Всичко за жената

Това е периодът на най-пълното разцъфтяване на женската красота. Периодът, когато се появяват първите бръчки по лицето, двойната брадичка и белите коси. През този период на пълна зрялост жената е призвана да изпълнява своята биологична задача – да стане майка. Това е свързано с бременността, раждането, кърменето и т. н. Майчинството разхубавява жената. Дори се смята, че едва третото дете прави истинската жена, завършва нейната красота. Но за да се запази женската хубост, трябва да се спазват известни правила: достатъчен сън, рационално хранене, повече движения (умерен спорт), свободно облекло, специални колани и сутиени.
Единствената реална опасност за красотата вследствие бременността е напълняването на младата майка, което става обикновено след раждането на детето. Ако детето се кърми, гърдите не затлъстяват. Обратно, при отбиване те затлъстяват, увисват, напукват се, явяват се белези.
Има един проблем през време на бременността, който не трябва да пренебрегваме и премълчаваме. Това са стрийте – синкаво червени лъскави ивицести белези, които се появяват вследствие преразтягане и израждане на еластичните влакна на съединителната тъкан на кожата. Не забравяйте обаче, че такива белези по кожата могат да се получат и при жени, които никога не са били бременни. Понякога жени с некрасива кожа на лицето след бременността не получават никакви белези по кожата и гърдите и лицето им става по-хубаво.
Стрийте никога не изчезват напълно, макар че намаляват при прилагане на електрически масаж и ултразвук. По-важно е жените да знаят как да се предпазят от появата на тези белези. На първо място кожата на корема, бедрата и гърдите трябва да се намазва редовно с подходящи, пропиващи в кожата кремове. Много важно е бременните жени да носят специални, поддържащи корема колани, но не едва в последните месеци. За запазване на формата на гърдите и за избягване на стрийте още след раждането жената трябва да носи сутиен.

Криминалните хроники гъмжат от престъпления, чиито жертви са жени – от невръстни момиченца до старици, никога неподозирали, че подобно нещо може да се случи с тях. И така, гледайте екшъни за разтоварване и поука и не си мислете наивно, че животът не може да ви нахлузи примката на главна героиня в криминална драма, разследването на която, може да приключи бързо с познатия мотив: липса на доказателства.
БЯГАЙ, НАИВНИЦЕ, БЯГАЙ
Всяка криминална агресия е резултат на конкретни преплетени обстоятелства. Ролята на случайността не бива да се преувеличава. Защото фактът, че престъплението не е подготвено предварително, не означава, че нападателят не избира жертвата си. Според криминалистите, разследващи тежките престъпления – изнасилвания и убийства, склонността да бъдем жертви се носи от всеки човек. Така както склонността да извършиш престъпление и тя се корени в психическите особености на индивида. Ако сама жена се прибира късно през нощта у дома, на всичко отгоре се движи по тъмни, опасни улички, тя поема голям риск. Защо го прави? Сигурно по различни причини. Може да е прекалена оптимистка и да не допуска мисълта, че може да й се случи нещо лошо. А може и обратното: да е с ниско самочувствие, угнетена, потисната от собствения си безсмислен живот. И й е все едно дали ще го загуби.
НЕ ВЯРВАЙ В ЛЮБОВТА ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
Известно е, че лекомисленото завързване на случайни познанства от млади момичета на улицата, в дискотеката, обикновено завършват с Посещение на болницата, в съда, а не в залата за бракосъчетания.
Въпреки богатия човешки опит, претворен в романи, художествени и документални филми, толкова много наивници продължават да вярват в любовта от пръв поглед, докато шарят вечер пред Магурата, в подлезите пред Централната гара или пред кварталните дискотеки. На чудо ли разчитат тези малки романтички? Впрочем, не по-малко рискуват и по-зрели жени, които непременно искат да се отърват от самотата и избират най-опасния начин за това. Две приятелки еманципантки например, отиват в нощно заведение, скучно им е, търсят си компания. Запознават се с изключително очарователни мъже и след като ги „опознават“ на дансинга, им позволяват да ги изпратят до вкъщи. В най-добрия случай се отървават само със загуба на пари, бижута, скъпо яке. Други завършват трагично авантюрата си – обезобразени, промушени, удушени, въображението ни вече не е на равнище на изобретателните престъпления…
Самотната жена, завладяна от идеята да намери партньор на всяка цена, трябва да си даде сметка, че е лесна плячка за злодея.
