Всичко за жената

Повечето родители понякога се ядосват на децата си и имат желание да ги ударят. Родителите могат да се ядосат на бебето, което плаче сякаш с часове, без да има причина, след всички възможни опити да бъде успокоено, или на момчето, което е счупило ценна вещ, веднага след като са го помолили да я остави. Справедливият гняв се надига. В мнозинството от случаите обаче човек може достатъчно добре да се контролира и да избягва да удря детето, като се изключи бързият шамар, който получава преднамерено невнимателното по-голямо дете. (Спомням си как като студент посред нощ сграбчих шестмесечното си бебе и му изкрещях: „Млъкни!“, като едва се сдържах да не го ударя. Момченцето не беше спало седмици наред поради розеола, последвана от трудно никнене на зъби, и двамата с майка му бяхме безкрайно изтощени.) След такъв инцидент човек се чувства засрамен и смутен. Не забравяйте, че немалко родители са имали подобни преживявания. Това ще ви помогне да говорите с брачния си партньор или с лекаря на бебето и да получите заслужената подкрепа и помощ.
През последните години се правят много изследвания и се обръща изключително голямо внимание на малтретирането и пренебрегването на децата. Малтретирането може да бъде емоционално, физическо или сексуално, а пренебрегването — емоционално или физическо. Малтретирането и пренебрегването на децата се среща във всички социални класи, макар че то е доста по-разпространено при бедните, чиято нищета прибавя допълнително напрежение към изпълнения им със стресови ситуации живот. Ако бебето е недоносено или болно в периода непосредствено след раждането и изисква повече грижи от нормалното, вероятността върху него да бъде упражнено насилие е по-голяма. Сексуалното насилие се среща по-често при момичетата, отколкото при момчетата.
Повечето родители или други хора, които малтретират или пренебрегват дете, в никакъв случай не са брутални или душевноболни, но те за момент загубват физически и емоционален контрол.
По-тесните контакти с малък брой родители, които не могат да се владеят, показват, че мнозинството от тях са били малтретирани, изоставени или насилвани в детството си, почти нямат физическа или емоционална подкрепа от семейството или приятелите си и хранят прекалено големи надежди по отношение на малтретираното дете. Особено полезни за тях са консултацията със специализирана клиника и семейна социална агенция, семейната психотерапия и най-вече членството в групи от родители или други хора с подобни проблеми.
Целта на законите, свързани с малтретирането и пренебрегването на децата, и на предоставените средства за борба с тях е не да наказват родителите, а да им помагат с консултиране да осъзнаят и да се справят с упражнявания върху тях натиск, който те обръщат към детето, и да бъдат по-реалистични в очакванията си за способността му да им се подчинява. За предпочитане е детето да остане вкъщи, докато на родителите се оказва подкрепа и помощ. Но ако рискът в момента е прекалено голям, то трябва да бъде настанено в пансион, докато семейството отново е готово да се грижи за него.
Сексуално насилие. Важно е да се разбере, че в повечето случаи сексуалното насилие върху деца се извършва не от извратени непознати, а от членове и приятели на семейството или от други хора, които децата познават.
За предотвратяване на сексуалното насилие се препоръчват беседи, които се изнасят в училищата от полицейски служители. В тези беседи те предупреждават децата да се пазят от непознати, които им предлагат бонбони и разходки с кола. Страхувам се, че, ако се изнасят от безчувствени представители на властта, подобни беседи може да създадат изключително болезнени страхове у милиони деца и ползата от тях ще бъде нищожна.
Вместо тези беседи бих препоръчал самите родители да отправят разумни предупреждения към децата, в зависимост от това, как оценяват рисковете. За да не бъдат предупрежденията толкова страшни, аз бих казал на момиченцето (от 3 до 6 години), за предпочитане когато задава въпроси или когато майката го види да играе на секс с някое момченце, че ако по-голямо дете поиска да пипне клитора или влагалището му, то не бива да му позволява. Посъветвайте го да каже: „Не искам да правиш това“ и да сподели с майка си случката. После майката може да добави: „Ако някога възрастен човек поиска да те пипа или ти да го пипаш, не трябва да го правиш. Кажи ми, ако нещо подобно се случи. Вината няма да бъде твоя.“ Последното изречение е необходимо, тъй като детето обикновено не казва, защото се чувства виновно, особено ако насилникът е роднина или приятел на семейството.
