Всичко за жената

Инстинктивно, по няколко пъти на ден го изваждаме от чантата и го нанасяме с първичен жест върху устните си. Това е най-малкото, което можем да направим за своята привлекателност. И същевременно не е лесно, защото именно от изкусното боравене с червилото зависи толкова много как изглеждаме. Ще оставим ли на другите своята стилна визитна картичка.
Пресилено е да се твърди, че от червилото започва историята на декоративната козметика. Истината е, че то е от най-древните и популярни средства за подчертаване и коригиране на природата ни. В древността изискванията към червилото са били опростени – трябвало да бъде достатъчно ярко червено и да се задържа на устните. Масово се използвали различни багрила. В древен Египет ги извличали от червената охра. Египтянките предпочитали изразителен и по-силен грим, устата оцветявали с помощта на четчици, което е било увековечено и в запазените изображения от това време. Те всъщност са използвали най-добрия начин за оцветяване на устните, към който днес отново се връща козметиката.
Гъркините използвали ярка помада от твърди мазнини, парафин и червен растителен оцветител, разчитайки на ефекта от контраста между плътно червеното на устните и светлия тен на лицето. Яркото червило и бледата кожа е придавала онзи провокиращ израз на лицето, който е актуален и днес. Тази мода е жизнена и се връща през определени периоди. Така че нищо ново под слънцето -и нанасянето на червилото с четчица, и драстичният контраст.
Противоположният вариант – деликатен, тънък, едва забележим грим, който в нашето съвремие има много почитателки, също не е от днес. Така са се гримирали древните римлянки. Те оцветявали устните си с различни, понякога екзотични растителни субстанции.
Жителките пък на Персия добавяли към разкрасителните мазила цвета от слузта на т. нар. “ пурпурен“ охлюв Много популярен бил карминовият оцветител от иглички-те на някои видове кактуси.
С времето към оцветителите от растителен и животински произход се добавяли различни съединения. В съвремието ни те се заместват предимно от синтетични пигменти, получавани от съответното съотношение между
органични вещества и метални соли. Като допълнителна съставка за светлите червила бил използван титановият двуокис.
Основният състав на кредите за устни не са се изменили съществено от вековете – принципът е смесване на оцветители на базата на втвърдени мазнини.
Съвременните производители предлагат популярно козметично средство в различни варианти на принципа, парфюмирана сплав от парафинови мазнини, съдържаща съответна смес от широка скала на оцветители и пигменти.
Видът на червилото също е доста консервативен. Штифт, вмъкнат във функционална гилза, успешно се конкурира с опитите да бъде заместен от кремове, гелове, различни течности или кремообразни пудри за покритие на устните. Червилата в гилзи са най-опростените и най-удобните варианти за всекидневна употреба.
Червилото през 50-те години – съставът му е парафин и рициново масло с голямо количество пигменти и „подчертаващи“ цвета ензими. Независимо от твърдата си консистенция червилото добре покрива устните. Но тогава видимо се отличавало с по-голяма сухост, която затруднявала почистването му.
През следващото десетилетие започнаха да се търсят червила с по-мека структура, в по-слабо интензивни, остри цветове. Козметичните лаборатории по цял свят започнаха да разработват нови рецептури. Разширена бе скалата на цветовете, на нюансите им. В дамските козметични чантички се настаниха червила м богатата гама на розовото, портокаловото, бежовото, златистото, бронзовото. Оспорено бе царството на всевластното до това време червено.
И така, работата над модификациите и усъвършенстването на рецептурите продължава. Освен основните съставки – парафин, ланолин, рициново масло, се прилагат меки филтрирани и чисти мазнини, които коригират структурата на кредата, спомагат за равномерното разтваряне на пигментите и придават на устните нова привлекателност – мекота и блясък.
Червилата се различават по консистенция, състав и вид на използваните оцветители.
Червилата с плътно покритие имат твърда структура и силна пигментна наситеност.
„Прозрачните“ трансперантни червила не съдържат парафин, а подхранващи синтетични вещества, смесени с
добре подбрани разтворители. Вместо пигменти се използват разтворими оцветители, които покриват устните с прозирен добре прилепващ слой.
Перлените червила съдържат перлен пигмент, който . именно придава този ефект на сребрист или златист „загар“. Новост са перлените блясъци в широк спектър на дъгата.
Смесеният тип червила са перлени със силно покритие.
