Всичко за жената

Брадавиците са много разпространени кожни образувания. Те се причиняват от вируси. Отделните видове брадавици се появяват в точно определени области на човешкото тяло. Различаваме обикновени, плоски (младежки), островърхи и нишковидни брадавици. Старческите брадавици, които се явяват в по-късна възраст, са отделен вид образувания, различни от изброените. Към групата на брадавиците някои прибавят и вродените (невусните) образувания, които нямат нищо общо с брадавиците освен по външния си вид.
Обикновените брадавици се срещат най-често. Те се появяват във всяка възраст, по-често у деца и млади хора. Разполагат се обикновено по гърба на китките, по пръстите на ръцете, по-рядко по ходилата. Народът ги нарича кокоши тръни. Те представляват кръг-ловати, плътни, жълтеникавосиви, сухи рогови възелчета с големина от просено до царевично зърно, с грапава повърхност. Обикновено не са болезнени (болят само когато са разположени под нокътя). Понякога са единични или повече на брой.
Премахването на брадавиците е трудно, но съществуват много начини и средства за отстраняването им. Често пъти брадавиците изчезват от само себе си. У някои хора те могат да се лекуват дори с внушение, стига болният да е дълбоко уверен в „ефикасността“ на лечението. За лекуването им съществуват и много народни средства: мазане със сок от смокини, млечок и др., налагане със счукан чесън или със сурови картофи и др., пиене на спиртна настойка от хвойна и др.
Използва се изгарянето им с различни киселини и други каустични средства, салицилова и млечна киселина, сребърен нитрат. Проф.Л. Попов препоръчваше поставяне кашичка от калиев хиперманганат през прозорче от лейкопласт, за да не се изгори здравата кожа. Най-бързо е изгарянето с електрически ток (електрокоагулация). В последно време се използва намазване с течен азот. Понякога е достатъчно да се изгори само брадавицата, която се е появила първа, за да изчезнат без лечение и останалите.
Плоските брадавици се наблюдават най-често по лицето, врата и по гърба на китките на,ръцете. Повърхността им е гладка, жълте-никавокафеникава и едва се надигат над нивото на кожата, като наподобяват малки петънца. Големи са до лещено зърно. Когато тези брадавици са и по лицето, оформят неприятен козметичен недостатък.
Народът лекува плоските брадавици чрез намазване с кашица от дървесна пепел. Лекуват се, ако се намажат няколкократно с 30% спиртен разтвор от подофилин (само от лекар – опасно!) или със смес от сняг от въглероден двуокис и ацетон. Може да се опита и внимателно намазване с течен азот.
Островърхите брадавици се разполагат по местата, където има триене или отделяне на слуз, пот и др. – в ъглите на устата, около ноздрите, по външните полови органи (у мъже и жени) и др. При тези случаи брадавиците разрастват доста бързо, сливат се и наподобяват цветно зеле. Те са по-меки от обикновените брадавици, лесно се излющват и материята между отделните им израстъци може да се разлага и да издава неприятна миризма. Наличието на бяло течение у жените предразполага към тяхното появяване. Заразата (вирус) се предава и по полов път. Отстраняват се чрез изгаряне с електричество, кюртиране след предварително замразяване, няколкократно намазване с мехлем от подофилин.
Нишковидните брадавици се появяват сравнително по-рядко, обикновено у хора на средна възраст. Най-често са локализирани по врата и деколтето. Представляват тънки розово жълтеникави образувания с дължина няколко милиметра. Те се срещат у хора със. суха кожа и понякога са многобройни. При триене от яки, шалчета може да се възпалят. Премахването им се извършва с електрически ток (електрокоагулация).
Възрастовите брадавици се наричат още себорейни. Те се появяват към 40-50-годишна възраст. Най-често се разполагат по гърба, но може и по други части на кожата, особено по гърдите и раменете. Обикновено са множествени. Рядко причиняват сърбеж. Възрастовите брадавици се срещат в два вида: плоски и надигнати. Плоските са с големина от лещено до грахово зърно, и по-големи. Понякога се Сливат, като образуват големи закръглени плаки с овална или полигонална форма и с неправилни краища. Цветът им може да бъде от светлосив, кафеникаво жълт до сивкаво жълт. Повърхността им е мазна, блестяща и покрита с мазна рогова люспа. Надигнатите възрастови брадавици са с овална форма. Тяхната повърхност е неравна, подобна е на ягода или на малина. Те са покрити с мръсно жълтеникави рогови образувания.
Възрастовите брадавици не се израждат злокачествено. Обикновено не се налага премахването им, понеже се намират по покритите с дрехи области на кожата. При нужда би могло да се електрокоагулират.

