Всичко за жената

Жените в света на киното най-болезнено изживяват фаустовата драма. И следват трескаво героя в спора си с времето, за да отложат присъдата му.
„Победих старостта, като продадох душата си на дявола. С една дума ми провървя“ – дръзко манифестира своя триумф пред телевизионните камери американската звезда Ракел Уелч, когато навърши 53 години. В елегантна черна деколтирана рокля, плътно по тялото, с талия на оса, с пленителна гладка шия, опънато лице и сияещ поглед тя ознаменува възвърналата се младост в момент, в който италианската общественост бе разтърсена от нещастието на своята екс звезда Лаура Антонели. През седемдесетте години тя се считаше за най-очарователната и талантлива италианска актриса. Някои от нас помнят магнетичния блясък в красиво изрязаните й очи, прелестната й усмивка.
Днес Лаура Антонели буди само съжаление. Деформирана, обезобразена, тя избяга от страната, която я обожаваше. Скри се в Канада. И оттам се опита да предупреди хиляди жени, които в името на суетата, или на любовта към работата, която биха загубили в зрелите си години, се подлагат на риск, на експериментите на естетическата хирургия. „Унищожена съм. Животът ми стана ад. Не мога вече да работя, киното, което ме подкани да направя този злощастен опит, ми обърна гръб“. Лаура Антонели избягва интервюта, но журналистите все пак са успели да се доберат до отчаяната й въздишка: „Страшно е да не можеш да се познаеш в огледалото.“
В края на осемдесетте години получава предложение за роля във филма на режисьора Салваторе Сампри, с когото работела преди години и други филми. Сампри й предлага главна роля във втората част на филма „Мализия 2000″, имал шумен успех преди 20 години. Съгласила се бързо, не искала да пропуска тази възможност да се покаже отново след дълго затишие в киното. След пробните снимки режисьорът и продуцентът й предложили да си направи „рутинната“ козметична операция – за отстраняване на бръчките около очите и устата. Не й спестили разочарованието си от външния й вид. Антонели се подложила на лифтинг при римския лекар Масимо Пичели. След втората серия подкожни инжекции се събудила подпухнала и обезобразена. Вдигнала тревога, но всички приели притесненията и отчаянието и за истерия. Антонели напуска филмовата площадка и заминава при майка си. Получила астматични пристъпи и гърчове. Спешно бил извикан д-р Пичели, но той установил само безпомощността си. Кризата преминала, но обезобразеното лице на Лаура останало без промяна.
Антонели заминала за Канада и започнала война срещу продуцента, режисьора на филма и лекаря. Завела съдебен иск за милиарди лири обезщетение за унищоженото си лице от неизвестния противобръчков продукт (името му и до днес е обградено с мълчание).
„Парите не могат да ми върнат отнетото. Но искам да оглася мъката, която ми бе причинена с проклетата интервенция. Бях на крачка от смъртта… Над мен бе оказано насилие, морален натиск. Бях унижена, смачкана. Загубих чертите, израза си, самоидентичността си. Зловеща награда за актриса, която е дала толкова за Италия“ – пише в пълно отчаяние актрисата в писмата си до пресата.
Адвокатът на Лаура също се включил в публични изявления: „Моята смела клиентка иска да предупреди обществото за опасностите, които дебнат толкова нищо не-подозиращи жени, които биха се подложили на подобно лечение. Някои се страхуват да говорят за поражението си, след драмата на Лаура може би ще се осмелят да споделят опита си“.
Дискусията обхванала медицинските, юридическите и най-вече филмовите среди, в които, както знаем, гъмжи от вечно млади красавици.
Италианската актриса Джулиета Масина не взема отношение към конкретната трагедия, а изразява принципно мнение: „Не виждам нищо скандализиращо в лифтинга. Не съм противник на пластичните операции, нито на други методи за отстраняване на унищожителните следи на времето. Някои социални и професионални среди подтикват жените си към подобни радикални действия. Впрочем хората винаги са се стремили да станат по-красиви, отколкото са в действителност“.
Синди Крауфорд, американски топ модел: „Страшно е когато жените така ненавиждат тялото и лицето си. Знам, че имам хубава обвивка, знам, че съм добре сложена, както и че всичко това не е завинаги. Глупост е да се привързваш толкова дълбоко към собствената си красота“.
Лесно е да се каже, нали, когато си блестящо млада и всички се надпреварват да ти доказват с думи и класации, че си най-красивата жена.
В дискусията взели участие и много актриси след петдесетте, които не се опитват да излъжат времето. Дори са горди със следите, които то им е оставило.