ПРЕСТЪПНИЦИТЕ „ЗАОБИЧАХА“ ПЕНСИОНЕРКИТЕ
Нападенията на беззащитните стари жени са толкова много, че създадоха епоха в летоброенето на престъпленията. Недостатъците, естествени за възрастта им, те се придвижват бавно, имат неадекватна физическа и мисловна реакция, привличат и окуражават нападателите им. Често такъв персонаж се ловува около банката, пощата, където получават пенсиите си, записи, колети от чужбина. Нападателят спокойно маже да надникне в портмонето на жертвата, докато е още на гишето, а след това да я изненада на подходящо място – в тъмния ход на кооперацията, в асансьора, в безлюдния двор, уличка.
Какво може да се направи в такъв случай? Да не забравяме майките и бабите си, да ги придружаваме по възможност, когато получават скромните си приходи. Профилактиката е в това – да направим всичко, което е по силите ни, да бъдем наблюдателни, внимателни. Разбира се не можем да се оправим без здравия разум и чувството за мярка. Не можем на всеки ъгъл да се оглеждаме тревожно за крадци, да се боим от собствената си сянка. Не можем да се затворим вкъщи, впрочем и там не сме в безопасност, или да се появяваме на улицата само по пладне.
СКЪПОТО ПРОВОКИРА
Години наред ни внушаваха, че не трябва да искаме много, че „хубавият кон и под съдран чул се познава“. Демагогия, която ни лишаваше от вкуса на живота, от яркостта и цветността на собственото, ни излъчване. Но и увлеченията в другата крайност, демонстративната показност често пъти е безсмислен риск. Не може да се чувстваме спокойни-и защитени, ако се прибираме вечер в скъпото си кожено палто, покрити с всичкото злато, с което разполагаме – пръстени, брошки, обици, колиета. Спестяваме пари за такси и провокираме съдбата. Безогледна демонстрация на благополучие впрочем не е нито в добрия тон, нито е разумна за нашата безопасност.
Това не значи, че трябва да се отказваме от удоволствията на живота, от естественото си желание да бъдем елегантни – иска ни се да се порадваме на купената след толкова години мечти нутрия! Да си сложим колието -скъпа семейна реликва или подарено ни от любимия човек. Ако целият ни живот минава в страх и подозрителност, палтото ни ще виси на закачалка, насипано с нафталин, бижутата, заключени в сейфа. Разбира се, когато сме в позната компания, можем да се показваме по-смело в целия си блясък. Но когато се прибираме сами, минаваме през подлези, тъмни преходи, пусти пространства, ще трябва да се откажем от опасния шик.
Проява на явна безразсъдност е да пътуваме нощем в трамвай с оголена ръка, увиснала на дръжката, така че да покажем на всички дебелата си златна гривна.
Какво тогава може да се направи?’ Ако отивате на бал, на коктейл, дипломатически прием с най-хубавото, което имате, не рискувайте излишно. Сложете бижутата в последния момент в гардероба или в тоалетната.
НЕ ОТВАРЯЙ НА НЕПОЗНАТИ
Инкасаторът, водопроводчикът, електротехникът, данъчният чиновник – някой от тези хора, които по право посещават жилището ни, може да не е този, за който се представя, а най-нормален крадец или насилник. Ако имате посещение от този вид и не познавате лицето, зърнато през шпионката, най-добре е да го накарате да викне портиера, домоуправителя или да дойде в друго време. Циганката, която моли за чаша вода, защото дъщеря й е припаднала, или настоява да я пуснете на топло, за да повие бебето си, със сигурност ще ви ограби. Не една домакиня, която се е подала на самарянски настроения, се е убедила, макар и късно, в това. *
СПЕСТЯВАНИЯТА ДРЪЖТЕ В БАНКАТА
Крадците предпочитат сухата пара, макар че не се притесняват да „прибират“ бижута, килими, предмети с антична стойност, картини, часовници, електронна техника и пр.
