Всичко за жената

Как се изработва добър вкус за обличане? За да развиете вашето естетично чувство и разберете кое облекло най ви подхожда, необходимо е да наблюдавате как се обличат жените от вашия тип, кое най-много ви харесва и кое от тяхното облекло е най-подходящо за вашата фигура и темперамент, В никакъв случай не трябва сляпо да копирате и подражавате на околните. Необходимо е облеклото ви да бъде индивидуализирано, да бъде в подходяща за вас модна линия и да не прилича напълно на дрехите на околните.
Дрехата не само трябва да бъде модна, но да бъде и подходяща за вас. Естетичното, художественото чувство трябва да се развива, за да можете да подбирате за себе си облекло, без да подражавате на околните. Когато се обличате добре, се казва, че се обличате с вкус, Това качество на жената се създава, възпитава се; може дрехите да са ушити от първокласен шивач, да носите най-скъпи обувки, чанта и ръкавици и все пак те да не ви подхождат, да не са за вашата фигура и темперамент. Облеклото не трябва да бъде претрупано, а да бъде ушито в добра линия, отговарящо на тялото и фигурата на жената. Простата кройка на роклята, на полата, на блузата и на всяка друга дреха я прави истински елегантна.
Поддържането и чистотата на дрехата е важно условие за нейната елегантност. Мъжете много лесно забелязват, ако вашата дреха има някакъв дефект, ако ви липсва копче, чорапите ви имат бримки, а обувките не са лъснати. Една жена е наистина добре облечена, ако дрехите й са добре поддържани и чисти. Запазването на облеклото при извършване на домакинска работа става чрез носенето на красиви престилки от цветни басми или пластмасови материали.
Облеклото на жената трябва да бъде разнообразно и подбрано според сезона и случая, за който е предназначено. Дрехите, които се носят зиме, не са подходящи за пролет и лято. Това, което се носи през деня, не подхожда за вечер. С различно облекло се обличате, когато сте на работа или в къщи, или отивате на гости, на театър, на екскурзия и т. н.
Необходимо качество, което жената трябва да притежава при своето обличане, е самокритичност. В социалистическото общество жените трябва да бъдат освободени от робското придържане към модата. Спазвайки модната линия, жената трябва да избира и облича дрехи, които подхождат за Нейната фигура и възраст.
За да бъде добре и изискано облечена, жената е длъжна да спазва някои утвърдени принципи, които подчертават нейната женственост. Облеклото не само трябва да спазва „модната линия“, но трябва да се приспособи към фигурата на жената. От значение е ръстът: за ниските жени са подходящи вертикалните райета, а за високите – напречните. Пълните жени трябва да предпочитат дребни детайли и фигури, а тънките – по-едри. Особено внимание трябва да се обърне на пропорциите на тялото. С облеклото може да се замаскират де
фектите и несъвърщенствата на женската фигура. Преди да избере облекло, жената трябва добре да анализира и опознае своята фигура. Не трябва да се следва сляпо модата, без да се държи сметка за несъвършенствата във фигурата: например жени с дефекти на краката не трябва да носят къси поли; ако жената е с тънка талия, не трябва да я подчертава, ако е с развити седалищни части, не трябва да носи тесни поли и т. н.
Пълните жени трябва да избягват апликациите, наборите, плохите (ако има такива, трябва да бъдат пригладени); за тях не са подходящи много светлите цветове, контрастните десени, тънките и прекалено високи токове. Те не трябва да носят високи фризури. Напротив, на слабите жени подхождат светлите тонове и всякакви набори и плисета, обаче високите токове са само за официални случаи. Ако жените са с висок ръст, трябва да се откажат от високите токове и да не носят фризури, високо издигнати над челото.
Важно условие за елегантното облекло е да се изравнят пропорциите на отделните части: ако е ниска талията ви, тя трябва да се повдигне и обратно. Ниската, дребна жена не трябва да носи дреха от две части. Набори и волани са подходящи само за стройни фигури, защото те не само че не прикриват ширината на ханша, но дори я подчертават. Важна е кройката на деколтето. Тя трябва да отговаря на възрастта и на строежа на гръдния кош и бюста. Ако разкриването на деколтето при младото момиче е очарователно, при възрастната жена е неестетично, предизвикателно и комично. Имайте предвид следния разумен съвет: избягвайте прекаленостите и смелите експерименти. Освен всичко друго една екстравагантна дреха скоро излиза от мода и не оправдава материалните разходи.
