Всичко за жената

За да запази косата ви своя естествен цвят и лъскавина, необходимо е след всяко миене, ако косите ви са светли, да ги изплаквате с отвара от лайка (две супени лъжици лайка се варят 5 минути в един литър вода). Тъмните коси се изплакват с отвара от руски чай (две супени лъжици чай се варят 5 минути в един литър вода).

Мазна коса

Мазната коса е неприятен козметичен дефект, който трябва да се коригира. Обикновеното хигиенно миене на косата с вода и сапун трябва да става 1-2 пъти седмично. В продължение на два месеца косата трябва да се мие всеки трети ден само с отвара от дъбови кори (три супени лъжици дъбови кори се варят 15 минути в един литър вода). След това се прилага поддържащо лечение, като косата се изплаква с тази отвара след всяко хигиенно миене.

Суха коса

Сухата коса се нуждае от подхранване, за да бъде еластична и лъскава. Хигиенното миене трябва да се извършва през по-големи интервали – 8-10 дни. Един час преди миене корените на косата се намазват с рициново масло. След това главата се увива с пергамен-това хартия, а отгоре се поставя натопена в гореща вода и добре изстискана хавлиена кърпа. После се завързва с някакъв шал.
Много добре действа и следното масло за коса: 100 г пресни, ситно нарязани корени от репей се оставят да киснат 24 часа в 200 мл чист зехтин, след което сместа се вари на тих огън 15 минути. След като изстине, сместа се прецежда. Преди миене корените на косата се намазват обилно с маслото и главата се увива по описания начин. Маската се оставя да действа 2 часа, след което косата се измива.

Пърхот

100 г ситно нарязани листа от коприва се варят 30 минути в смес от половин литър оцет и половин литър вода. Косата се мие с прецедената отвара (без сапун) всеки ден в продължение на десет дни.
Може да се използва и запарка от вратига: Една супена лъжица стрити стебла и цветове от вратига се залива с 400 мл вряла вода
и се оставят да престоят два часа. Прецедената запарка се използва за миене на косата (без сапун) през ден в продължение на един месец.
Прилага се и запарка от синчец: Смесват се половин литър оцет и половин литър вода и течността се слага на огъня да заври. С врялата течност се заливат 50 г цветове от синчец, след което се оставят да киснат един час. С прецедената течност се изплаква косата всеки ден в продължение на един месец.

Оредяване и упадане на косата

Корени от чемерика (50 г) се поставят в смес от 250 г вода и 250 г спирт. Сместа се вари, докато остане наполовина. Прецежда се и с отварата се масажират корените на косата три пъти седмично в продължение на един месец, а след това само един път седмично преди миене на косата.
50 г корени от кукуряк се варят с 250 г оцет, докато течността остане наполовина. Прецежда се. Отделно се накисват в продължение на един час 25 г корени от ружа в 150 мл студена вода, след което се прецеждат. Двете течности се смесват и с този лосион се правят фрикции на кожата на главата сутрин и вечер в продължение на един месец.
Добре действа и следната запарка: една супена лъжица листа от бреза се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат два часа. С прецедената течност се правят фрикции на кожата на главата след всяко миене на косата.
Много добро лечебно средство е и отварата от репей: 20 г нарязани корени от репей се варят 5 минути в половин литър вода. Отварата се прецежда, след като изстине, и с нея се правят фрикции на кожата на главата. След това главата се изплаква с обикновена вода. Прилага се три пъти седмично в продължение на два месеца.
Розмаринът също може да се използва: Две чаени лъжички счукани листа от розмарин се варят 5 минути в 300 мл вода. Отварата се оставя да изстине и се прецежда. Използва се за фрикции на кожата на главата два пъти седмично в продължение на два месеца.

