Всичко за жената

Като подправка и храна се използват семената на едно­годишното растение подземен фъстък, от сем. Бобови, което е тревисто и достига на височина до 50 см. Негово отечест­во се смята Бразилия. Култивира се в много страни с тропичес­ки и субтропически климат. Семената на фъстъка са изключи­телно вкусни и са без мирис. Те съдържат 40 до 50% тлъсто ма­сло, 25 до 30% белтъчини, захари, смоли и др. Прилагат се про­тив атеросклероза, за тонизиране на организма и др.

Стритите едри семена се употребяват за посипване на сладки и солени печива. В кулинарията понякога с фъстъци се заместват ле­шниците и бадемите при приготвяне на сладкарски произведения. В някои страни фъстъченото брашно се използва като подправка и храна вместо месо.

То се добива от сорт на сънотворния мак, наречен маслодаен от сем. Макови. Растението е високо до 120 см (по време на цъфтеж). Негово отечество се смята Мала Азия. Култивира се в много страни с топъл климат (България, СССР, Турция, Югославия, Иран, Индия и др.). От неговите семе­на чрез пресуване се добива тлъсто масло (до 55%), което се из­ползва в Кулинарията. Прилагат се и семената. Те са дребни (1,5 мм в диаметър), с белезникав или сив цвят. Семената се упо­требяват в хлебопекарството за посипване на разни печива, за приготвяне на бонбони, сладкарски произведения и др. В семена­та не са открити алкалоиди, затова те не са токсични.

Първите сведения за употребата на копъра произхож­дат от Вавилон, където цар Мардукапалитина II (772—710 г. пр. н. е.) уредил градина, в която между другите лечебни растения отглеждал и копър. Растението е известно на древните гърци и римляните. В Централна Европа се култивира от времето на Карл Велики (IX в.).

Копърът е едногодишно тревисто растение от сем. Целинови (Сенникоцветни), високо до 1,20 м. У нас диворастящо се среща на юг от Несебър и край р. Дунав. Култивира се в цяла България и всички страни с умерен климат. Използват се връхните част на стъблата и плодовете, които имат характерен мирис и сладникавопарлив вкус, който се дължи на етеричното масло. То се съ­държа в надземната маса до 1%. В нея се срещат още витамините D и С, провитамин А, пектин, фуранокумарини, смоли. Главната съставка на етеричното масло е карвон (до 60%). Плодовете и над­земната част усилват секрецията от млечните жлези, действат спазмолитично, слабо разширяват кръвоносните съдове, усилват диурезата. При сушене част от етеричното масло излетява и съ­държанието на карвона се намалява, затова листчетата се пазят най-добре, като се държат в оцет. Препоръчва се зелените части на копъра да се използват в прясно състояние за подправка на салати, сосове, маринати, сиренета, за приготвяне на таратор и др.

Употребява се и изсушената надземна част, която при добро съхранение дълго време не губи аромата си. Копърът се използва при производството на зеленчукови концентрати, напитки и кон­серви от риба.

При остро възпаление на стомаха и червата копърът се избягва, тъй като увеличава киселинността.

Българската народна медицина използва зелените части на растението, плодовете и етеричното масло като апетитовъзбуждащо средство, при заболявания на бъбреците, жлъчката, при газо­ве в стомаха и червата, както и за понижаване на артериалното налягане (1 супена лъжица изсушен прах или 3 супени лъжици пресни листа се приемат с кисело мляко 3 пъти на ден 15-20 мин преди хранене).