Момчетата също стават жертва на сексуално насилие, но много по-рядко, отколкото момичетата.
Как да получите помощ? На много места родителите са основали клонове на съществуващите национални организации за предотвратяване на малтретирането и пренебрегването на деца. Тези организации подготвят информационни брошури както за родителите, така и за децата, и ги доставят в училищата и библиотеките. Използват местни знаменитости, добре познати на децата, които им обясняват по телевизията и по радиото как да се предпазват от насилие.
Изчезнали деца. През последните години се говори много за изчезнали деца. Само малък брой от изчезналите деца биват отвлечени от родител, който след развода е без права над детето си и се чувства несправедливо лишен от него. Повечето от останалите са юноши, най-често момичета, които бягат от дома, защото чувстват, че не ги обичат и не се отнасят добре с тях. От бегълците по-малките скоро биват разкрити или се предават. По-големите може да не бъдат намерени и използват случая, за да напуснат завинаги дома си.
За по-лесно откриване на изчезналите деца някои хора препоръчват да се снемат отпечатъци от пръстите. Ако желаете да бъдат снети отпечатъци от пръстите на вашето дете, независимо че вероятността тази мярка някога да бъде от полза е минимална, може да му кажете: „Искам да ти бъдат взети отпечатъци от пръстите, защото отпечатъците на всеки човек са различни, както снимките на лицата им, и ако някога се загубиш, така по-лесно ще те открием.“ С други думи, ако възнамерявате да обсъдите този въпрос, не бива да подхващате разговор за евентуално отвличане.
Веднага щом пораснат достатъчно, за да излизат сами от къщи, всички деца естествено трябва да знаят, че не бива да ходят никъде с непознат човек, независимо от това, какво им казва той.

Когато напуснах колежа, бях една щастлива жена. В главата ми се въртяха разни съблазнителни мисли. Но от къде да намеря мъж?
В колежа най-голям проблем ми беше непредаденото навреме есе или невзетият изпит. Дори не си направих труда това да трае повече от един семестър. Стана, когато с ловки действия след един мач привлякох Джордж в леглото си, без никой да разбере. Неприятното в отношенията ви в такъв затворен кръг е в това, че всеки знае за всичко и го помни с подробности.
Ако направиш нещо след някое парти, сигурно е, че някой те е видял. Може би това е бил Джордж? Ако се напиеш и заведеш красивото като киноартист момче в стаята си? Да, той непременно ще бъде забелязан, когато тайно излиза оттам в неделя сутринта. Мога да се обзаложа, че Джордж знаеше за всички тези неща.
Бях щастлива жена, когато най-накрая напуснах колежа. Отивах в друг град и сексуалният ми живот щеше да бъде само мой. Предвиждах вече сериозни похождения, стискайки под мишница току що купените на една разпродажба чаршафи. Но за сериозни прелъстявания трябваха мъже. А къде ли бяха всички те? Изведнъж разбрах, че досега съм била твърде разглезена от, богатия си избор. В колежа просто се влюбваш по време на лекции, в библиотеката и къде ли не. Срещаш се с тях при разни дискусии и в киносалона, в кръчмите и по купоните или пък приятелките ти те запознават с тях. Сега открих, че съществуват мъже и тук, в действителния свят. Отне ми доста време, за да ги намеря и впрегнах за тази цел всичките си приятелки. Сю работеше в една банка и аз направих всичко възможно да ме покани на партито по случай напускането . си. Убеждавах приятелки, които разполагаха със собствено жилище, да поканят гости на вечеря и всяко момиче довеждаше по някой мъж. Съквартирантката на Анет имаше прекрасен брат, по професия електротехник. Е, отгатнете кого повиках вкъщи, когато не можах да включа добре стереото?
Това в никакъв случай не значи, че разполагах с неизчерпаем запас от мъже. Всъщност имах много по-малко срещи, отколкото когато бях в колежа, но те бяха по-различни и по-вълнуващи. В колежа повечето момчета ми бяха връсници и горе долу произхождаха от същата среда. Но когато го напуснах, вече съвсем не бе така.
