Всичко за жената

Прическата е в зависимост от формата на лицето. Основната цел е, да се изравнят пропорциите.
Продълговато лице. Предната част на косата трябва да остане гладка. При наличието на много високо чело се препоръчва малък бретон. Добре е косата да не е по-дълга от самото лице и да с разчесана встрани (по възможност ушите да бъдат покрити), което придава ширина на лицето. Подходящо е на тила да се навият малки букли. Да се избягва висока фризура в предната част на главата или твърде дълги, падащи по врата коси.
Триъгълно лице. Добре е косата да бъде малко по-дълга и като меки вълни да пада до половината на ушите. Твърде широко чело изглежда по-незабележимо с умело вчесан бретон или с няколко къдрици (буклички). Къдрици или букли, разчесани в ширина, придават ширина на тясната част около брадичката.
Квадратно лице. Необходимо е да се придадат закръгленост и височина в областта на челото чрез сръчно подредени букли, вчесани в бретон или на височина. Страничните коси се вчесват назад, за да бъдат открити ушите, стига само те да не са стърчащи или прекомерно големи. Да се избягва допълнителна ширина на лицето чрез фризурата.
Кръгло лице. Подходяща е модерната къса фризура, като особено добре стоят вчесаните нагоре коси на задната част на главата. Уместно е (особено ако са правилни), ушите да се открият.
Полегато чело. Полегатото, наведеното назад чело често пъти се придружава от остра, вдадена навътре брадичка. Фризурата трябва да създаде изравняване на пропорциите както в горната, така и в долната част на лицето.
Много високо и много ниско чело. Много високото чело се скъсява с бретон или с няколко букли на челото. При ниско чело високо вчесаната коса ще придаде височина на челото.
Голям нос. Необходимо е да се носи по-богата фризура в предната част на главата (бретон, букли). Същевременно са подходящи нежни, прикриващи ушите букли, и коса, разчесана на вълни в задната област
на главата. , д.“.
Тил. шия и рамене. Те оказват влияние върху формата на фризурата в задната част на главата. ,
Късият и широк врат се удължава чрез вдигната нагоре фризура. Същевременно тук може да помогне и правилният избор на облеклото – по-отворени и деколтирани рокли. Обратно, коригирането на твърде дългия и тънък врат се постига с фризура, която разширява задната част на главата. Добре е да се носят затворени до горе рокли с висока яка.

И вашият мъж ли е вълк в овча кожа. Все по-чести са насилията върху жената и не малко от нас мълчаливо страдат.
„Може би не трябва да говоря за тези неща“. В гласа на Джили се усети колебанието й. „Всъщност Алекс никога не ме е ударил“.
Джили е на тридесет години и е на отговорна и добре платена работа. Сама потърси консултацията, преценила, че семейните й отношения са дълбоко разстроени. Омъжена е за Алекс от пет години и макар че той никога не я посягал да я удари, тя е много смутена и нещастна от честите промени в поведение му. Обикновено бил мил и внимателен, но понякога изпадал в странни пристъпи на ярост. Често я критикувал с дълбоко унижаваща я насмешливост или съвсем неоснователно я ревнувал.
Малко хора знаят, че тези вербални изблици на ярост лесно могат да преминат във физическо насилие. Статистическите данни за Англия сочат, че една жена на всеки четири жени е подложена на физическо малтретиране. Всяка седмица над хиляда жени търсят помощ от полицията, а при убийствата – 18% от жертвите са жени, убити от мъжете си.
