Posts Tagged ‘случаи’

ПРЕКОМЕРНО ИЗПОТЯВАНЕ

петък, ноември 13th, 2009

Изпотяването има важно физиологично значение – чрез потта се отделят някои отпадъчни вещества (готварска сол, пикочна киселина и др.) и се регулира телесната температура. Нормалното изпотяване е невидимо. Повишено изпотяване може да се наблюдава през летните горещини у хора, които се занимават с интензивен труд, работят на горещо (огняри, пекари) или приемат много гореща или много люта храна, при. силни душевни изживявания (страх, смущение, срам) и пр. Особено е увеличено потенето у младите момичета в пубертета и у жените в критическа, възраст. Силно се изпотяват и пълните хора. Изпотяването е повишено и при горещ и влажен климат. Обилно изпотяване има и при редица заболявания – бъбречни, сърдечни, базедова болест, при някои нервни заболявания, при простудни и някои инфекциозни заболявания (малария, туберкулоза и др.), при употреба на някои лекарства (пилокарпин и др.). Много често обаче причината за прекомерното изпотяване на може да се открие.
Изпотяването е общо и местно. Общото изпотяване се среща у пълните хора и при някои вътрешни заболявания. Местното изпотяване засяга отделни части на тялото. Най-често се наблюдава двустранно изпотяване в подмишничните ямки, особено у пълните хора, което в много случаи довежда до възпаление на кожата и създава условия за лесно инфектиране с гноеродни микроби и гъбички.
Изпотяването на дланите се среща най-често в периода на половото съзряване и е много неприятно, защото дланите са винаги влажни и лепкави. Понякога изпотяването на дланите е толкова силно, че епидермисът се размеква и затруднява изпълнението на служебните задължения.
Потта нормално няма миризма, но тя може да придобие твърде неприятна миризма, след като бъде примесена с мастна секреция и след като настъпи разлагане под действието на намиращите се на повърхността на кожата микроби. Разлагане може да се получи и на отделените частици от епидермиса, особено между гънките на пръстите на краката. Силно неприятна е миризмата на потта в подмишничните ямки и слабините гънки (апокринни потни жлези). Лошата миризма в тези случаи се дължи на бактериалния разпад на потта, на роговото вещество и на други органични материи, при което се освобождават ненаситени мастни киселини и амонячни съединения с лоша миризма. Потта се оцветява най-често в подмишниците. Тя може да бъде жълта, червена, синя, зелена. Като причина се приема наличието на цветообразуващи бактерии и на багрила от телесен произход, получени при обменни смущения от медикаменти и други токсични продукти.
При лекуването на прекомерното изпотяване е необходимо цялостно и щателно изследване на болния. Откритите заболявания се лекуват. Препоръчва се храна, бедна на подправки (солени, люти и др.). Употребата ла алкохол също трябва да се избягва.
При прекомерно изпотяване са необходими редовно къпане, чести измивания и смяна на бельото и чорапите. Бельото и чорапите в такива случаи трябва ла бъдат от естествени материи (памук, коприна). Найлоновото бельо и чорапи не попиват потта. Носенето на обувки с гумени подметки е недопустимо.
Правилно е подмишничните ямки да се измиват ежедневно с хладка вода и доброкачествен сапун, след което да се подсушават добре и да се пудрят с някоя антисептична и адстрингентна пудра. Един път седмично подмишничните области се намазват с 5% разтвор на формалин, смесен с равни части глицерин и спирт. Космите под мишниците може да се подрежат с ножица. Те не се бръснат, тъй като улесняват изпарението на потта.
При изпотяване на дланите преди всичко трябва да се лекува вътрешното или нервното заболяване. Необходимо е строго спазване на хигиената: често измиване на ръцете и намазване с адстрингентни течности. Най-добре действа 5-10% формалинов парфюмиран разтвор (с ментолово масло). Добро средство срещу изпотяването на ръцете е облъчването на слънце (най-добре на море) или с ултравиолетови лъчи. Облъчването на рентген отстранява изпотяването, но крие опасност от получаване на тежко възпаление на кожата.
