Народната българска трапеза е немислима без традиционната „шарена сол“. В зависимост от предпочитанията на домакините тя може да е по-сладка или люта. Главните й съставки са добре изсушена чубрица, семена и надземна част на гръцкия сминдух, сладки и люти чушки, печена царевица, печени тиквени семки, сол, понякога и дива мащерка. Всичко това, счукано добре и пресято през гъсто сито, дава вкусната и възбуждаща апетита типична българска подправка.
Соевият сос се получава от узрелите семена на влакнестата соя от сем. Бобови. Тя е едно от най-старите културни растения познати на човечеството. Досега не е открита диворастяща. Отглежда се в Югоизточна Азия. От там е разпространена в Русия и после в Европа. У нас тя започва да се култивира в началото на нашето столетие.
Влакнестата соя е едногодишно растение, високо 25-200 см. В плода на соята се намират от 1 до 5 семенца. Култивират се 4 подвида влакнеста соя – манджурска, японо-корейска, индийска и китайска. Най-разпространен е първият подвид, от който са познати сортовете добруджанска соя, кубинска и др. В соевите семена се съдържат голямо количество белтъчини, които са много близки по състав до млечните. Те съдържат глицин вместо легумин, срещащ се в бобовите растения. Глицинът обаче е по-ценен, защото има органично свързана сяра, необходима за кръвообразуването. Срещат се още калиеви и фосфорни соли, ензими, провитамин А, витамините В1, В2, С, К. По количествено съдържание на мазнини и белтъчини соевите семена са първи сред зърнените храни. Аминокиселините им са близки по състав до тези на месото. От соевите семена след съответна преработка се получава вкусен, ароматен соев сос, а също и соево брашно. От семейната се приготвят мляко, сирене, кашкавал, масло. Соевият сос е азиатски вариант на европейската кухненска подправка ,,Маги“. Той се получава от соеви семена, сол и вода. В Азия в него се поставят разни подправки. Най-приятен за европейците е китайският сос, в който основна подправка е звездовидният анасон. Японският сос е без вкус и аромат, защото съдържа само сол, а индонезийският е особено сладък и приятен, тъй като освен благоуханни подправки има и захар. Със соев сос се подправят ястия от месо, птици, риби, зеленчуци, майонези и др. Соев сос се подставя в много мариновани и хранителни продукти (особено месо). При това мариноване могат да се прибавят и чесън, джинджифил и др.
Соевите семена и техните продукти са полезна храна при нарушена обмяна, атеросклероза, сърдечни заболявания. При бъбречни заболявания консумацията трябва да се ограничи.
Челебитката е била позната на египтяните и гърците. Хипократ и Диоскурид говорят за нея като лечебно средство. В древноиндуските книги, писани на санскритски, се споменава също за челебитката. Тя е използвана и от арабските народи.
Посевната челебитка е едногодишно тревисто растение, високо до 70 см от сем. Люти кови. Произхожда от земите около Средиземно море и Мала Азия. Отглежда се в СССР, Франция, а у нас в незначителни количества главно в Хасковско. Като подправка и за лечебни цели се използват узрелите семена на челебитката. Те са матовочерни, дълги до 4 мм и широки 3 мм.
Разтрити, те имат аромат и вкус на индийско орехче и камфора. Съдържат 0,50-1,50% етерично масло, тлъсто масло, сапонини, “флавоноиди, нигелин и пр. Етеричното масло се получава от семената чрез дестилация с водна пара. То има жълт цвят, синя флуоресценция, силен аромат и слабо парлив вкус. Състои се главно от дамасценин, производно на бензоената киселина.
Семената действат апетитовъзбуждащо, газогонно, противоглистно и консервиращо. Използват се в пекарството за посипване на хляб, соленки и други тестени произведения. Прибавят се към някои салати. Стритите семена се поставят в алкохолни напитки, на които придават приятен аромат. Семената се прибавят и към кисело зеле, кисели краставички, марината. Особено много се използват в колбасарството, тъй като етеричното масло действа антисептично.
В медицината семената се прилагат против кашлица, като болкоуспокояващо средство на стомаха и червата, при жлъчни заболявания. Те потискат отделянето на газове в стомаха и червата. Прилагат се още против чревни паразити йод формата на извлек (1 чаена лъжичка стрити на прах семена се заливат с 1 чаена чаша топла вода – 45 °С, кисне 7-8 ч, прецежда се, разделя се на 2 части и се приема сутрин и вечер половин час преди хранене). Семената се използват и за увеличаване на млякото у кърмачки. Челебитката предизвиква приток на кръв в тазовата област и затова не се препоръчва приемането й от бременни жени (аборт). Семената се прилагат като лечебно средство само под контрола на лекар, защото приети в по-големи дози те предизвикват виене на свят, гадене и повръщане.