Партньорът на Джили може и да не я е бил досега, но моделът на поведението му показва, че твърде лесно може да се случи това. Когато Джили за първи път дойде при мен и аз я помолих да ми опише Алекс, непосредствения й отговор бе: „О, той е така обаятелен. Всички го харесват и казват, че е много мил.“
„Обаятелен“ като дума, употребена от малтретирана жена, звучи твърде странно, но много жени са ми казвали, че в началото мъжете им са били внимателни, мили и романтични. По-късно, когато жените изцяло изпаднат под властта им, нещата започват да се променят. Партньорът на Джили беше именно в този стадий, проявявайки първите симптоми на синдрома „Обаятелният тип мъже.“
Алекс бе за Джили мъжът, за когото бе мечтала. Висок и красив, една обаятелна личност. Когато се свързала с него, не можела просто да повярва на късмета си. Като много други жени, преживели обгръщащото ги внимание на обаятелните мъже, Джили си мислела, че Алекс просто предусеща всяко нейно настроение и нужда. Освен че й носел цветя и й пишел любовни писма, той я обгръщал с грижи и помагал в къщната работа.
Когато заживели заедно, Джили била безкрайно щастлива. Тя била изключителна личност, уверена в себе си и професионалните си възможности, добре справяща се в живота. Година по-късно настъпила видима промяна -станала напрегната.отпаднала и нервна. Едва се справяла с работата си, прекъснала връзките си със света. Приятелките й вече не я търсели, а със семейството си преустановила всякакви контакти.
Какво се беше случило? Джили ми разказа за един от първите инциденти:
„Алекс бе поканен на едно мъжко парти, а аз реших да отида с приятелки на кино. Когато му казах къде съм ходила, той избухна. Разкрещя се и ми заяви, че не трябвало да ходя без него. Много се обърках от реакцията му. Никога преди не бях го виждала така ядосан. Цялата се разтреперих. Едва можах да промълвя някакво извинение с надеждата, че ще се успокои.“ В следващия миг той започнал да я моли да му прости. Това така я успокоило, че се опитала да не мисли повече за случилото, с надеждата, че никога повече няма да се повтори.
За нещастие се повторило. Алекс ставал все по-изискващ и по-ревнив. Постоянно се обаждал в службата й да проверява дали е там. Ако случайно се приберяла с известно закъснение, следвали безброй въпроси. Къде е била? С кого се е видяла? Тя го убеждавала, че няма никой друг, но той дори не я слушал. Започнал да я злепоставя пред хората, като правел язвителни подмятания относно работата й или относно външния й вид. А после вкъщи продължавал да я критикува. „Винаги преди ме хвалеше затова как прецизно водя сметките – оплака ми се Джили, – но един ден откри дребна грешка и започна непрекъснато да ми я натяква.“
Като повечето от „Обаятелният тип мъже“ и Алекс притежавал безпогрешен нюх и я атакувал там, където била най-ранима.
Постепенно Джили загубила всичките си приятелки. Когато за първи път ги поканила вкъщи, Алекс се нацупил и отказал да се появи. Това смутило всички и те започнали все по-рядко да я посещават. Същото станало и с родителите й. Винаги когато идвали да я видят, подчертано лошото настроение на Алекс, нагнетявало атмосферата. А когато Джили искала да ги посети, Алекс категорично и
заявил, че е много по-важно да бъде при него. Забелязала също, че когато е болна, той не бил вече така внимателен и грижлив, както преди, а се суетял наоколо съвсем индиферентно. Когато обаче той се разболеел, изисквал цялото й съчувствие и грижи, дори смятал, че не трябва да ходи на работа и да остане при него.
Джили не била пасивна, постарала се да изяснят с Алекс нещата, но при тези спорове той винаги печелел и така извъртал всичко, че Джили приемала неговата гледна точка. Изтормозвал я жестоко и тя се предавала. Започнала да разбира как „Обаятелният тип мъже“ постепенно овладяват жените си с перфидния и систематичен тормоз, който обикновено ставал все по-силен и все по-чест. Била много объркана. Веднъж при подобен инцидент си събрала багажа с намерение да го напусне. Алекс обаче действал бързо. Веднага доставил два билета за Париж, където навремето били прекарали медения си месец. Заявил, че никога не е искал да я нарани. Увещавал я, че те са създадени един за друг и че никога не трябва да се разделят. За Джили това помирение било желано, било й по-лесно да го приеме, отколкото да посрещне драстичната промяна в живота си при една раздяла.