При прекомерно потене на краката се препоръчва измиване всеки ден, най-добре вечер, с хладка вода и сапун или с бледорозов разтвор на калиев хиперманганат (той обезмирисва краката). Препоръчва се също така и измиването със спирт за горене и хладка вода (на 1 литър вода една супена лъжица спирт). Добре действат против потенето баните с дъбови кори. При по-силно потене най-добро средство остава намазването вечер (след баня) на краката с 5-10% формалинов разтвор и напудрянето сутрин с уротропинова адстрингентна пудра, обуването на чисти памучни чорапи. След спиране на потенето тези средства се използват профилактично един-два пъти седмично. Помнете, че при някои чувствителни хора формалинът причинява възпаление на кожата и затова при тях не се препоръчва!
Под формата на течност, крем или като твърда форма на пазара се намират различни фабрични противопотни и дезодориращи средства.

ОПАСЕН ЗАВОЙ БУНТЪТ СРЕЩУ ЗАТВОРЕНИТЕ ВРАТИ“

петък, ноември 6th, 2009

(Из опита на специалисти по сексология и патология на междуличностните отношения.)
Заедно, рамо да рамо, се промъкваме през рифовете на живота. Трудно е зад гърба ни: отгледали сме децата си, изявили сме се на професионалното поприще, уредили сме живота си. И така Тя и Той след четиридесетте, в разцвета на силите си, влизат, (би трябвало да е така) в най-хубавия период на живота си.
Изведнъж земята под краката им започва да се тресе, силни трусове заплашват да сринат връзката им. Най-често спасението се .търси в поединично бягство – в търсене на нова любов, шумен успех в друга област, в бизнес, или в тайнствените философии на Изтока. Това състояние не е болест, а завой по пътя, който трябва да се вземе плавно, ако искаме да понесем промяната и да излезем по-силни от нея. Лекарите-сексолози и психолозите определят това състояние като синдром на „затварящите се врати“.
Питаме се не звучи ли като категорична присъда подобно определение? То е доста свободен превод на немския термин, който буквално означава – „паника от затворените врати“. Американците имат по-просто обяснение за този момент от живота: „криза на средната възраст“. Това не е патология, беда или катаклизъм, само един от преломните моменти в живота като съзряването, първата работа, раждането на второто дете. То обикновено се свързва с времето, когато силно нараства родителската отговорност. Тези моменти са болезнени, трудни, но не могат Да се избегнат по пътя към зрелостта.
Всеки пораства или престава да бъде дете в различна строго индивидуална възраст. Това порастване трае с години. Всъщност цял живот. Случва се млади хора да създадат семейство, преди да са станали наистина самостоятелни и да търсят в партньора си майката и бащата. Преди да съзреят, стават родители, работници, играят различни други роли – всекидневието им предлага толкова много задължения и заетости, че те нямат време да се замислят над себе си. Едва в годините около и след (четиридесетте, когато децата вече са самостоятелни и заживяват своя си живот, Тя и Той стават по-сигурни в себе си. И стигат до верния извод, че животът им не е затворил последните си страници до тук, че тепърва могат да се надяват да стане наистина техен. Много са млади, за да се затворят да гледат внуците си. Макар че започват да чуват все по-осезателно тиктакането на часовника. Мъжете, които обикновено мерят изтеклото време по онова, което са направили в професионалната си кариера, си дават сметка, че ако досега не са се изявили достатъчно, не са изкачили съответното стъпало на професионално и материално благополучие, ще им бъде трудно да го наваксат. Жените пък се плашат от факта, че вече не са така необходими на децата си. Много от тях точно в този период .се решават на поредно дете и така решават въпроса със страховете си.
