Всичко за жената

Синаповото семе се употребява още от древността като консервиращо и лечебно средство и като подправка. Известни са три вида синап – черен, кафяв и бял. Синапът е едногодишно тре­висто растение с разклонено „стъбло. Отнася се към сем. Зелеви (Кръстоцветни). Кафявият синап се нарича още сарепски или руски. Достига на височина до 1,5 м. Семената му са кръг­ли, чернокафяви или жълтеникаво кафяви с диаметър 1,5 мм. По цвят и големина те трудно се различават от черния синап. Съдър­жат етерично масло от 4 до 7%. Кафявият синап се култивира и развива добре у нас.

Черният синап е растение с височина до 1,4 м. Семена­та му са черни или тъмнокафяви. Те съдържат 3,5% етерично мас­ло. У нас е разпространен из цялата страна. За добиване на гор­чица, като консервиращо средство и за лечебни цели се използват семената на кафявия и черния синап. Етеричното масло от двата вида синап съдържа алилизотиоцианат, който има силно дразнеща миризма и остър, парлив вкус. Етеричното масло дразни кожата и при по-продължителен контакт с нея предизвиква образуване на мехури.

За получаване на горчица и като консервант се използват и семената на белия синап. Той е високо до 50-80 см едно­годишно тревисто растение. Произхожда от земите край Среди­земно море. У нас се отглежда в Добруджа и Плевенско. Семената му са белезникави, на големина почти като тези на черния и ка­фявия синап. Етеричното масло на белия синап е без аромат, труд­но летливо и предизвиква тежки изгаряния по кожата. Най-доб­рата горчица се добива от семената на белия синап.

Горчицата се получава, като семената се смилат на едро и се пресуват на студено, за да се отстрани тлъстото масло. Обезмас­лената суровина се стрива до фино брашно, смесва се с оцет, за да се получи кашообразна консистенция, прибавят се сол и захар, а по желание и канела, карамфил, бахар, люти чушки, естрагон, чесън и др. После горчицата се оставя да ферментира (24 ч), след което тя е готова за консумация. При тази ферментация от кафя­вия и черния синап се получава алилизотиоцианат, а от белия – парахидроксибензил-изотиоцианат.

Кафявият и черният синап, използвани в определени дози, предизвикват приток на кръв на мястото на приложението им и с това влияят върху вътрешните възпалителни огнища. Същото свойство има и етеричното масло. Синапите действат и антидиа-бетично. В кулинарията се употребяват под формата на горчица, а в редки случаи се прилагат и цели семена. Семената на белия синап се използват в кулинарията рядко, тъй като парахидроксибензил-изотиоцианатът дразни лигавицата на носа сравнител­но по-малко от алилизотиоцианата на кафявия и черния синап, но пък изгаря по-силно от него мястото, където е приложен. У нас горчицата се слага в майонези, в някои салати и като притур­ка към студени месни ястия. От семената на белия, черния и кафявия синап (заедно с хрян) се приготвя грозденица, крушеница; кисели краставици и други зеленчукови и плодови зимнини и консерви. Обикновено на 10 л течност се поставят 1 супена лъжица синапови семена и толкова плодове или зеленчуци, колкото е

необходимо, за да бъдат покрити от течността. Синапът се комбини­ра с лук, чесън, копър, черен пипер и др., особено при консервиране на зеленчуци.

Белият и черният синап се използват в медицината главно при ревматизъм и простудни заболявания под формата на лапи. Те се приготвят, като 1 супена лъжица синапово брашно от черния или кафявия синап се смесва с 1 чаена лъжичка оцет и затоплена (45°С) вода, прибавя се 1 супена лъжица пшеничено брашно п вода, колкото да се получи средно гъста каша. Тя се разстила върху марля и се слага на болното място. Тъй като алилизотиоцианатът, както вече се каза, дразни кожата, лапата се държи не повече от 15 мин. Семената на черния и кафявия синап служат като жлъчегонно средство, при остри заболявания на дихателните пътища. В тези случаи се приема вътрешно 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден от следната смес: една равна чаена лъжичка добре стрито, на прах синапово семе и 100 г пчелен мед. Етеричното масло на черния и кафявия синап служи за получаване на някои лекарства, синапови книжки и др. Етеричното масло и семената на белия синап не се използват в медицинската практика и фармацията, защото предизвикват силни изгаряния.

Плетем предната и задната част на чантата поотделно, но добре е да работим едновременно (на две подложки), като из­плитаме всеки ред първо на едната, а после на друсаха част, за да не четем указанията два пъти. След това завързваме възлите на презрамката двете готови части завързваме с възли в долна­та страна, а презрамката пришиваме встрани.

Материал. Вълнена прежда за килими — синя 60, светлосиня 16, жълта 28 и кафява 28 м.

Начин на работа. Опъваме 2,5 м синя прежда като носеща вземаме двойни двуметрови конци и ги закачаме както е лока. Последователността на цветовете отляво на­дясно е както следва: кафяво, жълто, светлосиньо, синьо, светло синьо, жълто, кафяво, синьо, синьо, кафяво, жълто, светлосиньо, синьо, синьо, светлосиньо, жълто, кафяво. От носещия конец (шнур) в двата края трябва да стърчат еднакво дълги части, които сплитаме в чантата като работни шнурове. По същия начин за­вързваме и втория ред на полувъзли върху синия носещ шнур дълъг 2,5 м.

След това започваме четирикратни розети със сините конци като носещи. Двете розети свързваме там, където се срещат в средата, като промушваме с игла носещия конец от едната розета през последната халка на втората розета. Докато сплитаме, долната половина на четирикратната розета, връзваме с тъкачески възел кафявия шнур над жълтия. В средата връзваме 1/2 тъка­чески възел с кафявия шнур над синия. Затягаме краищата, като завързваме полувъзли на единия син краен шнур над другия. След това правим и горната половина на двойната розета, за да може и четирите сини шнура да отидат па края. В средата па резетата правим по три тъкачески възела със светлоепния шнур над светлосиния. Сега па синия носещ шнур дълъг 1 м завързваме ред е на полувъзли като край тях поставяме двете части една върху друга с лицето навътре и.

Опаката страна навън, така че долните им части да се допират. Прехвърляме свободните краища на шнуровете към всяка част. Поставяме 50 см син носещ шнур между двете части на чантата и връзваме върху него тъкачески възли с едни и съши по цвят конци (шнурове) — жълт с жълт и т. н. Измъкваме половината от свободните шнурове към другата (бъдещата лицева) страна, където те оформят ресните. Завързваме краищата на шнуровете вътре в чантата здраво на възли, просъхваме ги с игла, за да не личат и ги отрязваме.

Презрамка. Закрепваме през средата конци, дълги по 6 м, като спазваме следната последователност на цветовете: синьо, кафяво, жълто, синьо, синьо, жълто, кафяво, синьо.

Презрамката е съставена от прости розети от втория вид с тъкачески възел в средата (кафяво над жълтото). Половината дължина от лентата с розетки е около 55 см. След това приши­ваме лентата към двете части, а остатъците от жълтите и кафя­вите конци измъкваме от вътрешната страна на чантата и ги пришиваме. От останалите сини конци правим наляво и надясно по две вретена, завързваме и освобождаваме краищата. При изработването на тази чанта различните видове възли се виждат добре. Поду възлите образуват умножени розети, а в сре­дата на всяка от тях има тъкачески възел. По този начин може да си направим най-различни по вид мо­дел и цвят чанти.