Всичко за жената

(Из опита на специалисти по сексология и патология на междуличностните отношения.)
Заедно, рамо да рамо, се промъкваме през рифовете на живота. Трудно е зад гърба ни: отгледали сме децата си, изявили сме се на професионалното поприще, уредили сме живота си. И така Тя и Той след четиридесетте, в разцвета на силите си, влизат, (би трябвало да е така) в най-хубавия период на живота си.
Изведнъж земята под краката им започва да се тресе, силни трусове заплашват да сринат връзката им. Най-често спасението се .търси в поединично бягство – в търсене на нова любов, шумен успех в друга област, в бизнес, или в тайнствените философии на Изтока. Това състояние не е болест, а завой по пътя, който трябва да се вземе плавно, ако искаме да понесем промяната и да излезем по-силни от нея. Лекарите-сексолози и психолозите определят това състояние като синдром на „затварящите се врати“.
Питаме се не звучи ли като категорична присъда подобно определение? То е доста свободен превод на немския термин, който буквално означава – „паника от затворените врати“. Американците имат по-просто обяснение за този момент от живота: „криза на средната възраст“. Това не е патология, беда или катаклизъм, само един от преломните моменти в живота като съзряването, първата работа, раждането на второто дете. То обикновено се свързва с времето, когато силно нараства родителската отговорност. Тези моменти са болезнени, трудни, но не могат Да се избегнат по пътя към зрелостта.
Всеки пораства или престава да бъде дете в различна строго индивидуална възраст. Това порастване трае с години. Всъщност цял живот. Случва се млади хора да създадат семейство, преди да са станали наистина самостоятелни и да търсят в партньора си майката и бащата. Преди да съзреят, стават родители, работници, играят различни други роли – всекидневието им предлага толкова много задължения и заетости, че те нямат време да се замислят над себе си. Едва в годините около и след (четиридесетте, когато децата вече са самостоятелни и заживяват своя си живот, Тя и Той стават по-сигурни в себе си. И стигат до верния извод, че животът им не е затворил последните си страници до тук, че тепърва могат да се надяват да стане наистина техен. Много са млади, за да се затворят да гледат внуците си. Макар че започват да чуват все по-осезателно тиктакането на часовника. Мъжете, които обикновено мерят изтеклото време по онова, което са направили в професионалната си кариера, си дават сметка, че ако досега не са се изявили достатъчно, не са изкачили съответното стъпало на професионално и материално благополучие, ще им бъде трудно да го наваксат. Жените пък се плашат от факта, че вече не са така необходими на децата си. Много от тях точно в този период .се решават на поредно дете и така решават въпроса със страховете си.
Типична проява на тази криза не е ли търсенето на партньор? Със сигурност не. Жената или мъжът обикновено не търсят приключения, само за да догонят отлитащата младост. Решението отлежава след трезвата равносметка: какво съм постигнал досега, какво още може да се случи. Да се издигна в службата, да сменя жилището си, това май е по-трудно, отколкото да сменя жената. Ако на съпрузите все пак им е добре заедно, не се развеждат, дори когато завържат нова атрактивна връзка. Партньорите с дълъг стаж ценят удобствата на стабилността. Ако напуснат дома, който толкова години ги е пазил от външни бури, значи се чувстват в него като затворници.
Понякога става така – това, което е било двадесет години, изведнъж загубва стойност. Защото и двамата са се променили, отдалечавали са се през всички тези години от себе си и вече са чужди един на друг. Неразделните влюбени са се превърнали в? съдружници, които решават заедно отговорни задачи: отглеждане на децата, печелене на пари, ремонти, обзавеждане. Изчезва играта, тръпката, които поддържат интереса и привлекателността на отношенията.
В много семейства изкуството на любовта замира. Не се развива. Секс се прави по установените, изтъркани през годините правила. Настъпва скуката, която те хвърля в желание за бягство, без да знаеш къде.
Само леглото и нощта ли са от значение за поддържането на огъня? Влюбените, все така обичащи се двойки, работят за емоционалната си близост през цялото време. Знаят какво искат и какво иска партньора им, понеже ясно говорят за това. Опасен капан за стабилността на връзката е убеждението на всяка от страните, че „иска съвсем малко“ – само малко нежност и топлота. Но всяка от тези страни го изразява различно. Мъжът и жената говорят на два различни езика в интимността, защото са по различен начин възпитавани, изграждани. Момичето е учено да бъде учтиво, послушно, търпеливо. Момчето – смело, борбено, да изразява действено чувствата си. Така че мъжът изразява влюбеността си в сексуалните контакти, а жената – в жестовете, които показват загриженост, чувствителност, внимание.
