Posts Tagged ‘казваш’

КАКВО ВИ Е НУЖНО, КОГАТО СТЕ ВЛЮБЕНИ.

събота, ноември 7th, 2009

• Много толерантни приятели, много толерантни колеги и толерантен шеф.
• Голямо количество презервативи – нужни са ви дори когато сте влюбени!
• Непоклатим оптимизъм.
• Свободни дрехи с колкото се може по-малко копчета.
• Парашут, ако случайно притъмнее на седмото небе.
• Готова фраза като „Е, какво? Страшна съм!“ при съзерцанието на малкия ви стегнат корем.
• Бутилка шампанско в хладилника и две изящни чаши, звънтящи при докосването си.
• Лунна светлина над морето.
• Някой, който да се грижи за чистенето, готвенето и прането ви и да внимава да не сте с мръсни чорапи или с облечено наопаки поло.
• Сигурно място, за да скриете любовните писма и снимките на старите си гаджета, кутийките от крем, премахващ петна по лццето и пухените си играчки.
• Един екземпляр от „Спомен за миналите времена“ за безкрайно дългите ви безсънни нощи.
• Ресторанти, които да станат „вашите“ ресторанти, песни, които да са „вашите“, места, които да бъдат „вашите“ места.
• Неизтриваемо червило.
• Непоклатима убеденост, че никога, никога докато сте жива, не ще срещнете друг, в когото да се влюбите.
• Селективна памет – силна за прехласнатите погледи, слаба – за причинени болки.
• Добър подтик и старт от гледане по видеото на безбройните любовни филми.
• Разнообразно съблазняващо бельо, благоухаещи свещи, обилно натъркано с крем тяло и любимия ви парфюм.
• Дневник, за да отбелязвате всяка ваша емоция.
• Време, време, време, време.
• Много и много дрехи, за да бъдете все с нещо друго всеки път, когато се срещате.
• Издание на събраните любовни поеми от Джон Доун.
• Неделни сутрини, прекарани само в любов и правене на палачинки.
• Никакви задни мисли и спомени за стари връзки.
• Блестящо нови чаршафи.
• Други интереси, от които няма да се откажете само за да го задоволите.
• Достатъчно пари, за да вземете такси и да обикаляте дълго заедно в дъжда.
• Да ви бъде отвърнато с любов.

ГОТОВА ЛИ СИ ДА СЕ ВЛЮБИШ

Психотест -загради с кръгче буквата
•Най-много ти допада стила на една от трите звезди
А – Мерлин Монро
Б – Катрин Деньов
В – Жана Моро
• На прием срещаш очарователен мъж, който твърди, че те познава отнякъде. Ти обаче, си сигурна, че не го познаваш.
А – не му противоречиш, приемаш, че имаш удобен претекст за завързване на познанство
Б – продължаваш играта и дори му припомняш някои детайли от предишната „среща“ В – уверяваш го, че се заблуждава, а ако той упорито държи на своето, губиш самообладание.
• Прекарваш ваканция при приятелка в голям стар дом. Тайникът над твоето легло води към тавана, където, както се говори, има скрито съкровище.
А – като се стъмни, поглеждаш какво има зад капака.
Б – любопитна си, но не се осмеляваш да надникнеш.
В – от вехтории не се интересуваш.
•Какъв комплимент ще ти достави най-голямо удоволствие?
А – че си красива, нарисувана с четка на художник.
Б -че си способна, че интелигентността ти
граничи с гениалността
В – че носиш сърцето си на длан.
•Кои от следните недостатъци не можеш да понасяш:
А – дребнавостта
Б- безскрупулността
В – сплетничеството
•На именния ти ден Той се оправдава смутен, че е останал без лев и вместо подарък ще те целуне горещо.
А – ще го приемеш за неуважение, ако те обича, ще намери пари за подарък.
Б – няколко рози биха ти доставили със сигурност удоволствие, но ти си много горда, за да го признаеш.
В – няма никакво значение, най-хубавият подарък е той самият.
•Случвало ли ти се е като дете да се вживяваш в образа на любим герой.
А – често
Б – от време на време
В – никога
•В конкурс печелиш една от трите големи награди. Избираш:
А – пътешествие с яхта през Атлантика.
Б – околосветско пътешествие по избран от теб маршрут
В – целогодишен достъп до най-престижните ресторанти.