Типична проява на тази криза не е ли търсенето на партньор? Със сигурност не. Жената или мъжът обикновено не търсят приключения, само за да догонят отлитащата младост. Решението отлежава след трезвата равносметка: какво съм постигнал досега, какво още може да се случи. Да се издигна в службата, да сменя жилището си, това май е по-трудно, отколкото да сменя жената. Ако на съпрузите все пак им е добре заедно, не се развеждат, дори когато завържат нова атрактивна връзка. Партньорите с дълъг стаж ценят удобствата на стабилността. Ако напуснат дома, който толкова години ги е пазил от външни бури, значи се чувстват в него като затворници.
Понякога става така – това, което е било двадесет години, изведнъж загубва стойност. Защото и двамата са се променили, отдалечавали са се през всички тези години от себе си и вече са чужди един на друг. Неразделните влюбени са се превърнали в? съдружници, които решават заедно отговорни задачи: отглеждане на децата, печелене на пари, ремонти, обзавеждане. Изчезва играта, тръпката, които поддържат интереса и привлекателността на отношенията.
В много семейства изкуството на любовта замира. Не се развива. Секс се прави по установените, изтъркани през годините правила. Настъпва скуката, която те хвърля в желание за бягство, без да знаеш къде.
Само леглото и нощта ли са от значение за поддържането на огъня? Влюбените, все така обичащи се двойки, работят за емоционалната си близост през цялото време. Знаят какво искат и какво иска партньора им, понеже ясно говорят за това. Опасен капан за стабилността на връзката е убеждението на всяка от страните, че „иска съвсем малко“ – само малко нежност и топлота. Но всяка от тези страни го изразява различно. Мъжът и жената говорят на два различни езика в интимността, защото са по различен начин възпитавани, изграждани. Момичето е учено да бъде учтиво, послушно, търпеливо. Момчето – смело, борбено, да изразява действено чувствата си. Така че мъжът изразява влюбеността си в сексуалните контакти, а жената – в жестовете, които показват загриженост, чувствителност, внимание.
На партньора обаче не му достига такава чувствителност, която се ограничава до пране и гладене на ризите и приготвяне на любимото ядене. Той има нужда от непрекъснато удивляваща го любовница. Партньорката пък мечтае за обожание, за цветя без специален повод. Така че и Той, и Тя имат нужда от доказателства за думите: обичам те, желая те, ценя те. Ако двамата не се убедят, че трябва да направят всичко, за да може другият да разбере, че е все така желан и привлекателен, тогава те започват да търсят потвърждение на естествените си желания другаде.
Къде? Облягат се на друго рамо. Или го компенсират в работата. Най-важно е усещането, че стоиш здраво на земята, на собствените си крака. Това е именно зрелостта. Не сте ли се убедили, че много жени след четиридесетте, постигнали професионални успехи, се считат от околните за привлекателни. Успехът в работата действа стимулиращо на интимните лични отношения. Дава сили на жената да се пребори с различни трайни, влачени от детството комплекси – че е грозна, безпомощна, безволева. Успехът й дава възможност по друг начин да погледне на себе си. Да се харесва, да се чувства добре в тази кожа, в това тяло.
Разбира се, тук не става дума за безмерни амбиции и патологичен работохолизъм, които изсушават и не оставят никакви шансове на партньорите да живеят собствения си живот.
Другата крайност се отнася предимно до жените. Става дума за така наречените „домашни пилета“, посветили се изцяло на домакинството, децата, къщата, роднините, семейството. Те живеят само за другите, без да изпитват никаква радост от собственото си съществувание. Ако такава жена се разбунтува срещу съдбата си на мъченица, не всичко е загубено. Но ако тя я приеме безропотно, разпадането на връзката е почти сигурно.
Широко разпространен е един приблизителен модел за кризата в средната възраст. Семейството си купува видео, мъжът се снабдява с порно филми и започва да се идентефицира с героите от екрана. Жената пасивно се съпротивлява на този глупав каприз, защото иска поне вечер спокойствие. Мечтае си през уикенда да се излежава на слънце с нахлупена шапка на очите, да забрави всичко. Мъжът започва да търси реализация на. закъснелите си мечти някъде другаде. Новият роман го възбужда, защото в интимни ситуации се държи както си иска, по-различно от вялите му съпружески контакти. Възможно е в много случаи мъжът да намери освен сексуална свежест и онова чувство на близост и пълното, което му липсва в досегашния живот. И така причините за развода стават сериозни.