На партньора обаче не му достига такава чувствителност, която се ограничава до пране и гладене на ризите и приготвяне на любимото ядене. Той има нужда от непрекъснато удивляваща го любовница. Партньорката пък мечтае за обожание, за цветя без специален повод. Така че и Той, и Тя имат нужда от доказателства за думите: обичам те, желая те, ценя те. Ако двамата не се убедят, че трябва да направят всичко, за да може другият да разбере, че е все така желан и привлекателен, тогава те започват да търсят потвърждение на естествените си желания другаде.
Къде? Облягат се на друго рамо. Или го компенсират в работата. Най-важно е усещането, че стоиш здраво на земята, на собствените си крака. Това е именно зрелостта. Не сте ли се убедили, че много жени след четиридесетте, постигнали професионални успехи, се считат от околните за привлекателни. Успехът в работата действа стимулиращо на интимните лични отношения. Дава сили на жената да се пребори с различни трайни, влачени от детството комплекси – че е грозна, безпомощна, безволева. Успехът й дава възможност по друг начин да погледне на себе си. Да се харесва, да се чувства добре в тази кожа, в това тяло.
Разбира се, тук не става дума за безмерни амбиции и патологичен работохолизъм, които изсушават и не оставят никакви шансове на партньорите да живеят собствения си живот.
Другата крайност се отнася предимно до жените. Става дума за така наречените „домашни пилета“, посветили се изцяло на домакинството, децата, къщата, роднините, семейството. Те живеят само за другите, без да изпитват никаква радост от собственото си съществувание. Ако такава жена се разбунтува срещу съдбата си на мъченица, не всичко е загубено. Но ако тя я приеме безропотно, разпадането на връзката е почти сигурно.
Широко разпространен е един приблизителен модел за кризата в средната възраст. Семейството си купува видео, мъжът се снабдява с порно филми и започва да се идентефицира с героите от екрана. Жената пасивно се съпротивлява на този глупав каприз, защото иска поне вечер спокойствие. Мечтае си през уикенда да се излежава на слънце с нахлупена шапка на очите, да забрави всичко. Мъжът започва да търси реализация на. закъснелите си мечти някъде другаде. Новият роман го възбужда, защото в интимни ситуации се държи както си иска, по-различно от вялите му съпружески контакти. Възможно е в много случаи мъжът да намери освен сексуална свежест и онова чувство на близост и пълното, което му липсва в досегашния живот. И така причините за развода стават сериозни.
Има ли средство за корекция? Ако жената навреме разбере, че е заплашена и смело се опита да спаси любовта си – да, има. Ако откровено попита сексолога какво трябва да направи. Обикновено жените не отиват доброволно при специалиста, само защото сексът не им носи радост. Но когато връзката с човека, когото все още обичат, започне да се разпада, те са готови да се подложат на продължителна и трудна терапия.
Ако не казваме никому, че нещата не вървят добре, това не ги променя, нали? Споделено или не, огорчението си остава. Трудно е понякога сами да си дадем сметка, че нещо в нашия брак не е в ред. Еуфорията от първоначалния период на съвместен живот е угаснала, после разбираме, че това не била любов, а жажда за любов. Гонейки този мираж, много жени бъркат в избора си и плащат за заблудата си скъпа цена. Основна грешка и за двамата е очакването, че човекът, с който се свързват, ще повдигне цената им в собствените им очи. Това обикновено не става – всеки живее всъщност на „собствена сметка“. В нея другият не може да прави вложения. Ако не ни интересува човека до нас, а живеем само с въображаемата си представа за него, по-добре да се разделим. И да потърсим щастието си някъде другаде.
Нито една съпружеска ситуация не е безнадеждна. Има случаи, когато връзките се възраждат, дори след като мъжът изчезне и се върне след две години у дома. Двамата се събират, защото еднакво искат това. Не от позицията на примирени, прощаващи, изиграни. Новата връзка може да отвори очите за достойнствата на старата. И така, бунтът може да завърши с победа.
Не е ли този бунт израз на краен егоизъм? Да, когато бунтовникът е особено суров в оценката на партньора си, от време на време му изневерява, дори напълно го зарязва.
