Posts Tagged ‘подправка’

ФЪСТЪК

петък, септември 25th, 2009

Като подправка и храна се използват семената на едно­годишното растение подземен фъстък, от сем. Бобови, което е тревисто и достига на височина до 50 см. Негово отечест­во се смята Бразилия. Култивира се в много страни с тропичес­ки и субтропически климат. Семената на фъстъка са изключи­телно вкусни и са без мирис. Те съдържат 40 до 50% тлъсто ма­сло, 25 до 30% белтъчини, захари, смоли и др. Прилагат се про­тив атеросклероза, за тонизиране на организма и др.

Стритите едри семена се употребяват за посипване на сладки и солени печива. В кулинарията понякога с фъстъци се заместват ле­шниците и бадемите при приготвяне на сладкарски произведения. В някои страни фъстъченото брашно се използва като подправка и храна вместо месо.

СОЕВ СОС

петък, септември 25th, 2009

Соевият сос се получава от узрелите семена на влакне­стата соя от сем. Бобови. Тя е едно от най-старите културни растения познати на човечеството. Досега не е открита диворастя­ща. Отглежда се в Югоизточна Азия. От там е разпространена в Русия и после в Европа. У нас тя започва да се култивира в на­чалото на нашето столетие.

Влакнестата соя е едногодишно растение, високо 25-200 см. В плода на соята се намират от 1 до 5 семенца. Кул­тивират се 4 подвида влакнеста соя – манджурска, японо-корейска, индийска и китайска. Най-разпространен е първият подвид, от който са познати сортовете добруджанска соя, кубинска и др. В соевите семена се съдържат голямо количество белтъчини, кои­то са много близки по състав до млечните. Те съдържат глицин вместо легумин, срещащ се в бобовите растения. Глицинът обаче е по-ценен, защото има органично свързана сяра, необходима за кръвообразуването. Срещат се още калиеви и фосфорни соли, ен­зими, провитамин А, витамините В1, В2, С, К. По количествено съдържание на мазнини и белтъчини соевите семена са първи сред зърнените храни. Аминокиселините им са близки по състав до тези на месото. От соевите семена след съответна преработка се полу­чава вкусен, ароматен соев сос, а също и соево брашно. От семе­йната се приготвят мляко, сирене, кашкавал, масло. Соевият сос е азиатски вариант на европейската кухненска подправка ,,Маги“. Той се получава от соеви семена, сол и вода. В Азия в него се поставят разни подправки. Най-приятен за европейците е китай­ският сос, в който основна подправка е звездовидният анасон. Японският сос е без вкус и аромат, защото съдържа само сол, а индонезийският е особено сладък и приятен, тъй като освен бла­гоуханни подправки има и захар. Със соев сос се подправят ястия от месо, птици, риби, зеленчуци, майонези и др. Соев сос се по­дставя в много мариновани и хранителни продукти (особено месо). При това мариноване могат да се прибавят и чесън, джинджифил и др.

Соевите семена и техните продукти са полезна храна при нару­шена обмяна, атеросклероза, сърдечни заболявания. При бъбреч­ни заболявания консумацията трябва да се ограничи.

Вино

петък, септември 25th, 2009

В кулинарията се използват като подправки някои гроздови вина. Те съдържат органични киселини (главно винена и ябълчена), калиева сол на винената киселина (винен камък), пиг­менти, дъбилни вещества и др. Като подправка се използват предимно трапезни вина. Те биват червени и бели. Червените вина (Каберне, Матраса и др.) съдържат 0,5-0,7% орга­нични киселини, 1% захар (сухи вина) и 9-12% алкохол. Б е л и-т е вина (Ризлинг, Алиготе, Ркацители и др.) имат 10-12% алкохол, 0,5-0,8% органични киселини. Силните вина (Портвайн, Мадейра, Херес) понякога също се използват в ку­линарията. Портвайнът съдържа 18-20% алкохол и 5-7% за­хар. Той е смес от различни трапезни вина с подсладители. Пуска се на пазара след известно отлежаване. Мадейрата се приготвя като Портвайна, но 6 месеца се държи при висока температура (45-65 °С). Съдържа 18-19% алкохол, 4-6% захари и 0,55- 0,65% киселини. Хересът се добива подобно на Портвайна, но при него се изисква получаването на алдехиди от алкохола (1 л Херес трябва да съдържа 150-180 мг алдехиди).

Вината усилват апетита и подпомагат храносмилането. Те действат и като консерванти. Прилагат се в кулинарията главно ш ястия с месо (задушено), в сосове и други в дози според вкуса.