И така, откриваме си в банката сметка за спестяванията, а не ги крием под дюшека, в гардероба, в тоалетката. По-големите суми никога не са сигурни у дома, независимо колко тайно скривалище сме им намерили: в крака на стола, или в ниша в стената. Ако по време на нападението в къщи има човек и крадците не успеят сами да открият парите, с издевателства и бой ще „изкопчат“ тайната на укритието от домакина. Ако се страхувате, че банките не винаги могат да опазят тайната на личния ви влог, по-добре да си сложите надеждна алармена инсталация, да си ангажирате „телохранител“, вече има фирми, които срещу определена сума поемат охраната на пари и скъпоценности.
НЕ ГУБИ САМООБЛАДАНИЕ, ВИКАЙ „ГОРИ“
Не е вярно, че изправяйки се лице в лице с агресора, загубваме ума и дума и окаменяваме напълно беззащитни. Обикновено имаме повече възможности и ходове, които поради незнание, паника и уплаха не използваме. Ако пътувайки из пустия град с кола, затворим добре вратите на колата, на кръстовището никой няма да се вмъкне в нея и да запуши устата ни. Но и когато вече дойде бедата и застанем лице с лице с нападателя, не сме лишени напълно от шансове. Ако го погледнем сурово, настръхнали от ненавист, ще придобием сила. Ненавистта, както твърдят психолозите, зарежда, дава предимства на жертвата, докато обратното – страхът, ужасът я парализира и възбужда нападателя. Ако вместо да вика „Помощ“, тя започне да вика „Гори“, „Пожар“, минувачите, хората зад прозорците ще реагират по-бързо и ще проявят по-голяма смелост и солидарност. Най-добре е, разбира се, такива ситуации да се предотвратяват. Думата профилактика идва от гръцкото „пази се“. Унция предохранителни мерки е винаги по-добра от тонове лекарства за болния. И в .медицината, и в борбата с престъпността.
ЩРИХИ НА ДЖЕБЧИЯТА
Злодеят може да бъде елегантен, очарователен донжуан, учтив и милосърден, възпитан, когато не бърза и иска да се добере целенасочено до нашето доверие. След това винаги е по-лесно. Това са опитните злодеи, които планират отдалече престъпленията си.
Най-честите нападатели са джебчиите. Баналните правила, които трябва да спазваме, за да избегнем срещата си с тях и възможността да станем техни жертви, са все така в сила.
• Подвижен, с шарещи очи и пъргави движения на ръцете. Обикновено гледа надолу към чантата. Ако използва ножче за бръснене, най-добре плува в тълпата – колко му е да отреже дългите дръжки на чантата.
• Със сигурност го има на всеки пазар, базар, празнични изложения, събори. На такива места трябва да държим чантата пред гърдите си и да стискаме закопчалката.
• Най-честите жертви са заплесите, опияняващите се от витрините и красивите неща в претъпканите магазини около големите празници.
• Джебчиите често работят на групи, един подпитва, разсейва, друг пребърква.
В заключение няма как да избягаме напълно от царството но джебчиите. Но да не забравяме, че ситуацията прави злодея и със своето невнимание, лекомислие, разсеяност, непредвидливост му създаваме прекрасни условия да ни ограби.

И вашият мъж ли е вълк в овча кожа. Все по-чести са насилията върху жената и не малко от нас мълчаливо страдат.
„Може би не трябва да говоря за тези неща“. В гласа на Джили се усети колебанието й. „Всъщност Алекс никога не ме е ударил“.
Джили е на тридесет години и е на отговорна и добре платена работа. Сама потърси консултацията, преценила, че семейните й отношения са дълбоко разстроени. Омъжена е за Алекс от пет години и макар че той никога не я посягал да я удари, тя е много смутена и нещастна от честите промени в поведение му. Обикновено бил мил и внимателен, но понякога изпадал в странни пристъпи на ярост. Често я критикувал с дълбоко унижаваща я насмешливост или съвсем неоснователно я ревнувал.