„Обаятелният тип мъже“ внушават на жените си, че доброто време ще продължава и че другото е случаен инцидент. Но човек от този тип е така непредвидим, че жените никога не знаят кога и за какво отново може да избухне в яростен пристъп. Джили се стараела да избягва всичко, което би могло да го ядоса, но въпреки цялото си старание, Алекс без друго намирал някаква грешка.
Колегите й започнали да забелязват, че Джили често изглежда уморена и раздразнителна, но и за миг не им минало през ум, че причината може да бъде Алекс. Този Алекс, който те познавали от едната му страна – милият, сърдечен, очарователен мъж, идващ понякога в офиса на жена си.
Джили инстинктивно бе усетила, че не трябва да споделя тревогите си с никого, особено пък с хора, които познават Алекс. Положително те щяха да решат, че тя несправедливо обвинява този мил и добронамерен мъж. А той така винаги извъртал нещата, че тя се чувствала виновна и поемала върху себе си отговорността за това, което става между тях. И тя бе решила да мълчи.
Жените, които живеят с „Обаятелният тип мъже“ често се чувстват откъснати от света и поемат върху себе си вината за всеки станал скандал. Алекс толкова често бе казвал на Джили, че е глупава, че тя почти го бе повярвала. Самочувствието й рязко бе паднало. И макар че бе страдала твърде много, когато за първи път дойде на консултация, беше й някак трудно да си спомни за „лошото време“. Когато върху една жена непрекъснато се издевателства, дори сексуално и физически, тя е склонна често напълно да го отрича, за нея това е единственият начин на борба.
Миналия месец Алекс за първи път ударил Джили. Извинението му за това насилие било, че има напрежения в работата (нима и Джили не е имала, но и за миг не е помислила да го удари). Няколко дни след това тя го напуснала. Към емоционалното напрежение от раздялата се прибавили и неприятностите по разпределението на имуществата и ипотеката. Но Джили вече бе разбрала, че Алекс никога няма да се промени. Тъгуваше по „добрите времена“, които бяха преживели заедно, но бе разбрала, че след прекарания тормоз, никога вече няма да бъде същата, както преди.
Понякога и най-обаятелните мъже могат да причинят физически травми. Видяла съм жени, претърпели тежки наранявания – мъж напръскал с газ от запалка жена си и го запалил, а друг – натикал във вагината на жена си счупена бутилка.
Когато жените потърсят помощ, едно от първите неща, които се опитвам да им обясня е, че насилието е престъпление и те не трябва да го понасят. И още, че много жени страдат от същото и те не са единствените. Опитвам се да им внуша, че не трябва да поемат върху себе си вината за това насилие, че за него отговорност носят единствено мъжете им. Най-важното нещо е да се измъкнат от изолацията и да разискват проблема си с някого, защото ако продължават да отричат проблема си, никога няма да го разрешат. Въпросът за това дали да останат или да напуснат мъжете си може да се разреши и по-късно. Опитвам се и да ги окуражавам да повдигнат самочувствието си като се насочат към задоволяването на собствените си нужди и желания, колкото и дребни да са те, като например връзка с нови хора. Самочувствието им може да се възвърне, ако започнат да правят сами, без участието на своя партньор, различни неща. Разширяването на интересите им, може да бъде първата стъпка към подобрение на живота им.
Не всички мъже бият жените си и не всички обаятелни мъже са насилници. Това че между партньорите някога възникне скандал не значи още насилие. Но когато един мъж с определено поведение систематично и целенасочено измъчва и наказва жена си, то вече е малтретиране. Дълги години сме живели в едно общество, което е подхранвало идеята за „идеалния мъж“, за Прекрасния принц, за романтичната ни представа, че любовта побеждава всичко. Обаятелните мъже са именно тези, които най-добре използват това. В миналото много жени са се отказвали от професията си и са се подчинявали. За да се справим с тази ситуация, всички – и жените и мъжете, трябва да отхвърлят традиционно становище и неговия постулат, че мъжът стои на първо място.
