Всичко за жената

Има ли нещо по-неясно от природата на сексуалното желание. Никой не може да даде докрай верен отговор как се ражда то и защо залязва. Защо понякога се отегчаваме в любовта, а друг път скачаме веднага в леглото.
Трудно е да се установят някакви норми за сексуалния живот. Какво всъщност означава понятието нормален сексуален живот? Смятаме нещо за нормално, придържаме се към някои стереотипи и нерядко фалшиви предположения. И много често се лъжем, грешим в. преценките си.
Много от битуващите мнения за секса за съжаление се оказват неправдоподобни. Така смятат французите, които се считат за експерти в любовните дела. Ето как според техни изследвания се потвърждават или не съвсем пуснати отдавна в обръщение истини за секса.
1. ПРЕОБЛАДАВА МНЕНИЕТО, ЧЕ НОРМАЛНАТА ДВОЙКА ПРАВИ ЛЮБОВ НАЙ-МАЛКО ДВА ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО.
Проблемът е по-скоро в това да се уточни какво е нормалното, да се разграничи оптималното от онова, което е по средата. Трудно е да се правят изчисления, които да отразяват точно истината за интензитета и качеството в отношенията между мъжа и жената, обикновено се приема нещо средно, което не отхвърля нюансите.
И така в резултат на продължителни изследвания се установява, че много съпружески двойки имат средно от два до три пъти в седмицата сексуални контакти. Същевременно сондажите показват, че една на всеки десет двойки въобще нямат, а има и такива семейства, които правят секс десет пъти седмично. И всички тези различия могат да се считат за нормални.
Няма категорични правила. Защото бройката никога не е свидетелство за качество. По-добре е да се изпие бутилка шампанско, отколкото да се наливаме с няколко бутилки кисело вино.
2. АКО ПАРТНЬОРИТЕ ИМАТ ДОБЪР СИНХРОН В ЛЕГЛОТО, МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ ЖИВОТЪТ ИМ Е ХАРМОНИЧЕН ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ОТНОШЕНИЕ.
Не винаги! Прекалено самоуверено е да твърдим, че сексуалната хармония гарантира взаимност в целия регистър на чувствата, общите интереси и планове. Такава непосредствена зависимост не съществува, макар че никой не отрича основополагащата роля на секса в живота на двойката.
Много партньори, които преди време са изпитвали силно физическо привличане, откриват с течение на времето, че-вече нищо или почти нищо не ги свързва. Усиленият сексуален живот съвсем не е безспорен синдром на големите чувства. И обратното че има немалко примери на платоническа любов у двойки, при които сексът – дори и по-дискретният, може да развали всичко.
3. СЕКСУАЛНОТО ЖЕЛАНИЕ СЕ СВЪРЗВА С БИОЛОГИЧНИЯ РИТЪМ, ВСИЧКИ В КРАЯ НА КРАИЩАТА ИМАМЕ СИЛНА ПОТРЕБНОСТ ОТ СЕКС.
Трябва да припомним обаче, че това желание остава винаги под наш контрол. И не е напълно вярно, че когато усещаме силно влечение към партньора си, трябва на всяка цена да го задоволим. Никой не ни принуждава да го правим. ,
Същевременно не трябва да залитаме в друга посока: да потискаме желанията си, страхувайки се от риск. Или в името на някакво консервативно приличие. Разбира се, може да чакаме спокойно любовта на живота си, която ще задоволи всичките ни пориви. Любов без секс не е още катастрофа (нерядко обогатява и пречиства). Но и да не забравяме, че времето лети.
4. ГОВОРИ СЕ, ЧЕ АКО ПАРТНЬОРИТЕ ИМАТ НЕРЕДОВНИ СЕКСУАЛНИ КОНТАКТИ, НЯМАТ РАЗБИРАТЕЛСТВО ПОМЕЖДУ СИ.
Това е вечният проблем за „яйцето и кокошката“, коя е причината и кое е следствието. Разбира се, ако мъжът и жената водят помежду си битки, взаимното привличане отслабва, както и ако не се желаят достатъчно силно, започват често да се-карат.
Всяка двойка има свой темперамент. Някои са подчертано страстни, поривисти, други умерени, сдържани, дори срамежливи. Обикновено в началото на връзката доминира страстта, сексуалните контакти са чести, с времето между двамата се установява своеобразен „модус вивенди“. Има партньори, които никога не са били особено активни или поне не са изпитвали неудържими пориви един към друг, така че в техния живот сексът никога не е играл първостепенна роля.