•Утре можеш да осъществиш мечтите си, но в полунощ трябва да се върнеш към действителността. Каква би искала да бъдеш?
А – милионерка от висшето общество
Б – филмова звезда или от шоубизнеса
В – голяма спортистка
• Най-добрата ти приятелка се е влюбила в човек по-възрастен от нея с 20 години.
з – новината те шокира, съветваш я да скъса веднага с този човек
А – казваш й: Защо не? Той е толкова очарователен
Б- ще и разясниш песимистичната перспектива
•Коя птица предпочиташ?
А – албатрос
Б – лебед
В – паун
• Той ти разказва, че баща му е важна клечка в банката, а ти си проверила, че е пощальон.
А – правиш му сцена
Б – избухваш в смях
В – замълчаваш и започваш да се съмняваш в неговата откровеност
•Получаваш от Него първото любовно писмо – пълно с правописни грешки.
А – няма значение, важно е съдържанието на думите
Б – нищо не казваш, но си жегната
В – даваш му да разбере, че трябва да поработи над себе си и да научи правописа
А сега виж, колко „А“, „Б“ и „В“ си заградила с кръгчета. Всяко „А“ е 0 точки, всяко „Б“ е 1 точка и всяко „В“ е 2 точки.
АКО СЪБЕРЕШ ДО 10 ТОЧКИ
Създадена си за големи чувства, които разтърсват и изпепеляват. Лесно може да се събуди в теб вулканът. Достатъчен е един мимолетен поглед, разменена усмивка и вече си готова да се отправиш на път към непознатото. Животът у дома те отегчава, иска ти се да размахаш криле и да отлетиш от баналното всекидневие. Жадуваш да превърнеш мечтите си в действителност. На чувствата се отдаваш изцяло.
ОТ 11 ДО 20 ТОЧКИ
Преживяла си вече спонтанната любов и знаеш какво значи да се влюбиш. Но сега не знаеш дали да се хвърлиш във водовъртежа на чувствата. Нещо те задържа – може би страхът от разочарованието? Твоят порив към силно преживяване върви успоредно с нуждата от сигурност утре. Опитай се все пак да се освободиш от излишните страхове.
ОТ 21 ДО 30 ТОЧКИ
Според теб истинската любов се ражда бавно, за да стъпи стабилно на земята. Не е възможно някой да ти завърти светкавично главата. За да се влюбиш, трябва първо да го опознаеш. Всичко взимаш на сериозно, избягваш риска. Но бъди искрена и признай пред себе си, че има прелестни мигове, в които губим опора под краката си и… хлътваме по Него. Не се отказвай от такива щастливи моменти.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ БОРЯТ СРЕЩУ ДУМИТЕ „ОБИЧАМ ТЕ“

четвъртък, ноември 5th, 2009

Някои мъже не разбират огромното значение на тези думи. Намират ги смущаващи и неуместни. Очакват да го знаем, без да ни го казват.
До неотдавна смятах, че да кажеш обичам те е нещо твърде лично, което повечето мъже вършат тайно също както пипат слабините си или пробват дамски дрехи. Напоследък обаче ми прави впечатление, че повечето мъже не намират за нужно да кажат обичам те дори и в моменти на най-голяма интимност. Фактически те изобщо не го изричат. А би трябвало наистина да го казват.
Моят най-добър приятел Том ме изненада, когато се разгневи само при споменаването на тези думи. „Мразя да казвам обичам те . Тези думи ме смущават, звучат ми унизително. Много е лесно да ги кажеш. Не вярвам на хора, които ми ги казват, не вярвам и на себе си, когато ги изричам“. Ако обичаш някого, има ли смисъл да му го казваш? Ако го правя както трябва, те трябва да го знаят. Не е необходимо да бъде декларирано.“
Трябва да си призная, че аз едва ли не търгувам с думите обичам те. Още от осемгодишна възраст, когато нещастно се влюбих в една моя съученичка, тичаща надолу към игрището в мръсно сините си шорти, оттогава и винаги съм бил влюбен в любовта и нейните ритуали.
Първите ми думи към настоящето ми гадже, бяха: „Виж, лудо съм влюбен в теб вече цели осемнадесет месеца и откровено казано, не зная какво да правя“.