КАКВИ СА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИТЕ СИГНАЛИ ЗА ПОТЕНЦИАЛНИЯ НАСИЛНИК?
• Той е традиционалист.
• Свръх ревнив и властен.
• С мило и приятно държание сред хората и съвсем друг, когато сте сами.
• Държи се като диктатор – държи ви сметка за всичко, следи ви и обсебва живота ви.
• Взема решения вместо вас и ви прави зависима от него.
• Вини другите за собствените си неудачи.
• Твърди, че вие сте виновна за неговото поведение.
• Постоянно критикува поведението, облеклото, родителите и приятелките ви.
• Убеден е, че вие трябва безотказно да задоволявате неговите емоционални нужди, но не обръща внимание на вашите.
• Има непредсказуемо, детинско, нарцистично поведение.
КАКВИ СА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, ЧЕ СТЕ МАЛТРЕТИРАНА?
• Чувството ви, че сте задължена да промените поведението си, защото се страхувате от партньора си.
• Да казвате винаги полуистини, за да не го ядосате.
• Да се съгласявате винаги с него, за да има мир.
• Да спрете контактите си с родителите и приятелките си.
*Да не сте сигурна в правотата на вашите преценки.
• Да се страхувате да разисквате паричните си проблеми.
• Винаги да поставяте неговите нужди над своите.
• Да смятате, че винаги вие сте виновна за скандалите вкъщи.
• Да се чувствате под негов контрол и власт.
КАКВО МЯСТО ЗАЕМАТ МЪЖЕТЕ НА ПРЕУСПЯВАЩИТЕ ЖЕНИ
Все по-лесно вече се намират мъже, които крачат в такт с кариерата на жена си, – които не се боят от факта, че заплатата на съпругата, им е по-висока от тяхната. Съвременните жени правят блестяща кариера, както никога досега. Прогресът е повсеместен – на всяко ниво, във всеки клон на индустрията. Броят на жени, заемащи високи постове се увеличи значително през последните двадесет години, особено в последните десет, а през изтеклите дванадесет месеца, общо взето жените мениджъри са с по-високи заплати от колегите си мъже.
Разбира се, че успех не значи само това , което постигаш в работата си. Жените имат право на своите връзки приятелства, така както и на равенство и свобода. Все пак, много жени се боят, че ако успяват, ще бъдат обречени да живеят сами. Някои от тях, стигнали вече върха, разбират, че успехът им респектира мъжете и ги затруднява в непосредственото им отношение към тях. „Ако правят това – казва известната писателка на бестселъри Пати Дейвис, дъщеря на Роналд Рейгън, – то е погрешно. Например с мен мъжете обичат да излизат, привлечени от силния ми характер. Но аз все пак копнея да намеря мъж, който да не ме третира като майка.“
Друг проблем от вашия успех, който възниква пред мъжа, освен ревността към вашите колеги, е обидата от това, че нямате достатъчно време за него. Една успяваща“ жена все още тревожи някои мъже. Те са научени да се състезават само с мъже, затова при една преуспяваща жена изпитат чувството, че губят.
Това чувство наранява дълбоко гордостта на мъжкото Аз. За разлика от прогреса, направен от жените в последните две десетилетия, мъжете много малко са спечелили и много повече са загубили. „Територията, която завладяхме – казва една юристката, – без съмнение е измъкната от тяхната.“ Жените пробиват във всички области, от шампионки в международните шах турнири до църквата. Но тези им постижения рядко са предмет на разискване или признание от мъжете. „Проблемът за мъжествеността днес се състои в това, че мъжете отказват да приемат неговото съществуване – казва психотерапевтът Адъм Джъкс.
- Но ако мъжете не разискват това, текущите статистики говорят вместо тях и ни дават твърде интересни данни. Мъжете са загубили спокойствието си в брака, което бащите им са смятали за полагащо им се. Първият брак средно статистично трае по-малко от десет години, за втория – това време е седем години. Даже когато мъжете са инициаторите за развода, проучванията показват, че по-късно 50 процента от тях съжаляват, че са напуснали съпругите си. При жените този процент е 25%“.
