Всичко за жената

За да запази косата ви своя естествен цвят и лъскавина, необходимо е след всяко миене, ако косите ви са светли, да ги изплаквате с отвара от лайка (две супени лъжици лайка се варят 5 минути в един литър вода). Тъмните коси се изплакват с отвара от руски чай (две супени лъжици чай се варят 5 минути в един литър вода).

Мазна коса

Мазната коса е неприятен козметичен дефект, който трябва да се коригира. Обикновеното хигиенно миене на косата с вода и сапун трябва да става 1-2 пъти седмично. В продължение на два месеца косата трябва да се мие всеки трети ден само с отвара от дъбови кори (три супени лъжици дъбови кори се варят 15 минути в един литър вода). След това се прилага поддържащо лечение, като косата се изплаква с тази отвара след всяко хигиенно миене.

Суха коса

Сухата коса се нуждае от подхранване, за да бъде еластична и лъскава. Хигиенното миене трябва да се извършва през по-големи интервали – 8-10 дни. Един час преди миене корените на косата се намазват с рициново масло. След това главата се увива с пергамен-това хартия, а отгоре се поставя натопена в гореща вода и добре изстискана хавлиена кърпа. После се завързва с някакъв шал.
Много добре действа и следното масло за коса: 100 г пресни, ситно нарязани корени от репей се оставят да киснат 24 часа в 200 мл чист зехтин, след което сместа се вари на тих огън 15 минути. След като изстине, сместа се прецежда. Преди миене корените на косата се намазват обилно с маслото и главата се увива по описания начин. Маската се оставя да действа 2 часа, след което косата се измива.

Пърхот

100 г ситно нарязани листа от коприва се варят 30 минути в смес от половин литър оцет и половин литър вода. Косата се мие с прецедената отвара (без сапун) всеки ден в продължение на десет дни.
Може да се използва и запарка от вратига: Една супена лъжица стрити стебла и цветове от вратига се залива с 400 мл вряла вода
и се оставят да престоят два часа. Прецедената запарка се използва за миене на косата (без сапун) през ден в продължение на един месец.
Прилага се и запарка от синчец: Смесват се половин литър оцет и половин литър вода и течността се слага на огъня да заври. С врялата течност се заливат 50 г цветове от синчец, след което се оставят да киснат един час. С прецедената течност се изплаква косата всеки ден в продължение на един месец.

Оредяване и упадане на косата

Корени от чемерика (50 г) се поставят в смес от 250 г вода и 250 г спирт. Сместа се вари, докато остане наполовина. Прецежда се и с отварата се масажират корените на косата три пъти седмично в продължение на един месец, а след това само един път седмично преди миене на косата.
50 г корени от кукуряк се варят с 250 г оцет, докато течността остане наполовина. Прецежда се. Отделно се накисват в продължение на един час 25 г корени от ружа в 150 мл студена вода, след което се прецеждат. Двете течности се смесват и с този лосион се правят фрикции на кожата на главата сутрин и вечер в продължение на един месец.
Добре действа и следната запарка: една супена лъжица листа от бреза се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат два часа. С прецедената течност се правят фрикции на кожата на главата след всяко миене на косата.
Много добро лечебно средство е и отварата от репей: 20 г нарязани корени от репей се варят 5 минути в половин литър вода. Отварата се прецежда, след като изстине, и с нея се правят фрикции на кожата на главата. След това главата се изплаква с обикновена вода. Прилага се три пъти седмично в продължение на два месеца.
Розмаринът също може да се използва: Две чаени лъжички счукани листа от розмарин се варят 5 минути в 300 мл вода. Отварата се оставя да изстине и се прецежда. Използва се за фрикции на кожата на главата два пъти седмично в продължение на два месеца.

Стимулиране растежа на косата

За стимулиране растежа на косата се използват следните билки:
Бръшлян: Една супена лъжица нарязани листа се варят 10 минути в половин литър вода. След като изстине, отварата се прецежда. С памук, напоен с тази отвара, се овлажняват кожата на главата и самата коса всяка вечер в продължение на един месец.
Брей: Счукват се пресни корени, изстискват се и с получения сок се мажат корените на косата всеки ден в продължение на един месец.
Латинка: 100 г добре смачкани листа от латинка се смесват със 100 г смачкани листа от коприва и към тях се добавят 10 г стрити корени от прозориче. Сместа се залива с половин литър чист спирт.
Оставя се да престои петнадесет дни, като се разбърква няколко Пъти дневно. Прецежда се и получената настойка се използва за фрикции на кожата на главата след измиването й. Да се пазят очите!
Наумка: Счукват се пресни корени и получената кашица се нанася върху окосмената част на главата. След това главата се увива с пергамент, отгоре с хавлиена кърпа. Маската се оставя да действа един час. Прилага се през ден в продължение на един месец.

За премахване на луничките и тъмните петна П. Чуролинов препоръчва да се използват (продължително време) следните билки:
Магданоз – прилагат се лапи от сварени листа и корени. Лапите се оставят да действат 30 минути. Може да се използва и пресен сок от скълцани свежи листа, с които лицето се намазва два пъти дневно.
Глухарче – две супени лъжици млади цветове от глухарче се варят 30 минути в половин литър вода, след което отварата се прецежда. Лосионът се използва за отриване на лицето сутрин и вечер. Селим – една чаена лъжичка ситно нарязани корени и листа се заливат с една чаена чаша студена вода. Сместа се оставя да престои един час, след това се слага на огъня и се вари 10 минути след завирането. Прецежда се и се използва, като луничките и тъмните петна се мажат два пъти дневно до изчезването им.

Научното родово име на растението тинтява е генциана. То произлиза от името на илирийския владетел Генциус (II в.), който първи започва да лекува с корени на растението. Познати са няколко вида тинтява, които принадлежат към сем. Тинтявови. Медицинско значение има главно жълтата тинтява. Тя достига на височина до 150 см. Тинтявите се срещат в планин­ските части на Европа и Мала Азия. В кулинарията се употребя­ват корените на жълтата, синята, точковидната, обикновената и българската тинтява. По химичен състав корените на тези видове тинтяви са доста близки с изключение на обикновената тинтява. В корените на жълтата тинтява се намират горчиви гликозиди, а именно генциопикрозид и амарогенцианин. Вторият е 5000 пъти

по-горчив от първия, като генциопикрозидът все още горчи при разреждане 1:70 000. В тях са открити още ксантини, захари, ал­калоиди и др. Корените на жълтата тинтява се използват като горчиво стомашно средство и особено за тонизиране на целия ор­ганизъм. От корените у нас се приготвят вина както при домашни условия, така и промишлено. Някога, когато синтетичните противомаларични средства не бяха открити, тинтявовите корени служеха като единствено средство за понижаване на температура­та при терциерна малария.

Освен жълтата у нас се употребяват синята и точковидната тинтява. Те горчат много по малко от жълтата тинтява.

При приемане вътрешно на по-големи количества корени от всички видове тинтява може да се получи задушаване следствие токсичността на някои от съдържащите се в тях гликозиди. Като стомашно и засилващо съпротивителните сили на организма сред­ство корените се приемат вътрешно стрити на прах на върха на ножа 3 пъти на ден половин час преди хранене.