Малко хора знаят, че тези вербални изблици на ярост лесно могат да преминат във физическо насилие. Статистическите данни за Англия сочат, че една жена на всеки четири жени е подложена на физическо малтретиране. Всяка седмица над хиляда жени търсят помощ от полицията, а при убийствата – 18% от жертвите са жени, убити от мъжете си.
Партньорът на Джили може и да не я е бил досега, но моделът на поведението му показва, че твърде лесно може да се случи това. Когато Джили за първи път дойде при мен и аз я помолих да ми опише Алекс, непосредствения й отговор бе: „О, той е така обаятелен. Всички го харесват и казват, че е много мил.“
„Обаятелен“ като дума, употребена от малтретирана жена, звучи твърде странно, но много жени са ми казвали, че в началото мъжете им са били внимателни, мили и романтични. По-късно, когато жените изцяло изпаднат под властта им, нещата започват да се променят. Партньорът на Джили беше именно в този стадий, проявявайки първите симптоми на синдрома „Обаятелният тип мъже.“
Алекс бе за Джили мъжът, за когото бе мечтала. Висок и красив, една обаятелна личност. Когато се свързала с него, не можела просто да повярва на късмета си. Като много други жени, преживели обгръщащото ги внимание на обаятелните мъже, Джили си мислела, че Алекс просто предусеща всяко нейно настроение и нужда. Освен че й носел цветя и й пишел любовни писма, той я обгръщал с грижи и помагал в къщната работа.
Когато заживели заедно, Джили била безкрайно щастлива. Тя била изключителна личност, уверена в себе си и професионалните си възможности, добре справяща се в живота. Година по-късно настъпила видима промяна -станала напрегната.отпаднала и нервна. Едва се справяла с работата си, прекъснала връзките си със света. Приятелките й вече не я търсели, а със семейството си преустановила всякакви контакти.
Какво се беше случило? Джили ми разказа за един от първите инциденти:
„Алекс бе поканен на едно мъжко парти, а аз реших да отида с приятелки на кино. Когато му казах къде съм ходила, той избухна. Разкрещя се и ми заяви, че не трябвало да ходя без него. Много се обърках от реакцията му. Никога преди не бях го виждала така ядосан. Цялата се разтреперих. Едва можах да промълвя някакво извинение с надеждата, че ще се успокои.“ В следващия миг той започнал да я моли да му прости. Това така я успокоило, че се опитала да не мисли повече за случилото, с надеждата, че никога повече няма да се повтори.
За нещастие се повторило. Алекс ставал все по-изискващ и по-ревнив. Постоянно се обаждал в службата й да проверява дали е там. Ако случайно се приберяла с известно закъснение, следвали безброй въпроси. Къде е била? С кого се е видяла? Тя го убеждавала, че няма никой друг, но той дори не я слушал. Започнал да я злепоставя пред хората, като правел язвителни подмятания относно работата й или относно външния й вид. А после вкъщи продължавал да я критикува. „Винаги преди ме хвалеше затова как прецизно водя сметките – оплака ми се Джили, – но един ден откри дребна грешка и започна непрекъснато да ми я натяква.“
Като повечето от „Обаятелният тип мъже“ и Алекс притежавал безпогрешен нюх и я атакувал там, където била най-ранима.
Постепенно Джили загубила всичките си приятелки. Когато за първи път ги поканила вкъщи, Алекс се нацупил и отказал да се появи. Това смутило всички и те започнали все по-рядко да я посещават. Същото станало и с родителите й. Винаги когато идвали да я видят, подчертано лошото настроение на Алекс, нагнетявало атмосферата. А когато Джили искала да ги посети, Алекс категорично и
заявил, че е много по-важно да бъде при него. Забелязала също, че когато е болна, той не бил вече така внимателен и грижлив, както преди, а се суетял наоколо съвсем индиферентно. Когато обаче той се разболеел, изисквал цялото й съчувствие и грижи, дори смятал, че не трябва да ходи на работа и да остане при него.
