Всичко за жената

В тази насока модата изпробва вече всички нюанси на червеното от нежно розовото, през оранжевото и черешовото д тъмновио. Татовото. Модата на прелените оттенъци внесе повод и в червилата, така че червеното почти изчезна и стана модерна бледността на устните. Но тя подхождаше само на тъмни коси и на здрав цвят на кожата. След това отново се върна модата на силните тонове, които бяха съвсем неподходящи за младите же­ни и девойките. Най-важдю е в рамките на модата да намерим „своето“ червено, като бъдем особено внимателни, ако обичаме да носим червени дрехи! Лакът за нокти също не бива да се пренебрегва. Осветлението на помещението също играе роля, за  това си служим е няколко червила. Червилото се запазва по-доб­ре, когато го нанасяме внимателно. Ружа за лице поставяме вър­ху суха кожа. Преди да начерним устните ги очертаваме — от ъгъла към средата — и едва тогава ги намазваме по цялата повърхност. Остатъка от червило попиваме с хартия. Начервяването повтаряме след всяко ядене, особено след горещи и мазни храни. Все още не съществува наистина неизтриваемо червило.

С червилото се постигат различни оптически корекции. Пълни­те устни не. се. боядисват до края, а при тесните червилото из-излиза извън очертанията им. Не бива да рисуваме друга, раз­лична от естествената форма на устните. Някои жени мислят, че устните се червят само когато се оти­ва на официално място. Тогава те изглеждат неестествени, тъй га. то при тях червилото е нещо извънредно и непривично. И в козметичните салони се срещат жени, които отказват заключителната манипулация — т. е. гримирането. Това е твърде необяснимо, особено при съвременни жени, които винаги са добре сресани и облечени. Жената, която се гримира рядко, често допуска дилетантски грешки при избора на цветовете на грима си. Само всекидневната практика дава познания по отношение на козметиката. Има някои приети норми, конто жената трябва да спазва и съобразно със своята професия. Твърде дългите нокти не  са подходящи, когато се работи на конвейер, те могат дори да при­чинят нараняване. Сребристите сенки, комбинирани с монтьор ски комбинезон, предизвикват по-скоро усмивка, а не възхищение. Осветлението е също важен елемент, който се отразява върху начина на гримиране и трябва да се има пред вид.

Отглеждането, па цветя без почва, т. нар., е из­вестно от средата на миналия век. Основава се на обстоятелство­то, че растенията приемат хранителните вещества под формата на прости неорганични съставки както от въглеродния двуокис от въздуха, така и от водата и разтворените в пея соли. С по­мощта на зелените си части (хлорофила) и на слънчевата енергия те образуват от простите минерални вещества сложни органични съединения. Методът, непрекъснато усъвършенстван предимно при уточняване съставките на хранителните разтвори, се и досега в много изследователски лаборатории главно когато се проучва храненето на растенията. Корените на растенията се закрепват към гърлото на съда така, че долната им част да до­стига хранителния, т. нар. чист разтвор. Тъй като трябва и да дишат, те не бива да остават дълго време изцяло по­топени в разтвора. За нуждите на практиката беше разработен малко по-друг При него растенията се засаждат в нехранителен субстрат, например в едър пясък или чакъл, а напоследък и в зърнеста пластмаса, които се насищат с хранителни разтвори. Този начин се прилага в различни варианти, но главно при отглеждане на растения в голям мащаб. За отглеждане на рас­тения при стайни условия е много подходящ, тъй като има мно­го предимства: помещението се поддържа чисто субстратът не се размива при поливането, а изсъхналата пръст не се растенията не се поливат, нито се (ако не станат твърде големи) не е необходимо да се търси понякога с доста усилия и подходяща пръст за засаждането отпада и възмож­ността да се появят различни болести и неприятели, развиващи се в плъстта растенията не се поливат допълнително, а пригот­вянето на подхранващ разтвор от таблетките е много лесно. Не­удобствата се състоят в затрудненията при осигуряването на под­ходящи съдове и в приспособяването на растенията за целта. По хидропонен начин може да отглеждаме почти всички стай­ни цветя, включително кактуси. Особено подходящи са дребно-листните фикуси, драсваната, сансевиерата, криптанусът, бромелията, хлорофнтумът, сцйндапсусът, спарманнята (стай­ната липа), пеперомията и др. Има два начина за отглеждане на растения — поотделно или на групи, като обикновено комбинираме едно едро растение с едно или повече дребни. Когато приготвяме хидропоник сами, може да избираме един от двата начина. Ако възнамеряваме да отглеждаме растенията поотделно или най-много две заедно, може да използваме кла­сическите съдове от две части, произвеждани с различна големи­на и форма.1 Външната (по-голямата) част служи за наливане на хранителния разтвор и обикновено е декоративна, най-често ке­рамична. В нея поставяме вътрешната (по-малката) част с реше­тесто дъно, в която засаждаме растенията. Големината, а по въз­можност и формата на съдовете избираме винаги с оглед на рас­тението, което ще отглеждаме. При втория начин — на групи — използваме няколко саксии (най-добре пластмасови). Засаждаме растенията в нехранителен субстрат, а после ги поставяме в по-голям съд с подходяща фор­ма, в който наливаме хранителния разтвор. Предимството на вто­рия начин се състои в това, че може да разместваме саксиите с .различните растения произволно и да ги подреждаме според же­ланието си. Неудобството е, че саксиите, поставени в един съд, трябва да бъдат приблизително еднакво високи и се налага да следим височината на хранителния разтвор, за която е допустимо да се колебае само от 1 до 3 см от дъното им. Затова съдовете (главно неподвижните) имат линия, която показва докъде да стига разтворът.

Тя е от сем. Mimosaceae и е предимно растение на твърде ниска степен от развитието на растителния свят. Клон­четата й са обсипани с лъчезарни жълти или бели ароматни цветчета. При правилни грижи цъфтят във вазата няколко седмици. Поставяме ги на достатъчно светло и хладно място, далеч от пре­ки слънчеви лъчи. На всеки 3 до 5 дни сменяме водата, която трябва да бъде хладка. Най-добре е в нея да не прибавяме ни­какви подхранващи или консервиращи вещества. Отреза на клон­четата и надлъжния им разрез правим с остър нож под течаща хладка вода. Водният стълб в см.да трябва да бъде по възмож­ност най-висок. Във вазата акацията не се комбинира с други цветя.