Не намаляваше с времето и огнената страст, бушуваща в гърдите ми. Вече живеем заедно с приятелката ми и когато само излезе, за да отиде до банята, винаги й повтарям, че я обичам, за всеки случай, ако не се видим повече. Ако Някой случайно дочуе наш сантиментален телефонен разговор би се строполил на пода. Добронамерени приятели ни казват, че сме болни. Признавам, че е така. Понякога като луд я обсипвам с такива сладникави комплименти, че за да балансирам някак си я наричам „мръсна кучка“ или „камилски задник“, макар че общо взето мисля, че тя знае какво чувствам.
И аз самият смятам обичам те за твърде неподходящ израз. Не само че е от векове създава главоболие на поетите да му търсят съответната рима, но и думата „обичам“ не може да изрази яростта, огорчението, страстта и огъня на състоянието, което претендира, че описва. От друга страна не мога да измисля никаква алтернатива, да кажа „Обожавам те“ звучи някак религиозно, а пък другото „Искам да те“ звучи много грубо.
Мъжете не разговарят със своите приятели за любовта. Не защото не я изживяват, а защото според мъжката традиция я смята за банална чисто женска тема. Дори и всред младите мъже то не е прието.
Преди седмица говорих с моя съсед Марк, който е на 23 години. Довери ми, че неговата приятелка го е напуснала и не пропусна да ми каже каква „мръсна кучка“ е била. Независимо от своите недостатъци си призна, че ако тя пожелае да се върне, той с радост би я прел.
„Това, което ми казваш – колебливо подех аз, – показва, че все още я обичаш.“
Той се позамисли и сякаш бе изненадан, че не му се присмях на болката. И ми призна, че въпреки че я бе обичал в продължение на повече от година, той не бе й го казвал.
- Нито веднъж ли? – попитах аз.
- Но и тя не ми е казвала, че ме обича – отвърна той в защита.
Мъже като Марк смятат, че ако първи кажат на жената, че я обичат, то това е равносилно едва ли не на самоубийство. Смятат, че щом една жена узнае, че си влюбен в нея, тя вече те владее. Практически това е вярно. То действа двустранно и е много тъжно да погледнем човешките отношенията от тази им негативна страна.
Както сутрешните молитвени възгласи така и думите обичам те са зов за сигурност. По традиция хората мълвят тези магически думи, защото искат да ги чуят като ехо от обекта на техните желания. Ако не чуят това ехо те са съсипани и отчаяни. (Повярвайте. Зная го от собствен опит).
Миналата Коледа един безумно влюбен мой познат позвънил на своето момиче по време на празника и нарушил семейното й тържество.
- Защо ми се обаждаш? – подозрително го попитала
тя.
- Струва ми се, че ми липсваш – отвърнал той.
- Обичаш ли ме? – попитала тя.
Той спрял за миг, замислил се и решил, че тежката мъка в гърдите му трябва да е любов.
- Да – казал той, – мисля, че те обичам.
- Тогава не ме интересуваш – казала тя и затворила телефона.
Мръсни номера, като този могат да принудят мъжа да не казва обичам те никога повече през живота си.
Моят приятел Стивън никога не би се подложил на такъв провал. Да каже на някоя жена обичам те , му се струва просто абсурдно.
„Това не значи, че аз не обичам Илейн (неговата приятелка), но просто не обичам да го казвам. То е такова клише, обикновено го ползват в сантименталните холивудски филми, за да развълнуват публиката до сълзи. Та то не изразява нищо значително, защото не означава едно и също нещо за различните хора. Обикновено го казвам в края на телефонни разговори, защото е приятен начин за сбогуване, но да го кажеш на някого, гледайки го в очите е съвсем друго нещо. Не ми се иска да се унижавам.“
Нежеланието на Стивън „да се унижи“ неминуемо е раздразнило и объркало Илейн. Поради това възниква ето такъв спор помежду им. (Току що са се любили и още лежат прегърнати.)
Илейн – Обичаш ли ме?
Стивън (отегчен) – Да.
Илейн – Тогава защо никога не ми го казваш?
Стивън – Току що ти го казах.
Илейн – не. Искам пак да го чуя.
Стивън – Защо? Какъв е смисълът?
Илейн – Защото това ще ме накара да се почувствам по-добре.
Стивън – Аз пък не искам да те карам да се чувстваш по-добре.
