Всичко за жената

Вече навсякъде е така. Или поне и в Европа и в Америка. Ако момичето не се омъжи рано за гаджето от гимназията, ако никой не й завърти главата няколко години след това, шансовете й да се омъжи с всяка година намаляват. Където и да се обърнеш, виждаш млади жени, завършили престижни колежи, школи, университети, направили добра или блестяща професионална кариера. И чак тогава амбициозните създания забелязват, че им липсва нещо много важно – Истинският мъж.
Да, но повечето мъже, които се навъртат около тях, вече са женени. Вярно, някои от тях от време на време се развеждат. Но да ги хванеш в паузата между две съпруги не е толкова проста работа. Мъжете, които зарязват съпругите си заради други жени, са кауза пердута, не влизат в сметката. Мъже, зарязани от съпругите си, не мислят и да повторят, бягат от сериозни ангажименти. Какво остава между тези две категории? Компанията в службата.
Служебният роман, то се знае, е с неясно бъдеще. Но някои жени, макар и не вчерашни, все таят надежди, че някой ден Той може да се разведе заради тях. Уви, този роман не е безопасен за стабилността в работата. Но за това се мисли по-късно – едва когато развоят на събитията предизвика шум, интриги и всякакви произтичащи от тях сътресения.
Въпреки че животът гъмжи от подобни злощастни истории, много жени и мъже се хвърлят безпаметно във водовъртежа на служебния роман. Защо? Отговорът изглежда прост.
На работното място сме всеки ден, дълги часове. Това улеснява и крепи познанството. Училището и университетът са затворили вече вратите зад гърба ни, в спортния клуб, на парти при приятелки, на роднински събирания никой не ни е забелязал. През уикенда се опитваме да възстановим себе си и къщата, време за общуване не остава, разстоянията ни разделят от стари приятелски кръгове.
Не разказвай, ясно е колко си изтощена, не ти се говори с никой и затова дремеш пред телевизора, видеото, касетофона. А в същото време ти се иска нещо, на практика, невъзможно. Да бъдеш силно обичана, но се страхуваш от това чувство, защото ще загубиш свободата и рахатлъка си. Иска ти се да стане чудо и да се появи Той – чудесният и деликатният. Да не те притеснява, да бъде непосредствен, сърдечен и снизходителен към досегашните ти навици. А от друга страна, да е нещо по-специално, над средното равнище – умен, преуспяващ, очарователен, почитан, забелязван от другите. Забъркваш сложна каша от оневиняващи теб и взискателни към Него мечти, от които в крайна сметка не може да се сглоби нищо реално.
Какво тогава? Ако приятелският ти кръг не може да ти предложи нещо достойно за внимание, ако обявата за запознанство ти донесе смях и разочарование, залагаш на случайната фатална среща. Но колко дълго можеш да чакаш пристигането на принца – да ти предложи чадъра си в проливен дъжд, да ти донесе у дома загубеното портмоне, да те зърне от отсрещния прозорец. Такива сюжети има само в розовата литература и в киното.
Какво после? Та, след като животът развенчае всички тези илюзии, осъзнаваш, че единственото място, което ти предлага някакъв избор, е деловият контакт – офисът на фирмата, издателството, банката, бюрото. Все пак ще разполагаш с богата информация, такава няма да получиш, ако се запознаеш с някого на улицата, в парка или в магазина. И без да отваряш сейфа със секретни лични документи разбираш не само какво е образованието, трудовият му стаж, но и семейният статус, финансовото и здравното му състояние. Ясно ти става в общи линии с кога имаш работа. Не че тази информация може да те предпази от непредвиденото. Но е нещо.
Капанът щраква при горе долу сходни обстоятелства – на обяд, в почивката, по време на служебно пътуване, на светски прояви, годишни празненства. Все някак нишката на взаимност започва да навива кълбото на новороденото чувство.
И започва играта на самоизмами стара като света.