Клаудия Кардинале: „Не правя драма от възрастта си. Няма да се подложа на лифтинг. Защото сега когато играя роли на зрели жени се чувствам много по-добре оценена, отколкото, когато ме ангажираха само заради лицето ми.“
Моника Вити: „Според мен лифтингът е саморазрушителен акт. Хирургическата пластика е намеса в естествения ход на нещата. Красотата продължава да живее при нас. И никаква козметична процедура не може да ни помогне, ако я изгубим. Още по-малко, ако имаме ум на кокошка“.
Изкушението е страхотно. Каквато и да си говорим за вътрешната стойност, както и да се шегуват легенди в киното, че не си дават никому бръчките,, над които са работили толкова дълго време.
Много легенди продължават кариерата си, привличат камери и хроникьори, поддържат мита за себе си. Следват Фауст. В същото време други като Лаурела стряскат света. Заговори ли се за „обратната вълна“ по отношение на лифтинга и изкуственото хирургично подмладяване, като се прилагат природни средства за борба със старостта – движение, витаминозна храна, хармоничен емоционален и сексуален живот. И разбира се, „лечение“ с нова любов.
Класически пример за привържениците на „обратната вълна“ е петдесет и осем годишната Бриджит Бардо. Тя не продаде душата си на дявола, а замина с влюбения в нея до уши Бернар де Шиар (осем години по-млад) за Норвегия, където двамата сключиха брак. Сега секссимволът на женствеността и сексапила от шестдесетте години се разхожда с четвъртия си съпруг по плажовете на лазурния бряг, посещава престижни заведения. Митичната вила на ББ отново е обградена от тълпи любопитни поклонници. Щастлива, естествена, обожавана, на Бриджит й провървя да бъде хубава без никакви рискове.

Инстинктивно, по няколко пъти на ден го изваждаме от чантата и го нанасяме с първичен жест върху устните си. Това е най-малкото, което можем да направим за своята привлекателност. И същевременно не е лесно, защото именно от изкусното боравене с червилото зависи толкова много как изглеждаме. Ще оставим ли на другите своята стилна визитна картичка.
Пресилено е да се твърди, че от червилото започва историята на декоративната козметика. Истината е, че то е от най-древните и популярни средства за подчертаване и коригиране на природата ни. В древността изискванията към червилото са били опростени – трябвало да бъде достатъчно ярко червено и да се задържа на устните. Масово се използвали различни багрила. В древен Египет ги извличали от червената охра. Египтянките предпочитали изразителен и по-силен грим, устата оцветявали с помощта на четчици, което е било увековечено и в запазените изображения от това време. Те всъщност са използвали най-добрия начин за оцветяване на устните, към който днес отново се връща козметиката.
Гъркините използвали ярка помада от твърди мазнини, парафин и червен растителен оцветител, разчитайки на ефекта от контраста между плътно червеното на устните и светлия тен на лицето. Яркото червило и бледата кожа е придавала онзи провокиращ израз на лицето, който е актуален и днес. Тази мода е жизнена и се връща през определени периоди. Така че нищо ново под слънцето -и нанасянето на червилото с четчица, и драстичният контраст.
Противоположният вариант – деликатен, тънък, едва забележим грим, който в нашето съвремие има много почитателки, също не е от днес. Така са се гримирали древните римлянки. Те оцветявали устните си с различни, понякога екзотични растителни субстанции.
Жителките пък на Персия добавяли към разкрасителните мазила цвета от слузта на т. нар. “ пурпурен“ охлюв Много популярен бил карминовият оцветител от иглички-те на някои видове кактуси.
С времето към оцветителите от растителен и животински произход се добавяли различни съединения. В съвремието ни те се заместват предимно от синтетични пигменти, получавани от съответното съотношение между
органични вещества и метални соли. Като допълнителна съставка за светлите червила бил използван титановият двуокис.
Основният състав на кредите за устни не са се изменили съществено от вековете – принципът е смесване на оцветители на базата на втвърдени мазнини.
Съвременните производители предлагат популярно козметично средство в различни варианти на принципа, парфюмирана сплав от парафинови мазнини, съдържаща съответна смес от широка скала на оцветители и пигменти.
Видът на червилото също е доста консервативен. Штифт, вмъкнат във функционална гилза, успешно се конкурира с опитите да бъде заместен от кремове, гелове, различни течности или кремообразни пудри за покритие на устните. Червилата в гилзи са най-опростените и най-удобните варианти за всекидневна употреба.
Червилото през 50-те години – съставът му е парафин и рициново масло с голямо количество пигменти и „подчертаващи“ цвета ензими. Независимо от твърдата си консистенция червилото добре покрива устните. Но тогава видимо се отличавало с по-голяма сухост, която затруднявала почистването му.
