Всичко за жената

Под думата изрусяване трябва да разбираме просветляване на естествения цвят на косата. То може да бъде слабо (един-два тона по-светло от естествения цвят), средно (до три-четири тона по-светло) и силно (до най-русия цвят).
Косата трябва да се изрусява на втория-третия ден след измиването й. Изрусяването се извършва с кислородна вода от 3 до 10%, като на всеки 20 г кислородна вода се прибавят 5-6 капки амониева основа (амоняк). Амонякът се налива в кислородната вода непосредствено преди употребата й. Концентрацията на кислородната вода зависи от степента на изрусяването, което желаете да получите. Така за слабо изрусяване се употребява 3% (10 волума) кислородна вода, за средно изрусяване – 6% (20 волума) и за силно изрусяване 10% (30 волума) кислородна вода.
При първото изрусяване най-напред се намазват краищата на косите, а след 15-20 минути се намазват отново краищата и корените заедно.
При израснали тъмни корени на косата се намазват само корените и в този случай косата се разделя на малки снопчета.
Не се препоръчва дълъг престой на кислородната вода върху косата. Някои жени имат лошия навик да оставят кислородната вода за цялата нощ върху косата си. Това води до увреждане на космите. Те стават нееластични и лесно чупливи. Престоят на кислородната вода зависи както от качествата, така и от цвета на косата. Обикновено кислородната вода се оставя от 15 до 45-50 минути, след което косата се измива с неутрален сапун както при обикновеното хигиенно миене.

Розета. Съществуват два вида Розети. Първият се прави от нечетен брой връвчици, средната, от които обикновено носи дър­вено мънисто, а вторият от четен брой връвчици и е без мъ­ниста. Следователно, ако искаме на някои места да имаме мънис­та, използваме първия мотив.

Първи вид. За да се упражним и да свикнем с работата, невбхадими са ни 9 шнура с дължина 30 см. Закрепваме ги един до друг на подложката. Най-напред свързваме с двата най-крайни шнура останалите 7 вътрешни шнура с тъкачески възел, за да започнем от затворения край на резетата. Същевременно обтяга­ме и закрепваме средния шнур, за да остане свободен за мънис­тата. Двата съседни шнура, които са носещи, поставяме диагонално наляво и надясно през останалите, т. е. на всяка страна през 3 шнура. Започваме вляво един шнур след друг. На диагоналния шнур завързваме непосредствено един до друг полувъзел след полувъзел. Завършваме реда с възел (вж. фигурата). Същото пра­вим и на дясната страна. Така получаваме „горната половина“ на резетата. Придвижваме двата носещи шнура в обратна посока отново диагонално, като същевременно завързваме с останалите шнурове полувъзли. Приключваме отново резетата с тъкачески възел.

Втори вид. За упражнение използваме 8 шнура с дължина 30 см. Закрепваме ги на подложката. Тъкачески възел не ни е необходим. Започваме веднага с летия шнур отляво надясно като носещ шнур, премятаме го пред останалите и завързваме в диа­гонална посока ред полувъзли. По същия начин правим и дясната страна. Не бива да забравяме завършващия възел. Връщаме двата носещи шнура диагонално над останалите шнурове, като отново завързваме полувъзли. Приключваме, като с единия носещ шнур вляво или вдясно завързваме над другия шнур един полувъзел. Ако продължим по същия начин, ще получим редица еднакви розети.  Ако искаме да връзваме Розети от повече успоредни редици шнурове, започваме първата Розета както при втория вид. Когато „горната половина“ е готова започваме да сплитаме до нея втория успореден ред така, че двата вътрешни шнура се прокарват като носещи на външната страна. Същото правим и при следващите редове. За да приключим „долната по­ловина“ на резетата, чрез връзване на полувъзли трябва да дове­дем двата външни шнура като носещи до средата по същия на­чин правим и следващите редове.

Връзване на свободни, халки. Тук завързваме всички възли на разстояние, с което се създава впечатление за преплетени халки. Тази техника използваме при сплитане на по-големи части от дреха, гоблени за стени и т. и. Правим само тъкачески възли. Закрепване. Прикрепваме работния шнур по един от опи­саните начини. Работим с групи от 4 шнура. Започваме отляво на­вън с първите 4 шнура и пад 2-рия и 3-тия шнур завързваме 1-вия и 4-тия на тъкачески възел. Така по четворки завързваме целия първи ред. При втория ред остават свободни двата първи шнура от края. Третия ред започваме отново от самото начало както първия и т. н. Ако искаме да получим по-големи свободни халки. Завързваме два или три тъкачески възела непосредствено един под друг, с което се получава по-голямо празно разстояние и по-въздушен модел. Плетенето на плитки обикновено не се използва тук, но по­някога с иго може да приключим по декоративен начин края на възлите и да закрепим шнуровете. Плитки от 3 източника умее да заплете всяко дете затова ще опишем главно как се сплитат 4 шнура. Означаваме ги с буквите а, б, в, г на парче лепенка, което залепваме през долния край. Закрепваме четирите шнура на подложката непосредствено един до друг. За упражнение сла­гаме  б над, а, г над в, а над г, г над б, в над, а, б над в, а над б, в над г, г над, а, б над г, а над в, в над б и т. н.

За да се научим как да го връзваме, необходими са 3 шнура дълги около 50 см. Забождаме ги непосредствено един до друг, от горната страна на подложката. Тъкаческият възел се получа­ва от две основни действия:

1. Носещ, а и със са работни шнурове. Премятаме шнур с над шнур b и просъхваме под шнур, а след. Това шнур, а под b и с, после над с  опъваме работните шнурове, а и с. Първата половина от работата е свършена.

2. Шнур, а който сега е вдясно, прокарваме под b над с, след това шнур с над b и, а по диагонал, а под затяга­ме всички шнурове. Връзваме няколко тъкачески възела, за да придобием известна сръчност и да можем да ги правим дори със затворени очи. На фигурата е показан тъкачески възел, на­правен от 2 шнура, препънати през средата. Носещ елемент образуват два средни шнура, поставени един до друг. Ако спаз­ваме разстояние около 1 см, ще получим обикновен мотив в една редица. Друг мотив ще възникне, ако повторим първото действие. Ще получим нещо като спирала.