Илейн – Това значи, че не ме обичаш.
Много мъже на драго сърце биха казали обичам те, но са твърде стеснителни. Жените не бива да подценяват факта,че дългогодишното потискане на чувствата на мъжа, се е отразила на психиката му. Но има и мъже, които забравят да кажат на своите партньорки, че ги обичат, или смятат, че се разбира от-само себе си те да го знаят. Други пък като Оливър се съмняват дали изобщо съществува любов.
Мисля, че мъжете ги интересува предимно секса. Жените са по-сантиментални – дори и най-грубите жени, които познавам, винаги са обичали да получават цветя и писма. Смятам, че когато хората казват обичам те то всъщност значи друго нещо – нещо като, „Не ме изоставяй, защото ти си най-добрата ми партия.“ Забелязал съм, че жените особено обичат да говорят за любовта по време на секса. Като че ли мисълта, че са завладели мъж, който ги е харесал, някак си им е твърде странна.
Приятелят ми Том мисли, че: Обичаш ли ме? е лесен въпрос. Вместо това хората трябва да питат – „Щастлив ли си с мен?“ Защото щастието е единственото нещо, което крепи връзката помежду им. Ако кажеш, че обичаш някого, човек може да си помисли, че пътят на двамата е осеян с рози, но е възможно да обичаш някого и да си дяволски нещастен. (Напълно възможно е и да си щастлив с някого, когото не обичаш)“.
Ясно е, че хубавите думи не могат да заменят истинската нежност и внимание. Всеки, който е изпитал любов знае, че идва време, независимо от това дали е свенлив или не, когато чувствата са така силни, че е по-лесно да ги изразиш с думи, отколкото да ги премълчиш. Може би за мъжете е по-трудно, отколкото за жените да изкажат своята любов. Към онези обаче, които изобщо не я споменават, трябва да се отнасяме с известно подозрение.
Може би изразът обичам те е малко изтъркан, но всеки щом го чуе, знае какво той значи. Също както всеки знае какво означава, когато не го чуе. Може да ме сметнете за старомоден, но ако питате мен, единственото оправдание да не казвате някому, че го обичате е това, че фактически не го обичате.

ЖЕНИ, КОИТО ТВЪРДЕ МНОГО ВЯРВАТ.

вторник, ноември 3rd, 2009

Не е много правилно да вярвате, безрезервно някому – в истинската любов никога не трябва да казвате: „Вярвай ми“.
Преди години си купих частична перука. Тя приличаше на разкошен хамстер и аз я слагах върху оплешивяващата ми коса. Появих се с нея на едно вълнуващо представление на местната ни драматична група.
В една сцена седях заедно с примадоната на дивана и тя ми шептеше: „Роланд, ти си единственият мъж, на когото мога да вярвам“. Когато прекара ръка по косата ми, изкуственият кичур се изхлузи. Тя изпищя, хвърли го към оркестъра и ми изсъска „Ти, мръсен плъх!“ Стана и изчезна от сцената. Публиката го сметна за смешно. Оттогава примадоната не ми проговори повече.
Според Оксфордския английски речник доверие значи вярвам в… , разчитам на… Тази статия е за мъжете, на които може да вярвате или не. Като бебета ние сме безпомощни и зависими, пораствайки се научаваме да бъдем по-различни. Делата говорят повече от думите. Никога не се доверявай на този, който ти казва: „Вярвай ми“. Никога не се доверявай на този, който те гледа право в очите и ти казва тези думи.
Ще бъда честен. Мразя думите доверие и лоялност. Лоялност в какво? В училище пеехме една песен, за да изразим лоялността си към институцията. Обръщайки поглед назад, по-скоро бих я взривил. Доверие. Голяма дума. Но не е ли доверието нещо органично, нещо, което пораства? Не казваш „Вярвам ти!“ на моркова, например. Той ще пораства, ако се грижиш за него, ако го отглеждаш.
Доверието се развива или не. Как сте се научили да вярвате на терапевта или на зъболекаря? Поради това ,че ви лекуват. Как сте се научили да вярвате на приятеля или партньора си? По съвсем същия начин. Фразата „Вярвай ми“ не е била необходима. Това нещо го казва лисицата на заека.