През следващото десетилетие започнаха да се търсят червила с по-мека структура, в по-слабо интензивни, остри цветове. Козметичните лаборатории по цял свят започнаха да разработват нови рецептури. Разширена бе скалата на цветовете, на нюансите им. В дамските козметични чантички се настаниха червила м богатата гама на розовото, портокаловото, бежовото, златистото, бронзовото. Оспорено бе царството на всевластното до това време червено.
И така, работата над модификациите и усъвършенстването на рецептурите продължава. Освен основните съставки – парафин, ланолин, рициново масло, се прилагат меки филтрирани и чисти мазнини, които коригират структурата на кредата, спомагат за равномерното разтваряне на пигментите и придават на устните нова привлекателност – мекота и блясък.
Червилата се различават по консистенция, състав и вид на използваните оцветители.
Червилата с плътно покритие имат твърда структура и силна пигментна наситеност.
„Прозрачните“ трансперантни червила не съдържат парафин, а подхранващи синтетични вещества, смесени с
добре подбрани разтворители. Вместо пигменти се използват разтворими оцветители, които покриват устните с прозирен добре прилепващ слой.
Перлените червила съдържат перлен пигмент, който . именно придава този ефект на сребрист или златист „загар“. Новост са перлените блясъци в широк спектър на дъгата.
Смесеният тип червила са перлени със силно покритие.
Най-важният момент в сътворението на червилото е „сключването на примирие“ между пигментите и парафи-новите мазнини. После готовата маса се излива гореща във формите. След като изстинат и се стегнат готовите штифтове се „обличат“ в гилзи.
Сега в магазините обезумяваме от богатия избор на цветове, оттенъци, дизайн. А всъщност искаме да купим нещо, което е и качествено, и ни отива. Но какво значи качествено червило, за кого то е добро и за кого не е?
За някои жени са по-подходящи твърдите и трайни креди, дълго задържащи се на устните. Други, с чувствителна изпръхваща кожа трябва да търсят по-меки, мазни червила, които, уви, бързо се „изяждат“. Трети смесват по няколко червила, или използват съвсем различни по вид в зависимост от сезона, часа, случая, настроението си. Червилото вече изпълнява много функции, отговоря на различни изисквания и съображения и нерядко освен за разкрасяване, се използва профилактично като грижа за кожата на устните.
Каквито и съблазни да завъртяват главите ни, трябва да се придържаме към „провереното“ от времето – червилата трябва да съчетават ефективността с благородството на съставките си. А това съчетание поддържат на ниво фирмите с традициите, които не могат да си позволят компромис с продуктите както и с крайния им ефект – те са минали проверката на химици, дерматолози, козметици. Червилата трябва да омекотяват,изглаждат и навлажняват устните. А едва след това – да ги очертават, покриват, моделират.
Разбира се, за марките Гуерлен, Диор, Елен Рубенщайн, няма какво да се увещаваме. Но и нашите на „Рубе-ла“, „Арома“, „Ален мак“ притежават много от неотменните качества. Те предлагат и трансперантни, и плътно покриващи, и перлени червила, които имат добър състав – обикновено са с мека кремообразна консистенция на базата на рафинирани суровини, в богата цветова гама – от
широко ветрило на карминеното до пастелените бежово-кафяви, предпочитани от младите момичета. Липсва им само завършената с дизайна на гилзата естетика.
И така, битката на козметичната индустрия за добро и за още по-добро продължава. Фирмите-производителки няма да обърнат гръб на този символ на женствеността, чиято мода времето едва ли ще отмени. Червилото си остава нашата стилна визитна картичка.

И лекарите понякога имат лоши дни. В края на краищата и те са хора. Д-р Майкъл Фицпатрик, известен лондонски специалист ви дава съвет, как най-добре да помогнете на домашния си лекар.
• Описвайте точно симптомите. Доброто описание ще помогне на лекаря за правилната диагноза. Ако се страхувате, че ще пропуснете нещо, напишете си го вкъщи, преди да отидете на прегледа. Различни заболявания имат подобни симптоми и лесно един лаик може да ги сбърка. Кажете на лекаря, ако знаете какво точно не е в ред, но не се обиждайте, ако той не се съгласи с вас и не решавайте прибързано, че той не е в крак с времето си. Ако сте чели някъде за някое ново лекарство или лечение, покажете му статията. Не вярвайте на всичко, което четете, някои вестници съобщават за лекарства, които още не са пуснати в продажба.
• Не отлагайте за петък следобед прегледа при лекаря си, ако имате заболяване, за диагнозата, на което са нужни лабораторни изследвания. Лабораториите прекратяват работа в петък на обяд.
•Доверете се на лекаря. Кажете му истината. Кажете му честно за вашия сексуален живот, за пиене и пушене или употреба на наркотици, за начина ви на хранене. Вашите сведения са много важни за правилната диагноза.
• Ако вашия доктор не ви харесва, можете да го смените.