Всичко за жената

1. Хвърли сили за организацията на работата! Подготвяй се добре за събрания, делови срещи. Говори просто, точно, разбираемо. Не жестикулирай повече отколкото е естествено.
2. Не се насилвай да обичаш всичките си служители. Съсредоточи се над задачите, които са важни за развитието на фирмата, а не над личните проблеми на работещите в нея.
3. Не се страхувай да признаеш, че не знаеш нещо. Питай, помоли за съвет. И така никой няма да ти повярва, че си безгрешна и всезнаеща.
4. Не сдържай чувството си за хумор. То е добро средство за разреждане на напрежението.
5. Не разголвай пред другите личния си живот. Твоите откровения могат да се изтълкуват двузначно.
6.Дистанцирай се от клюките и интригите.
7. Пази си от служебен флирт. Избягвай кокетството в деловото общуване, защото обкръжението ще го приеме като компенсация за липсата на самоувереност.
8. Старай се да бъдеш справедлива в оценката на подчинените си.
9. Не поддържай изкуствена дистанция с хората, които ръководиш. Не се срамувай да проявиш женска чувствителност в оценката на хората, с които работиш.
10.Поддържай редовно външния си вид. Обличай се елегантно, но дискретно. Все пак избягвай мъжкия стил в облеклото.

Посрещнете го царски в деня на св. Валентин.
Ако романсът ви почне в деня на св. Валентин, в известен смисъл вие трябва да направите първата и решителна крачка. Не говоря само за това, че трябва да се срещнете с родителите му или да се преместите при него или други подробности като тези. Говоря ви за първата вечеря, на която ще го поканите.
Някои неща са лесни. Трябва да изгладите покривката за масата си, да наредите най-красивия си сервиз, да решите какви салфетки да сложите. А след това сложете една бяла престилка върху черната си дреха. Тази комбинация просто влудява повечето мъже.
Най-съществено е какво ще решите да сготвите. Храната не е само бензин за тялото, тя е съществен момент и за това как хората ще се разберат (или няма да се разберат). На практика този ритуал се оказва твърде важен, с него вие опознавате не само вкуса, но и душата.
Разпитвал съм мои приятели и приятелки какво обичат да ядат (или да готвят) и няколко неща наистина се повтарят. На първо място – не трябва да се престарава-те, за да му вземете акъла. „Не правете експерименти -съветва моята приятелка Елен. – Сгответе нещо, което и преди Сте правили и нека то да бъде нещо просто, за да прекарате повече време при масата, отколкото в кухнята.“ И моят приятел Едуард е съгласен с това. „Предпочитам гозба, която тя знае добре да готви, пред някакъв опит за изненада, който би бил безуспешен“.
Да не усложнявате нещата не значи, че трябва просто да отворите някоя и друга консерва. „Мъжете обичат да чувстват грижата за тях – казва приятелят ми Майк. -Мисля, че това им напомня за детството, когато майка им е приготвела любимото им ястие.“ Но прекалената загриженост не се изразява в непрекъснато суетене или готовността веднага да отстраните празните чинии. И каквото и да сте направила не бъдете нетърпелива да получите похвала, но пък и не изпадайте в униние, ако нещо не е в ред.
Второто основно правило е да бъдете пряма. Щом той веднъж е приел поканата ви, няколко дни преди това му се обадете и го попитайте какво обича. Не правете подробна анкета, нека просто да каже само какво не обича или още по-добре, кое е любимото му ядене.
Този пункт е много важен. Моята приятелка Силия прахоса сума пари за охлюви и скариди за първата вечеря, на която покани Том, а после установи, че му се повдига само при вида им. Той не й се разсърди, но си мислеше за пропиляното време и пари, докато се навечеряха в китайския ресторант.
Между другото предпочитанието към известни храни може да ви покаже какъв човек е той. Ако се окаже, че е алергичен към много храни, ще научите нещо важно за него. Ако ви каже, че предпочита обикновена храна, може да заключите, че не е много претенциозен. А ако ви заяви, че обича всичко, това вече е добро начало.