Джили не била пасивна, постарала се да изяснят с Алекс нещата, но при тези спорове той винаги печелел и така извъртал всичко, че Джили приемала неговата гледна точка. Изтормозвал я жестоко и тя се предавала. Започнала да разбира как „Обаятелният тип мъже“ постепенно овладяват жените си с перфидния и систематичен тормоз, който обикновено ставал все по-силен и все по-чест. Била много объркана. Веднъж при подобен инцидент си събрала багажа с намерение да го напусне. Алекс обаче действал бързо. Веднага доставил два билета за Париж, където навремето били прекарали медения си месец. Заявил, че никога не е искал да я нарани. Увещавал я, че те са създадени един за друг и че никога не трябва да се разделят. За Джили това помирение било желано, било й по-лесно да го приеме, отколкото да посрещне драстичната промяна в живота си при една раздяла.
„Обаятелният тип мъже“ внушават на жените си, че доброто време ще продължава и че другото е случаен инцидент. Но човек от този тип е така непредвидим, че жените никога не знаят кога и за какво отново може да избухне в яростен пристъп. Джили се стараела да избягва всичко, което би могло да го ядоса, но въпреки цялото си старание, Алекс без друго намирал някаква грешка.
Колегите й започнали да забелязват, че Джили често изглежда уморена и раздразнителна, но и за миг не им минало през ум, че причината може да бъде Алекс. Този Алекс, който те познавали от едната му страна – милият, сърдечен, очарователен мъж, идващ понякога в офиса на жена си.
Джили инстинктивно бе усетила, че не трябва да споделя тревогите си с никого, особено пък с хора, които познават Алекс. Положително те щяха да решат, че тя несправедливо обвинява този мил и добронамерен мъж. А той така винаги извъртал нещата, че тя се чувствала виновна и поемала върху себе си отговорността за това, което става между тях. И тя бе решила да мълчи.
Жените, които живеят с „Обаятелният тип мъже“ често се чувстват откъснати от света и поемат върху себе си вината за всеки станал скандал. Алекс толкова често бе казвал на Джили, че е глупава, че тя почти го бе повярвала. Самочувствието й рязко бе паднало. И макар че бе страдала твърде много, когато за първи път дойде на консултация, беше й някак трудно да си спомни за „лошото време“. Когато върху една жена непрекъснато се издевателства, дори сексуално и физически, тя е склонна често напълно да го отрича, за нея това е единственият начин на борба.
Миналия месец Алекс за първи път ударил Джили. Извинението му за това насилие било, че има напрежения в работата (нима и Джили не е имала, но и за миг не е помислила да го удари). Няколко дни след това тя го напуснала. Към емоционалното напрежение от раздялата се прибавили и неприятностите по разпределението на имуществата и ипотеката. Но Джили вече бе разбрала, че Алекс никога няма да се промени. Тъгуваше по „добрите времена“, които бяха преживели заедно, но бе разбрала, че след прекарания тормоз, никога вече няма да бъде същата, както преди.
Понякога и най-обаятелните мъже могат да причинят физически травми. Видяла съм жени, претърпели тежки наранявания – мъж напръскал с газ от запалка жена си и го запалил, а друг – натикал във вагината на жена си счупена бутилка.
Когато жените потърсят помощ, едно от първите неща, които се опитвам да им обясня е, че насилието е престъпление и те не трябва да го понасят. И още, че много жени страдат от същото и те не са единствените. Опитвам се да им внуша, че не трябва да поемат върху себе си вината за това насилие, че за него отговорност носят единствено мъжете им. Най-важното нещо е да се измъкнат от изолацията и да разискват проблема си с някого, защото ако продължават да отричат проблема си, никога няма да го разрешат. Въпросът за това дали да останат или да напуснат мъжете си може да се разреши и по-късно. Опитвам се и да ги окуражавам да повдигнат самочувствието си като се насочат към задоволяването на собствените си нужди и желания, колкото и дребни да са те, като например връзка с нови хора. Самочувствието им може да се възвърне, ако започнат да правят сами, без участието на своя партньор, различни неща. Разширяването на интересите им, може да бъде първата стъпка към подобрение на живота им.
