Всичко за жената

За премахване на луничките и тъмните петна П. Чуролинов препоръчва да се използват (продължително време) следните билки:
Магданоз – прилагат се лапи от сварени листа и корени. Лапите се оставят да действат 30 минути. Може да се използва и пресен сок от скълцани свежи листа, с които лицето се намазва два пъти дневно.
Глухарче – две супени лъжици млади цветове от глухарче се варят 30 минути в половин литър вода, след което отварата се прецежда. Лосионът се използва за отриване на лицето сутрин и вечер. Селим – една чаена лъжичка ситно нарязани корени и листа се заливат с една чаена чаша студена вода. Сместа се оставя да престои един час, след това се слага на огъня и се вари 10 минути след завирането. Прецежда се и се използва, като луничките и тъмните петна се мажат два пъти дневно до изчезването им.

Лечението на младежките пъпки с билки е ефикасно тогава, когато приложението на билките е и външно, и вътрешно. П. Чуролинов препоръчва следното външно и вътрешно лечение:
Външно лечение – компреси от смрадлика: 100 г ситно нарязани листа от смрадлика се заливат с един литър вряла вода. Запарката се оставя да изстине, след което се прецежда. С течността се правят компреси на предварително измито лице 2-3 пъти дневно до пълно излекуване. След всеки компрес пъпките се Намазват със следната настойка: 10 г цвят от невен се накисва в 50 г чист зехтин. Оставя се да престои една седмица, прецежда се и се използва.
Вътрешно лечение:
Две супени лъжици листа от обикновена коприва се заливат с 400 мл вряла вода, оставят се да киснат два часа, след което запарката се прецежда. Течността се пие по една винена чаша четири пъти на ден преди ядене.
Няколко дни по-късно към лечението се прибавя и репей: Една супена лъжица смляни корени от репей се варят 10 минути в половин литър вода. Прецедена и изстинала, отварата се пие по една винена чаша четири пъти дневно преди ядене.
За увеличаване на лечебния ефект се прилага едновременно и трета билка:
100 г дрога от надземната част на трицветна теменуга се заливат с три чаши вряла вода. Изстинала и прецедена, запарката се изпива на порции за един ден.
Вътрешното лечение продължава дотогава, докато трае и външното.

Ментите са известни още от древността. В своите съчи­нения Плиний Стари пише, че ментовият аромат усилва мозъчната дейност и затова тогавашните студенти носели венци от мента по време на занятия. При тържества и пирове римляните ароматизи­рали с мента залите, в които се събирали. Според редица автори пиперливата мента е първото културно растение в Европа. Тя не се среща диворастяща, а е получена за първи път в Англия чрез кръстосване. За този хибриден вид се дават сведения още през Средните векове. Чрез дълга селекционна работа от тази кръсто­сана мента са получени няколко сорта – съветски, български („болгармичъм“) и др. Най-добрият от тях се смята английският сорт, наречен „мичъм“. Нашето население използва няколко ви­да мента и техните кръстоски, които нарича джоджен. Първите насаждения на ментата у нас са направени през 1905 г. в Карлово с разсад, получен от Франция. Сега тя се отглежда в Казанлъшката долина, Южна България, Софийско и Видинско.

Пиперливата мента е многогодишно тревисто растение, което достига на височина до 80 см и е от сем. Устноцветни. Тя съдържа от 1 до 3% етерично масло, чиято главна съставка е ментолът. Според стандартите той трябва да бъде най-малко 50%. В българската пиперлива мента понякога този процент е по-ви­сок. Една част от ментола се среща в маслото в естерна форма. Колкото тези естери са повече в маслото, толкова е по-приятен ароматът му. В болгармичъм има доста естери, които й придават силен мирис. Най-приятен аромат имат ментите, в чието етерично масло се среща кетонът жесмон. В нападнатата от вредители суро­вина се образува ментафуран, който й придава неприятен мирис. Мента, в която има повече ментафуран от допустимото според стан­дартите, не се използва в кулинарията и за лечебни цели. В мен­товите листа и връхните части освен етерично масло се съдържат още 40 мг % каротен, полифенолни вещества, органични кисели­ни, фитостероли, захари и др.

Листата и маслото увеличават секрециите в стомаха и червата, имат спазмолитично, местно обезболяващо и антисептично дей­ствие. Освен това те предизвикват разширяване на коронарните кръвоносни съдове (действие на ментола) и засилват отделянето на жлъчка.

В готварството пресните и изсушените листа се употребяват за подправяне на плодови коктейли, сокове, плодови салати, зелен­чукови ястия, сиренета и др. В България се използва, както се спомена, най-често джодженът, с който се ароматизират главно ястия и консерви от варива (особено фасул), постни и месни сарми, зеленчукови и картофени супи, курбан, плънка за печено агне. Ментата се вари с основните продукти на ястието и затова се по­ставя в самото начало. Етеричното масло служи за ароматизиране на млечни продукти и алкохолни напитки. То се използва и про­тив молци.

В българската народна медицина ментата (джодженът) се из­ползва предимно във вид на прах (на върха на чаена лъжичка 3-4 пъти дневно преди хранене) или етерично масло (2-3 капки преди ядене 3-4 пъти дневно) при болки в стомаха и сърдечната област, при простудни, жлъчни, чернодробни заболявания и за­болявания на слезката. Под формата на инхалации етеричното масло се прилага при невралгии и мигрена. От листата се при­готвя чай (1 равна супена лъжица стрити листа се заливат с 300см³кипяща вода в добре затворен съд, оставят се да киснат 2 ч, прецежда се, разделя се на 3 части и се пие 3 пъти на ден преди хранене, без да се подслажда), който служи главно при физичес­ка и умствена преумора и за освежаване. Тъй като ментолът и други съставки на етеричното масло разширяват кръвоносните съдове, а при местна „употреба стесняват периферните съдове и понижават чувствителността на нервните окончания, ментовото масло влиза в състава на известен брой лечебни препарати. Вме­сто тези препарати в някои случаи може да се използват захаро­сани ментови листа, приготвени при домашни условия. Добре развити листа от мента се потапят в яйчен белтък, поръсват се обилно с кристална захар и се оставят да изсъхнат, като се обръ­щат веднъж. При добро съхранение те могат за се пазят в продъл­жение на една година, без да загубят лечебното си действие. Като средство против повръщане, особено при малки деца, се използват надземната и подземната част на ментата за приготвяне на из­влек (една чаена лъжичка ситно стрита мента се залива с 250 см³ кипяща вода, ври 1-2 мин, кисне 1 ч, филтрира се и се приема по 1 супена лъжица на половин час).