Всичко за жената

Лечението на младежките пъпки с билки е ефикасно тогава, когато приложението на билките е и външно, и вътрешно. П. Чуролинов препоръчва следното външно и вътрешно лечение:
Външно лечение – компреси от смрадлика: 100 г ситно нарязани листа от смрадлика се заливат с един литър вряла вода. Запарката се оставя да изстине, след което се прецежда. С течността се правят компреси на предварително измито лице 2-3 пъти дневно до пълно излекуване. След всеки компрес пъпките се Намазват със следната настойка: 10 г цвят от невен се накисва в 50 г чист зехтин. Оставя се да престои една седмица, прецежда се и се използва.
Вътрешно лечение:
Две супени лъжици листа от обикновена коприва се заливат с 400 мл вряла вода, оставят се да киснат два часа, след което запарката се прецежда. Течността се пие по една винена чаша четири пъти на ден преди ядене.
Няколко дни по-късно към лечението се прибавя и репей: Една супена лъжица смляни корени от репей се варят 10 минути в половин литър вода. Прецедена и изстинала, отварата се пие по една винена чаша четири пъти дневно преди ядене.
За увеличаване на лечебния ефект се прилага едновременно и трета билка:
100 г дрога от надземната част на трицветна теменуга се заливат с три чаши вряла вода. Изстинала и прецедена, запарката се изпива на порции за един ден.
Вътрешното лечение продължава дотогава, докато трае и външното.

Едни от най-неприятните козметични дефекти при жените са червените петна по лицето. С напредване на възрастта, преди и през време на критическата възраст, а понякога й по-късно те се появяват главно при хора, които от младини боледуват от себорея. Ако при девойките младежките пъпки са най-често на тази основа, към 35-40-годишна възраст и по-късно се появяват червени петна, съставени от разширени кожни капилярни съдове, групирани на места в малки червени възелчета, които нагнояват. Тези червени петна имат леко синкав оттенък и са известни под името розацея или акне розацея (акне при възрастните жени). Това заболяване няма нищо общо с младежкото акне. При розацея няма комедони.
Розацеята по-често засяга жените. Засягат се и лицата, които постепенно са изложени на атмосферни влияния (вятър, дъжд, слънце, студ и пр.). Всяко въздействие на топлина (напр. в кухнята) може да доведе до трайно зачервяване на кожата на лицето, до розацея. Образуваните мрежовидни червени петна по бедрата и по колената на някои жени, които излагат тези части на нагряване, също са неприятен козметичен дефект, но нямат нищо общо с розацеята. Те са израз на слабост на най-малките артерийки и се нуждаят от наблюдението на дерматолог.
Розацейните петна се появяват и при жени, които имат смущения в яйчниковата дейност, изразени с нередовна менструация. Много по-често розацеята се явява у хора, които преяждат, употребяват спиртни напитки, тютюн и пикантни храни – кисели, солени и люти. Зачервяването на лицето се засилва, особено ако е смутено храносмилането (гастрит, колит и др.). Необходимо е при розацея да се търси хронично гнойно огнище (възпаление на сливиците, зъбни грануломи, синуити и др.).
В началото на заболяването, обикновено при жени с мазна кожа, се появяват краткотрайни зачервявания по носа и бузите след преяждане, след приемане на горещи напитки (кафе, чай, какао), след приемане на пикантни храни (люти, кисели, солени), на алкохол или газирани напитки. Кожата на лицето е особено чувствителна при излагане на студено или на горещо. Необходимо е жените, които са склонни към развиване на розацея по лицето, да бъдат много внимателни при полагането на хигиенни и козметични грижи за лицето. Преди излизане на улицата или на полето те трябва да намазват лицето си с предпазен крем. Миенето със сапун и вода трябва да се избягва. Забраняват се всякакви горещи процедури, като парна баня, парафинова маска, масаж на лицето.
За предпазване от това заболяване жените не трябва да се излагат прекалено на студ, вятър, слънце, топлина. Освен това трябва да се спазва хигиенен режим на хранене: храната да се сдъвква, да се избягват запържените храни, да не се приема нито студена, нито много гореща храна, да се избягват пикантните храни, алкохолът и горещите напитки (чай, кафе, какао), да не се пуши. Препоръчва се зеленчуково-плодова, витаминозна храна. Нужно е да се избягва преумората и да се води умерен и спокоен живот. Заболяванията на стомаха и червата и всички гнойни огнища в организма трябва да се лекуват своевременно. Необходимо е да се обърне внимание и на функцията на яйчниците.
Лечението е външно и вътрешно. Външно най-добре действат мази с хексахлорофен и ихтиол, а вътрешно се приемат малки дози антибиотици, но по продължително време. Физиотерапевтичните процедури (изгаряне със сняг от въглероден двуокис, с течен азот и др.) трябва да се прилагат внимателно от специалист. Назначават се и витамини. Кожата може да се почиства с камфоров лосион с 15% алкохолно съдържание. Кортикостероидните препарати са противопоказани. Напоследък се прилага трихомонацид (под лекарски контрол).

Научното родово име на растението тинтява е генциана. То произлиза от името на илирийския владетел Генциус (II в.), който първи започва да лекува с корени на растението. Познати са няколко вида тинтява, които принадлежат към сем. Тинтявови. Медицинско значение има главно жълтата тинтява. Тя достига на височина до 150 см. Тинтявите се срещат в планин­ските части на Европа и Мала Азия. В кулинарията се употребя­ват корените на жълтата, синята, точковидната, обикновената и българската тинтява. По химичен състав корените на тези видове тинтяви са доста близки с изключение на обикновената тинтява. В корените на жълтата тинтява се намират горчиви гликозиди, а именно генциопикрозид и амарогенцианин. Вторият е 5000 пъти

по-горчив от първия, като генциопикрозидът все още горчи при разреждане 1:70 000. В тях са открити още ксантини, захари, ал­калоиди и др. Корените на жълтата тинтява се използват като горчиво стомашно средство и особено за тонизиране на целия ор­ганизъм. От корените у нас се приготвят вина както при домашни условия, така и промишлено. Някога, когато синтетичните противомаларични средства не бяха открити, тинтявовите корени служеха като единствено средство за понижаване на температура­та при терциерна малария.

Освен жълтата у нас се употребяват синята и точковидната тинтява. Те горчат много по малко от жълтата тинтява.

При приемане вътрешно на по-големи количества корени от всички видове тинтява може да се получи задушаване следствие токсичността на някои от съдържащите се в тях гликозиди. Като стомашно и засилващо съпротивителните сили на организма сред­ство корените се приемат вътрешно стрити на прах на върха на ножа 3 пъти на ден половин час преди хранене.