Истински елегантната жена импонира със своето скромно и непринудено държание. В това отношение е важна походката (обикновено тя се свързва с темперамента). Има жени, които ходят гордо, тържествено, а други крачат със замах. На първия тип подхожда по-официално, строго облекло, а на втория – спортно.
Облеклото на жените трябва да се съобразява и със здравословното им състояние. При простуда и при редица заболявания се налага носенето на по-топло облекло: пуловери, жилетки, шалове и пр. Жени, страдащи от алергични заболявания, трябва да избягват синтетичните платове, а да носят естествени тъкани: вълнени, копринени, памучни. Да не се забравя, че някои бои възпаляват кожата. Металическите допълнения на облеклото също дразнят кожата. Кожените изделия и синтетичните материи изпотяват кожата и също причиняват неприятни заболявания. Тесните дрехи и особено неудобните обувки не само водят до неприятни деформации, но и причиняват загрубяване, задебеляване на кожата (мазоли). Облеклото на жените трябва да бъде не само елегантно, но хигиенично и удобно за носене.

Ако не сме забелязали какво става в света на чантите, това може да се обясни само с фанатичната ни привързаност към тези, които носим – всеядните, обемни, кондукторски тип с дълга дръжка или закопчаващи се с два кожени ремъка отпред. Вярно ни служиха с годините, бяха неотменна част от бойното ни снаряжение през осемдесетте години, удобни за всеки ден и час.
Големите чанти с малка метална и дълга за през рамото дръжка, особено престижните от чиста кожа и лъскава закопчалка, са неотменен атрибут на елегантната делова жена през последните две години. Независимо, че гълтаха половината от заплатите ни, те предизвикваха недоумение у майки и баби. Това ли сега върви? За толкова много пари? Какво общо има то с кокетния дамски аксесоар от 30-те години? За много поколения модерната жена изглежда като търговски пътник, който непрекъснато шари по пътищата с „куфар“ или пътна чанта в по-умален вид. А е било време, когато в миниатюрното бродирано или лачено „несесерче“ са влизали само пудриера, червило, ключ и ухаеща дантелена носна кърпичка. Фантазно, женствено, палаво декоративно допълнение. На всичкото отгоре чантичката скрупольозно се връзвала с обувките, с ръкавиците в тон.
Бунтовните 60-те години (втората половина) обърнаха наопаки понятията за традиционна елегантност. На раменете на хипитата увиснаха ориенталски торби, подмятащи се чак до коленете. Като чувалче на тибетски монах или на пътешественик, решил да покори върховете на Хималаите. Тези торби се носеха не само от жени, но и от мъже, които тогава (както впрочем и днес) трудно се отличаваха от своите приятелки. Дълги коси, прозрачна риза, ланец на врата, разнищени джинси.
Това бе началото на модната уни секс, а после всичко стана толкова бързо, че даже не забелязахме как започнахме да се появяваме само в панталони и сака, с вратовръзки и ръкавели, с една дума приехме мъжкия стил. На всичкото отгоре тези грамадни чанти – все едно дали са преувеличени портмонета или пликове с прихлупен капак. Спортната мода през осемдесетте години ни прибави още килограми на плещите, налагайки раницата, която и до днес пригаждаме към мъжкия тип облекло. И не се притесняваме да я увисим на рамо вечер на приятелски събирания. Чантата, без която не можем, изцяло се отдалечи от първоначалното си предназначение и вид и започна да живее свой собствен живот. Така, както джинсите, жилетката, маратонките, анцуга във всичките му разновидности.
Да се върнем вече на думата си. Без чанта не може жената. За къде без чанта… В последните два сезона хитовете са цветните чанти с доста разнообразен дизайн., Налагат се чистите цветове – червен, тъмносин, жълт, зелен, както и комбинация между тях (от различни парчета). Многоцветните чанти са най-актуалните. Чантата все повече се приема като самостоятелно присъствие и не трябва да се задълбочаваме педантично в грижата за нейното обкръжение, да я връзваме в гамата на тоалета. Не е случайно, че ярките чанти се появяват с налагащата се монохромна мода на облеклото – бежово, млечно или мишо сиво. Не може да се получи сблъсък между чантата и цвета на шлифера или сакото, както и на обувките. Подбирането на обувките към чантата вече е абсолютен анахронизъм. Всеки от тези елементи на облеклото се ръководи в известен смисъл от собствени правила.
