват какъв парфюм ви подхожда. Преди всичко парфюмът трябва да се нанася върху съвършено чиста и здрава кожа. Миризмата на здравата и чиста кожа и коса не може-да не влияе върху аромата на парфюма. Нанасянето на парфюма върху кожата понякога може да я възпали и пигментира. Особено неприятни са тъмните петна по врата и зад ушите вследствие навика да се нанася парфюмът в тези области.
Да се дадат точни указания, какъв парфюм да се употребява, е трудно, но все пак има някои правила, които могат да ви насочат към правилен подбор на парфюма. Както на брюнетката не подхожда дреха с ярки цветове, така не й подхожда и силен парфюм. Както не подхожда ярка цветна дреха за работа и пътуване, така не са подходящи в такива случаи и силните, с рязка миризма парфюми. За бели или светли рокли подхождат парфюми с леки и меки аромати (“Жасмин“, „Роза“, „Момина сълза“ и др.). На черната рокля хармонират парфюмите с немного силна миризма. Когато сте сред повече хора – на бал, театър, на обяд, и т.н., не трябва да се парфюмирате с много силни парфюми.
Ако напарфюмирани с тежък силен парфюм танцувате в топло и влажно помещение, от смесването на миризмата на парфюма с миризмата на тялото се създава нов, много неприятен мирис. За танц избирайте парфюм с тънък, нежен аромат. Когато излизате навън при влажен въздух (напр. край река или море), може да се парфюмирате с някой по-силен или тежък парфюм, тъй като изпаренията от водата и ароматът от тревите и цветята потискат силната миризма на парфюма. Никога не парфюмирайте косите, ръцете и шията си, когато отивате на обяд и вечеря. В тези случаи дрехите ви трябва да бъдат колкото се може по-слабо парфюмирани.
Основното правило е: Не се парфюмирайте много силно! Умереността в облеклото и в парфюма е признак на добър тон и хубав вкус. Силните парфюми не всякога са най-добри. Избирайте парфюми с тънък и нежен аромат. Никак не е приятно, когато срещнете млада девойка, особено ако е облечена в светла рокля, парфюмирана с тежък, силен парфюм. На младите подхождат нежните, с тънък аромат парфюми. Чувството на мярка е основа на хармонията и красотата.
На пазара се намира огромен асортимент от парфюми с най-различни аромати. С нежния аромат на цветя са: „Вечерни цветя“, „Фея|\ „Жулиета“. Меката миризма на съответното цвете имат: „Зюмбюл“, „Виолетка“, „Роза“ и „Люляк“. „Жасмин“ притежава приятния мирис на жасмин. „Кипарис“ има също нежен и приятен мирис. „Руска кожа“, „Лотос“, „Арома 5″, „Еделвайс“, „Прохлада“ и „Идеал“ имат лек мирис и могат да се употребяват и от мъже. Лек и нежен аромат притежава „Тоска“. Особено приятна миризма притежава „Шипър 211″. „Водна лилия“ е от типа на известния „47-11″ – има лекия мирис на лимон и портокал и действа освежително. Освежително действие и нежен аромат притежават още „Стандарт“ и „Рилски езера“.
„Шаноар“ е парфюм с екзотична миризма. „Казанлъшка роза (с миризма на роза) е тежък парфюм и подхожда за жени с мургава кожа и тъмни коси. „Маскарад“ също спада към по-силните парфюми. Силен аромат притежава и „Китайско цвете“. Приятна и освежителна, но доста силна миризма притежава „Лаванда“. „Балканско цвете“ има приятния свеж аромат на планински цветя.