Всичко за жената

Вече навсякъде е така. Или поне и в Европа и в Америка. Ако момичето не се омъжи рано за гаджето от гимназията, ако никой не й завърти главата няколко години след това, шансовете й да се омъжи с всяка година намаляват. Където и да се обърнеш, виждаш млади жени, завършили престижни колежи, школи, университети, направили добра или блестяща професионална кариера. И чак тогава амбициозните създания забелязват, че им липсва нещо много важно – Истинският мъж.
Да, но повечето мъже, които се навъртат около тях, вече са женени. Вярно, някои от тях от време на време се развеждат. Но да ги хванеш в паузата между две съпруги не е толкова проста работа. Мъжете, които зарязват съпругите си заради други жени, са кауза пердута, не влизат в сметката. Мъже, зарязани от съпругите си, не мислят и да повторят, бягат от сериозни ангажименти. Какво остава между тези две категории? Компанията в службата.
Служебният роман, то се знае, е с неясно бъдеще. Но някои жени, макар и не вчерашни, все таят надежди, че някой ден Той може да се разведе заради тях. Уви, този роман не е безопасен за стабилността в работата. Но за това се мисли по-късно – едва когато развоят на събитията предизвика шум, интриги и всякакви произтичащи от тях сътресения.
Въпреки че животът гъмжи от подобни злощастни истории, много жени и мъже се хвърлят безпаметно във водовъртежа на служебния роман. Защо? Отговорът изглежда прост.
На работното място сме всеки ден, дълги часове. Това улеснява и крепи познанството. Училището и университетът са затворили вече вратите зад гърба ни, в спортния клуб, на парти при приятелки, на роднински събирания никой не ни е забелязал. През уикенда се опитваме да възстановим себе си и къщата, време за общуване не остава, разстоянията ни разделят от стари приятелски кръгове.
Не разказвай, ясно е колко си изтощена, не ти се говори с никой и затова дремеш пред телевизора, видеото, касетофона. А в същото време ти се иска нещо, на практика, невъзможно. Да бъдеш силно обичана, но се страхуваш от това чувство, защото ще загубиш свободата и рахатлъка си. Иска ти се да стане чудо и да се появи Той – чудесният и деликатният. Да не те притеснява, да бъде непосредствен, сърдечен и снизходителен към досегашните ти навици. А от друга страна, да е нещо по-специално, над средното равнище – умен, преуспяващ, очарователен, почитан, забелязван от другите. Забъркваш сложна каша от оневиняващи теб и взискателни към Него мечти, от които в крайна сметка не може да се сглоби нищо реално.
Какво тогава? Ако приятелският ти кръг не може да ти предложи нещо достойно за внимание, ако обявата за запознанство ти донесе смях и разочарование, залагаш на случайната фатална среща. Но колко дълго можеш да чакаш пристигането на принца – да ти предложи чадъра си в проливен дъжд, да ти донесе у дома загубеното портмоне, да те зърне от отсрещния прозорец. Такива сюжети има само в розовата литература и в киното.
Какво после? Та, след като животът развенчае всички тези илюзии, осъзнаваш, че единственото място, което ти предлага някакъв избор, е деловият контакт – офисът на фирмата, издателството, банката, бюрото. Все пак ще разполагаш с богата информация, такава няма да получиш, ако се запознаеш с някого на улицата, в парка или в магазина. И без да отваряш сейфа със секретни лични документи разбираш не само какво е образованието, трудовият му стаж, но и семейният статус, финансовото и здравното му състояние. Ясно ти става в общи линии с кога имаш работа. Не че тази информация може да те предпази от непредвиденото. Но е нещо.
Капанът щраква при горе долу сходни обстоятелства – на обяд, в почивката, по време на служебно пътуване, на светски прояви, годишни празненства. Все някак нишката на взаимност започва да навива кълбото на новороденото чувство.
И започва играта на самоизмами стара като света.
„Жена ми не ме разбира. Чувствам се самотен, отхвърлен, непотребен. Машинка за правене на пари.“
„Едва като те срещнах разбрах, че живея. Толкова си прекрасен, умен, интелигентен, витален, мъжествен.“
„Благодарение на теб прогледнах истината за себе си, колко глупаво и безмислено съм живял досега, колко време съм похабил, без да постигна нищо особено.“
„Ти ми помогна да намеря себе си, отново се почувствах жена, имам желание да се смея, животът е прекрасен. “
„Защо не те срещнах по-рано… “
В работното всекидневие прескачат искри от разменени многозначащи погледи, от докосвани крадешком длани по коридора или под масата за конференции, от зле прикривано безразличие с полу тонови усмивки. И всичко това изригва в любов в извънредните часови на служебна заетост (оправдание за семейството) в крайградски мотел.