Формата на чантите от последния сезон са геометризирани – трапецовидни, правоъгълни, цилиндрични, връща се торбичката със стегнатото от шнурчета гърло, чантичката с къса дръжка, затваряща се с красиво копче. Но при всички случаи модерната чанта е по-голяма и по-практична от своя далечен пра образ от тридесетте години. Покрай всичко това върви и класиката – тип портмоне, раница, вариации на чантата Шанел, кожена и декоративна тигелирана, на верижка.
Високата класа на това разнообразие от модели може да се види в магазини, в които се предлагат стоки „от котюр“ изпълнение. Качествени кожи, ярки цветове, добро изпълнение. За цените е ясно. Но при повече настойчивост от наша страна може да се сдобием с този неизбежен за всекидневието ни аксесоар.
В повечето европейски страни чантата говори за статуса на жената, която държи да бъде завършена в своето внушение. Чантата обаче както връзката, очилата, копринения шал, фишуто трябва да е от добра марка, т.е. истинска. Ако искаме да убедим напълно обкръжението си, че сме дами. Затова елитните дизайнерски фирми на чанти не пропускат никога възможността да сложат марката си по-дискретно или по-явно на изпипаната си творба – Валентино, Диор, Гучи.
След тази отчайваща информация, тъй като си знаем, че се намираме в по-бедната част на света, можем само да добавим, че трябва по-дълго да си търсим късмета по базари и панаири. Може и да успеем да намерим модната практичната и прилично изработена чанта. Защото каквото и да си говорим, тя остава едно от основните ни изразни средства. Още повече когато не я сменяме толкова често. Носим я до отказ, докато в ателието за поправки ни уверят, че вече нищо повече не може да се направи.

Не присвивай с пренебрежение очи пред планините от изкуствени скъпоценности, които се изпречват на пътя ти. Не всичко, което свети, примамва и те печели поне за известни време е от златен произход – злато, диаманти.
На пазара отдавна се „нагъват“ млади планински масив, направени от стъкълца, пиринч, керамика. Различни, изобретателни в комбинациите са синтетичните бижута -гривни, гердани, шноли, брошки. Всички те съвсем не се конкурират с благородните си съперници, не ги имитират, не се срамуват от външния си вид, защото не въвеждат в заблуждение никого за изходната си база. Макар че често им прикачваме предубедени етикета – „безумен кич“, те имат своето място в живота ни.
Проектантите на подобни бижута влагат повече усилия и въображение за съответствието между форма и съдържание. Стъкълца, пиринч, кожа, стъклени перли, маниста, керамика,, артистът не ограничава фантазията си в подбора на материалите, като същевременно влага един особено актуален момент – усет за поведението, начина на живота, характера и нерва на съвременничката. Понякога „компенсацията“ се търси в цената – нерядко тя се повдига /странно, нали?/ до равнището на аристократичните миниатюри, достойни за класическия изискан вкус и претенции скъпоценности.
През двадесетте години на века изкуствената бижутерия беше лансирана от Коко Шанел, което си беше революционен порив срещу щампата на благородните материи, по-скоро екцентрика, отколкото грижа за бедните.
И досега тези бързо променящи се в мащаби, дизайн, цветови акценти синтетични бижута се появяват в респектиращите бутици на Ив Сен Лоран, Шанел, Кристиан Лакроа. И само най-заможните могат да си позволят каприза да шокират средата си с тяхната яркост. Именно заради подкрепата на големите в модата изкуствената бижутерия зае своето неотменно място на допълнение в облеклото. Затова дори и снобите, впрочем именно първо те, наложиха нанизите от стъкълца с голямо самочувствие. Или поне с не по-малко от огърлиците, чиято стойност се измерва в карати.
Сръчните, с артистичен вкус хора могат да влязат в крак с тази мода като комбинират умело и красиво изходните материали за искрящите фантазии, забелязващи се от далеч бижута. Кожа, моделите, маниста, стъкълца, дори копчета, стари ръкавели, монограми от шапки, сушени шипки, кадифе, сатен, изкуствени цветя – всичко може да влезе в работа, ако имате богати залежи в чекмеджетата си от симпатични, ефектни и непрежалими „чирепи“. Но за да подредите изкусно цялата тази сбирщина, ще трябва да хвърляте по едно око на витрините на прословутите бутици, както и по сергиите на приложници-художници.
Във всеки случай, ако имате талант за съчетаване на цветове, форми, материали, които впрочем проявявате и към облеклото си, можете да си направите ефектно допълнение не само към карнавалния тоалет, но и към всекидневния блузон, трикотажна рокля, жилетка.
Накарайте другите да се обръщат след вас не защото сте се накичили като елха самоходка, а защото сте оригинална и смела жена.