Не всички мъже бият жените си и не всички обаятелни мъже са насилници. Това че между партньорите някога възникне скандал не значи още насилие. Но когато един мъж с определено поведение систематично и целенасочено измъчва и наказва жена си, то вече е малтретиране. Дълги години сме живели в едно общество, което е подхранвало идеята за „идеалния мъж“, за Прекрасния принц, за романтичната ни представа, че любовта побеждава всичко. Обаятелните мъже са именно тези, които най-добре използват това. В миналото много жени са се отказвали от професията си и са се подчинявали. За да се справим с тази ситуация, всички – и жените и мъжете, трябва да отхвърлят традиционно становище и неговия постулат, че мъжът стои на първо място.
КАКВИ СА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИТЕ СИГНАЛИ ЗА ПОТЕНЦИАЛНИЯ НАСИЛНИК?
• Той е традиционалист.
• Свръх ревнив и властен.
• С мило и приятно държание сред хората и съвсем друг, когато сте сами.
• Държи се като диктатор – държи ви сметка за всичко, следи ви и обсебва живота ви.
• Взема решения вместо вас и ви прави зависима от него.
• Вини другите за собствените си неудачи.
• Твърди, че вие сте виновна за неговото поведение.
• Постоянно критикува поведението, облеклото, родителите и приятелките ви.
• Убеден е, че вие трябва безотказно да задоволявате неговите емоционални нужди, но не обръща внимание на вашите.
• Има непредсказуемо, детинско, нарцистично поведение.
КАКВИ СА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, ЧЕ СТЕ МАЛТРЕТИРАНА?
• Чувството ви, че сте задължена да промените поведението си, защото се страхувате от партньора си.
• Да казвате винаги полуистини, за да не го ядосате.
• Да се съгласявате винаги с него, за да има мир.
• Да спрете контактите си с родителите и приятелките си.
*Да не сте сигурна в правотата на вашите преценки.
• Да се страхувате да разисквате паричните си проблеми.
• Винаги да поставяте неговите нужди над своите.
• Да смятате, че винаги вие сте виновна за скандалите вкъщи.
• Да се чувствате под негов контрол и власт.
КАКВО МЯСТО ЗАЕМАТ МЪЖЕТЕ НА ПРЕУСПЯВАЩИТЕ ЖЕНИ
Все по-лесно вече се намират мъже, които крачат в такт с кариерата на жена си, – които не се боят от факта, че заплатата на съпругата, им е по-висока от тяхната. Съвременните жени правят блестяща кариера, както никога досега. Прогресът е повсеместен – на всяко ниво, във всеки клон на индустрията. Броят на жени, заемащи високи постове се увеличи значително през последните двадесет години, особено в последните десет, а през изтеклите дванадесет месеца, общо взето жените мениджъри са с по-високи заплати от колегите си мъже.
Разбира се, че успех не значи само това , което постигаш в работата си. Жените имат право на своите връзки приятелства, така както и на равенство и свобода. Все пак, много жени се боят, че ако успяват, ще бъдат обречени да живеят сами. Някои от тях, стигнали вече върха, разбират, че успехът им респектира мъжете и ги затруднява в непосредственото им отношение към тях. „Ако правят това – казва известната писателка на бестселъри Пати Дейвис, дъщеря на Роналд Рейгън, – то е погрешно. Например с мен мъжете обичат да излизат, привлечени от силния ми характер. Но аз все пак копнея да намеря мъж, който да не ме третира като майка.“
Друг проблем от вашия успех, който възниква пред мъжа, освен ревността към вашите колеги, е обидата от това, че нямате достатъчно време за него. Една успяваща“ жена все още тревожи някои мъже. Те са научени да се състезават само с мъже, затова при една преуспяваща жена изпитат чувството, че губят.
Това чувство наранява дълбоко гордостта на мъжкото Аз. За разлика от прогреса, направен от жените в последните две десетилетия, мъжете много малко са спечелили и много повече са загубили. „Територията, която завладяхме – казва една юристката, – без съмнение е измъкната от тяхната.“ Жените пробиват във всички области, от шампионки в международните шах турнири до църквата. Но тези им постижения рядко са предмет на разискване или признание от мъжете. „Проблемът за мъжествеността днес се състои в това, че мъжете отказват да приемат неговото съществуване – казва психотерапевтът Адъм Джъкс.