Има ли средство за корекция? Ако жената навреме разбере, че е заплашена и смело се опита да спаси любовта си – да, има. Ако откровено попита сексолога какво трябва да направи. Обикновено жените не отиват доброволно при специалиста, само защото сексът не им носи радост. Но когато връзката с човека, когото все още обичат, започне да се разпада, те са готови да се подложат на продължителна и трудна терапия.
Ако не казваме никому, че нещата не вървят добре, това не ги променя, нали? Споделено или не, огорчението си остава. Трудно е понякога сами да си дадем сметка, че нещо в нашия брак не е в ред. Еуфорията от първоначалния период на съвместен живот е угаснала, после разбираме, че това не била любов, а жажда за любов. Гонейки този мираж, много жени бъркат в избора си и плащат за заблудата си скъпа цена. Основна грешка и за двамата е очакването, че човекът, с който се свързват, ще повдигне цената им в собствените им очи. Това обикновено не става – всеки живее всъщност на „собствена сметка“. В нея другият не може да прави вложения. Ако не ни интересува човека до нас, а живеем само с въображаемата си представа за него, по-добре да се разделим. И да потърсим щастието си някъде другаде.
Нито една съпружеска ситуация не е безнадеждна. Има случаи, когато връзките се възраждат, дори след като мъжът изчезне и се върне след две години у дома. Двамата се събират, защото еднакво искат това. Не от позицията на примирени, прощаващи, изиграни. Новата връзка може да отвори очите за достойнствата на старата. И така, бунтът може да завърши с победа.
Не е ли този бунт израз на краен егоизъм? Да, когато бунтовникът е особено суров в оценката на партньора си, от време на време му изневерява, дори напълно го зарязва.
Другата страна се чувства в такива случаи жертва, изпада в депресия. Нищо не я утешава, светът й изглежда сив и безсмислен. Но тези периоди минават, черните мисли просветляват. Това, което днес изглежда на изоставената жена бедствие, поражение, не е задължително да изглежда по същия начин след една седмица, след няколко месеца, когато вече по-трезво и по-спокойно размишлява над онова, което се е случило. Вероятно ще си даде сметка, че е загубила една от житейските битки. И че ако бе останала да тлее неразбрана и необичана, можеше да проиграе целия си живот. Много от тези изоставени жени се хващат за работа по-усилено от преди, започват да се грижат за външния си вид, запознават се с нови хора. И след известно време идват до извода, че са имали късмет да прогледнат и да сложат край на предишните си илюзии.
Разбира се, срещу подобни решения действа страхът от оценката на средата. Четиридесет годишните вече са се заявили на околните в познатия сценарий за житейска стабилизация. Трудно е да се започне наново, да смениш изцяло живота си за любопитните очи. За подобна промяна се изисква смелост и решителност. Пример и кураж за бунтовниците е давал винаги елитът – актьори, спортисти, бохеми, милионери. Те винаги са имали запазено право да почват наново живота си. Странно е, че някои от тях започват да играят на тънката струнка, стараят се да се харесат на масовата публика. Твърдят, че единственият свестен резултат от последната им авантюра е, че са родили на зряла възраст дете, или че са си намерили временно прикритие от любопитството, проявявано към тях, докато са били звезди. Макар че както добре знаем, любопитството, ловът на пикантерии при екс звездите никога не приключва.
Животът в крайна сметка прави своя баланс между радости и изпитания. Макар че той не се поддържа от само себе си. Ако разберем, че ние активно участваме в него, имаме шансове да започнем живота си отново, независимо дали ще преминем с досегашния си партньор опасния завой или ще намерим друг. Дори ако останем сами, можем да се отървем от синдрома на „затварящите се врати“, ако се влюбим в нас самите отново. Изборът го правим сами. Цезар Тиберий го е казал точно: „След четиридесетте човек или оглупява, или става лекар на себе си“.