Третото правило е да не смесвате количеството с качеството. Винаги е по-добре да предложите нещо малко, но добре направено, отколкото да препълните чинията му с блудкав сос или недобре изпечен пудинг.
Представете си, че вечерята може да бъде прелюдие към други неща. Вашата романтична вечер може да започне на масата, но не е необходимо да завърши там.
Храната минава през стомаха средно за четири часа, ако е прекалено тлъста за по-дълго време. Ако претоварите стомаха се чувствате недобре. „Последното нещо, което един мъж би искал при започването на една романтична вечер, е да усети корема си подут като футболна топка – сподели с мен приятелят ми Стивън. – Не ти остава нищо друго освен да се проснеш на леглото, пъшкащ и бездеен.“ Но хората са различни – един предпочита пушена сьомга и риба на скара, друг – пържола и шоколадова торта.
И последното правило, което трябва да запомните -това, което ще поднесете в една романтична вечер трябва да бъде пикантно. Риби и стриди фигурират в най-изисканите менюта – стриди на скара по Провансалски с чесън, магданоз и червен пипер; рагу от скариди, раци и стриди или подбрани филета от пушен калкан или камбала. Друг мой приятел предпочиташе суфле със сирене за двама „защото е лесно за правене и те кара веднага да започнеш да го делиш с нея.“ Пред пудинг той предпочиташе питифури. „Пълнят се с крем и се потапят в шоколад“. Храната в една романтична вечер трябва да бъде с много и апетитни подправки. Старайте се да изберете най-добрите и не се скъпете да похарчите повече пари за тях. От първата вечер, прекарана в дома ви, екстравагантността трябва да бъде ценена.
По отношение на напитките, тъй като сте само двамата, по-добре е да купите малки бутилки. Без вино една романтична вечер просто не може, но то не трябва да бъде в големи количества. Шампанското е върха на романтичния аперитив и се продава и в малки бутилки. Ако и двамата обичате концентрати – чашка руска, полска или финландска водка, добре ще ви загрее в началото на романтичната ви вечер. Дръжте бутилките в хладилника, сервирайте напитките в малки чаши.

Предполагам, че Сали и аз имахме такова приятелство, което се среща обикновено между хетеросексуална жена и хомосексуалист. Не виждах нищо странно в това и не можех да разбера присмехливата резервираност на околните. Защо да е странно или проява на несигурност, ако една жена предпочете да излезе с един великолепно облечен и красив хомосексуалист, вместо да стои вкъщи и да чака някой хетеросексуален хахо да я заведе на кръчма?
Когато се запознах със Сали тя бе на 18 години. И тогава, както и сега тя беше кокетна, пряма, трудна, забавна, остроумна (но понякога дразнещо глупава) и твърде красива. И тогава и сега мразеше провинциалния живот – състоящ се в тенис и голф клубове на графството – обичаше театъра (гледали сме много пиеси заедно), обичаше красотата и изискаността. С други думи – качествен човек, макар че Сали, избирайки мен, лесбийката, за своя най-добра приятелка, сравнително лесно се включи в малката група жени, които харесват и ценят приятелството си с лесбийки. То бе нещо двупосочно и голямо и за двете ни и изглеждаше, че ще трае цял живот.
Но бях ли влюбена в нея? Наистина един или два пъти някак залитах, макар че по времето, когато това се случи, живеехме една година вече заедно. Близостта ни и ефектът от парадирането й с нейната месно-плодова диета, потуши в мен всякакво желание. Към това се прибави и честите среднощни посещения на нейни ухажори, някои които смятах за неподходящи.
