Всичко за жената

От време на време се налага да почистим кюнците неприят­но задължение заради саждите и праха, които се изсипват при свалянето им. За да си спестим голяма част от тези неприятности, пригот­вяме си две найлонови торбички, които може да се навлекат сво­бодно върху кюнеца. Първо изваждаме кюнеца от долната стра­на  откъм печката веднага навличаме найлоновото пликче и здраво го завързваме. Същото правим и с другия край на кюне­ца, когато го извадим от стената. После спокойно го изнасяме навън, за да го изчукаме и изчистим. Гърлото на комина се из­чиства най-добре с прахосмукачката. След това отново слагаме кю­неца, без да сме разсипали нито една сажда.

Понякога за щастие твърде рядко в банята или кухнята се откъртва някоя плочка. Не чакаме тя да падне, а веднага щом забележим това, внимателно я изваждаме и прибираме. Когато за­почнем поправката, първо изсичаме и изкъртваме парчето твърда мазилка, останало на стената. Отделяме внимателно и остатъците от замазка по задната страна па плочката. Намокряме стената и плочката и поставяме от задната й страна немного твърда топка от цимент или гипс. Слагаме плочката с мазилката в отвора. За да бъде равномерна фугата, подлагаме от долната и от двете страни на плочката по една кибритена или друга клечка, чиято дебелина съответства на ширината на фугите между останалите плочки. След това почукваме плочката леко с дървено чукче, за да я изравним с останалите плочки. Излишната замазка трябва да излезе от фугите. Ако е необходимо, замазваме фугата с гипс избърсваме повърхността на плочката с мокър парцал, заглежда­ме фугите и за всеки случай леко подпираме плочката с подло, дяк предмет съобразно с височината това може да бъде масичка и т. н. След изсъхването на замазката изваждаме глеч, коте от фугите и попълваме дупките. Вместо замазка може да използваме специално лепило, което се продава в железарските-магазини.

Ако намерим плочката паднала и начупена не бива да се трево­жим, ако нямаме резервна. Събираме парчетата, почистваме ги от замазката и внимателно ги залепваме (по възможност иай-точно) от лицевата страна върху картон или по-плътна хартия, с няколко милиметра по-малка от плочката. Добре е лепилото, което ще използваме, да се разтваря във вода. (За всеки случай трябва да проверим на някое от по-големите начупени парчета или па здрава плочка дали държи достатъчно.) След като лепилото позлсъхпе, работим с плочката, като че е цяла, само при начуп­ването трябва да сложим върху нея равна дъска, за да не се раз­паднат парчетата. След залепване на плочката сваляме картона, а остатъците от лепило изстъргваме и измиваме с вода, бензин или ацетон според вида му.

Ако чекмеджето заяжда, трябва да потърсим причината за това. Заяждането може да се дължи например на натрупалата се прах и нечистотии по релсите (хоризонталните и страничните лет­ви, по които чекмеджето се плъзга). Тогава е достатъчно да из­вадим чекмеджето и да почистим, изстържем и изгладим с фина шкурка релсите или евентуално да ги намажем леко с восък.

Понякога обаче с времето мебелите се по разсъхват или из­кривяват, така че чекмеджето наистина става твърде голямо. То­гава го пъхаме и изваждаме няколко пъти (дори с насилване) и внимателно разглеждаме горните и долните повърхности на сте­ните. Отбелязваме изтърканите места, където чекмеджето се задържа, с молив и после търпеливо изстъргваме с шкурка или пила. Когато работим с шкурка първо намираме подходящо дървено трупче парче корк и т. и., около което я увиваме така, че при търкането да прилепва по обработваната част с цялата си повърхност. От време на време изпробваме чекмеджето и ако е необходимо, продължаваме да стържем. Щом започне да влиза лесно, отново го намазваме с восък. При по-тежки случаи не ос­тава нищо друго, освен да го занесем на дърводелец, за да го рендоса, като му кажем точно с колко да го намали, защото при по-голямо намаление чекмеджето ще се криви.