Когато все пак еуфорията мине, идват страховете. За женените мъже те са заплахата от семеен скандал, развод. Ситуация емоционално трудоемка и неприятна, особено ако съпругата не работи и трябва да й се плаща издръжка (така е в много страни по света). За някои натури раздялата с децата е болезнена, трябва да се пре настройват от всекидневни на неделни бащи. За омъжените жени, които трябва да влязат в отрицателната роля на невярната жена, е двойно по-проблематично. Към семейната драма се прибавя и служебната. Няма да й се размине така лесно с одумките на колегите. Няма да й е много по-лесно и ако е неомъжена. Мъжът, който флиртува или върти любов в бюрото, буди симпатия, скрита завист, понякога и възхищение. Жената в тази роля е „опасна“ особа без принципи, скандализираща обществения ред.
Защо става така дори в отдавна еманципирани общества? Защото все още професионалната позиция на жената не е така безспорна както на мъжа. Независимо от факта, че има образование, квалификация, успехи, признание. Все още не са „смлени“ от модерните времена предразсъдъците и стереотипите, с които така ядно воюват феминистките в Европа, и в Америка.
Има купища дреболии и сериозни неща, които се оценяват доста различно по отношение на мъжа и жената. Макар че репликите са автоматизирани.
И така – как се реагира обикновено при вида на семейната снимка на неговото бюро? (Какъв солиден баща). Семейна снимка на нейното бюро. (Жалко, че кариерата за нея е по-важната). Неговото бюро е разхвърляно, замърсено. (Има много работа). Нейното бюро е в същото състояние. (Тя е разхвърляна и неорганизирана). Той отсъства или закъснява за работа. (Сигурно е на важна среща). Нея я няма. (Сигурно пазарува). Той е близък с шефа. (Доверява му се, цени го). Тя е близка. (Изглежда му е завъртяла главата). Той се жени. (Това ще го окрили, ще работи още по-добре). Тя се омъжва. (Ще забременее и ще изчезне). Той става баща. (Ще му трябва детска количка). Тя става майка. (Отпускът по майчинство е тежест за фирмата). Той сменя работата си, напуска. (Знае как да използва шансовете си). Тя напуска, сменя работата си. (На жена не може да се разчита). Той има роман със секретарката си. (Какъв мъж се оказа). Тя има роман с шефа. (Мирише на скандал, неприятно е за фирмата).
Половин беда е, ако любовната служебна връзка е доброволна, взаимна. Данни от социологични изследвания на феминистични движения подкрепят друга теза – работещите жени са нерядко обект на мъжка агресия. Те са шантажирани, ако отхвърлят предложение за сексуална близост. От време на време се разшумяват обществени скандали с политици, хора от най-висшия етаж на управлението, обвинени от техни сътруднички в сексуално насилие, което отприщва вълната на писма до редакциите на унижавани и малтретирани жени, които дълго време са пазели драмата си в мълчание.
Но рационално настроената част от обществото и в Европа, и в Америка приема тези изпълнения със скептицизъм. Защото съвременната, освободена образована жена има достатъчно средства за самоотбрана.
Не може да се омаловажава още една истина. Жените, които знаят какво искат, знаят и как да го постигнат. И често именно те са инициаторките на служебния роман.
Впрочем понякога е трудно да се определи откъде започват напористите сексуални задявки и къде свършва галантността на флирта. Не всяко внимание, подкрепено от баналната реплика „днес изглеждаш страхотно“, не всяка покана на кафе след работа са знак за интимно предложение. Защо пък да не става дума за симпатия, приятелство, за ободряване и приятно оживление в монотонния ритъм на работния ден, за разговор, който пооправя малко клюмналото самочувствие.
Случва се и друго – служебният роман не е порив да преживееш красиво и необикновено чувство, не е предложение, което не можеш да захвърлиш от страх за работата си, а просто студена точна калкулация. Например, тогава, когато на служебния хоризонт се зададат мамещи перспективи. Много мъже предпочитат в паниката си от скандал, да закръглят сумата на влязлата под кожата му с чаровно лукавство жена и да ликвидират проблема.
Този вид роман със сметка може да се окаже по-евтин и удобен на поддаващите му се мъже от драмата с жени, които търсят (извън семейството или ако са самотни) баща на детето си. Раждат го, а после подават молба в съда за установяване на бащинство и преследват мъжа за издръжка.
Каквито и да са мотивите на работещите заедно движени към интимни отношения мъже и жени, те са доста непреходни. През последното десетилетие тази вълна се засилва – на колеги – любовници, но не съпрузи. Партньори в работата и в спалнята. Настъпват амазонките – интелигентните силни професионално, решителни, но незадоволени от мъжете жени. Уплашени от женската енергия, взискателност и неумолими набези, някои мъже се сдружават в клубове и дружества за охрана на истинската мъжественост от агресията на развилнелите се амазонки.
Има още един вариант. И той е щастливият. Не всеки роман на работното място завършва с раздяла, скандал. Вечерята с шефа не завършва в съда. Ражда се истинска любовна история с хепиенд. Никой не умира, никой никого не насилва, не изнудва, не преследва. А после двамата „живеят дълго и щастливо“.

