Posts Tagged ‘някого’

ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ БОРЯТ СРЕЩУ ДУМИТЕ „ОБИЧАМ ТЕ“

четвъртък, ноември 5th, 2009

Някои мъже не разбират огромното значение на тези думи. Намират ги смущаващи и неуместни. Очакват да го знаем, без да ни го казват.
До неотдавна смятах, че да кажеш обичам те е нещо твърде лично, което повечето мъже вършат тайно също както пипат слабините си или пробват дамски дрехи. Напоследък обаче ми прави впечатление, че повечето мъже не намират за нужно да кажат обичам те дори и в моменти на най-голяма интимност. Фактически те изобщо не го изричат. А би трябвало наистина да го казват.
Моят най-добър приятел Том ме изненада, когато се разгневи само при споменаването на тези думи. „Мразя да казвам обичам те . Тези думи ме смущават, звучат ми унизително. Много е лесно да ги кажеш. Не вярвам на хора, които ми ги казват, не вярвам и на себе си, когато ги изричам“. Ако обичаш някого, има ли смисъл да му го казваш? Ако го правя както трябва, те трябва да го знаят. Не е необходимо да бъде декларирано.“
Трябва да си призная, че аз едва ли не търгувам с думите обичам те. Още от осемгодишна възраст, когато нещастно се влюбих в една моя съученичка, тичаща надолу към игрището в мръсно сините си шорти, оттогава и винаги съм бил влюбен в любовта и нейните ритуали.
Първите ми думи към настоящето ми гадже, бяха: „Виж, лудо съм влюбен в теб вече цели осемнадесет месеца и откровено казано, не зная какво да правя“.
Не намаляваше с времето и огнената страст, бушуваща в гърдите ми. Вече живеем заедно с приятелката ми и когато само излезе, за да отиде до банята, винаги й повтарям, че я обичам, за всеки случай, ако не се видим повече. Ако Някой случайно дочуе наш сантиментален телефонен разговор би се строполил на пода. Добронамерени приятели ни казват, че сме болни. Признавам, че е така. Понякога като луд я обсипвам с такива сладникави комплименти, че за да балансирам някак си я наричам „мръсна кучка“ или „камилски задник“, макар че общо взето мисля, че тя знае какво чувствам.
И аз самият смятам обичам те за твърде неподходящ израз. Не само че е от векове създава главоболие на поетите да му търсят съответната рима, но и думата „обичам“ не може да изрази яростта, огорчението, страстта и огъня на състоянието, което претендира, че описва. От друга страна не мога да измисля никаква алтернатива, да кажа „Обожавам те“ звучи някак религиозно, а пък другото „Искам да те“ звучи много грубо.
Мъжете не разговарят със своите приятели за любовта. Не защото не я изживяват, а защото според мъжката традиция я смята за банална чисто женска тема. Дори и всред младите мъже то не е прието.
Преди седмица говорих с моя съсед Марк, който е на 23 години. Довери ми, че неговата приятелка го е напуснала и не пропусна да ми каже каква „мръсна кучка“ е била. Независимо от своите недостатъци си призна, че ако тя пожелае да се върне, той с радост би я прел.
„Това, което ми казваш – колебливо подех аз, – показва, че все още я обичаш.“
Той се позамисли и сякаш бе изненадан, че не му се присмях на болката. И ми призна, че въпреки че я бе обичал в продължение на повече от година, той не бе й го казвал.
- Нито веднъж ли? – попитах аз.
- Но и тя не ми е казвала, че ме обича – отвърна той в защита.
Мъже като Марк смятат, че ако първи кажат на жената, че я обичат, то това е равносилно едва ли не на самоубийство. Смятат, че щом една жена узнае, че си влюбен в нея, тя вече те владее. Практически това е вярно. То действа двустранно и е много тъжно да погледнем човешките отношенията от тази им негативна страна.
Както сутрешните молитвени възгласи така и думите обичам те са зов за сигурност. По традиция хората мълвят тези магически думи, защото искат да ги чуят като ехо от обекта на техните желания. Ако не чуят това ехо те са съсипани и отчаяни. (Повярвайте. Зная го от собствен опит).