Другата страна се чувства в такива случаи жертва, изпада в депресия. Нищо не я утешава, светът й изглежда сив и безсмислен. Но тези периоди минават, черните мисли просветляват. Това, което днес изглежда на изоставената жена бедствие, поражение, не е задължително да изглежда по същия начин след една седмица, след няколко месеца, когато вече по-трезво и по-спокойно размишлява над онова, което се е случило. Вероятно ще си даде сметка, че е загубила една от житейските битки. И че ако бе останала да тлее неразбрана и необичана, можеше да проиграе целия си живот. Много от тези изоставени жени се хващат за работа по-усилено от преди, започват да се грижат за външния си вид, запознават се с нови хора. И след известно време идват до извода, че са имали късмет да прогледнат и да сложат край на предишните си илюзии.
Разбира се, срещу подобни решения действа страхът от оценката на средата. Четиридесет годишните вече са се заявили на околните в познатия сценарий за житейска стабилизация. Трудно е да се започне наново, да смениш изцяло живота си за любопитните очи. За подобна промяна се изисква смелост и решителност. Пример и кураж за бунтовниците е давал винаги елитът – актьори, спортисти, бохеми, милионери. Те винаги са имали запазено право да почват наново живота си. Странно е, че някои от тях започват да играят на тънката струнка, стараят се да се харесат на масовата публика. Твърдят, че единственият свестен резултат от последната им авантюра е, че са родили на зряла възраст дете, или че са си намерили временно прикритие от любопитството, проявявано към тях, докато са били звезди. Макар че както добре знаем, любопитството, ловът на пикантерии при екс звездите никога не приключва.
Животът в крайна сметка прави своя баланс между радости и изпитания. Макар че той не се поддържа от само себе си. Ако разберем, че ние активно участваме в него, имаме шансове да започнем живота си отново, независимо дали ще преминем с досегашния си партньор опасния завой или ще намерим друг. Дори ако останем сами, можем да се отървем от синдрома на „затварящите се врати“, ако се влюбим в нас самите отново. Изборът го правим сами. Цезар Тиберий го е казал точно: „След четиридесетте човек или оглупява, или става лекар на себе си“.
Специалистите могат да ни помогнат само навреме да потърсим лекарството вътре в нас, да не се гънем в грешни предположения и догадки. Нито да обръщаме чак толкова голямо внимание на онова, което се говори за нашия случай от хора,без чието удобрение можем спокойно да преживеем. Ако авторите на интриги около вашата особа ви досаждат по-дълго от обичайното време (всяко чудо за три дена), изпратете им следното послание: Не само съм жива, но и съм господар на себе си, слуховете за моята смърт са преувеличени“.

Вече навсякъде е така. Или поне и в Европа и в Америка. Ако момичето не се омъжи рано за гаджето от гимназията, ако никой не й завърти главата няколко години след това, шансовете й да се омъжи с всяка година намаляват. Където и да се обърнеш, виждаш млади жени, завършили престижни колежи, школи, университети, направили добра или блестяща професионална кариера. И чак тогава амбициозните създания забелязват, че им липсва нещо много важно – Истинският мъж.
Да, но повечето мъже, които се навъртат около тях, вече са женени. Вярно, някои от тях от време на време се развеждат. Но да ги хванеш в паузата между две съпруги не е толкова проста работа. Мъжете, които зарязват съпругите си заради други жени, са кауза пердута, не влизат в сметката. Мъже, зарязани от съпругите си, не мислят и да повторят, бягат от сериозни ангажименти. Какво остава между тези две категории? Компанията в службата.
Служебният роман, то се знае, е с неясно бъдеще. Но някои жени, макар и не вчерашни, все таят надежди, че някой ден Той може да се разведе заради тях. Уви, този роман не е безопасен за стабилността в работата. Но за това се мисли по-късно – едва когато развоят на събитията предизвика шум, интриги и всякакви произтичащи от тях сътресения.
Въпреки че животът гъмжи от подобни злощастни истории, много жени и мъже се хвърлят безпаметно във водовъртежа на служебния роман. Защо? Отговорът изглежда прост.
На работното място сме всеки ден, дълги часове. Това улеснява и крепи познанството. Училището и университетът са затворили вече вратите зад гърба ни, в спортния клуб, на парти при приятелки, на роднински събирания никой не ни е забелязал. През уикенда се опитваме да възстановим себе си и къщата, време за общуване не остава, разстоянията ни разделят от стари приятелски кръгове.