„Жена ми не ме разбира. Чувствам се самотен, отхвърлен, непотребен. Машинка за правене на пари.“
„Едва като те срещнах разбрах, че живея. Толкова си прекрасен, умен, интелигентен, витален, мъжествен.“
„Благодарение на теб прогледнах истината за себе си, колко глупаво и безмислено съм живял досега, колко време съм похабил, без да постигна нищо особено.“
„Ти ми помогна да намеря себе си, отново се почувствах жена, имам желание да се смея, животът е прекрасен. “
„Защо не те срещнах по-рано… “
В работното всекидневие прескачат искри от разменени многозначащи погледи, от докосвани крадешком длани по коридора или под масата за конференции, от зле прикривано безразличие с полу тонови усмивки. И всичко това изригва в любов в извънредните часови на служебна заетост (оправдание за семейството) в крайградски мотел.
Когато все пак еуфорията мине, идват страховете. За женените мъже те са заплахата от семеен скандал, развод. Ситуация емоционално трудоемка и неприятна, особено ако съпругата не работи и трябва да й се плаща издръжка (така е в много страни по света). За някои натури раздялата с децата е болезнена, трябва да се пре настройват от всекидневни на неделни бащи. За омъжените жени, които трябва да влязат в отрицателната роля на невярната жена, е двойно по-проблематично. Към семейната драма се прибавя и служебната. Няма да й се размине така лесно с одумките на колегите. Няма да й е много по-лесно и ако е неомъжена. Мъжът, който флиртува или върти любов в бюрото, буди симпатия, скрита завист, понякога и възхищение. Жената в тази роля е „опасна“ особа без принципи, скандализираща обществения ред.
Защо става така дори в отдавна еманципирани общества? Защото все още професионалната позиция на жената не е така безспорна както на мъжа. Независимо от факта, че има образование, квалификация, успехи, признание. Все още не са „смлени“ от модерните времена предразсъдъците и стереотипите, с които така ядно воюват феминистките в Европа, и в Америка.
Има купища дреболии и сериозни неща, които се оценяват доста различно по отношение на мъжа и жената. Макар че репликите са автоматизирани.
И така – как се реагира обикновено при вида на семейната снимка на неговото бюро? (Какъв солиден баща). Семейна снимка на нейното бюро. (Жалко, че кариерата за нея е по-важната). Неговото бюро е разхвърляно, замърсено. (Има много работа). Нейното бюро е в същото състояние. (Тя е разхвърляна и неорганизирана). Той отсъства или закъснява за работа. (Сигурно е на важна среща). Нея я няма. (Сигурно пазарува). Той е близък с шефа. (Доверява му се, цени го). Тя е близка. (Изглежда му е завъртяла главата). Той се жени. (Това ще го окрили, ще работи още по-добре). Тя се омъжва. (Ще забременее и ще изчезне). Той става баща. (Ще му трябва детска количка). Тя става майка. (Отпускът по майчинство е тежест за фирмата). Той сменя работата си, напуска. (Знае как да използва шансовете си). Тя напуска, сменя работата си. (На жена не може да се разчита). Той има роман със секретарката си. (Какъв мъж се оказа). Тя има роман с шефа. (Мирише на скандал, неприятно е за фирмата).
Половин беда е, ако любовната служебна връзка е доброволна, взаимна. Данни от социологични изследвания на феминистични движения подкрепят друга теза – работещите жени са нерядко обект на мъжка агресия. Те са шантажирани, ако отхвърлят предложение за сексуална близост. От време на време се разшумяват обществени скандали с политици, хора от най-висшия етаж на управлението, обвинени от техни сътруднички в сексуално насилие, което отприщва вълната на писма до редакциите на унижавани и малтретирани жени, които дълго време са пазели драмата си в мълчание.
Но рационално настроената част от обществото и в Европа, и в Америка приема тези изпълнения със скептицизъм. Защото съвременната, освободена образована жена има достатъчно средства за самоотбрана.
Не може да се омаловажава още една истина. Жените, които знаят какво искат, знаят и как да го постигнат. И често именно те са инициаторките на служебния роман.
Впрочем понякога е трудно да се определи откъде започват напористите сексуални задявки и къде свършва галантността на флирта. Не всяко внимание, подкрепено от баналната реплика „днес изглеждаш страхотно“, не всяка покана на кафе след работа са знак за интимно предложение. Защо пък да не става дума за симпатия, приятелство, за ободряване и приятно оживление в монотонния ритъм на работния ден, за разговор, който пооправя малко клюмналото самочувствие.