Срещах мъже от различни краища на страната, дори и от други държави. Истински, пораснали мъже с работа, пари и собствено жилище. И за радост, мъже, които знаеха какво трябва да правят в леглото. Мъже, които не бързаха, които ме ухажваха и го правеха в такт с мен.
Макар че в колежа имаше много секс, това бе само по количество, не и по качество. Когато с Джордж най-накрая след едно парти останахме сами, прекарахме тази толкова желана от мен нощ в спален чувал в апартамента на една моя приятелка, заедно с още три двойки. Стана на бърза ръка и мигновено след това той заспа. Така ме бе ухапал по врата, че цяла седмица трябваше да си връзвам шалче. Знам, че обстоятелствата не предразполагаха към романс, но и досега не мога да преодолея изживяно! , то разочарование. Двадесетгодишните момчета, в чиито тела блика тестостерон с галони, не са разтърсващите ви любовници.
„Разкажи ми как бе при вас“ – питаше Анет, завършила година преди мен. Момчетата в нашия колеж много се забавляваха с новодошлите момичета, които копнееха да се освободят от своята девственост. Винаги трябваше да бъдат на педал, та не им оставаше време за любовни прелюдии. Даже не си правеха труда да се събличат. Става ти едва ли не някак противно, как да се отдадеш на страстта си с момче, което е с риза на гърба си.
„Първият мъж, с когото спах след колежа, умело ме прелъсти. Бе навел глава като нападащ носорог, но ми даде достатъчно време и изчака да стана готова и легна. Той ми даде и първата чаша с шампанско, а това, че чаршафите на кревата му бяха чисти – бе просто прекрасно“.
Чак когато напуснах колежа, можах да изпитам удоволствието от истинска интимност в отношенията си -спомняше си Сара, върнала се от Оксфорд миналата година. „Да имаш и достатъчно време да опознаеш партньора си. В колежа непрекъснато се виждаш с гаджето си, не трябва да правиш специални уговорки. За някоя и друга седмица отношенията ви стават твърде близки, нещо, което се постига с поне двадесет срещи с някого вън от колежа. Едва сега разбрах колко е романтично да се приготвяш за среща и всичко да става някак по-бавно“.
Но как да подхождаме, към секса вече като зрели хора? В колежа хич и не съм мислила за това. Един от най-големите проблеми, с който трябваше да се справиш, когато партньорът ти е нов, е как да подхванеш разговор за СПИН, изобщо да научиш за предишния му сексуален живот.
Много хора го пренебрегват, с увереността, че това няма да им се случи и то най-често млади хетеросексуални партньори, израсли в добри семейства. Това, че са в един и същ университет ти прави пре доверчиви и им вдъхна измамното чувство за сигурност.
В света отвън митът за контрол в обществото не съществува. Там има риск.
„Като студентка въобще не ме беше грижа за презерватив – споделя Леели, завършила преди три години университета. – Това, че живееш в такова тясно ограничено общество те прави сигурна. Глупаво е, но повечето студенти мислят точно така. Когато отидох да живея в Лондон, започнах да се срещам с най-различни мъже и макар че много по-рядко от преди имах сексуални връзки, изпитвах много по-голямо удоволствие. Партньорите ми бяха по-зрели и много по-опитни. Но винаги употребявахме презерватив. След колежа първият ми приятел беше австралиец. Две години той бе обикалял света и бе имал връзки с момичета от разни страни. Тогава твърдо го реших и макар че да рискуваш е вълнуващо, бях вече достатъчно зряла, за да поема отговорността за себе си.“
Някои жени смятат, че да носят със себе си презервативи или да ги държат на нощното си шкафче прави лошо впечатление на мъжете.
„Това може да стане само ако е идиот – казва Дейвис, двадесет и седемгодишен учител. – Никога не съм срещал студентка, която да настоява за кондом, но всяка жена, с която съм спал, е настоявала за това. По това разбирам, че тя се грижи за здравето си и сигурно е правила това и в миналото. За мен това е подтик за включване, не за изключване.“
И така има ли секс след колежа? Разбира се, че има. Единствената разлика е, че сега не е важно количеството, а качеството, че е по-зрял и по-изтънчен – също като вас самите.