Всичко за жената

В някои стари къщи мазилката леко е овлажняла. В миналото изолацията на основите не е била правена така грижливо, както сега. Овлажняването може да е съвсем незначително и когато живеем в сградата, не бихме и забелязали това, ако, разбира се, стените имат възможност „да дишат“. Ако в продължение на го­дини на такава стена виси картина, особено остъклена, тя не до­пуска изпаряване на влагата от стената и след време сама овлаж­нява. В резултат се появяват грозни петна върху картината или рамката от паспарту, които понякога дори се нагърчват и изкорубват. При такива стени окачваме картините и всички други предмети така, че под тях да остане макар и тясно пространство, през което да се движи въздухът. Това може да направим много лесно, като към четирите ъгъла на рамката от задната страна залепим малки пластинки от коркова тапа, твърда плъст, дърво или гума с дебелина от 5 до 8 мм. Може да използваме също обик­новена гума за триене, капачки на туби от паста за зъби или крем. Трябва обаче да пригодим и халката, на която е окачена карти­ната, или да използваме скоба (закривен гвоздей), която да стър­чи достатъчно.

Същото внимание обръщаме и на мебелите, и то главно на шкафовете, които са в допир с голяма част от повърхността на стената. По принцип ги поставяме на няколко сантиметра от нея, но за да не забравим това, когато сме увлечени в голямо чиста не или боядисване, забиваме към крачката или към задния край на цокъла подходящи дървени трупчета, които намазваме с тъ­мен байц, за да не се забелязват. Шкафовете, поставени върху плътен цокъл, ще запазим добре, ако пробием в него ред дупчи­ци с диаметър 15—20 мм за свободно преминаване на въздуха под и зад шкафа. От вътрешната страна намазваме дупките с тъмна боя, за да не се виждат па тъмния цокъл.

От прозореца и от вратата, които не прилепват плътно ви­наги духа и в жилището влизат прах и сажди. Междините може да уплътним лесно с ленти от дунапрен, каквито се продават в магазините за домашни потреби. Лентите са дебели 3—4 мм и се използват навсякъде, където цепнатината (междината) е 1,5—2 мм. Дори когато лентата не е залепена, тя спира достъпа на въздух, но най-добре е да я залепим за рамката, на която се опира краят на прозореца или вратата. Не трябва да я лепим на такова място, където при затварянето прозорецът може да я отмести встрани, тъй като там лентата няма да издържи дълго. Обикновено я залепваме по цялата обиколка на прозореца от предната страна на рамката, с изключение на страната, ИА която са пантите, където я залепваме за страничната част.

Повърхностите, към които залепваме лентата, трябва да бъ­дат чисти най-добре е да ги измием с четка и да ги оставим да изсъхнат. Не е лошо и леко да ги изстържем с шкурка. По-добре е да уплътняваме вътрешния прозорец, защото на външния лентата може да се просмуче с дъждовна вода, която се задържа дълго време. Когато мием прозорците, също внимаваме да не замърсим лентата. При боядисване на прозорците не бива да я намазваме с боя, но тъй като това трудно може да се предотврати, най-добре е още преди това да я свалим, а лепи­лото от прозореца да изчистим с бензин. След боядисването за­лепваме нова лента.

В Чехословакия тази интересна техника с национални елемен­ти има дългогодишни традиции. През последните години мрежес­тите панели навлязоха особено широко в интериора на жилището. Поставени между две тънки стъкла те са интересна украса за стената. Ако са от по-дебел материал може да се използват като оригинална междинна стена, декоративна преграда или опти­чески таван.

Начин на работа. От дървени летви правим обикновена ра­ботна рамка. Дебелината на летвите се определя от големината на рамката, която трябва да бъде достатъчно здрава, за да не се огъва при обтягане на мрежата. Подготвителните работи изискват предварително начертан, ху­дожествено и пропорционално добре осъразмерен модел. Първо очертаваме фигурата и към нея добавяме основните носещи ли­нии на мрежата. Този начин на работа е важен, тъй като мрежа­та не е оформена от равномерни фигури, а се приспособява към основните линии на проекта (модела). Поставяме готовата рамка върху приготвения модел и по края забиваме на означените места необходимия брой гвоздей чета със заоблени   главички.  Гвоздей четата  от противоположните страни свързваме с опъната тънка връвчица. На местата, които ще се кръстосват правим възли като за мрежа. Получените неправилни фигури изпълваме по предварително начертания модел. Връвчиците закрепваме с възли за мрежа. Може да използваме с успех иай-различен материал с различна дебелина (канап, прежда, лико). С изпълването на фигурките чрез най-различни „при плетки“ се стремим да постигнем сходство със структурата на изобразявания предмет. В някои случаи използу ламе различни по цвят връвчици. Ако искаме да подчертаем по-големите полета, използваме мъниста, тел, дебело метално фо­лио или плат. Намокряме готовата фигура със сравнително малки размери с 5%-ом разтвор на кола във вода, изсушаваме, изрязваме от рамката, изглаждаме през мокра кърпа и слагаме между две стъкла в рамка. Най-често обаче тази своеобразна рисунка върху мрежата остава на работната рамка. В такъв случай забиваме изцяло гвоз­деите и ги покриваме с тънка летва. Повърхността на дървото намазваме с безцветен лак и мрежата за пазар е готова.