Всичко за жената

Отново и все така, вечер вървят черните рокли, вижда се, черното никому не омръзва и няма никакво намерение да отстъпи от сцената, да бъде встрани от актуалната мода. А даже обратното – още по-необуздано инспирира въображението на проектантите. Черните вечерни рокли са половината от всички дрехи в авторските колекции на големите в модата. Видяхме ги преди няколко месеца в пряко телевизионно предаване от Рим – Валентино, Джон-франко Фере. Десетки фантазии, семпли, фатални варианти в черно.
Този цвят носи в себе си нещо магнетично. И въпреки че предварително знаеш – ако отидеш на тежък светски прием, половината от поканените ще бъдат в черно, без да се колебаеш си слагаш дреха в същото. Защото очевидно в този цвят има нещо покоряващо, особено на вечерна светлина.
Трябва само да се подготвиш за него. Защото той е необичайно претенциозен. И много задължава. С повехнала кожа, без подходящ грим, или с мазни неподредени коси нямаш шансове дори в рокля на Лагерфелд.
Да минем към фактите. Вечерната официално рокля за специални и по-малко специални случаи е черната – дълга (до средата на прасеца, до глезена), плътно обгръщаща тялото, с цепки отстрани, отпред, на гърба. Приемат се вечните „малки черни“ с презрамки или с тюл на бюстие-то, не са отхвърлени силуетите в линия А – малки рамене, обемна пола. Актуални са големите деколтета, дантелата, перата, както и изкуствените по-малки или по-големи кожи (лисица, бялка).
Редомс роклите продължават да бъдат тачени смокингите. А към тях – поли, предимно дълги, тесни, с цепка, панталони – тесни, прави, тип цигара, или много широки, както и разширени от коляното – тип чарлстон. Изходният материал – тънка, мека, свободно падаща материя с лека прозрачност.
Модата на едва прикритата голота не е залязла, макар че въпреки горещата поддръжка на дизайнерите, вече не предизвиква такъв зашеметяващ интерес. Същевременно върви и тенденцията към плътно „увиване“ на тялото.
Накратко казано, който има какво да открива, да го прави, като предварително критично се огледа и прецени какво ще предложи на другите. Ако има нещо за криене, няма защо да се притеснява, ще бъде по необичаен начин секси, защото както е било други години (и преди 100), тайнственото провокира, очарова и набира точки отново.

Продукти: 250 г масло, 250 г брашно, 125  см³ вода, щипка сол.

От брашното, солта и водата се омесва твърдо, но гъвкаво тесто, като се меси и удря върху дъската на масата. След това се разточва на голям правоъгълник, в средата на който се слага леко разплесканото, но твърдо (взето от хладилник) масло. Краищата на тестото се загъват. Слага се върху чиния или се обвива в най­лон и се поставя за около ½  час в хладилника, след което се разточва на средно голям квадрат: наново се загъва и се поставя в хладилника. Това се повтаря 3-4 пъти. След,това фурната се нагрява до температура 250⁰ С, тавичката се изплаква със студена вода. Половината от тестото се разточва на пласт с дебелина около 1 см. С водна чаша се изрязват кръгове, които се слагат върху подготвената тавичка. Останалото тесто се разточва и нарязва по същия начин, като кръговете се нарязват още веднъж с ракиена чашка, за да се получат пръстени. Големите кръгове се намазват с белтък и върху тях се поставят пръстените. Мал­ките кръгчета също се намазват с белтък, който не бива да по­тече встрани. Тавичката с така подготвените пастетки се поставя във фурната на 2. шина.   Пече се около 5-6 мин, след което температурата се намалява на 210-200°С и се пече още 10-15 мин. Тестото трябва, да се надигне много кратно.  В получения отвор на пресните пастетки се поставя хладко рагу от пилешко или телешко месо и се покрива с малките кръгове.“ Поднасят се с вино или чай.

За гоблена ни е нужна усукана гладка връв  дебела около 2 мм и дълга 50 м, около 100 кафяви дървени мъниста в три различ­ни големини метална халка за закачване с диаметър около 4 см.

Подготвяне. Пет шнура по 4 м, два по 3,5 м, два по 3 м, едни от 1,5 м и остатък около 6 м.

Сплитане. Прегъваме на две трите най-дълги шнура и ги за­вързваме към металната халка с възел халка (клуп). На малко

разстояние прикачваме двата останали шнура, като ги завързваме с полувъзли. (Носещия шнур от първия ред заплитаме във вто­рия- ред.) Може вече да наблюдаваме как с добавянето на след­ващите шнурове фигурата се разширява. Завързваме отвесни ре­дове от 5 тъкачески възела над двата средни шнура и отново добавяме двата шнура дълги по 3,5 м, като ги завързваме с 2 реда полувъзли, на които нанизваме мъниста. След това добавя­ме с 2 реда полувъзли и двата шнура дълги по 3 м. В средата вплитаме малка розета, а вляво и вдясно нанизваме мъниста. Заплитаме долната половина на двойна розета. Вляво и вдясно правим една лява и една дясна половина на розета с мънисто, след това горна половина на двойна розета. По този начин се получава фигура, която прилича на двойно X нанизваме мъниста оставяме около 8 см празни и добавяме следващия шнур, дълъг 2,5 м, с който пак навързваме горна половина на двойна розета. След това вляво и вдясно завързваме през един шнур ред тъка­чески възли, а в средата, през двата средни шнура отново пра­вим ред тъкачески възли малко по-дълги, за да може дължините им да се изравнят по хоризонтална линия. С полувъзли прибавя­ме и двата шнура дълги по 2 м. Правим 8 реда тъкачески въз­ли от по 3 шнура и ги приключваме с дългия 1,5 м шнур, като правим хоризонтални полувъзли. Нанизваме мъниста и със следващия 1,5 метров шнур завързваме горната половина на двойна розета. След това към следващия ред, завързан от носещия 1,5-метров шнур в полувъзли, правим 5 реда тъкачески възли от по 3 шнура, при което между тях остават свободни по 3 шнура. Сйед това правим 3 розети с мъниста, между които има по 2 ре­да тъкачески възли, завързани през един шнур. За последните 5 реда полувъзли използваме 5 метровите шнурове, при което4  носещите шнурове в следващия ред стават работни. Прерязваме краищата на дължина около 9 см, украсяваме ги с различни мъ­ниста, завързваме ги на възел и накрая ги обработваме с восък.