Случва се и друго – служебният роман не е порив да преживееш красиво и необикновено чувство, не е предложение, което не можеш да захвърлиш от страх за работата си, а просто студена точна калкулация. Например, тогава, когато на служебния хоризонт се зададат мамещи перспективи. Много мъже предпочитат в паниката си от скандал, да закръглят сумата на влязлата под кожата му с чаровно лукавство жена и да ликвидират проблема.
Този вид роман със сметка може да се окаже по-евтин и удобен на поддаващите му се мъже от драмата с жени, които търсят (извън семейството или ако са самотни) баща на детето си. Раждат го, а после подават молба в съда за установяване на бащинство и преследват мъжа за издръжка.
Каквито и да са мотивите на работещите заедно движени към интимни отношения мъже и жени, те са доста непреходни. През последното десетилетие тази вълна се засилва – на колеги – любовници, но не съпрузи. Партньори в работата и в спалнята. Настъпват амазонките – интелигентните силни професионално, решителни, но незадоволени от мъжете жени. Уплашени от женската енергия, взискателност и неумолими набези, някои мъже се сдружават в клубове и дружества за охрана на истинската мъжественост от агресията на развилнелите се амазонки.
Има още един вариант. И той е щастливият. Не всеки роман на работното място завършва с раздяла, скандал. Вечерята с шефа не завършва в съда. Ражда се истинска любовна история с хепиенд. Никой не умира, никой никого не насилва, не изнудва, не преследва. А после двамата „живеят дълго и щастливо“.

Някои жени – да. Макар и блестящи, те унизително се умилкват, щом наоколо им има мъже. С Хелън седяхме в един бар. Разказваше ми за новите проекти в работата си. Тя е блестяща, силна и делова. Някаква сянка падна върху ни и изведнъж Хелън стана съвсем различна, сякаш в този миг до мен седеше друг човек. Гласът й се повиши с една октава, клепките й сластно трепкаха и лицето й се разтопи в усмивка. Грубо казано в една глуповата усмивка.
Какво се бе случило – един мъж се бе доближил. Всъщност това бе келнерът и това, което Хелън трябваше да направи, бе да си поръча чаша вино. Защо тогава се държеше така несвойски като пришелец от планетата Бимбо? Защо така отчаяно искаше да накара келнера да мисли, че тя е най-сладката малка жена в целия този глупав свят?
При Хелън желанието й да бъде одобрявана от мъжете бе невероятно и огромно. Да бъде одобрявана не само от шефовете си мъже, от гаджетата си, а въобще от всички мъже. Тя е умна и компетентна личност и въпреки това мисли, че за да получи така желаното от нея одобрение трябва да се кипри и гримасничи и да скрие ума си дълбоко в ръчната си чанта.
„Знам, че го правя – каза ми отчаяно тя. – Презирам се затова, но то не зависи от мен. Щом съм с мъж ставам напрегната и нервна, докато не направя така, че да ме хареса. А си мисля, че никога не би ме харесал такава, каквато наистина съм. Всичко се свежда до това, какво ще си помисли – секси ли съм или не“.
Хелън е особен случай. Много от приятелките, й, включително и аз, се ядосваме когато по средата на интересен разговор, отклони вниманието си и го насочи към всяко друго нещо, стига да е в панталони. Не отричаме, че някак го разбираме, защото желанието за мъжкото одобрение е някак общо за всички ни. То е в кръвта ни и диктува едва ли не всяко наше действие.
Мъжете успяват, решават, обезпечават в живота. Отвън мъжкия клуб изглежда като небесен рай, обграден от жени молителки, протестиращи пред вратите му. Да бъдете одобрена от жена е прекрасно, но в края на краищата тя е само една друга жена. А да получиш златната звезда на одобрението от някой от тези същества с пенис, обитаващи височините на Олимп, е съвсем друго нещо, нали?