Сладникът е древно лечебно средство и подсладител. За него се споменава в съчиненията на Теофраст (IV-III в. пр. н. е.), който го нарича скитски корен. Авицена (XI в.) лекувал със сладника почти същите заболявания, за които се срещат све­дения и в българските лекарственици от XVII-XIX в. Като ле­чебно средство и подправка се използват едрите корени на ра­стението сладник от сем. Бобови. То е многогодишно, тре­висто, високо до 1,5 м растение. У нас се среща в Свищовско,

Никополско, Сомовит и др. Диворастящо е разпространено в СССР, Южна и Източна Европа. На пазара корените се доставят главно от СССР, Испания, Италия, Южна Франция, Турция. Сладкият вкус на корените се дължи на гликозида глициризин (до 23%)г който е 50 пъти по-сладък от захарта и представлява калиево-калциева сол на глициризиновата киселина. В корените се срещат още сапонини, флавоноиди, полизахариди, полифеноли, витамин С и др. Флавоиоидите имат ясно изразено папавериноподобно спаз-молитично действие, като същевременно са пикочогонно и про­тивовъзпалително средство.Те действат благотворно и на язви в стомаха и дванадесетопръстника. Според някои автори глициризинът нарушава водноелектролитното равновесие в организма (задръжка на натриев хлорид), предизвиква образуването на ото­ци. Корените оказват и адренокортикоиден ефект. Пред вид на това сладникът не бива да се използва в по-големи дози (обикно­вената доза е 1 чаена лъжичка счукани корени) и повече от 20 дни.

Под формата на водни екстракти или смелени на прах корени той се прилага за подсладяване на напитки (бира, лимонада и др.), за приготвяне на специални бонбони, поставя се в дъвките и др. В медицината се използва като откашлично, слабително, противоязвено средство. Неговата употреба трябва да става само под контрола на лекар. От сладника се получават и противоязвени препарати. Един от тях се произвежда и у нас. Днес вместо гладник в кулинарията и хранителната промишленост се изпол­зва  антиалдаксим.

Миризливата целина е известна още на старите египтя­ни, на елините и на римляните. Върху капителите на коринтските колони са изобразени листа от целина, което показва колко ви­соко старите гърци са ценели това растение. При тържествени случаи те украсявали домовете и главите си с гирлянди от зелени части на целина. Преди тържества хранели конете си с нея, за да добият издръжливост и бързина. С някои части на растението са лекували жлъчни заболявания и измръзвания.

Използват се както подземните, така и надземните части на едно-или двегодишното растение миризлива целина, което е високо до 100 см и се отнася към сем.Целинови (Сеннико­цветни). У нас целината е двегодишно растение. Нейно отечество се смятат земите по крайбрежието на Средиземно море и Мала Азия. Култивира се навсякъде, особено много в Северна Африка, Средиземноморието и Швейцария. Срещат се много подвидове, сортове и пр., обединени в 3 групи: кореноплодни растения, кои­то имат силно развити корени; растения, развиващи надземна част, главно стъбло и дръжки; и трета група – салатни, имащи едри, силно ароматни, къдрави листа. Във всички части на растението се съдържа етерично масло до 3%, което дава приятния аромат и вкус на целината. В кореноплода се срещат много минерални ве­щества, белтъчини, мазнини, захари, глутамин, аспарагин, тирозин, гликозидът апинин, полифеноли и др. В надземната част се срещат провитамин А, витамините С, В_1, РР, захари, гликозиди и др. Етеричното масло се състои главно от d-лимонен  (70%).

Най-характерните съставки на етеричното масло, на които се дължи благоуханието на целината, са веществата сединолиди; анхидрид на сединовата киселина.

Целината действа главно диуретично и стомашно, регулира обмяната на веществата в организма и има антисептични свойства, поради което се употребява широко в кулинарията. Кореноплодът и листата на целината са основна част в супите от зеленчуци. Зелените или изсушени листа служат за подправка на супи, ма­рината и разнообразни месни ястия. Семена, разтрити със сол и се използват там, където е необходимо с малко количество подправка да се постигне интензивен аромат и вкус (например кай­ма). Те се смесват с горчица и черен пипер. Целината е подходяща подправка за безсолни диетични ястия, защото подпомага излъч­ването на хлориди от организма. Комбинира се с майорана, ма­щерка, лук, чесън. Нарязаният кореноплод обикновено почерня­ва. За да се избегне това, той се пръска с лимонов сок, оцет или разтвор от лимонена киселина.

В народната медицина целината се употребява при ревматизъм, трудно уриниране, но не и при камъни и пясък в бъбреците или пикочния мехур. Прилага се под формата на извлек (500 г коре­ноплод се вари в 1 л вода, докато остане половината от течността, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема по време на хране­не сутрин, обед и вечер). Пресният сок (1 чаена лъжичка 3 пъти на ден) от цялото растение се прилага за увеличаване на апетита и подобряване функциите на храносмилателната система. Приета в по-големи дози, целината дразни лигавицата на стомаха и черва­та (етеричното масло), а голямото количество минерални соли (калциев оксалат), които се съдържат в нея, могат да предизвикат поява на кръв в урината.