Но има и двойки, които оценяват високо секса, за които кризата в плътската любов е симптом, че нещо не е наред. Пораждат се огорчения, дреболии стават повод за конфликт. Чувствата, уважението отслабват, докато всичко потъне в тресавището от взаимни обиди и заплахи. В такива случаи семейните свади рядко приключват в леглото.
Не трябва да се преувеличава все пак – временното охлаждане между партньорите не означава, че са настъпили невъзвратими промени в сексуалния им живот.
5. ЛЮБОВТА ВИНАГИ СЕ СВЪРЗВА СЪС СИЛНО ФИЗИЧЕСКО ПРИВЛИЧАНЕ. АКО НЕ МОЖЕМ ДА СЪБУДИМ С ПРИСЪСТВИЕТО СИ ВЪЗБУДА, ПОРИВ, ЗНАЧИ ПАРТНЬОРЪТ НИ ДЕЛИ ЛЕГЛОТО С ДРУГА.
Истина е – когато почувства, че не е така желана, жената губи стойност в собствените Си очи. Дистанцирането, охладняването на партньора засилва усещането, че любовта си е отишла.
Същевременно в света на чувствата у много мъже настъпват интересни промени: отслабването на сексуалното желание може да се компенсира с уважение, обич. Това е характерен процес на боготворене на жената, която се превръща за мъжа в… светица.
В началния период на връзката жената за мъжа е предимно обект на сексуално влечение. Но колкото повече време минава, със зрелостта на съюза им, ролята й се променя – именно когато стане майка. В очите на мъжа тя често се въздига и става недосегаема.
Тази еволюция на чувствата обаче може да породи проблеми. Отношенията могат да се изродят в модела „брат и сестра“ или още по-зле – „майка и син“. И именно жената трябва да положи усилия, за да смени образа си в очите на мъжа.
6. ЛИПСАТА НА ПЛЪТСКИ ЖЕЛАНИЯ ПОРАЖДА ДЪЛБОКИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ. ТАКА ЛИ Е?
Да не изпадаме в паника. В днешните разпилени времена всеки от нас в по-голяма или по-малка степен става жертва на обкръжението. Ритъмът на живот, стресовете в работата, финансовите притеснения, семейните ангажименти и конфликти, всичко това се натрупва, влияе на психиката ни, а оттам и на сексуалната ни форма.
Известно е, че когато се откъснем от всекидневните натоварвания и проблеми у нас се събужда радост от живота, от тялото. Сексуалният ни живот се нормализира. Но тук трябва да правим една разлика: ако желанието
ни един към друг не се проявява дори когато животът се стабилизира – тогава трябва да си дадем сметка, че нещо между нас не върви. Трябва да потърсим корените на това състояние в натрупваните и скривани и от нас самите страхове, тревоги по отношение на партньора. И да не отлагаме, консултация с психолог или сексолог.
Случва се така, че не искаме да легнем с мъж, към който имаме толкова упреци, недоволства. Взаимните обиди намаляват сексуалното привличане. Тогава не бива да мълчим,, трябва да играем с открити карти.
7. ГОВОРИ СЕ, ЧЕ ЖЕНАТА, КОЯТО БУДИ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД СИЛНО СЕКСУАЛНО ЖЕЛАНИЕ, Е МНОГО СЕКСИ, ИМА СИЛНА АТРАКТИВНОСТ.
Така е, само че това, което върви с понятието „секси“ много често няма нищо общо с красотата. Сексапилът е по-скоро самоувереност, откритост, радост от живота. Срещат се жени невзрачни, нищо особено, които винаги покоряват мъжете, и други, много по-красиви, които остават самотни.
За такива случаи важи правилото: всичко или нищо.
Когато намерите любовта на мъжа на мечтите си, бързо ви обгражда кръг от нови ухажори. Появяват ли се любовни терзания и трудности, всички се разпиляват. Разделяте се с любимия и оставате съвсем сама.
Защо? Обикновено щастливата, уверена във въздействието си жена, е двойно по-силен притегателен център. Нещастната, угнетената, занемарената отблъсква всички наоколо. Най-много да събуди съжаление и съчувствие. И така тя чака следващия си шанс. Но мъжете се „лепят“ на ведрите, самоуверените.
Затова вярата в нас самите е“ неотменно условие, за да се чувстваме добре и в секса… Всяка жена е магнетична в определени моменти, сексапилът въобще не е някакъв магнетичен дар. Трябва само да поискаш да го извадиш на показ.
