Всичко за жената

Под думата изрусяване трябва да разбираме просветляване на естествения цвят на косата. То може да бъде слабо (един-два тона по-светло от естествения цвят), средно (до три-четири тона по-светло) и силно (до най-русия цвят).
Косата трябва да се изрусява на втория-третия ден след измиването й. Изрусяването се извършва с кислородна вода от 3 до 10%, като на всеки 20 г кислородна вода се прибавят 5-6 капки амониева основа (амоняк). Амонякът се налива в кислородната вода непосредствено преди употребата й. Концентрацията на кислородната вода зависи от степента на изрусяването, което желаете да получите. Така за слабо изрусяване се употребява 3% (10 волума) кислородна вода, за средно изрусяване – 6% (20 волума) и за силно изрусяване 10% (30 волума) кислородна вода.
При първото изрусяване най-напред се намазват краищата на косите, а след 15-20 минути се намазват отново краищата и корените заедно.
При израснали тъмни корени на косата се намазват само корените и в този случай косата се разделя на малки снопчета.
Не се препоръчва дълъг престой на кислородната вода върху косата. Някои жени имат лошия навик да оставят кислородната вода за цялата нощ върху косата си. Това води до увреждане на космите. Те стават нееластични и лесно чупливи. Престоят на кислородната вода зависи както от качествата, така и от цвета на косата. Обикновено кислородната вода се оставя от 15 до 45-50 минути, след което косата се измива с неутрален сапун както при обикновеното хигиенно миене.

Продукти: 250 г масло, 250 г брашно, 125  см³ вода, щипка сол.

От брашното, солта и водата се омесва твърдо, но гъвкаво тесто, като се меси и удря върху дъската на масата. След това се разточва на голям правоъгълник, в средата на който се слага леко разплесканото, но твърдо (взето от хладилник) масло. Краищата на тестото се загъват. Слага се върху чиния или се обвива в най­лон и се поставя за около ½  час в хладилника, след което се разточва на средно голям квадрат: наново се загъва и се поставя в хладилника. Това се повтаря 3-4 пъти. След,това фурната се нагрява до температура 250⁰ С, тавичката се изплаква със студена вода. Половината от тестото се разточва на пласт с дебелина около 1 см. С водна чаша се изрязват кръгове, които се слагат върху подготвената тавичка. Останалото тесто се разточва и нарязва по същия начин, като кръговете се нарязват още веднъж с ракиена чашка, за да се получат пръстени. Големите кръгове се намазват с белтък и върху тях се поставят пръстените. Мал­ките кръгчета също се намазват с белтък, който не бива да по­тече встрани. Тавичката с така подготвените пастетки се поставя във фурната на 2. шина.   Пече се около 5-6 мин, след което температурата се намалява на 210-200°С и се пече още 10-15 мин. Тестото трябва, да се надигне много кратно.  В получения отвор на пресните пастетки се поставя хладко рагу от пилешко или телешко месо и се покрива с малките кръгове.“ Поднасят се с вино или чай.

Плетем предната и задната част на чантата поотделно, но добре е да работим едновременно (на две подложки), като из­плитаме всеки ред първо на едната, а после на друсаха част, за да не четем указанията два пъти. След това завързваме възлите на презрамката двете готови части завързваме с възли в долна­та страна, а презрамката пришиваме встрани.

Материал. Вълнена прежда за килими — синя 60, светлосиня 16, жълта 28 и кафява 28 м.

Начин на работа. Опъваме 2,5 м синя прежда като носеща вземаме двойни двуметрови конци и ги закачаме както е лока. Последователността на цветовете отляво на­дясно е както следва: кафяво, жълто, светлосиньо, синьо, светло синьо, жълто, кафяво, синьо, синьо, кафяво, жълто, светлосиньо, синьо, синьо, светлосиньо, жълто, кафяво. От носещия конец (шнур) в двата края трябва да стърчат еднакво дълги части, които сплитаме в чантата като работни шнурове. По същия начин за­вързваме и втория ред на полувъзли върху синия носещ шнур дълъг 2,5 м.

След това започваме четирикратни розети със сините конци като носещи. Двете розети свързваме там, където се срещат в средата, като промушваме с игла носещия конец от едната розета през последната халка на втората розета. Докато сплитаме, долната половина на четирикратната розета, връзваме с тъкачески възел кафявия шнур над жълтия. В средата връзваме 1/2 тъка­чески възел с кафявия шнур над синия. Затягаме краищата, като завързваме полувъзли на единия син краен шнур над другия. След това правим и горната половина на двойната розета, за да може и четирите сини шнура да отидат па края. В средата па резетата правим по три тъкачески възела със светлоепния шнур над светлосиния. Сега па синия носещ шнур дълъг 1 м завързваме ред е на полувъзли като край тях поставяме двете части една върху друга с лицето навътре и.

Опаката страна навън, така че долните им части да се допират. Прехвърляме свободните краища на шнуровете към всяка част. Поставяме 50 см син носещ шнур между двете части на чантата и връзваме върху него тъкачески възли с едни и съши по цвят конци (шнурове) — жълт с жълт и т. н. Измъкваме половината от свободните шнурове към другата (бъдещата лицева) страна, където те оформят ресните. Завързваме краищата на шнуровете вътре в чантата здраво на възли, просъхваме ги с игла, за да не личат и ги отрязваме.

Презрамка. Закрепваме през средата конци, дълги по 6 м, като спазваме следната последователност на цветовете: синьо, кафяво, жълто, синьо, синьо, жълто, кафяво, синьо.

Презрамката е съставена от прости розети от втория вид с тъкачески възел в средата (кафяво над жълтото). Половината дължина от лентата с розетки е около 55 см. След това приши­ваме лентата към двете части, а остатъците от жълтите и кафя­вите конци измъкваме от вътрешната страна на чантата и ги пришиваме. От останалите сини конци правим наляво и надясно по две вретена, завързваме и освобождаваме краищата. При изработването на тази чанта различните видове възли се виждат добре. Поду възлите образуват умножени розети, а в сре­дата на всяка от тях има тъкачески възел. По този начин може да си направим най-различни по вид мо­дел и цвят чанти.