Не разказвай, ясно е колко си изтощена, не ти се говори с никой и затова дремеш пред телевизора, видеото, касетофона. А в същото време ти се иска нещо, на практика, невъзможно. Да бъдеш силно обичана, но се страхуваш от това чувство, защото ще загубиш свободата и рахатлъка си. Иска ти се да стане чудо и да се появи Той – чудесният и деликатният. Да не те притеснява, да бъде непосредствен, сърдечен и снизходителен към досегашните ти навици. А от друга страна, да е нещо по-специално, над средното равнище – умен, преуспяващ, очарователен, почитан, забелязван от другите. Забъркваш сложна каша от оневиняващи теб и взискателни към Него мечти, от които в крайна сметка не може да се сглоби нищо реално.
Какво тогава? Ако приятелският ти кръг не може да ти предложи нещо достойно за внимание, ако обявата за запознанство ти донесе смях и разочарование, залагаш на случайната фатална среща. Но колко дълго можеш да чакаш пристигането на принца – да ти предложи чадъра си в проливен дъжд, да ти донесе у дома загубеното портмоне, да те зърне от отсрещния прозорец. Такива сюжети има само в розовата литература и в киното.
Какво после? Та, след като животът развенчае всички тези илюзии, осъзнаваш, че единственото място, което ти предлага някакъв избор, е деловият контакт – офисът на фирмата, издателството, банката, бюрото. Все пак ще разполагаш с богата информация, такава няма да получиш, ако се запознаеш с някого на улицата, в парка или в магазина. И без да отваряш сейфа със секретни лични документи разбираш не само какво е образованието, трудовият му стаж, но и семейният статус, финансовото и здравното му състояние. Ясно ти става в общи линии с кога имаш работа. Не че тази информация може да те предпази от непредвиденото. Но е нещо.
Капанът щраква при горе долу сходни обстоятелства – на обяд, в почивката, по време на служебно пътуване, на светски прояви, годишни празненства. Все някак нишката на взаимност започва да навива кълбото на новороденото чувство.
И започва играта на самоизмами стара като света.
„Жена ми не ме разбира. Чувствам се самотен, отхвърлен, непотребен. Машинка за правене на пари.“
„Едва като те срещнах разбрах, че живея. Толкова си прекрасен, умен, интелигентен, витален, мъжествен.“
„Благодарение на теб прогледнах истината за себе си, колко глупаво и безмислено съм живял досега, колко време съм похабил, без да постигна нищо особено.“
„Ти ми помогна да намеря себе си, отново се почувствах жена, имам желание да се смея, животът е прекрасен. “
„Защо не те срещнах по-рано… “
В работното всекидневие прескачат искри от разменени многозначащи погледи, от докосвани крадешком длани по коридора или под масата за конференции, от зле прикривано безразличие с полу тонови усмивки. И всичко това изригва в любов в извънредните часови на служебна заетост (оправдание за семейството) в крайградски мотел.
Когато все пак еуфорията мине, идват страховете. За женените мъже те са заплахата от семеен скандал, развод. Ситуация емоционално трудоемка и неприятна, особено ако съпругата не работи и трябва да й се плаща издръжка (така е в много страни по света). За някои натури раздялата с децата е болезнена, трябва да се пре настройват от всекидневни на неделни бащи. За омъжените жени, които трябва да влязат в отрицателната роля на невярната жена, е двойно по-проблематично. Към семейната драма се прибавя и служебната. Няма да й се размине така лесно с одумките на колегите. Няма да й е много по-лесно и ако е неомъжена. Мъжът, който флиртува или върти любов в бюрото, буди симпатия, скрита завист, понякога и възхищение. Жената в тази роля е „опасна“ особа без принципи, скандализираща обществения ред.
Защо става така дори в отдавна еманципирани общества? Защото все още професионалната позиция на жената не е така безспорна както на мъжа. Независимо от факта, че има образование, квалификация, успехи, признание. Все още не са „смлени“ от модерните времена предразсъдъците и стереотипите, с които така ядно воюват феминистките в Европа, и в Америка.
Има купища дреболии и сериозни неща, които се оценяват доста различно по отношение на мъжа и жената. Макар че репликите са автоматизирани.
И така – как се реагира обикновено при вида на семейната снимка на неговото бюро? (Какъв солиден баща). Семейна снимка на нейното бюро. (Жалко, че кариерата за нея е по-важната). Неговото бюро е разхвърляно, замърсено. (Има много работа). Нейното бюро е в същото състояние. (Тя е разхвърляна и неорганизирана). Той отсъства или закъснява за работа. (Сигурно е на важна среща). Нея я няма. (Сигурно пазарува). Той е близък с шефа. (Доверява му се, цени го). Тя е близка. (Изглежда му е завъртяла главата). Той се жени. (Това ще го окрили, ще работи още по-добре). Тя се омъжва. (Ще забременее и ще изчезне). Той става баща. (Ще му трябва детска количка). Тя става майка. (Отпускът по майчинство е тежест за фирмата). Той сменя работата си, напуска. (Знае как да използва шансовете си). Тя напуска, сменя работата си. (На жена не може да се разчита). Той има роман със секретарката си. (Какъв мъж се оказа). Тя има роман с шефа. (Мирише на скандал, неприятно е за фирмата).