8. АКТИВНИЯТ И ХАРМОНИЧЕН СЕКСУАЛЕН ЖИВОТ Е БАЗА ЗА ДОБРО САМОЧУВСТВИЕ И ВЪТРЕШНО РАВНОВЕСИЕ. ОБЩОПРИЕТ ПРИНЦИП.
Кой не е слушал хвалбите на приятелките си за незабравими любовни нощи. Митът „колкото повече, толкова по-добре“ е стар като света. Съгласно този принцип, колкото по-често и пълноценно се любим, толкова по-добре ще се чувстваме и изглеждаме. Наистина ли?
В действителност за много хора сексът е извор на тревоги и стресови натоварвания – той не е панацея. Ако мнозина намират в секса успокоение, разтоварване и увереност в себе си, то за други, е обратното – страхуват се от неуспеха, заглушават вика на желанията си, избягват близостта.
Всичко зависи от индивидуалните нужди, обстоятелства, настроения. Не трябва да се поддаваме на диктатурата на секса или да я налагаме на партньора си. Имаме такъв сексуален живот, какъвто си изберем, и за какъвто в определен момент имаме тяга, желание.
Това е може би единственият неоспорван принцип.

Източни прозрения за секса.
За необятната тема – интимния живот между мъжа и жената, търсим твърд в таоистичната философия. Според сакралните книги на Изтока нашето време „докосва“ вече края на траещия вече две хиляди години „Век на тъмнината“ (Кали юга). Това е епохата на развала и стълкновения, на всякакви между човешки противоречия, както и на морален натиск върху жената. Кали юга създава Мъжа, който не мисли за равновесието между себе си и жената, а по-скоро черпи от нейната енергия за собствени нужди. Мъдрите източни книги предвиждат настъпването на новия век, наречен Сата юга или „Век на истината“. През него именно жените ще означават нещо повече в живота на мъжа, ще си възвърнат загубената,- привилегирована позиция, ще бъдат новата, позитивна сила в съвременния свят. Това време според източните сакрални предсказания настъпва.
Една от съществените разлики между Културата на Запада и традициите на Изтока е в различния подход към секса. Различни са мотивите, целите (освен общата за възпроизвеждане на човешкия род). Различни са изискванията и условията за неговата пълноценност.
Повечето мъже на Запад смятат, че в секса става дума преди всичко за тяхната удовлетвореност.
Целта на секса в Тао Любовта е друга. Плътската любов не се отделя от духовната. Приема се, че обич без секс не е възможна, както и секс без любов носи невъзвратими опустошения на душата и тялото. Според таоистичния ред за нещата мъжът е силата Янг, а жената -силата Ин. Те са зависими един от друг, понеже силата Ин винаги съдържа в себе си някои елементи на Янг, както и обратното. По време на сексуалния акт двете сили взаимно укрепват, което гарантира на партньорите здраве, чувство за хумор и щастие.. А нали това са условията за дълголетие. Познавачката на Тао Любовта, учителката на китайския император Хуангди, така обяснява значението на хармонията между Ин и Янг: „Всичко, което живее в нашата вселена, е произлязло от тази хармония. Когато Янг е в хармония с Ин, всички проблеми се смъкват от плещите му, когато Ин е в хармония с Янг, всички пречки по пътя й отстъпват. Ин и Янг трябва непрекъснато да се подкрепят, да се облягат един на друг. Едва тогава мъжът чувства своята сила. И едва тогава жената е готова да го приеме. Ще живеят в духовна спойка, а душите им ще се преливат една в друга и ще се пълнят със светла енергия… “ Последното твърдение „разгадава“ тайнствените биоенерготерапевтични сили на секса. Познавачите на Тао Любовта са овладели това изкуство перфектно.
Сексът може да изпълнява своята биоенерготерапевтична функция, когато са изпълнени три условия.
Първото, мъжът трябва да знае честотата, при която получава сексуално удовлетворение, съобразено с неговата възраст. Става дума за регулация и ограничаване на еякулацията. Това дава възможност да може да се люби толкова дълго и често с партньорката си, колкото е необходимо, докато тя бъде напълно задоволена.
Второто условие революционизира западния начин на мислене за упражняване на секса. Древните таоисти учили, че оргазмът и еякулацията при мъжете не са едно и също нещо. Определението за изпразването „като най-висше удоволствие“ е по-скоро инерция, езиков навик, който въвежда в заблуждение и има вредни резултати.
Третото условие – За обща хармония на двамата непременно условие е пълното задоволяване на жената.