Друга важна сфера, където мъжкото самочувствие е сериозно накърнено, е страхът от загубата на работа и с това възможностите си за успех.
Загубата на работата и личната сигурност е страшен удар за мъжкото самочувствието. „Във всяка кръчма, клуб или работно място има известно число мъже неудачници. Мъжете не трябва да бъдат изхвърляни – както откровено казваше един разведен не по свое желание съпруг, – и някак по-скрито от преди да търсят връзки и да установяват някакви отношения. Не бъдете изненадани от това, че общо взето такива мъже са твърде предпазливи, за да се ангажират с някоя жена, особено пък с някоя преуспяваща“.
Трябва да приемем, че ако искаме да се изкачваме нагоре, да бързаме в това, да се откъсваме напред, то няма да оставим след себе си само нашите не така амбициозни сестри, но покрай пътя ни ще останат и много мъже. До тук добре, защото много от тях не търсят хвърчащите нависоко жени, а и жените не гледат да намерят някой обикновен мъж за женене. Едно изследване относно каква професия (кариера) мъжете предпочитат да има бъдещата им съпруга показва, че на първо място това са стюардесите, следвани от медицинските сестри. „Й двете професии са в служба на хората – остроумно отбелязва антропологът Дезмънд Морис, – и при двете на първо място е грижата и храненето, чиста проба мъжка митология“.
Все пак не всички мъже са Фред Флинстон. Освен това не ви трябват сто, а само един. Все още има жени със здрав разум и мъже, които биха ги разбрали и те се търсят един друг. „Трябваха ми петнадесет години, за да намеря Сара – казва тридесет и осемгодишен, шеф на рекламна агенция. – Търсех някоя блестяща, дори огнена жена, с достатъчно остър език и мозък в главата си. Трябваше да мина през много други, преди да я намеря.“
Ако вие мислите за неприятните неща в отношенията си с не толкова очарователни мъже, не забравяйте, че има други, за които това не е проблем. Например, парите. Досега сме мислили, че мъжът не желае жена му да печели повече от него. Но в действителност това не е вярно. Съществува едно просто правило: „Може ли да се справи с парите ви? Ще откаже ли шампанско, ако знае, че е за ваша сметка? Или ако предложите да прекарате уикенда в Париж, ще се съгласи ли или ще откаже?“
Проблемът за установяването на взаимоотношенията между двама преуспяващи хора не зависи само от мъжа. Има много изисквания и към жената – в края на краищата затова й се плаща. Може да сте имала най-прекрасната и вълнуваща нощ в събота вечер с някой нов обожател. Ако дойдете обаче на следната сутрин само час след това блаженство, няма да намерите нищо друго освен закуската и вестниците му. Това е в реда на нещата. При мъжете това противоречие е естествено. Опитайте се да разберете дали вашият избраник ви приема с двете ви страни – личната и професионалната.
Една от грешките, които успяващите жени понякога правят е да търсят също така преуспяващ мъж. Не сме склони да се спираме на мъже, които са извън нашия ранг по възраст, опит или доходи. Ако вие печелите годишно 30 000 или 40 000 долара това не значи, че не трябва да обръщате внимание на мъже с по-нисък доход. Вие печелите добре, той може би е блестящ в друга област. Гледайте на потенциалния си любим като на човешко същество, а не като на натъпкан с пари портфейл и не използвайте способността му да печели за още едно доказателство на вашия статус и успех.
Често при среща с нов мъж успяващите жени не са склонни да се откажат от току що придобитата си власт. Поради това твърде малка е вероятността да срещнат подходящия им мъж на работното си място, където те действат делово и професионално. Трябва това да е някой специален мъж, който да си падне по красивите ви трапчинки, след като дълго сте обсъждали от игла до конец някакъв финансов отчет. Не трябва да се извинявате за своя успех. Трябва да бъдете достатъчно силна да повярвате, че когато намерите търсения мъж спокойно можете да се отпуснете и това няма да навреди на вашите стремежи и цели. Много от нас са възпитани по модела на взаимоотношенията на нашите родители, а в него доминира ролята на мъжа. Не може да се отрече, че много трудно е да се разделят нещата на „негови“ и „нейни“. Мъже, чиито бащи описват жените си като „моята светска секретарка“, сега сами участват в безброй конференции с някоя жена, която вече не играе помощна роля, а е втори пилот на свръхмощен съвременен самолет.