- Но ако мъжете не разискват това, текущите статистики говорят вместо тях и ни дават твърде интересни данни. Мъжете са загубили спокойствието си в брака, което бащите им са смятали за полагащо им се. Първият брак средно статистично трае по-малко от десет години, за втория – това време е седем години. Даже когато мъжете са инициаторите за развода, проучванията показват, че по-късно 50 процента от тях съжаляват, че са напуснали съпругите си. При жените този процент е 25%“.
Друга важна сфера, където мъжкото самочувствие е сериозно накърнено, е страхът от загубата на работа и с това възможностите си за успех.
Загубата на работата и личната сигурност е страшен удар за мъжкото самочувствието. „Във всяка кръчма, клуб или работно място има известно число мъже неудачници. Мъжете не трябва да бъдат изхвърляни – както откровено казваше един разведен не по свое желание съпруг, – и някак по-скрито от преди да търсят връзки и да установяват някакви отношения. Не бъдете изненадани от това, че общо взето такива мъже са твърде предпазливи, за да се ангажират с някоя жена, особено пък с някоя преуспяваща“.
Трябва да приемем, че ако искаме да се изкачваме нагоре, да бързаме в това, да се откъсваме напред, то няма да оставим след себе си само нашите не така амбициозни сестри, но покрай пътя ни ще останат и много мъже. До тук добре, защото много от тях не търсят хвърчащите нависоко жени, а и жените не гледат да намерят някой обикновен мъж за женене. Едно изследване относно каква професия (кариера) мъжете предпочитат да има бъдещата им съпруга показва, че на първо място това са стюардесите, следвани от медицинските сестри. „Й двете професии са в служба на хората – остроумно отбелязва антропологът Дезмънд Морис, – и при двете на първо място е грижата и храненето, чиста проба мъжка митология“.
Все пак не всички мъже са Фред Флинстон. Освен това не ви трябват сто, а само един. Все още има жени със здрав разум и мъже, които биха ги разбрали и те се търсят един друг. „Трябваха ми петнадесет години, за да намеря Сара – казва тридесет и осемгодишен, шеф на рекламна агенция. – Търсех някоя блестяща, дори огнена жена, с достатъчно остър език и мозък в главата си. Трябваше да мина през много други, преди да я намеря.“
Ако вие мислите за неприятните неща в отношенията си с не толкова очарователни мъже, не забравяйте, че има други, за които това не е проблем. Например, парите. Досега сме мислили, че мъжът не желае жена му да печели повече от него. Но в действителност това не е вярно. Съществува едно просто правило: „Може ли да се справи с парите ви? Ще откаже ли шампанско, ако знае, че е за ваша сметка? Или ако предложите да прекарате уикенда в Париж, ще се съгласи ли или ще откаже?“
Проблемът за установяването на взаимоотношенията между двама преуспяващи хора не зависи само от мъжа. Има много изисквания и към жената – в края на краищата затова й се плаща. Може да сте имала най-прекрасната и вълнуваща нощ в събота вечер с някой нов обожател. Ако дойдете обаче на следната сутрин само час след това блаженство, няма да намерите нищо друго освен закуската и вестниците му. Това е в реда на нещата. При мъжете това противоречие е естествено. Опитайте се да разберете дали вашият избраник ви приема с двете ви страни – личната и професионалната.
Една от грешките, които успяващите жени понякога правят е да търсят също така преуспяващ мъж. Не сме склони да се спираме на мъже, които са извън нашия ранг по възраст, опит или доходи. Ако вие печелите годишно 30 000 или 40 000 долара това не значи, че не трябва да обръщате внимание на мъже с по-нисък доход. Вие печелите добре, той може би е блестящ в друга област. Гледайте на потенциалния си любим като на човешко същество, а не като на натъпкан с пари портфейл и не използвайте способността му да печели за още едно доказателство на вашия статус и успех.