В древната китайска литература често се твърди, че за да стигне жената до края на своето сексуално изживяване са й потребни „хиляда любовни докосвания“. Сексуалната сатисфакция на партньорката носи на мъжа необикновена радост и засилва уважението и доверието му в самия него.
Трите условия са фундамент на китайската любовна философия. Овладяването им е било въпрос на амбиция и висока чест за мъжа. Таоистите считали впрочем, че хармонията в любовния живот свързва хората с безкрайната мощ на природата, помирява ги, сприятелява ги със света и им осигурява дълъг живот.
Познавачите на Тао любовта вярвали безпрекословно в тези принципи и овладявали упорито изкуството за продължаване на любенето, на сексуалните контакти в зряла възраст. Благодарение на това си упорство и вяра, те обграждали себе си и партньорката си с благодатно спокойствие, щастие, витална сила. Боготворели силата на любовта, нежността, докосването и топлината.
Ако са верни пророци, може би и ние ще дочакаме новия век – Сата юга, в който и за хората от Запада ще настъпи мир, блаженство, дълголетна любов.

Някои мъже не разбират огромното значение на тези думи. Намират ги смущаващи и неуместни. Очакват да го знаем, без да ни го казват.
До неотдавна смятах, че да кажеш обичам те е нещо твърде лично, което повечето мъже вършат тайно също както пипат слабините си или пробват дамски дрехи. Напоследък обаче ми прави впечатление, че повечето мъже не намират за нужно да кажат обичам те дори и в моменти на най-голяма интимност. Фактически те изобщо не го изричат. А би трябвало наистина да го казват.
Моят най-добър приятел Том ме изненада, когато се разгневи само при споменаването на тези думи. „Мразя да казвам обичам те . Тези думи ме смущават, звучат ми унизително. Много е лесно да ги кажеш. Не вярвам на хора, които ми ги казват, не вярвам и на себе си, когато ги изричам“. Ако обичаш някого, има ли смисъл да му го казваш? Ако го правя както трябва, те трябва да го знаят. Не е необходимо да бъде декларирано.“
Трябва да си призная, че аз едва ли не търгувам с думите обичам те. Още от осемгодишна възраст, когато нещастно се влюбих в една моя съученичка, тичаща надолу към игрището в мръсно сините си шорти, оттогава и винаги съм бил влюбен в любовта и нейните ритуали.
Първите ми думи към настоящето ми гадже, бяха: „Виж, лудо съм влюбен в теб вече цели осемнадесет месеца и откровено казано, не зная какво да правя“.
Не намаляваше с времето и огнената страст, бушуваща в гърдите ми. Вече живеем заедно с приятелката ми и когато само излезе, за да отиде до банята, винаги й повтарям, че я обичам, за всеки случай, ако не се видим повече. Ако Някой случайно дочуе наш сантиментален телефонен разговор би се строполил на пода. Добронамерени приятели ни казват, че сме болни. Признавам, че е така. Понякога като луд я обсипвам с такива сладникави комплименти, че за да балансирам някак си я наричам „мръсна кучка“ или „камилски задник“, макар че общо взето мисля, че тя знае какво чувствам.
И аз самият смятам обичам те за твърде неподходящ израз. Не само че е от векове създава главоболие на поетите да му търсят съответната рима, но и думата „обичам“ не може да изрази яростта, огорчението, страстта и огъня на състоянието, което претендира, че описва. От друга страна не мога да измисля никаква алтернатива, да кажа „Обожавам те“ звучи някак религиозно, а пък другото „Искам да те“ звучи много грубо.
Мъжете не разговарят със своите приятели за любовта. Не защото не я изживяват, а защото според мъжката традиция я смята за банална чисто женска тема. Дори и всред младите мъже то не е прието.
Преди седмица говорих с моя съсед Марк, който е на 23 години. Довери ми, че неговата приятелка го е напуснала и не пропусна да ми каже каква „мръсна кучка“ е била. Независимо от своите недостатъци си призна, че ако тя пожелае да се върне, той с радост би я прел.
„Това, което ми казваш – колебливо подех аз, – показва, че все още я обичаш.“
Той се позамисли и сякаш бе изненадан, че не му се присмях на болката. И ми призна, че въпреки че я бе обичал в продължение на повече от година, той не бе й го казвал.
- Нито веднъж ли? – попитах аз.
- Но и тя не ми е казвала, че ме обича – отвърна той в защита.