Мъжете започнаха да се променят и то много бързо. Все повече и повече са тези, които могат да ни излязат на глава, а не да ни смачкват.
И така къде са мъжете за преуспяващите жени? Престанете да питате – те са навсякъде! Намирането на свръх-специалния човек не иска само време, но и емоционална зрялост. Не се тревожете, ако не го имате в ръцете си на вашия двадесет и шести рожден ден. Шансовете за.успешния ви избор стават все по-големи с изчакването. И второ – не смъквайте летвата надолу. Не се задоволявайте с по-малко никога не си заслужава!
Трябва открито да му кажете какво искате. Най-важното е то да бъде реалистично. Това сте вие самата,това е вашият живот, това е, което желаете. Отърсете се от фантазиите на Пепеляшка. Тази стара приказка за мъжа, който ви закриля, храни и ръководи, е отживелица. Вие не се нуждаете нито от успеха му, нито от парите му – имате си достатъчно свои. Искате някой, когото да обичате и който да ви обича такава, каквато сте. Някой, който да ви стане истински другар в живота, на когото безрезервно да разчитате.
Спрете да се оглеждате! Сърцето ви няма да бъде озарено в това непрестанно дирене на специалния мъж. Отворете очите си и огледайте мъжете около вас – по магазините, по стадионите, из автобусите. Добри мъже има навсякъде – отпуснете се и оставете някой да падне в скута ви. Или ако търсите, търсете някой за приятел, не за любовник. Учудващо е, но понякога най-добрият приятел става най-обичаният от вас мъж.
Тъй като жените преуспяват много повече от преди, очакванията им за мъжете стават по-високи. Но даже и да владеем света, все пак първото и най-същественото е, че сме жени. Това, което най-много желаем е любовта и уникалното преживяване на близост и дълготрайна свързаност с онзи специален човек, единственият сред един милион мъже. Това не е само мечта. Погледнете около вас и ще намерите такива щастливи жени, чиято мечта е станала действителност. Да, той съществува. Мъжът, който ще приеме вашия успех, така като приема луничките ви или страха ви от паяци. И той ви търси, защото пътят е двупосочен. Имаме нужда от помощта на подходящия ни мъж, с когото да създадем онази най-добра връзка, в която ще има място.да бъдем силни и все пак зависими един от друг и място да бъдем свободни.
Ан Ленъкс, певица:
Имам прекрасен брак, най-добрият човек на света е мой съпруг. Ако го нямах, не зная къде бих била. Той е най-важният човек в моя живот.
Лиз МакКолън – атлетка, бягане маратон:
Моят съпруг активно ми помага. Той е мой треньор. Ние се редуваме в грижите си за нашата дъщеря. Той идва с мен навсякъде, където и да се състезавам.
Д-р Джейн Съмървил – кардиолог:
Моят съпруг, благодарение на високата си интелигентност, създава емоционалната стабилност, спокойствието и сигурността в нашия дом. Сама нямаше да мога да се справя в тази доминирана от мъжете професия. Той е принцът -рядък за намиране и достоен за ценене.
Анна Мейси, актриса:
Имам един невероятно подкрепящ ме партньор. Той ме спаси от много страхове, които имах в живота. Имах успехи и без него, но откакто е до мен всичко става много по-лесно и по-приятно. Осмелявам се да поема по-големи рискове в професията си, като знам, че е зад гърба ми и винаги е там.
Ема Никълсън, член на Парламента:
Моят съпруг е солта и пипера на живота ми. Той ми помага да виждам работата си в перспектива. Може би щях да бъда, където съм и без него, но това нямаше да ми достави такова удоволствие.