Стимулиране растежа на косата

За стимулиране растежа на косата се използват следните билки:
Бръшлян: Една супена лъжица нарязани листа се варят 10 минути в половин литър вода. След като изстине, отварата се прецежда. С памук, напоен с тази отвара, се овлажняват кожата на главата и самата коса всяка вечер в продължение на един месец.
Брей: Счукват се пресни корени, изстискват се и с получения сок се мажат корените на косата всеки ден в продължение на един месец.
Латинка: 100 г добре смачкани листа от латинка се смесват със 100 г смачкани листа от коприва и към тях се добавят 10 г стрити корени от прозориче. Сместа се залива с половин литър чист спирт.
Оставя се да престои петнадесет дни, като се разбърква няколко Пъти дневно. Прецежда се и получената настойка се използва за фрикции на кожата на главата след измиването й. Да се пазят очите!
Наумка: Счукват се пресни корени и получената кашица се нанася върху окосмената част на главата. След това главата се увива с пергамент, отгоре с хавлиена кърпа. Маската се оставя да действа един час. Прилага се през ден в продължение на един месец.

Подправковата течност „Табаско“ е получила наимено­ванието си от мексиканския федерален щат Табаско, където растат извънредно лютите червени пиперки чили, които са основната и съставка. Тя е тъмночервена, средно гъста течност, съдържаща различни подправки. Произвежда се фабрично. На пазара се про­дава опакована в малки бутилки. Вкусът на „Табаско“ е огнено лют, слабо накиселяващ, с допълнителен аромат от различните примеси. Комбинира се с всички подправки с изключение на чер­ния пипер. „Табаско“ силно възбужда апетита. С него може да се подправят всички ястия, на които трябва да бъде придадена пи­кантна нота.

Поради голямата концентрация желаният ефект се постига само с няколко капки. „Табаско“ обикновено се прибавя към супи от морски мекотели, сосове, майонези, сладко-кисели салати, фрикасета, коктейли.

Основни предимства на течността са, че има неограничена трай­ност и дозирането и може да става по-точно, отколкото при пресни или сушени люти чушки.

Надземната част на маточината е използвана от старите гърци и римляните заради приятния й освежителен ми­рис, напомнящ този на лимонова кора.

Тя е многогодишно тревисто растение от сем. Устноцветни. Сре­ща се из цялата ни страна. Нейно отечество се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Се­верна Америка. Съдържа до 0,30% етерично масло (с главни съ­ставки цитрал, цитронелол и гераниол), феноли, хидрокситерпенови киселини (от които главно урзолова) и др. Етеричното масло се получава от листата и връхните части на растението чрез дести­лация с водна пара. Представлява безцветна или бледожълтеникава течност с приятен мирис (смес между лимон и мента). В расте­нието то се съдържа в малки количества, затова получаването му от тях е нерентабилно. Употребява се етерично масло, добито по синтетичен начин. Среща се и етерично масло, което носи името мелисо-лимоново масло. Получава се чрез дестилация на надзем­ните части на маточината, които са напръскани с лимоново масло.

Маточината действа успокояващо подобно на валерианата и се прилага при сърдечна невроза, безсъние. Стимулира отделянето на секреции в стомаха и червата и жлъчната секреция, разширява кръвоносните съдове. Главното действащо начало се предпола­га, че е етеричното масло.

В кулинарията се предпочита употребата на пресни цъфнали надземни части на маточината за ароматизиране на салати, на по-тлъсти месни и рибни гозби и ястия от гъби, които са по-труд­но смилаеми. Използва се при приготвяне на болета, ликьори,. Влиза в състава на успокоителни билкови чаеве. Не бива да се смесва със силни подправки като мента, индийско орехче, джин­джифил.

За лечебни цели се използват връхните надземни части, но не бива да се прилагат неразцъфнали. Понякога те предизвикват уртикарии, чийто произход не е установен. В случаите, когато маточината се използва при нервни заболявания, за понижаване на артериалното налягане, за подобряване функциите на стомаха и червата, се приготвя извлек от 1 равна супена лъжица оситнена маточина, която се залива с 250 см3 хладка вода (35°С), кисне се 3-4 ч и се прецежда. Разделя се на 3 порции и се приема сутрин,, обед и вечер половин час преди ядене. Може да се използва и 2-3 капки етерично масло на бучка захар преди хранене 2 пъти дневно.