По това време разбрах и какво би било да бъда в хетеросексуална конкуренция със Сали. Една вечер тя пристигна в жилището на един приятел, влачейки със себе си един привлекателен свой познат. Приятен мъж, образован с широка и очарователна усмивка. Към края на вечерта двамата с него сериозно си говорехме пред втората бутилка. Говорехме си, че все още има интересни хора, с които можеш да се забавляваш, когато Сали ми хвърли „страшен поглед“. Такъв, с какъвто поглеждаме джебчии-те и тези, които си пъхат носа където не трябва. Погледът бе последван от неочаквано движение, с което отнесе своя недозрял мъж, каза довиждане и го помъкна надолу по стълбата, настани го в такси и изчезнаха в нощта. Почти винаги сме били честни помежду си относно любовниците си. Никоя от нас не се е страхувала да бъде уязвена, макар че понякога е било трудно да даваш съвети. Виждала съм Сали да плаче за едно момче. Да плаче за един актьор, един, който, за Бога – когато не говореше, изобщо не слушаше. Но Сали след един дълъг телефонен разговор възкликна като в гръцка трагедия: „Какво означава това, че иска да бъде безбрачен?“ И какво трябваше да отговоря. „Не знам, но ако не репетира ролята си от Ричьрд II , ще си имаш неприятности“.
Предупреждавах я понякога за някои мъже, но не вярвам изобщо да й е минало през ум, че го правя в желанието си да я задържа за себе си. Когато и двете имахме някакви връзки, особено когато те се окажеха трагични или нелепи, тогава често размишлявахме за бъдещето. Може би, като погребем либидото, можехме да бъдем страхотно дуо – скандализиращи хората по разни приеми и противни на служителите в пощата. Благодаря на Бога, това не се случи.
Сали се бе свързала с някои от моите хитри приятелки: с двете Сузани, една от тях се нанесе в жилището ни и се изнесе след дълга борба, благодарение на „страшния поглед“ на Сали; след това дойде милата (но хетеросексуална) Мили, която както Сали предупреди, бе създадена за по-конвенционален живот, и Франческа, която настръхваше само при споменаване името“ на Сали. Ревност? Може би.
В онези дни, когато прекарвахме много повече време заедно, отколкото сега, никога не се уморявахме една от друга. Ако бяхме „една от тези“, хората щяха да ни смятат за двойка или щяха заедно да ни канят като добри приятелки. Но даже и столичното общество не си позволяваше видоизменения на темата мъж/жена и съществуваха социални бариери, които никога не прекрачихме – на елегантни обяди, на официални събития, сватби и тържества, където според изискванията трябваше мъж в смокинг -всякакъв мъж (мъж без образ, но мъж) – той трябваше да бъде намерен.
Спяхме ли заедно Сали и аз? Е, добре – да. Но не сериозно и не по този начин, който променя нещата. Не звучеше на фона трагичната тема на „тъй редно – и все пак – тъй нередно“. Сали не пожела внезапно да остриже косата си или да се присъедини към англиканската черква. Може би сексът щеше да задълбочи нашето приятелство, но не го промени и това ми допадаше. Освен това, ако бях се подала нямаше шанс за това (никога нямаше да посмея да погледна в очи майка й) в погледа на която, винаги долавях подозрение.
Сега животът и на двете ни е по уреден. Сали има Майкъл. Аз имам Хилари и съм кръстница на дъщеричката и – Грейс. Зная, макар че затова не се говори, колко жизнено важно бе да се разберем за партньорите си и двете грижливо да изчистим камъните по този път.
Може би, защото нашето приятелство премина сексуалната граница, прощавам на Сали някои случайни светски нарушения и съм горда от нейните успехи. И без всякакви колебания приемам, че винаги съм била по-щастлива близо до красотата и блясъка й, отколкото всред други неприспособими, слабохарактерни и агресивни жени. Никога не съм си и помислила, а и сега не го мисля, че мога да заменя Сали.
Макар че сексът не е пирона на нашето приятелство, то би могъл да се сметне като негова подправка. Не можете да го откриете,.той е в хомеопатична доза, но придава пикантност, аромат и по някакъв странен начин, не позволи да се промъкне досада в отношенията ни.
По американските поздравителни картички често стои цитат от Байрон: „Приятелството е Любов без крила.“ Но нашето приятелство си имаше крила – подрязани и подвити, но все пак истински.