Половин беда е, ако любовната служебна връзка е доброволна, взаимна. Данни от социологични изследвания на феминистични движения подкрепят друга теза – работещите жени са нерядко обект на мъжка агресия. Те са шантажирани, ако отхвърлят предложение за сексуална близост. От време на време се разшумяват обществени скандали с политици, хора от най-висшия етаж на управлението, обвинени от техни сътруднички в сексуално насилие, което отприщва вълната на писма до редакциите на унижавани и малтретирани жени, които дълго време са пазели драмата си в мълчание.
Но рационално настроената част от обществото и в Европа, и в Америка приема тези изпълнения със скептицизъм. Защото съвременната, освободена образована жена има достатъчно средства за самоотбрана.
Не може да се омаловажава още една истина. Жените, които знаят какво искат, знаят и как да го постигнат. И често именно те са инициаторките на служебния роман.
Впрочем понякога е трудно да се определи откъде започват напористите сексуални задявки и къде свършва галантността на флирта. Не всяко внимание, подкрепено от баналната реплика „днес изглеждаш страхотно“, не всяка покана на кафе след работа са знак за интимно предложение. Защо пък да не става дума за симпатия, приятелство, за ободряване и приятно оживление в монотонния ритъм на работния ден, за разговор, който пооправя малко клюмналото самочувствие.
Случва се и друго – служебният роман не е порив да преживееш красиво и необикновено чувство, не е предложение, което не можеш да захвърлиш от страх за работата си, а просто студена точна калкулация. Например, тогава, когато на служебния хоризонт се зададат мамещи перспективи. Много мъже предпочитат в паниката си от скандал, да закръглят сумата на влязлата под кожата му с чаровно лукавство жена и да ликвидират проблема.
Този вид роман със сметка може да се окаже по-евтин и удобен на поддаващите му се мъже от драмата с жени, които търсят (извън семейството или ако са самотни) баща на детето си. Раждат го, а после подават молба в съда за установяване на бащинство и преследват мъжа за издръжка.
Каквито и да са мотивите на работещите заедно движени към интимни отношения мъже и жени, те са доста непреходни. През последното десетилетие тази вълна се засилва – на колеги – любовници, но не съпрузи. Партньори в работата и в спалнята. Настъпват амазонките – интелигентните силни професионално, решителни, но незадоволени от мъжете жени. Уплашени от женската енергия, взискателност и неумолими набези, някои мъже се сдружават в клубове и дружества за охрана на истинската мъжественост от агресията на развилнелите се амазонки.
Има още един вариант. И той е щастливият. Не всеки роман на работното място завършва с раздяла, скандал. Вечерята с шефа не завършва в съда. Ражда се истинска любовна история с хепиенд. Никой не умира, никой никого не насилва, не изнудва, не преследва. А после двамата „живеят дълго и щастливо“.

Папаята представлява изсъхнал млечен сок от тропи­ческото растение карика папая. Папаята е без вкус и мирис, но месото, предварително обработено с нея, става вкусно и крехко. Папаята се среща на пазара във вид на белезникави кристали, смесени с голямо количество готварска сол.

Карика папая е двудомно дърво от сем. Папаеви, чието стъбло достига на височина до 10 м. Култивира се в тропиците. Дървото расте извънредно бързо и 2 години след посаждането му започва да дава плодове, подобни на пъпеш, с тегло 4-5 кг. За приготвяне на папая се използва млечният сок, който изтича от незрелите плодове и се втвърдява няколко минути след изтичане­то. Млечният сок се съдържа и в останалите части на растението.

Главна действаща съставка е ензимът папаин, който разгражда белтъчините и подпомага храносмилането. В него се съдържат т голямо количество захари, провитамин А и др.

Половин час преди да се сготви, месото се поръсва с папаиновите кристали и с това времетраенето на варенето се намалява зна­чително. Същевременно месото става сочно и крехко. Папаята се използва и за избистряне на бира. В медицината се прилага при карбункули, алергии, рани от изгаряне, възпаление на средното ухо и др.