„Знам, че се държа свършено различно, когато наоколо ми има мъж – казва 26 годишната Вероника, която се счита за феминистка. – То е нещо като кучето от опитите на Павлов със стичащата му се слюнка от устата, но го правя без да искам. Скоро чествахме рождения ден на една приятелка. Десетина жени се събрахме в един ресторант. По-късно към нас се присъедини и един мъж и изведнъж усетих как преминавам в другия си вид – говорех с тих глас, опитвах се да бъда по-женствена. Сякаш си обсебена от мисълта, че трябва да флиртуваш, за да получиш одобрението му.“
Мъжете ценят женствеността, капризността. Изопачено мъжко поведение у една жена е последното нещо, което би им харесало. Също така не е необходима и прекалена самоувереност, защото може да бъде приета като агресивност. А както всички знаем, мъжете се страхуват от агресивна жена, също както Сламенчо от „Магьосникът от Оз“ се страхува от драскането на кибрит.
Съзнаваме ли го или не, но желанието ни да бъдем одобрявани от мъжете влияе и върху живота ни на работното ни място. Навремето работех в един офис и имах двама шефове – един мъж и една жена. Възхищавах се от жената и авторитетът й ме респектираше. Но никога не се чувствах задължена глуповато да се хиля на шегите й или безкрайно да й се извинявам, когато нещо сгреши. Ако обаче шефът минеше на десетина метра от бюрото ми, моментално се превръщах в една Скарлет О Хара.
Едно е сигурно. Не само мъжете си мислят, че са по-висши. До известна степен така мислят дори и най-заклетите феминистки. „Това биеше на очи по време на един обяд, на който присъствах – разправеше Сенди, студентка по медицина. – Щом някой мъж си отвореше устата всички жени се вторачваха в него. Приемахме на вяра, че предстои да каже нещо много важно, само защото ще го изрече с басовия си глас. Спомням си, че на този обяд беше и един студент по медицина. Той бе в по-долен курс, но кажех ли нещо от моя опит, всички погледи се насочваха към него в очакване на потвърждението му, – сякаш на мен не можеха да гласуват доверие, макар че бях далеч преди него. Това ме вбеси.“
Да си по-успяваща от мъжа, който седи до теб е ужасен гаф, това може да се коригира само като не говорите за своите успехи, а преувеличавате неговите, като кажете например нещо от този род: „Честно казано получих Нобелова награда, но ми я дадоха, защото никой друг не я искаше. Не съм дори достатъчно умна, за да продавам рибарски принадлежности, така както вие го правите.“
преценяваме значението на всяко обществено събитие по мъжете, които присъстват. Но то важи и за мъжете, -защото няма нищо по-силно в света от един преуспяващ мъж, така че и мъжете копнеят за мъжкото одобрение, fc/ro ви един пример от последните общи избори. Видях Кинок на едно парти, заобиколен от възхищаващи се от него мъже. Интересно бе да се види, как те изблъскваха жените на далеч от мистър Кинок, защото една жена можеше да смъкне ентусиазма на възхваляващото го обкръжение. Всяка жена, която има брат може да си спомни сложните отношения в семейството – момчетата спечелват бащиното одобрение, защото са умни и сериозни, а момичетата, защото са добри и хубави.
Когато пораснат момичетата добиват чувство за стойността си като жени от своите бащи – казва психо терапевтката Ерика Дей. тази оценка на тяхната женственост ги прави уверени в себе си. Тя продължава да е актуална и по-късно в зрялостта им. И наистина кой е авторитетът, кой взема решението и постановява, че сме секси, ако не мъжете?“
Нуждаха ни непрекъснато да бъде потвърждавана женската ни привлекателност има своята слаба страна. Искаме мъжете да ни желаят, но когато те се възползват от това, го изживяваме като предателство, като че ли в отговор на нашите детски чувства, баща ни се е подиграл с нас.
Вие искате да направите всичко за удобството на мъжете – Казва Дей. – Искате те да ви харесват, а после им обръщате гръб и ги намразвате заради това, а заедно с тях намразвате и себе си. Мразите ги, защото са силни и се презирате заради собственото си безсилието“.
Дей смята, че жените трябва да поемат част от отговорността за това, че по някакъв начин насочват живота си заради мъжкото одобрение. „Ако все така превъзнасяме мъжете, то ние ги превръщаме в силните фигури в играта, а себе си в жертвите. Трябва да мислите за това като за триъгълника: прокурор – жертва – спасител. Ако жената е жертвата, то тя чака някого, който или да я спаси или да я преследва, но не излиза вън от този триъгълник“.
