Всичко за жената

За да се научим как да го връзваме, необходими са 3 шнура дълги около 50 см. Забождаме ги непосредствено един до друг, от горната страна на подложката. Тъкаческият възел се получа­ва от две основни действия:

1. Носещ, а и със са работни шнурове. Премятаме шнур с над шнур b и просъхваме под шнур, а след. Това шнур, а под b и с, после над с  опъваме работните шнурове, а и с. Първата половина от работата е свършена.

2. Шнур, а който сега е вдясно, прокарваме под b над с, след това шнур с над b и, а по диагонал, а под затяга­ме всички шнурове. Връзваме няколко тъкачески възела, за да придобием известна сръчност и да можем да ги правим дори със затворени очи. На фигурата е показан тъкачески възел, на­правен от 2 шнура, препънати през средата. Носещ елемент образуват два средни шнура, поставени един до друг. Ако спаз­ваме разстояние около 1 см, ще получим обикновен мотив в една редица. Друг мотив ще възникне, ако повторим първото действие. Ще получим нещо като спирала.

Тъкани с малки размери, например лента (басе) за книги, мо­же да изтъчем и без дървена рамка. Изрязваме от дебел кар­тон правоъгълник и на около 1 см от горния и долния му край пробиваме с гвоздей два успоредни реда дупки. През тях прекар­ваме дебела нишка така, че да получим непрекъснат ред от хал­ки, като от единия ред отново се връщаме към началото.

Опъваме основата между противоположните дупки на картона. При този начин на тъкане отпадат трудностите при приключва­нето на тъканта и при закрепването на краищата. След като за­вършим тъкането, срязваме нишките от обратната страна на картона и сваляме тъканта, без да повредим крайните влакна. Свободните нишки завързваме на възел.

Преди тъкането пъхваме към долния край на картона равна лента от по-тънък картон. Нанизваме нишката, която служи за вътък, на голяма игла (губерка) и преплитаме последователно, между отделните нишки на основата. Ако за вътък използваме вълнена или изкуствена прежда, не бива много да я обтягаме, за да не се набере тъканта. Преди започване на всеки следващ ред пробутваме прокарания конец с картонената лента, която играе ролята на помощна дъсчица, иначе тъканта става рядка и неравномерна.

Всички вълнени и копринени Дрехи се гладят отляво надяс­но в следния ред: шевове, яка, маншети и ръкави, горна част, пола.

Плисетата и плахите забождаме с топлийки за дъската или ги тропосваме, изглаждаме наполовина, изваждаме тропоските и доизграждаме. Наборите и свободните гънки гладим по посока на набора, като същевременно опъваме леко плата. Воланите, дантелите и панделките по дрехите и по бельото, джобовете и т. н. изглаждаме предварително.

Жарсето и коприненото бельо гладим по посока на нишката, отдолу нагоре. Всички тъкани, които се перат, се гладят по посока на основата. Много дрехи предварително трябва да се напръскат с вода, тъй като тогава се гладят бързо и добре. На­пример покривките, салфетките (хавлиени е кърпи не се гладят) и кърпите от лен или памук се напръскват леко, нареждат се една върху друга, навиват се на руло и се оставят около един час, Когато гладим големи парчета, поставяме под дъската за гладене панер или простираме върху пода чиста покривка. Изгла­дените части придвижваме по посока от нас навън. Колосаните дрехи гладим добре навлажнени, с гореща ютия. Ако се пресу­шат, навлажняваме ги с гъбичката.

Не закачваме изгладените дрехи в гардероба и не ги сгъваме веднага в шкафа. Те трябва да изстинат и да изсъхнат добре, за да и се мачкат лесно.