Доверие може да има при манипулация, изнудване, желание за контрол и експлоатация, при рискове ситуации, при разкрития. Най-големият мошеник, който съм срещал в живота си, ми каза: „Вярвай ми“ . Не му повярвах. Доверих се на себе си на собствените си чувства п разбирания. Така бях сигурен, че няма да попадна в устата на лъва.
СЛУЧАЙ: Когато Дора (истинското й име е Ида Бауер) млада тинейджерка, отишла за лечение при Фройд, той пренебрегнал факта, че господин Бауер (бащата на Дора) има връзка с госпожа К., докато господин К. нападал сексуално Дора. Това което имаме в този случай е изнудване, измяна и едно изплашено момиче, казващо истината.
Фройд злоупотребил с доверието й. Той не повярвал на Дора и я обявил за хистерична. Но Дора знаела, че тя о правата. Така загубила напълно вярата си във Фройд и накрая прекъснала терапията. Фройд я е лекувал лошо. Довериш ли се на някои хора все едно да сключиш нещо като неписан договор между мишка и персийска котка.
Доверието е плод на грижа и споделяне, на взаимност. Но то е нещо повече от това. Много от нас не се доверяват дори на себе си в най-добрите си дни. Когато сме поразени от любов / в тези най-прекрасни и страшни времена реотанът ни е включен, възприятията – замъглени, ние се оставяме на милостта, на измамното доверие към желания обект. Любовта е сляпа. Така също е и доверието понякога.
СЛУЧАЙ: Тя е тридесетгодишна, умна, мила, красива. Той е блестящ (така тя казва) и австралиец. Срещнала го е в Лондон. Прекарали заедно една седмица и се влюбили. Предложил й женитба. Следващия месец ще отлети в Сидней, за да се оженят. Разказа ми това, а аз я посъветвах: ,,Вземи си билет за връщане, за всеки случай.“
Тя бе шокирана от тези ми думи. Така реагираха и моите приятелки. „Колко е романтично – казваха те. – Колко е прекрасно.“ Да, но любовта е сляпа. Вие се влюбвате в една част, в добрата, в ранимата част. Не сте в състояние да видите другите ужасните части. Останалите могат да ги видят.
Нещата могат да се променят с любов. Наистина няма гаранция затова. Трябва да потърпите и да видите какво ще стане – приемете го като авантюра. Ще се разпалят ли отношенията от това, че ще си вземе билет за връщане? Не бях срещала мъжа, но я обичах и не исках да страда. Казах ли нещо, което не трябва?
СЛУЧАИ: – Всеки е син на майка си. Всички те имат по нещо. Този има момчешка усмивка и тих глас – истински уязвим мъж. Мисля, че той използва професионално своята усмивка. Така мила, така открита. По време на разговор с него на втория час разкри данни за „ужасното си детство“. Още от началото не ми се хареса.
Тя се омъжи за него. Аз още по-малко го харесвах. След тригодишен брак, той започна да й изневерява, да ходи тук и там, да си спомня за момчешките си години. „Не мога повече да му вярвам“ – ми каза тя. Доверие?
Той или те обича или не. Бракът или върви или не. Желае те или не. Думите му не значат нищо. Нейните думи (“Вярвам ти“ – опит за овладяване), са неадекватни. Бракът им може да бъде спасен само ако и двамата стигнат до състояние на зрялост: Щом почне да се говори за доверие, има нещо нередно в отношенията.
СЛУЧАЙ: Една страстна нощ. Спала с него първата вечер, когато се срещнали. „Не беше редно, нали? – ми каза тя. – Мисля си, как можех да знам, че мога да му вярвам?“ Това е твоето тяло. Не е редно, ако го отдадеш някому с чувство, че не вярваш в себе си, че не уважаваш себе си. Започни най-напред от себе си. Това е добра отправна точка, когато става въпрос за доверие към другите.
СЛУЧАИ: Тя е умна, привлекателна, елегантна, непостоянна, но общуването с нея е невероятно забавно. Той е спокоен, високо интелигентен, мил и твърд като скала. Мога да разбера защо се ожени за нея, тя го върна към живота. Разбирам и защо тя се омъжи за него – за нея той е крило на закрила и е доволна, че може да остане каквато си е. Добре им е заедно. Подкрепят се и взаимно се уважават. Това е повече от доверие.