Според Дей само вън от този триъгълник, жената би открила нови форми на комуникация, както с другите, така и със самата себе си. Запитайте се честно, как може да постигнете това, което желаете, без да попаднете в никоя от тези три роли. Ако чувствате нуждата да флиртувате с някой мъж, вие просто го каните да преценява вашата сексуалност. Може да се каже, че жените едва ли не съдействат на мъжете, за да бъдат приемани от тях само като сексуални обекти.
На пръв поглед може да сте шокирана от тази логика, защото тя като че подкрепя старата измама сама си го искаше ‘. Но жени като Хелън са живо потвърждение на объркаността, в която се намират отношенията ни с мъжете.
„Вярно е – признава си тя, – аз като че ли им давам сигнал, без да го искам. То идва някъде от много дълбоко.“
Всъщност какво точно искаме ние? Покачване на оценката ни, или писмено удостоверение, че сме добрите, привлекателни момичета? Нима не съзнаваме дълбоко в себе си, че не заслужаваме по-висока оценка, докато не сме така добри в секса, както компетентни и в професията си? Разбира се винаги ще има мъже (и жени), към чието одобрение трябва да се стремим. Прекрасно е да бъдеш високо ценен, стига това да е заради твоите истински качества, а не заради женските ти принадлежности.
Следващия път, когато някой келнер се приближи до масата ти, потисни импулса си да се усмихнеш, да гримасничиш и да флиртуваш, за да привлечеш вниманието му. Всичко, което искаш от него е да ти донесе чаша вино.

Идеята за това може да ви се стори изкушаваща, но ако още веднъж имате секс с него, това може да бъде фатално.
Дълго време изобщо не исках да мисля за това. Срамувах се от спомена, че докато лежах в прегръдките му; говорех с приятелката си по телефона. – Добре ли съм? Що искаше да знае тя. – Имам ли нужда да си поговорим?
Тя бе истинска приятелка – готова всячески да ми помага в онова трагично за мен време, когато се разделих с дългогодишния си приятел. Търпеливо изслушваше обърканите ми излияния, доброволно стана жертва на натрапливото ми желание да говоря с часове по този въпрос. А на следната нощ, принудена да бъда сама вкъщи, аз отново й се обаждах и тя отново бе готова пак и пак да слуша същата история.
Можех ли да й кажа, сега, че негодникът, който бе погубил моя живот е същият този човек, който доволно лежи до мен в леглото? Можех ли да й кажа: „Благодаря, Клара, за голямата помощ, която ми оказа. Знам, аз ругаех този мъж през последните месеци, но не можах да устоя на желанието си за още една последна страстна нощ с него“? Вие бихте ли могли да го кажете?
Не й казах. Вместо това се оплаках от ужасно главоболие, за да прекратя разговора, а следващата нощ отново бивах обгърната от нейните съчувствия. Не й казах, че се любим пак с моя бивш. И то не веднъж, а много пъти.
Дали бе от срам? Смятам, че да. Освен това мислех си, че това така рядко се случва. Повечето жени не се държат по този-начин. Щом една любовна връзка свърши, свършила е и толкова.
Но не е така. Открих, че да се любиш със своя бивш не само е близко и обичайно, но е и твърде разнообразно. Секс на последната надежда (може би ще се върне пак), секс от теб да мине (не го искаш, но от друга страна), секс на омилостивяване (да спреш напиращата му възбуда и я насочиш в нещо рутинно), носталгичен секс (заради доброто старо време), скучен секс (при липса на друг), уютен секс (нещо като сгушване в леглото с грейка в краката). И приемаш секса със своя бивш дори да знаеш, че е лудост, че не е нещо особено, че не очакваш нищо от него.
Кейт е 28 годишна журналистка, женена от три години за Бен, по професия актьор. Преди да се оженят той бе имал някаква любовна връзка, която й бе известна. При връщането му от поредното турне, Кейт решила да постави ребром въпроса. Някой се бе обаждал многократно и затварял телефона, щом чуел нейния глас. Той признал, че е влюбен в една актриса и след една мелодраматична сцена, напуснал дома им.
