Всичко за жената

Инстинктивно, по няколко пъти на ден го изваждаме от чантата и го нанасяме с първичен жест върху устните си. Това е най-малкото, което можем да направим за своята привлекателност. И същевременно не е лесно, защото именно от изкусното боравене с червилото зависи толкова много как изглеждаме. Ще оставим ли на другите своята стилна визитна картичка.
Пресилено е да се твърди, че от червилото започва историята на декоративната козметика. Истината е, че то е от най-древните и популярни средства за подчертаване и коригиране на природата ни. В древността изискванията към червилото са били опростени – трябвало да бъде достатъчно ярко червено и да се задържа на устните. Масово се използвали различни багрила. В древен Египет ги извличали от червената охра. Египтянките предпочитали изразителен и по-силен грим, устата оцветявали с помощта на четчици, което е било увековечено и в запазените изображения от това време. Те всъщност са използвали най-добрия начин за оцветяване на устните, към който днес отново се връща козметиката.
Гъркините използвали ярка помада от твърди мазнини, парафин и червен растителен оцветител, разчитайки на ефекта от контраста между плътно червеното на устните и светлия тен на лицето. Яркото червило и бледата кожа е придавала онзи провокиращ израз на лицето, който е актуален и днес. Тази мода е жизнена и се връща през определени периоди. Така че нищо ново под слънцето -и нанасянето на червилото с четчица, и драстичният контраст.
Противоположният вариант – деликатен, тънък, едва забележим грим, който в нашето съвремие има много почитателки, също не е от днес. Така са се гримирали древните римлянки. Те оцветявали устните си с различни, понякога екзотични растителни субстанции.
Жителките пък на Персия добавяли към разкрасителните мазила цвета от слузта на т. нар. “ пурпурен“ охлюв Много популярен бил карминовият оцветител от иглички-те на някои видове кактуси.
С времето към оцветителите от растителен и животински произход се добавяли различни съединения. В съвремието ни те се заместват предимно от синтетични пигменти, получавани от съответното съотношение между
органични вещества и метални соли. Като допълнителна съставка за светлите червила бил използван титановият двуокис.
Основният състав на кредите за устни не са се изменили съществено от вековете – принципът е смесване на оцветители на базата на втвърдени мазнини.
Съвременните производители предлагат популярно козметично средство в различни варианти на принципа, парфюмирана сплав от парафинови мазнини, съдържаща съответна смес от широка скала на оцветители и пигменти.
Видът на червилото също е доста консервативен. Штифт, вмъкнат във функционална гилза, успешно се конкурира с опитите да бъде заместен от кремове, гелове, различни течности или кремообразни пудри за покритие на устните. Червилата в гилзи са най-опростените и най-удобните варианти за всекидневна употреба.
Червилото през 50-те години – съставът му е парафин и рициново масло с голямо количество пигменти и „подчертаващи“ цвета ензими. Независимо от твърдата си консистенция червилото добре покрива устните. Но тогава видимо се отличавало с по-голяма сухост, която затруднявала почистването му.
През следващото десетилетие започнаха да се търсят червила с по-мека структура, в по-слабо интензивни, остри цветове. Козметичните лаборатории по цял свят започнаха да разработват нови рецептури. Разширена бе скалата на цветовете, на нюансите им. В дамските козметични чантички се настаниха червила м богатата гама на розовото, портокаловото, бежовото, златистото, бронзовото. Оспорено бе царството на всевластното до това време червено.
И така, работата над модификациите и усъвършенстването на рецептурите продължава. Освен основните съставки – парафин, ланолин, рициново масло, се прилагат меки филтрирани и чисти мазнини, които коригират структурата на кредата, спомагат за равномерното разтваряне на пигментите и придават на устните нова привлекателност – мекота и блясък.
Червилата се различават по консистенция, състав и вид на използваните оцветители.
Червилата с плътно покритие имат твърда структура и силна пигментна наситеност.
„Прозрачните“ трансперантни червила не съдържат парафин, а подхранващи синтетични вещества, смесени с
добре подбрани разтворители. Вместо пигменти се използват разтворими оцветители, които покриват устните с прозирен добре прилепващ слой.
Перлените червила съдържат перлен пигмент, който . именно придава този ефект на сребрист или златист „загар“. Новост са перлените блясъци в широк спектър на дъгата.
Смесеният тип червила са перлени със силно покритие.
Най-важният момент в сътворението на червилото е „сключването на примирие“ между пигментите и парафи-новите мазнини. После готовата маса се излива гореща във формите. След като изстинат и се стегнат готовите штифтове се „обличат“ в гилзи.
Сега в магазините обезумяваме от богатия избор на цветове, оттенъци, дизайн. А всъщност искаме да купим нещо, което е и качествено, и ни отива. Но какво значи качествено червило, за кого то е добро и за кого не е?
За някои жени са по-подходящи твърдите и трайни креди, дълго задържащи се на устните. Други, с чувствителна изпръхваща кожа трябва да търсят по-меки, мазни червила, които, уви, бързо се „изяждат“. Трети смесват по няколко червила, или използват съвсем различни по вид в зависимост от сезона, часа, случая, настроението си. Червилото вече изпълнява много функции, отговоря на различни изисквания и съображения и нерядко освен за разкрасяване, се използва профилактично като грижа за кожата на устните.
Каквито и съблазни да завъртяват главите ни, трябва да се придържаме към „провереното“ от времето – червилата трябва да съчетават ефективността с благородството на съставките си. А това съчетание поддържат на ниво фирмите с традициите, които не могат да си позволят компромис с продуктите както и с крайния им ефект – те са минали проверката на химици, дерматолози, козметици. Червилата трябва да омекотяват,изглаждат и навлажняват устните. А едва след това – да ги очертават, покриват, моделират.
Разбира се, за марките Гуерлен, Диор, Елен Рубенщайн, няма какво да се увещаваме. Но и нашите на „Рубе-ла“, „Арома“, „Ален мак“ притежават много от неотменните качества. Те предлагат и трансперантни, и плътно покриващи, и перлени червила, които имат добър състав – обикновено са с мека кремообразна консистенция на базата на рафинирани суровини, в богата цветова гама – от
широко ветрило на карминеното до пастелените бежово-кафяви, предпочитани от младите момичета. Липсва им само завършената с дизайна на гилзата естетика.
И така, битката на козметичната индустрия за добро и за още по-добро продължава. Фирмите-производителки няма да обърнат гръб на този символ на женствеността, чиято мода времето едва ли ще отмени. Червилото си остава нашата стилна визитна картичка.