Често при среща с нов мъж успяващите жени не са склонни да се откажат от току що придобитата си власт. Поради това твърде малка е вероятността да срещнат подходящия им мъж на работното си място, където те действат делово и професионално. Трябва това да е някой специален мъж, който да си падне по красивите ви трапчинки, след като дълго сте обсъждали от игла до конец някакъв финансов отчет. Не трябва да се извинявате за своя успех. Трябва да бъдете достатъчно силна да повярвате, че когато намерите търсения мъж спокойно можете да се отпуснете и това няма да навреди на вашите стремежи и цели. Много от нас са възпитани по модела на взаимоотношенията на нашите родители, а в него доминира ролята на мъжа. Не може да се отрече, че много трудно е да се разделят нещата на „негови“ и „нейни“. Мъже, чиито бащи описват жените си като „моята светска секретарка“, сега сами участват в безброй конференции с някоя жена, която вече не играе помощна роля, а е втори пилот на свръхмощен съвременен самолет.
Мъжете започнаха да се променят и то много бързо. Все повече и повече са тези, които могат да ни излязат на глава, а не да ни смачкват.
И така къде са мъжете за преуспяващите жени? Престанете да питате – те са навсякъде! Намирането на свръх-специалния човек не иска само време, но и емоционална зрялост. Не се тревожете, ако не го имате в ръцете си на вашия двадесет и шести рожден ден. Шансовете за.успешния ви избор стават все по-големи с изчакването. И второ – не смъквайте летвата надолу. Не се задоволявайте с по-малко никога не си заслужава!
Трябва открито да му кажете какво искате. Най-важното е то да бъде реалистично. Това сте вие самата,това е вашият живот, това е, което желаете. Отърсете се от фантазиите на Пепеляшка. Тази стара приказка за мъжа, който ви закриля, храни и ръководи, е отживелица. Вие не се нуждаете нито от успеха му, нито от парите му – имате си достатъчно свои. Искате някой, когото да обичате и който да ви обича такава, каквато сте. Някой, който да ви стане истински другар в живота, на когото безрезервно да разчитате.
Спрете да се оглеждате! Сърцето ви няма да бъде озарено в това непрестанно дирене на специалния мъж. Отворете очите си и огледайте мъжете около вас – по магазините, по стадионите, из автобусите. Добри мъже има навсякъде – отпуснете се и оставете някой да падне в скута ви. Или ако търсите, търсете някой за приятел, не за любовник. Учудващо е, но понякога най-добрият приятел става най-обичаният от вас мъж.
Тъй като жените преуспяват много повече от преди, очакванията им за мъжете стават по-високи. Но даже и да владеем света, все пак първото и най-същественото е, че сме жени. Това, което най-много желаем е любовта и уникалното преживяване на близост и дълготрайна свързаност с онзи специален човек, единственият сред един милион мъже. Това не е само мечта. Погледнете около вас и ще намерите такива щастливи жени, чиято мечта е станала действителност. Да, той съществува. Мъжът, който ще приеме вашия успех, така като приема луничките ви или страха ви от паяци. И той ви търси, защото пътят е двупосочен. Имаме нужда от помощта на подходящия ни мъж, с когото да създадем онази най-добра връзка, в която ще има място.да бъдем силни и все пак зависими един от друг и място да бъдем свободни.
Ан Ленъкс, певица:
Имам прекрасен брак, най-добрият човек на света е мой съпруг. Ако го нямах, не зная къде бих била. Той е най-важният човек в моя живот.
Лиз МакКолън – атлетка, бягане маратон:
Моят съпруг активно ми помага. Той е мой треньор. Ние се редуваме в грижите си за нашата дъщеря. Той идва с мен навсякъде, където и да се състезавам.
Д-р Джейн Съмървил – кардиолог:
Моят съпруг, благодарение на високата си интелигентност, създава емоционалната стабилност, спокойствието и сигурността в нашия дом. Сама нямаше да мога да се справя в тази доминирана от мъжете професия. Той е принцът -рядък за намиране и достоен за ценене.
Анна Мейси, актриса:
Имам един невероятно подкрепящ ме партньор. Той ме спаси от много страхове, които имах в живота. Имах успехи и без него, но откакто е до мен всичко става много по-лесно и по-приятно. Осмелявам се да поема по-големи рискове в професията си, като знам, че е зад гърба ми и винаги е там.
Ема Никълсън, член на Парламента:
Моят съпруг е солта и пипера на живота ми. Той ми помага да виждам работата си в перспектива. Може би щях да бъда, където съм и без него, но това нямаше да ми достави такова удоволствие.