Специалистите могат да ни помогнат само навреме да потърсим лекарството вътре в нас, да не се гънем в грешни предположения и догадки. Нито да обръщаме чак толкова голямо внимание на онова, което се говори за нашия случай от хора,без чието удобрение можем спокойно да преживеем. Ако авторите на интриги около вашата особа ви досаждат по-дълго от обичайното време (всяко чудо за три дена), изпратете им следното послание: Не само съм жива, но и съм господар на себе си, слуховете за моята смърт са преувеличени“.

АТЕНТАТ СРЕЩУ ДОСТОЙНСТВОТО

петък, ноември 6th, 2009

• Подслон за битите жени.
Насилието в семейството съществува, но то е обгърнато в мълчание.
Една социална работничка от приюта за битите жени в Лиеж, Белгия, разказва за явлението и за мисията на техния екип, съществуващ вече от 12 години като звено от мрежата на белгийската федерация за борба с насилието срещу жените.
Нашата цел, е да нарушим това мълчание или по-скоро да помогнем на жените сами да го направят, да подкрепим жертвите на арогантност, побоища, сексуална бруталност, психически тормоз да се освободят от плена на четирите стени на дома-крепост, да не се чувстват така безпомощни и изолирани от света навън. И най-важното – да възвърнат самоуважението си и желанието да бранят своите човешки права, както и да не позволят децата им да растат в такава атмосфера. Защото всяко дете, неволен свидетел на сцени на жестокост, след време става или насилник или жертва на насилие.
В Белгия има три къщи за битите жени – в Брюксел, в Лалювиер и в Лиеж. Разходите се поемат от общините. Федерацията отпуска средства за подготовка на специалисти, за снабдяване с необходимата литература, за социологически разработки, изготвяне на психотестове и видеоматериали.
Търсят ни жени от всички слоеве, за жалост насилието няма строго определена социална детерминираност. Но потърпевшите интелектуалки със самостоятелни доходи не са сред постоянните ни довереници. Те имат възможност да отидат на хотел, да потърсят друго решение на въпроса. Основната част от тези, на които предлагаме подслон и помощ, нямат квалификация – те са домакини, обикновено майки на 3, 4 и 5 деца, несигурни същества и силно икономически зависими от мъжете си. Впрочем жените – жертви на натиск, обиди, побоища, не са редки изключения в нашето общество. Според социологически изследвания (на Обществото за социална еманципация и Направлението за социални и хуманитарни науки при университетския център в Линбург – 1988 – 1989 г) – всяка десета жена в Белгия е подложена редовно на удари, понася психическо, морално или сексуално насилие, всяка втора жена го изпитва в живота си в една или в друга форма. За разлика от публичното насилие, единодушно осъждано, семейното е неясно, към него се подхожда с различни критерии, то е скрито за чуждите погледи. Човек е сам срещу него, измъчван от срам, мъка, безсилие, скрупули, зависимости. Към болката и отчаянието се прибавят различни притеснения, опасения, самоупреци. Жената изпитва неудобство от публична конфронтация с мъжа, баща на децата й, както и нерядко ужас от отмъщение. В такива случаи не могат да помогнат съветите на роднини, приятели. Жените не се осмеляват да споделят случилото се с тях. Полицията, съдиите, социалните работници обикновено трудно вникват в деликатната материя на съпружеското насилие, защото не го познават. Намесват се с временни, драстични мерки – тайната се разгласява с попълването на жалби и декларации, отношенията между съпрузите се изострят още повече, разгласата унижава жената, депресира я трайно и понякога я довежда до отчаяни ходове – дори и до самоубийство.