Любовта дава на другия свобода и уважение. Свободата е много важна, тя е човешка нужда и човешко право. Да привлечеш някого към себе си и да го задушиш със своите изисквания не е любов. Да казваш „Вярвай ми“ също не е любов. За тези, които се обичат и заедно се борят в живота то идва неусетно.
Безумна любов плюс сляпо доверие е опасен коктейл. „Има много мъже – казва Бюти, – които са по-големи зверове от вас.“ Кого има пред вид? Звярът си е звяр. Много жени, които са повярвали на такива мъже, знаят какво безжалостна мъка им е причинило сляпото доверие.
Защо влюбените жени така сляпо и безрезервно вярват? Защо се доверяват на мошеници, такива на които изобщо не би могло да се вярва? Дали затова,че тези внимателни мъж, на които човек може да се довери, са скучни? Може би жаждата за силни усещания и несигурността ги тласкат към опасните мъже, мошениците и явните лъжци? Дали жените не се надяват да ги преобразят?
Някаква надежда? Съществуват слаби места, но вие ме може да ги достигнете. Той може би подсъзнателно се ( i реми да ви вижда като майка си или като своята играчка. „Голямата измама на любовта е – казва Пруст, – че пи въвлича в една игра не с жена от реалния свят, но с някаква измислена от нас кукла.“ Преди да се доверите на някой мъж, постарайте се да разберете дали ви приема като реална личност.
И нещо още по-сложно. Дали пък жените, търсещи безпрекословно доверие не търсят всъщност идеалния баща, добрия баща, бащата, на когото могат да се доверят? Спрете за малко. Огледайте го отново. Вие грешите.Той не е добър. Той не е идеален. Той е ужасен. Не може да му вярвате. Но вие просто не забелязвате това“.
Романтичната любов притъпява сетивата ви. От това само ще ви боли. Баща ви може да е бил ужасен, но със заместителя на своя татко, ще последва по-страшно. Не само това, което е било, но още много по-лошо. Да вярваш в някого може да бъде фатално; единственият начин да постигнеш най-доброто в живота е да вярваш в себе си.
Има ли начин да превъзмогнем детинска си вяра, които все още съществува у жени държащи се като малки момиченца пред „авторитета“, на жени, които поверяват парите, тялото, сърцето и живота си на най-неподходящия мъж? Трябва да има. Не трябва да вярваме безрезервно па никого. Но това значи да отречем, че нещата, че хората се променят. А то ще рече да отречем самия живот.
Жените трябва да се научат да вярват в себе си. Жени, прикриващи вътрешната си несигурност и страхове с привидна самоувереност и самообладание е би трябвало да се научат да бъдат самоуверени, вместо да поверят живота си в ръцете на някой мъж. Това няма да ви доведе до зрялостта и до осъществяването ви като личност.
Трябва да се научим да поемаме отговорността за себе си. Да разберем, че в една здрава връзка участват двама души, които се обичат, развиват се и преуспяват във взаимното си уважение. Ставаме зрели само когато сме свободни да бъдем такива каквито сме. Доверието не може да бъде изисквано и налагано. Доверието израства в благоприятната почва на свободата. Жените трябва да настояват за правото си да бъдат такива, каквито са. Само така животът им ще бъде пълноценен.
Не трябва да вярваме като деца. Трябва да си достатъчно зрял, за да си способен да обичаш, истински да обичаш другия човек. Чак тогава ще се научите да вярвате в себе си и да откриете не болката, а радостта, не мъката, а щастието. С времето ние все по-добре се опознаваме.То е нещо като авантюра, като пътуване. Започваме заедно да определяме посоката. Ще стигнем ли там накрая? Зависи от нас, от предаността ни един към друг.
Когато си мисля за хора, които съм обичала или обичам, никога и през ум не ми е минавало да им кажа: „Вярвам ти“. То е нещо, което надявам се, те четат в очите ми. Вярвам в теб, защото си ти, заради това което казваш и което правиш. Вярвам, че нашата любов ще расте, като прекрасно цвете, ако не забравяме всеки ден да я поливаме.
Тя ми обеща да ми изпрати картичка от Австралия. Сигурно го е направила. Надявам се, че там й е добре. Така ще бъде, ако той я обича. Надявам се още, че никога няма да й каже: „Вярвай ми“. Видял съм не малко жени, страдали от това. Вярвайте в Бога, ако можете. Що се отнася до хората, нужно е време. И най-важното – любов.