Миналата Коледа един безумно влюбен мой познат позвънил на своето момиче по време на празника и нарушил семейното й тържество.
- Защо ми се обаждаш? – подозрително го попитала
тя.
- Струва ми се, че ми липсваш – отвърнал той.
- Обичаш ли ме? – попитала тя.
Той спрял за миг, замислил се и решил, че тежката мъка в гърдите му трябва да е любов.
- Да – казал той, – мисля, че те обичам.
- Тогава не ме интересуваш – казала тя и затворила телефона.
Мръсни номера, като този могат да принудят мъжа да не казва обичам те никога повече през живота си.
Моят приятел Стивън никога не би се подложил на такъв провал. Да каже на някоя жена обичам те , му се струва просто абсурдно.
„Това не значи, че аз не обичам Илейн (неговата приятелка), но просто не обичам да го казвам. То е такова клише, обикновено го ползват в сантименталните холивудски филми, за да развълнуват публиката до сълзи. Та то не изразява нищо значително, защото не означава едно и също нещо за различните хора. Обикновено го казвам в края на телефонни разговори, защото е приятен начин за сбогуване, но да го кажеш на някого, гледайки го в очите е съвсем друго нещо. Не ми се иска да се унижавам.“
Нежеланието на Стивън „да се унижи“ неминуемо е раздразнило и объркало Илейн. Поради това възниква ето такъв спор помежду им. (Току що са се любили и още лежат прегърнати.)
Илейн – Обичаш ли ме?
Стивън (отегчен) – Да.
Илейн – Тогава защо никога не ми го казваш?
Стивън – Току що ти го казах.
Илейн – не. Искам пак да го чуя.
Стивън – Защо? Какъв е смисълът?
Илейн – Защото това ще ме накара да се почувствам по-добре.
Стивън – Аз пък не искам да те карам да се чувстваш по-добре.
Илейн – Това значи, че не ме обичаш.
Много мъже на драго сърце биха казали обичам те, но са твърде стеснителни. Жените не бива да подценяват факта,че дългогодишното потискане на чувствата на мъжа, се е отразила на психиката му. Но има и мъже, които забравят да кажат на своите партньорки, че ги обичат, или смятат, че се разбира от-само себе си те да го знаят. Други пък като Оливър се съмняват дали изобщо съществува любов.
Мисля, че мъжете ги интересува предимно секса. Жените са по-сантиментални – дори и най-грубите жени, които познавам, винаги са обичали да получават цветя и писма. Смятам, че когато хората казват обичам те то всъщност значи друго нещо – нещо като, „Не ме изоставяй, защото ти си най-добрата ми партия.“ Забелязал съм, че жените особено обичат да говорят за любовта по време на секса. Като че ли мисълта, че са завладели мъж, който ги е харесал, някак си им е твърде странна.
Приятелят ми Том мисли, че: Обичаш ли ме? е лесен въпрос. Вместо това хората трябва да питат – „Щастлив ли си с мен?“ Защото щастието е единственото нещо, което крепи връзката помежду им. Ако кажеш, че обичаш някого, човек може да си помисли, че пътят на двамата е осеян с рози, но е възможно да обичаш някого и да си дяволски нещастен. (Напълно възможно е и да си щастлив с някого, когото не обичаш)“.
Ясно е, че хубавите думи не могат да заменят истинската нежност и внимание. Всеки, който е изпитал любов знае, че идва време, независимо от това дали е свенлив или не, когато чувствата са така силни, че е по-лесно да ги изразиш с думи, отколкото да ги премълчиш. Може би за мъжете е по-трудно, отколкото за жените да изкажат своята любов. Към онези обаче, които изобщо не я споменават, трябва да се отнасяме с известно подозрение.
Може би изразът обичам те е малко изтъркан, но всеки щом го чуе, знае какво той значи. Също както всеки знае какво означава, когато не го чуе. Може да ме сметнете за старомоден, но ако питате мен, единственото оправдание да не казвате някому, че го обичате е това, че фактически не го обичате.