Ние отваряме вратата безотказно на изпадналите в беда, приютяваме ги заедно с децата им, като запазваме тайната на тяхното „бягство“. Тук те остават от един до шест месеца. Никой не знае нашия адрес, дори полицията. Системата, която осигурява нашата анонимност, включва и обратната телефонна връзка. Откликваме едва когато получим потвърждение, че нямаме работа с фалшива тревога или провокация. Така е, защото имахме случаи с жестоки отмъщения от страна на мъжете – насилници върху жените, които са ни потърсили. И така даваме възможност на онези, които идват при нас, да отдъхнат, да се успокоят. Веднага поемаме грижите за децата, възпитателките им помагат да преживеят стреса, раздялата със семейната среда, с приятели. По-големите записваме в училища от района, които са посветени в нашата мисия. За жените, които се нуждаят от лечение, осигуряваме спешна лекарска помощ, работим с екип от една болница в района ни. Имали сме тежки случаи на изгаряния, на фрактури, дори на смъртоносни наранявания, които завършват фатално. С доверилите ни се разговаряме дълго, търпеливо, правим съответните психотестове, даваме им възможност да разговарят помежду си. Това ги окуражава, извежда ги от самотата и изолацията, в която са живели у дома. Запознаваме ги с явлението, като им предлагаме документацията на нашата библиотека. Показваме им видеокасети. С една дума, помагаме на жените да извървят един труден път, да разберат, че те сами трябва да си помогнат, да мобилизират собствените си сили, за да реагират адекватно в ситуациите, които предшестват изблика на насилие, както и да потърсят грешките в собственото си поведение, което подтиква мъжете им към ярост. Вдъхваме увереност на жените, които нямат никакви шансове да започнат работа, да вземат нещата в ръцете си, да се престрашат и опитат да си намерят. Така те започват да предлагат на работодателите да бъдат наети за един изпитателен срок, примерно от 2 месеца, безплатно, докато усвоят някаква професия. През това време ние им поемаме издръжката. Така ненатрапчиво и постепенно ги насочваме в тяхното лично развитие, докато излязат от състоянието на депресия, на неверие в собствените си сили и възможности.
При рецидивно насилие 5 на сто от жените се развеждат, като получават съответната издръжка от мъжете си и задържат децата при себе си. Около 25 на сто се връщат отново у дома и ако нещата започнат да се повтарят, пак идват при нас, но вече не така объркани и безпомощни. Други 25 на сто искат да променят живота си, но нямат сили. Търсят ни жени от 25 до 45 години, дори и възрастни – 80-годишни.
Да, нашият телефон е открит денонощно. Нашето убежище може да приюти едновременно 29 души. Това са около 9 майки с децата си. Всички имат индивидуални спални, обща кухня, всекидневна, зала за игри и занимания на децата, зала за социални контакти, библиотека, видео салон. Годишно през нашата къща минават над 700 жени.
Има и убежище за бити мъже. Нарича се „Без подслон“. Там се грижат за изгонени и бити мъже от техните жени и майки.
Мъжете, които са прокудени от къщи, са по-често скромни. Веднага щом се свестят, те предпочитат да се приберат, да простят. Те изпитват повече раздразнение, отколкото трайна неприязън. Смятат, че щом жените са постъпили така с тях, значи не са безразлични.
Причините за насилието са най-често в пиенето. В Белгия се произвежда огромно количество бира, много хубава и при това достъпна; увеличаващата се сред младите наркомания; липсата на социална перспектива сред някои кръгове, умората, неудовлетвореността. Впрочем насилието е прастаро явление. Ударът е компенсация за нещо натрупвано, скрито в човека. Загубата на контрол извежда наяве злото, жестокостта, по-често и необуздано или по-рядко в зависимост от манталитета, възпитанието, на живот.
В цял свят съществуват такива звена към федерации, създадени след регистрирането в Брюксел на „Интернационален съд за престъпления, извършени срещу жени – в Италия, Франция, Испания, Германия, Алжир, Канада.
В края на XX век човечеството трябва да намери сили да предотвратява и обезврежда тези атентати срещу достойнството.