Мъже като Марк смятат, че ако първи кажат на жената, че я обичат, то това е равносилно едва ли не на самоубийство. Смятат, че щом една жена узнае, че си влюбен в нея, тя вече те владее. Практически това е вярно. То действа двустранно и е много тъжно да погледнем човешките отношенията от тази им негативна страна.
Както сутрешните молитвени възгласи така и думите обичам те са зов за сигурност. По традиция хората мълвят тези магически думи, защото искат да ги чуят като ехо от обекта на техните желания. Ако не чуят това ехо те са съсипани и отчаяни. (Повярвайте. Зная го от собствен опит).
Миналата Коледа един безумно влюбен мой познат позвънил на своето момиче по време на празника и нарушил семейното й тържество.
- Защо ми се обаждаш? – подозрително го попитала
тя.
- Струва ми се, че ми липсваш – отвърнал той.
- Обичаш ли ме? – попитала тя.
Той спрял за миг, замислил се и решил, че тежката мъка в гърдите му трябва да е любов.
- Да – казал той, – мисля, че те обичам.
- Тогава не ме интересуваш – казала тя и затворила телефона.
Мръсни номера, като този могат да принудят мъжа да не казва обичам те никога повече през живота си.
Моят приятел Стивън никога не би се подложил на такъв провал. Да каже на някоя жена обичам те , му се струва просто абсурдно.
„Това не значи, че аз не обичам Илейн (неговата приятелка), но просто не обичам да го казвам. То е такова клише, обикновено го ползват в сантименталните холивудски филми, за да развълнуват публиката до сълзи. Та то не изразява нищо значително, защото не означава едно и също нещо за различните хора. Обикновено го казвам в края на телефонни разговори, защото е приятен начин за сбогуване, но да го кажеш на някого, гледайки го в очите е съвсем друго нещо. Не ми се иска да се унижавам.“
Нежеланието на Стивън „да се унижи“ неминуемо е раздразнило и объркало Илейн. Поради това възниква ето такъв спор помежду им. (Току що са се любили и още лежат прегърнати.)
Илейн – Обичаш ли ме?
Стивън (отегчен) – Да.
Илейн – Тогава защо никога не ми го казваш?
Стивън – Току що ти го казах.
Илейн – не. Искам пак да го чуя.
Стивън – Защо? Какъв е смисълът?
Илейн – Защото това ще ме накара да се почувствам по-добре.
Стивън – Аз пък не искам да те карам да се чувстваш по-добре.
Илейн – Това значи, че не ме обичаш.
Много мъже на драго сърце биха казали обичам те, но са твърде стеснителни. Жените не бива да подценяват факта,че дългогодишното потискане на чувствата на мъжа, се е отразила на психиката му. Но има и мъже, които забравят да кажат на своите партньорки, че ги обичат, или смятат, че се разбира от-само себе си те да го знаят. Други пък като Оливър се съмняват дали изобщо съществува любов.
Мисля, че мъжете ги интересува предимно секса. Жените са по-сантиментални – дори и най-грубите жени, които познавам, винаги са обичали да получават цветя и писма. Смятам, че когато хората казват обичам те то всъщност значи друго нещо – нещо като, „Не ме изоставяй, защото ти си най-добрата ми партия.“ Забелязал съм, че жените особено обичат да говорят за любовта по време на секса. Като че ли мисълта, че са завладели мъж, който ги е харесал, някак си им е твърде странна.
Приятелят ми Том мисли, че: Обичаш ли ме? е лесен въпрос. Вместо това хората трябва да питат – „Щастлив ли си с мен?“ Защото щастието е единственото нещо, което крепи връзката помежду им. Ако кажеш, че обичаш някого, човек може да си помисли, че пътят на двамата е осеян с рози, но е възможно да обичаш някого и да си дяволски нещастен. (Напълно възможно е и да си щастлив с някого, когото не обичаш)“.
Ясно е, че хубавите думи не могат да заменят истинската нежност и внимание. Всеки, който е изпитал любов знае, че идва време, независимо от това дали е свенлив или не, когато чувствата са така силни, че е по-лесно да ги изразиш с думи, отколкото да ги премълчиш. Може би за мъжете е по-трудно, отколкото за жените да изкажат своята любов. Към онези обаче, които изобщо не я споменават, трябва да се отнасяме с известно подозрение.
Може би изразът обичам те е малко изтъркан, но всеки щом го чуе, знае какво той значи. Също както всеки знае какво означава, когато не го чуе. Може да ме сметнете за старомоден, но ако питате мен, единственото оправдание да не казвате някому, че го обичате е това, че фактически не го обичате.