Най-важният момент в сътворението на червилото е „сключването на примирие“ между пигментите и парафи-новите мазнини. После готовата маса се излива гореща във формите. След като изстинат и се стегнат готовите штифтове се „обличат“ в гилзи.
Сега в магазините обезумяваме от богатия избор на цветове, оттенъци, дизайн. А всъщност искаме да купим нещо, което е и качествено, и ни отива. Но какво значи качествено червило, за кого то е добро и за кого не е?
За някои жени са по-подходящи твърдите и трайни креди, дълго задържащи се на устните. Други, с чувствителна изпръхваща кожа трябва да търсят по-меки, мазни червила, които, уви, бързо се „изяждат“. Трети смесват по няколко червила, или използват съвсем различни по вид в зависимост от сезона, часа, случая, настроението си. Червилото вече изпълнява много функции, отговоря на различни изисквания и съображения и нерядко освен за разкрасяване, се използва профилактично като грижа за кожата на устните.
Каквито и съблазни да завъртяват главите ни, трябва да се придържаме към „провереното“ от времето – червилата трябва да съчетават ефективността с благородството на съставките си. А това съчетание поддържат на ниво фирмите с традициите, които не могат да си позволят компромис с продуктите както и с крайния им ефект – те са минали проверката на химици, дерматолози, козметици. Червилата трябва да омекотяват,изглаждат и навлажняват устните. А едва след това – да ги очертават, покриват, моделират.
Разбира се, за марките Гуерлен, Диор, Елен Рубенщайн, няма какво да се увещаваме. Но и нашите на „Рубе-ла“, „Арома“, „Ален мак“ притежават много от неотменните качества. Те предлагат и трансперантни, и плътно покриващи, и перлени червила, които имат добър състав – обикновено са с мека кремообразна консистенция на базата на рафинирани суровини, в богата цветова гама – от
широко ветрило на карминеното до пастелените бежово-кафяви, предпочитани от младите момичета. Липсва им само завършената с дизайна на гилзата естетика.
И така, битката на козметичната индустрия за добро и за още по-добро продължава. Фирмите-производителки няма да обърнат гръб на този символ на женствеността, чиято мода времето едва ли ще отмени. Червилото си остава нашата стилна визитна картичка.

Отново и все така, вечер вървят черните рокли, вижда се, черното никому не омръзва и няма никакво намерение да отстъпи от сцената, да бъде встрани от актуалната мода. А даже обратното – още по-необуздано инспирира въображението на проектантите. Черните вечерни рокли са половината от всички дрехи в авторските колекции на големите в модата. Видяхме ги преди няколко месеца в пряко телевизионно предаване от Рим – Валентино, Джон-франко Фере. Десетки фантазии, семпли, фатални варианти в черно.
Този цвят носи в себе си нещо магнетично. И въпреки че предварително знаеш – ако отидеш на тежък светски прием, половината от поканените ще бъдат в черно, без да се колебаеш си слагаш дреха в същото. Защото очевидно в този цвят има нещо покоряващо, особено на вечерна светлина.
Трябва само да се подготвиш за него. Защото той е необичайно претенциозен. И много задължава. С повехнала кожа, без подходящ грим, или с мазни неподредени коси нямаш шансове дори в рокля на Лагерфелд.
Да минем към фактите. Вечерната официално рокля за специални и по-малко специални случаи е черната – дълга (до средата на прасеца, до глезена), плътно обгръщаща тялото, с цепки отстрани, отпред, на гърба. Приемат се вечните „малки черни“ с презрамки или с тюл на бюстие-то, не са отхвърлени силуетите в линия А – малки рамене, обемна пола. Актуални са големите деколтета, дантелата, перата, както и изкуствените по-малки или по-големи кожи (лисица, бялка).
Редомс роклите продължават да бъдат тачени смокингите. А към тях – поли, предимно дълги, тесни, с цепка, панталони – тесни, прави, тип цигара, или много широки, както и разширени от коляното – тип чарлстон. Изходният материал – тънка, мека, свободно падаща материя с лека прозрачност.
Модата на едва прикритата голота не е залязла, макар че въпреки горещата поддръжка на дизайнерите, вече не предизвиква такъв зашеметяващ интерес. Същевременно върви и тенденцията към плътно „увиване“ на тялото.
Накратко казано, който има какво да открива, да го прави, като предварително критично се огледа и прецени какво ще предложи на другите. Ако има нещо за криене, няма защо да се притеснява, ще бъде по необичаен начин секси, защото както е било други години (и преди 100), тайнственото провокира, очарова и набира точки отново.