Всичко за жената

Прическата е в зависимост от формата на лицето. Основната цел е, да се изравнят пропорциите.
Продълговато лице. Предната част на косата трябва да остане гладка. При наличието на много високо чело се препоръчва малък бретон. Добре е косата да не е по-дълга от самото лице и да с разчесана встрани (по възможност ушите да бъдат покрити), което придава ширина на лицето. Подходящо е на тила да се навият малки букли. Да се избягва висока фризура в предната част на главата или твърде дълги, падащи по врата коси.
Триъгълно лице. Добре е косата да бъде малко по-дълга и като меки вълни да пада до половината на ушите. Твърде широко чело изглежда по-незабележимо с умело вчесан бретон или с няколко къдрици (буклички). Къдрици или букли, разчесани в ширина, придават ширина на тясната част около брадичката.
Квадратно лице. Необходимо е да се придадат закръгленост и височина в областта на челото чрез сръчно подредени букли, вчесани в бретон или на височина. Страничните коси се вчесват назад, за да бъдат открити ушите, стига само те да не са стърчащи или прекомерно големи. Да се избягва допълнителна ширина на лицето чрез фризурата.
Кръгло лице. Подходяща е модерната къса фризура, като особено добре стоят вчесаните нагоре коси на задната част на главата. Уместно е (особено ако са правилни), ушите да се открият.
Полегато чело. Полегатото, наведеното назад чело често пъти се придружава от остра, вдадена навътре брадичка. Фризурата трябва да създаде изравняване на пропорциите както в горната, така и в долната част на лицето.
Много високо и много ниско чело. Много високото чело се скъсява с бретон или с няколко букли на челото. При ниско чело високо вчесаната коса ще придаде височина на челото.
Голям нос. Необходимо е да се носи по-богата фризура в предната част на главата (бретон, букли). Същевременно са подходящи нежни, прикриващи ушите букли, и коса, разчесана на вълни в задната област
на главата. , д.“.
Тил. шия и рамене. Те оказват влияние върху формата на фризурата в задната част на главата. ,
Късият и широк врат се удължава чрез вдигната нагоре фризура. Същевременно тук може да помогне и правилният избор на облеклото – по-отворени и деколтирани рокли. Обратно, коригирането на твърде дългия и тънък врат се постига с фризура, която разширява задната част на главата. Добре е да се носят затворени до горе рокли с висока яка.

Понякога за щастие твърде рядко в банята или кухнята се откъртва някоя плочка. Не чакаме тя да падне, а веднага щом забележим това, внимателно я изваждаме и прибираме. Когато за­почнем поправката, първо изсичаме и изкъртваме парчето твърда мазилка, останало на стената. Отделяме внимателно и остатъците от замазка по задната страна па плочката. Намокряме стената и плочката и поставяме от задната й страна немного твърда топка от цимент или гипс. Слагаме плочката с мазилката в отвора. За да бъде равномерна фугата, подлагаме от долната и от двете страни на плочката по една кибритена или друга клечка, чиято дебелина съответства на ширината на фугите между останалите плочки. След това почукваме плочката леко с дървено чукче, за да я изравним с останалите плочки. Излишната замазка трябва да излезе от фугите. Ако е необходимо, замазваме фугата с гипс избърсваме повърхността на плочката с мокър парцал, заглежда­ме фугите и за всеки случай леко подпираме плочката с подло, дяк предмет съобразно с височината това може да бъде масичка и т. н. След изсъхването на замазката изваждаме глеч, коте от фугите и попълваме дупките. Вместо замазка може да използваме специално лепило, което се продава в железарските-магазини.

Ако намерим плочката паднала и начупена не бива да се трево­жим, ако нямаме резервна. Събираме парчетата, почистваме ги от замазката и внимателно ги залепваме (по възможност иай-точно) от лицевата страна върху картон или по-плътна хартия, с няколко милиметра по-малка от плочката. Добре е лепилото, което ще използваме, да се разтваря във вода. (За всеки случай трябва да проверим на някое от по-големите начупени парчета или па здрава плочка дали държи достатъчно.) След като лепилото позлсъхпе, работим с плочката, като че е цяла, само при начуп­ването трябва да сложим върху нея равна дъска, за да не се раз­паднат парчетата. След залепване на плочката сваляме картона, а остатъците от лепило изстъргваме и измиваме с вода, бензин или ацетон според вида му.

В някои стари къщи мазилката леко е овлажняла. В миналото изолацията на основите не е била правена така грижливо, както сега. Овлажняването може да е съвсем незначително и когато живеем в сградата, не бихме и забелязали това, ако, разбира се, стените имат възможност „да дишат“. Ако в продължение на го­дини на такава стена виси картина, особено остъклена, тя не до­пуска изпаряване на влагата от стената и след време сама овлаж­нява. В резултат се появяват грозни петна върху картината или рамката от паспарту, които понякога дори се нагърчват и изкорубват. При такива стени окачваме картините и всички други предмети така, че под тях да остане макар и тясно пространство, през което да се движи въздухът. Това може да направим много лесно, като към четирите ъгъла на рамката от задната страна залепим малки пластинки от коркова тапа, твърда плъст, дърво или гума с дебелина от 5 до 8 мм. Може да използваме също обик­новена гума за триене, капачки на туби от паста за зъби или крем. Трябва обаче да пригодим и халката, на която е окачена карти­ната, или да използваме скоба (закривен гвоздей), която да стър­чи достатъчно.

Същото внимание обръщаме и на мебелите, и то главно на шкафовете, които са в допир с голяма част от повърхността на стената. По принцип ги поставяме на няколко сантиметра от нея, но за да не забравим това, когато сме увлечени в голямо чиста не или боядисване, забиваме към крачката или към задния край на цокъла подходящи дървени трупчета, които намазваме с тъ­мен байц, за да не се забелязват. Шкафовете, поставени върху плътен цокъл, ще запазим добре, ако пробием в него ред дупчи­ци с диаметър 15—20 мм за свободно преминаване на въздуха под и зад шкафа. От вътрешната страна намазваме дупките с тъмна боя, за да не се виждат па тъмния цокъл.