Кейт макар че много тежко преживяла раздялата, била твърда. „Реших, че това е краят, като в това, разбира се включвах и сексуалната ни връзка.“
Но само два месеца по-късно, когато той се появил, за да разискват продажбата на апартамента, тя се намерила с него отново в леглото. „Ужасно ми липсваше. Много болезнено е да те напуснат заради някоя друга – каза тя. – Усещах се отхвърлена и сексуално нежелана И прекарвах часове наред да си го представям с другата в леглото. След като се любихме, бях безкрайно щастлива, отчасти и затова, че й е изневерил. Някак ни стана навик: идваше от време навреме и след страстни спорове, следваше не по-малко страстно любене. Дори и да не оставаше за нощта, бях спокойна на другата сутрин, но до обяд това ми чувство се изпаряваше и отново се изживявах като отхвърлена и нежелана.“
Може би най-срамното в това да имаш секс със своя бивш, е желанието да правиш напук на новата жена в живота му, дори и ако тя, както беше в случая на Кейт, е била причина за раздялата ви.
Катрин дори и не потрепна, когато ми разказа как е съблазнила своя бивш, три месеца след като я напуснал заради заварената й сестра. „Привидно си давах вид, че го приемам разумно. Показах и на двамата, че не ми е приятно, но им казах, че с времето отново ще си бъдем приятели.“ Всъщност съм много амбициозна и бях решила, че не аз ще бъда победената. Съблазних го в нейната къща, докато тя бе на работа и помня, че си мислех: „Сега е момента, давай!“
Лесно е да продължиш сексуалната част на една връзка, дори когато всичко друго го няма вече в нея, особено ако си свикнал да се наслаждаваш докрай на редовен сексуален живот. Когато отново се намерите заедно, ви се струва лесно и добре дошло, а не бива да забравяме и повишеното самочувствие. Но не след дълго се появява познатото чувство на безмисленост. Ако за теб всичко е свършено с този мъж, защо просто не се отдръпнеш?
Може би има някакво психологично обяснение защо ти е невъзможно да се противопоставиш на своя бивш. В една своя публикация френският гинеколог Мишел Одент говори за някаква така силна химична свързаност, докарваща двамата до състояние, близко до това на пристрастяването. И предполага, че с тази „химическа връзка“ еволюцията се стреми да задържи заедно родителите на детето.
Двадесет и четиригодишната Саския говори за някаква „особена връзка“ между родителите на детето в старанието си да убеди своя бивш да се върне. Тя забременяла от своя бивш приятел, две години след тяхната раздяла. По това време той бил сгоден за друга, но когато бебето се родило, започнал да идва при нея. Тя споделя, че почти при всяко негово посещение са се любили. То ставало спонтанно, улеснено вероятно от признанието му, че ще се разделя с годеницата си. Това й давало надежда, че той ще се върне при нея.
За жалост, това не станало. „Много съжалявах, че толкова пъти спах с него, когато разбрах, че той няма намерение да се върне при нас, а е решил да се ожени – казва тя. – Правех го, защото се чувствах много самотна и защото той бе баща на детето. Чувствах, че помежду ни има някаква особена връзка. Самотно е съществуването на единствения родител. Когато твоят бивш се мерне наоколо ти, изкушаваш се да вземеш и ти своя дял“.
Поддържането на сексуални връзки с вашия бивш ви лишава от възможността за нова перспективна връзка. „Не е възможно да се разделиш истински с някого и да продължиш да имаш сексуални отношения с него – смята Кейт. – Преставаш да се чувстваш абсолютно безполезна, ако през всичкото време усещаш, че си нежелана. А когато той завърже нова връзка, ще се чувстваш още по-зле, ако продължаваш да спиш с него“.
Едва когато жената напълно осъзнае какво е станало и се отдръпне, може да започне да изгражда новия си живот.
Най-съществено е да си признае честно какви са мотивите й.
Много е тънка границата между това да използваш и да бъдеш използван и за да се освободиш от навика, трябва да скъсаш всички връзки с твоя бивш. Не му телефонирайте, не се срещайте, не му пишете. След известно време ще свикнете с раздялата и ще я приемете. Така бе за мен. С моят бивш решихме да се разделим окончателно. Беше болезнено. Има жени, които твърдят, че продължават да имат рутинни сексуални връзки и това не им пречи. Единственият начин, за да го правите е, ако вече не го обичате. А ако е така, защо изобщо да продължавате тази сексуална връзка?