Сладникът е древно лечебно средство и подсладител. За него се споменава в съчиненията на Теофраст (IV-III в. пр. н. е.), който го нарича скитски корен. Авицена (XI в.) лекувал със сладника почти същите заболявания, за които се срещат све­дения и в българските лекарственици от XVII-XIX в. Като ле­чебно средство и подправка се използват едрите корени на ра­стението сладник от сем. Бобови. То е многогодишно, тре­висто, високо до 1,5 м растение. У нас се среща в Свищовско,

Никополско, Сомовит и др. Диворастящо е разпространено в СССР, Южна и Източна Европа. На пазара корените се доставят главно от СССР, Испания, Италия, Южна Франция, Турция. Сладкият вкус на корените се дължи на гликозида глициризин (до 23%)г който е 50 пъти по-сладък от захарта и представлява калиево-калциева сол на глициризиновата киселина. В корените се срещат още сапонини, флавоноиди, полизахариди, полифеноли, витамин С и др. Флавоиоидите имат ясно изразено папавериноподобно спаз-молитично действие, като същевременно са пикочогонно и про­тивовъзпалително средство.Те действат благотворно и на язви в стомаха и дванадесетопръстника. Според някои автори глициризинът нарушава водноелектролитното равновесие в организма (задръжка на натриев хлорид), предизвиква образуването на ото­ци. Корените оказват и адренокортикоиден ефект. Пред вид на това сладникът не бива да се използва в по-големи дози (обикно­вената доза е 1 чаена лъжичка счукани корени) и повече от 20 дни.

Под формата на водни екстракти или смелени на прах корени той се прилага за подсладяване на напитки (бира, лимонада и др.), за приготвяне на специални бонбони, поставя се в дъвките и др. В медицината се използва като откашлично, слабително, противоязвено средство. Неговата употреба трябва да става само под контрола на лекар. От сладника се получават и противоязвени препарати. Един от тях се произвежда и у нас. Днес вместо гладник в кулинарията и хранителната промишленост се изпол­зва  антиалдаксим.

Глутаматът, който се предлага на пазара, представля­ва мононатриева сол на глутаминовата киселина (алфа-амино-глутарова). Тя се получава чрез хидролиза на растителни белтъчини (царевични, пшенични, соеви), от захарно цвекло, морски во­дорасли и др. Глутаматът представлява бяло, кристално вещество във вид на прах или таблетки. Той няма собствен вкус и аромат, затова към него се прибавят ароматни подправки, мазнини, въгле­хидрати, растителни белтъчини и др. Такива комбинации са из­вестните в Средна Европа „Фондор“ и „Аромат“. Те се употребяват в кулинарията и хранителната промишленост за подсилване вку­са на храната.

Глутаматът действа тонизиращо върху нервните клетки и е ефикасно средство при намалена работоспособност, при обща слабост и др. Той се поставя във всички солени, сладки и пикант­ни гозби. В блюдо от 4 порции се прибавя 1-2 пъти на върха на ножа към края на варенето. Глутаматът се използва и за засил­ване вкуса на сосове, супи, ястия от птици, зеленчукови и месни ястия, варена риба. Той може да се комбинира с всички подправ­ки. Индустриално произведените супи обикновено съдържат глутамат. Употребява се и в медицината.