В тази насока модата изпробва вече всички нюанси на червеното от нежно розовото, през оранжевото и черешовото д тъмновио. Татовото. Модата на прелените оттенъци внесе повод и в червилата, така че червеното почти изчезна и стана модерна бледността на устните. Но тя подхождаше само на тъмни коси и на здрав цвят на кожата. След това отново се върна модата на силните тонове, които бяха съвсем неподходящи за младите же­ни и девойките. Най-важдю е в рамките на модата да намерим „своето“ червено, като бъдем особено внимателни, ако обичаме да носим червени дрехи! Лакът за нокти също не бива да се пренебрегва. Осветлението на помещението също играе роля, за  това си служим е няколко червила. Червилото се запазва по-доб­ре, когато го нанасяме внимателно. Ружа за лице поставяме вър­ху суха кожа. Преди да начерним устните ги очертаваме — от ъгъла към средата — и едва тогава ги намазваме по цялата повърхност. Остатъка от червило попиваме с хартия. Начервяването повтаряме след всяко ядене, особено след горещи и мазни храни. Все още не съществува наистина неизтриваемо червило.

С червилото се постигат различни оптически корекции. Пълни­те устни не. се. боядисват до края, а при тесните червилото из-излиза извън очертанията им. Не бива да рисуваме друга, раз­лична от естествената форма на устните. Някои жени мислят, че устните се червят само когато се оти­ва на официално място. Тогава те изглеждат неестествени, тъй га. то при тях червилото е нещо извънредно и непривично. И в козметичните салони се срещат жени, които отказват заключителната манипулация — т. е. гримирането. Това е твърде необяснимо, особено при съвременни жени, които винаги са добре сресани и облечени. Жената, която се гримира рядко, често допуска дилетантски грешки при избора на цветовете на грима си. Само всекидневната практика дава познания по отношение на козметиката. Има някои приети норми, конто жената трябва да спазва и съобразно със своята професия. Твърде дългите нокти не  са подходящи, когато се работи на конвейер, те могат дори да при­чинят нараняване. Сребристите сенки, комбинирани с монтьор ски комбинезон, предизвикват по-скоро усмивка, а не възхищение. Осветлението е също важен елемент, който се отразява върху начина на гримиране и трябва да се има пред вид.