Някои мъже не разбират огромното значение на тези думи. Намират ги смущаващи и неуместни. Очакват да го знаем, без да ни го казват.
До неотдавна смятах, че да кажеш обичам те е нещо твърде лично, което повечето мъже вършат тайно също както пипат слабините си или пробват дамски дрехи. Напоследък обаче ми прави впечатление, че повечето мъже не намират за нужно да кажат обичам те дори и в моменти на най-голяма интимност. Фактически те изобщо не го изричат. А би трябвало наистина да го казват.
Моят най-добър приятел Том ме изненада, когато се разгневи само при споменаването на тези думи. „Мразя да казвам обичам те . Тези думи ме смущават, звучат ми унизително. Много е лесно да ги кажеш. Не вярвам на хора, които ми ги казват, не вярвам и на себе си, когато ги изричам“. Ако обичаш някого, има ли смисъл да му го казваш? Ако го правя както трябва, те трябва да го знаят. Не е необходимо да бъде декларирано.“
Трябва да си призная, че аз едва ли не търгувам с думите обичам те. Още от осемгодишна възраст, когато нещастно се влюбих в една моя съученичка, тичаща надолу към игрището в мръсно сините си шорти, оттогава и винаги съм бил влюбен в любовта и нейните ритуали.
Първите ми думи към настоящето ми гадже, бяха: „Виж, лудо съм влюбен в теб вече цели осемнадесет месеца и откровено казано, не зная какво да правя“.
Не намаляваше с времето и огнената страст, бушуваща в гърдите ми. Вече живеем заедно с приятелката ми и когато само излезе, за да отиде до банята, винаги й повтарям, че я обичам, за всеки случай, ако не се видим повече. Ако Някой случайно дочуе наш сантиментален телефонен разговор би се строполил на пода. Добронамерени приятели ни казват, че сме болни. Признавам, че е така. Понякога като луд я обсипвам с такива сладникави комплименти, че за да балансирам някак си я наричам „мръсна кучка“ или „камилски задник“, макар че общо взето мисля, че тя знае какво чувствам.
И аз самият смятам обичам те за твърде неподходящ израз. Не само че е от векове създава главоболие на поетите да му търсят съответната рима, но и думата „обичам“ не може да изрази яростта, огорчението, страстта и огъня на състоянието, което претендира, че описва. От друга страна не мога да измисля никаква алтернатива, да кажа „Обожавам те“ звучи някак религиозно, а пък другото „Искам да те“ звучи много грубо.
Мъжете не разговарят със своите приятели за любовта. Не защото не я изживяват, а защото според мъжката традиция я смята за банална чисто женска тема. Дори и всред младите мъже то не е прието.
Преди седмица говорих с моя съсед Марк, който е на 23 години. Довери ми, че неговата приятелка го е напуснала и не пропусна да ми каже каква „мръсна кучка“ е била. Независимо от своите недостатъци си призна, че ако тя пожелае да се върне, той с радост би я прел.
„Това, което ми казваш – колебливо подех аз, – показва, че все още я обичаш.“
Той се позамисли и сякаш бе изненадан, че не му се присмях на болката. И ми призна, че въпреки че я бе обичал в продължение на повече от година, той не бе й го казвал.
- Нито веднъж ли? – попитах аз.
- Но и тя не ми е казвала, че ме обича – отвърна той в защита.
Мъже като Марк смятат, че ако първи кажат на жената, че я обичат, то това е равносилно едва ли не на самоубийство. Смятат, че щом една жена узнае, че си влюбен в нея, тя вече те владее. Практически това е вярно. То действа двустранно и е много тъжно да погледнем човешките отношенията от тази им негативна страна.
Както сутрешните молитвени възгласи така и думите обичам те са зов за сигурност. По традиция хората мълвят тези магически думи, защото искат да ги чуят като ехо от обекта на техните желания. Ако не чуят това ехо те са съсипани и отчаяни. (Повярвайте. Зная го от собствен опит).
