Всичко за жената

Сладникът е древно лечебно средство и подсладител. За него се споменава в съчиненията на Теофраст (IV-III в. пр. н. е.), който го нарича скитски корен. Авицена (XI в.) лекувал със сладника почти същите заболявания, за които се срещат све­дения и в българските лекарственици от XVII-XIX в. Като ле­чебно средство и подправка се използват едрите корени на ра­стението сладник от сем. Бобови. То е многогодишно, тре­висто, високо до 1,5 м растение. У нас се среща в Свищовско,

Никополско, Сомовит и др. Диворастящо е разпространено в СССР, Южна и Източна Европа. На пазара корените се доставят главно от СССР, Испания, Италия, Южна Франция, Турция. Сладкият вкус на корените се дължи на гликозида глициризин (до 23%)г който е 50 пъти по-сладък от захарта и представлява калиево-калциева сол на глициризиновата киселина. В корените се срещат още сапонини, флавоноиди, полизахариди, полифеноли, витамин С и др. Флавоиоидите имат ясно изразено папавериноподобно спаз-молитично действие, като същевременно са пикочогонно и про­тивовъзпалително средство.Те действат благотворно и на язви в стомаха и дванадесетопръстника. Според някои автори глициризинът нарушава водноелектролитното равновесие в организма (задръжка на натриев хлорид), предизвиква образуването на ото­ци. Корените оказват и адренокортикоиден ефект. Пред вид на това сладникът не бива да се използва в по-големи дози (обикно­вената доза е 1 чаена лъжичка счукани корени) и повече от 20 дни.

Под формата на водни екстракти или смелени на прах корени той се прилага за подсладяване на напитки (бира, лимонада и др.), за приготвяне на специални бонбони, поставя се в дъвките и др. В медицината се използва като откашлично, слабително, противоязвено средство. Неговата употреба трябва да става само под контрола на лекар. От сладника се получават и противоязвени препарати. Един от тях се произвежда и у нас. Днес вместо гладник в кулинарията и хранителната промишленост се изпол­зва  антиалдаксим.

Този вид пелин е високо до 150 см растение от сем. Астерови (Сложноцветни). Среща се в цяла Европа, включително и у нас. Използва се надземната част (главно листата), която е слабо ароматна и горчива. Тя съдържа етерично масло, горчиви вещества, полифеноли и др. В етеричното масло се срещат цинеол, туйон,фенхон и др. Те влияят върху стомашно-чревната и жлъч­ната секреция, като оказват и тонизиращо действие на организ­ма. В готварството черният пелин понякога се използва вместо горчивия. От него се приготвят при домашни условия и в проми­шлеността ликьори и вина.

В народната медицина се употребява главно при безапетитие, възпаление на жлъчката, безсъние и др. Дозите за вътрешно прие­мане са еднакви с тези на горчивия пелин, макар че, общо взето, той действа по-слабо. Черният пелин има същото токсично дей­ствие както горчивия и затова трябва да се внимава при използването му.

Използват се недоразвитите цветни пъпки на многого­дишното тревисто растение, стелещо се на дължина до 1,5м, наречено бодлив каперсник от сем. Капаридови. Диво­растящо се среща в Алжир, Иран, Крим, Кавказ, Средна Азия. Култивира се в  Южна   Европа и Северна Америка. Цветните пъпки се употребяват най-често в прясно състояние, а по-рядко мариновани. Те са почти закръглени, малко сплескани, от едната страна са леко заострени, дълги до 1см. Доброкачествените пъпки в прясно състояние трябва да са цели, твърди, напълно затворени; и с тъмен, масленозелен цвят. Те имат специфичен мирис (напо­добяващ синаповия) и лют вкус. След откъсване понякога пъпките стават кафяви,   поради което се третират с медни соли, за да се обезцветят. Старите некачествени цветни пъпки са почернели, омекнали и безвкусни. Стандартните изисквания за доброкаче­ствена суровина допускат обезцветяването, но не и омекването. На пазара се срещат няколко сорта каперси. Те се именуват според географския им произход. Така наречените немски каперси са пъпки на растението   черна метла. Те   имат по-различно уст­ройство   на   чашката,   венчето,   затова   фалшификацията   се разпознава лесно.   Като   заместител   на каперсите   в  Средна Европа  се   приготвя   марината  от  семената   на   блатника и от   зелените   плодчета   на   латинката.    Каперсите   съдържат полифеноли, гликозидно свързано етерично масло, сапонини, алкалоиди (капаридин) и др. Те предизвикват отделяне на се­креции в стомашно-чревния тракт (етерично масло), подпо­магат организма в борбата му с болестотворните микроорганизми -(полифеноли). Витаминният им състав и отчасти флавоноидите ги правят полезна подправка и храна. В Кавказ напр. те се из­ползват във вид на туршия. В кулинарията като подправка ка­персите се употребяват в супи, сосове, месни и рибни ястия, както и за приготвяне на месни студени ястия и туршии (на 1 блюдо от 4 порции се поставят не повече от 1-2супени лъжици каперси). Напоследък се изследва усилено  химичният състав на каперсника. Смита се, че от растението може да се изолират вещества, които ще послужат като средство за увеличаване броя на червените кръвни клетки. В медицината на Средна Европа и Кавказ каперсите се употребяват като противомикробно и противоалергично средство, както и за лекуване на някои заболявания на нервната систе­ма (5-6 пъпки 2-3 пъти на ден след хранене). Каперсите не бива да се използват при бъбречни, стомашни, чернодробни и жлъчни заболявания.