Миналата Коледа един безумно влюбен мой познат позвънил на своето момиче по време на празника и нарушил семейното й тържество.
- Защо ми се обаждаш? – подозрително го попитала
тя.
- Струва ми се, че ми липсваш – отвърнал той.
- Обичаш ли ме? – попитала тя.
Той спрял за миг, замислил се и решил, че тежката мъка в гърдите му трябва да е любов.
- Да – казал той, – мисля, че те обичам.
- Тогава не ме интересуваш – казала тя и затворила телефона.
Мръсни номера, като този могат да принудят мъжа да не казва обичам те никога повече през живота си.
Моят приятел Стивън никога не би се подложил на такъв провал. Да каже на някоя жена обичам те , му се струва просто абсурдно.
„Това не значи, че аз не обичам Илейн (неговата приятелка), но просто не обичам да го казвам. То е такова клише, обикновено го ползват в сантименталните холивудски филми, за да развълнуват публиката до сълзи. Та то не изразява нищо значително, защото не означава едно и също нещо за различните хора. Обикновено го казвам в края на телефонни разговори, защото е приятен начин за сбогуване, но да го кажеш на някого, гледайки го в очите е съвсем друго нещо. Не ми се иска да се унижавам.“
Нежеланието на Стивън „да се унижи“ неминуемо е раздразнило и объркало Илейн. Поради това възниква ето такъв спор помежду им. (Току що са се любили и още лежат прегърнати.)
Илейн – Обичаш ли ме?
Стивън (отегчен) – Да.
Илейн – Тогава защо никога не ми го казваш?
Стивън – Току що ти го казах.
Илейн – не. Искам пак да го чуя.
Стивън – Защо? Какъв е смисълът?
Илейн – Защото това ще ме накара да се почувствам по-добре.
Стивън – Аз пък не искам да те карам да се чувстваш по-добре.
Илейн – Това значи, че не ме обичаш.
Много мъже на драго сърце биха казали обичам те, но са твърде стеснителни. Жените не бива да подценяват факта,че дългогодишното потискане на чувствата на мъжа, се е отразила на психиката му. Но има и мъже, които забравят да кажат на своите партньорки, че ги обичат, или смятат, че се разбира от-само себе си те да го знаят. Други пък като Оливър се съмняват дали изобщо съществува любов.
Мисля, че мъжете ги интересува предимно секса. Жените са по-сантиментални – дори и най-грубите жени, които познавам, винаги са обичали да получават цветя и писма. Смятам, че когато хората казват обичам те то всъщност значи друго нещо – нещо като, „Не ме изоставяй, защото ти си най-добрата ми партия.“ Забелязал съм, че жените особено обичат да говорят за любовта по време на секса. Като че ли мисълта, че са завладели мъж, който ги е харесал, някак си им е твърде странна.
Приятелят ми Том мисли, че: Обичаш ли ме? е лесен въпрос. Вместо това хората трябва да питат – „Щастлив ли си с мен?“ Защото щастието е единственото нещо, което крепи връзката помежду им. Ако кажеш, че обичаш някого, човек може да си помисли, че пътят на двамата е осеян с рози, но е възможно да обичаш някого и да си дяволски нещастен. (Напълно възможно е и да си щастлив с някого, когото не обичаш)“.
Ясно е, че хубавите думи не могат да заменят истинската нежност и внимание. Всеки, който е изпитал любов знае, че идва време, независимо от това дали е свенлив или не, когато чувствата са така силни, че е по-лесно да ги изразиш с думи, отколкото да ги премълчиш. Може би за мъжете е по-трудно, отколкото за жените да изкажат своята любов. Към онези обаче, които изобщо не я споменават, трябва да се отнасяме с известно подозрение.
Може би изразът обичам те е малко изтъркан, но всеки щом го чуе, знае какво той значи. Също както всеки знае какво означава, когато не го чуе. Може да ме сметнете за старомоден, но ако питате мен, единственото оправдание да не казвате някому, че го обичате е това, че фактически не го обичате.