Всичко за жената

През Средновековието риганът е бил една от билките, за които се е вярвало, че могат да прогонват злите духове и вся­какви заболявания. С риган са били опушвани хора и помещения. С него са били пълнени възглавниците, за да се постигне здрав сън.

Риганът е многогодишно, до 50 см високо тревисто расте­ние от сем. Устноцветни. В България се срещат 2 варианта от него. Единият, който има бели цветове, не бива да се използва като подправка и за лечебни цели, защото има неподходящ химичен състав. Другият цъфти с розово виолетови цветчета. Родината му е Европа и Предна Азия. Цялото растение има приятен аромат и слабо горчив и стипчив вкус подобно на чубрицата. Използва се горната надземна част. Тя съдържа до 4% етерично масло (с главна съставка тимол 50% ),8% дъбилни вещества, флавоноиди и др.

Риганът има спазмолитично и дезинфекционно действие. Влияе върху функциите на стомаха и жлъчната секреция. С риган се под­правят главно птици и тестени произведения. Самостоятелно или в смес с други билки служи за приготвяне на безалкохолни напит­ки. В народната медицина се употребява главно за ароматизиране на вани при балнеолечение. Прилага се при гинекологични забо­лявания, при рахит у децата, при кашлица. При заболявания на горните дихателни пътища се препоръчват инхалации с риган. Прилага се и като дезинфекционно средство при заболя­ване на устната кухина (гаргара). При стомашни заболявания се приготвя извлек от 1 чаена лъжичка ситно стрит риган. Той се залива с 1 чаена чаша вода, кисне се 2-3 ч, кипи 1 мин и след прецеждане на топло се изпива наведнъж преди хранене. Дозата може да се приложи 3-4 пъти дневно. При кашлица, безапетитие се използва етеричното масло. Риганът не бива да се употребява при бременни жени, тъй като предизвиква приток на кръв в тазо­вата област и може да причини аборт.

Гипсофилата цъфти едновременно с имортелите, но не толкова продължително, затова не бива Да пропуснем периода на цъфтежа й — юли. Това дребно цветенце с богато разклонени стъбла бива бяло, зеленикаво и нежно розово. Когато го купуваме или берем, внимаваме цветчетата да не са много разтворени, а да се развият едва при суше­нето. Твърде разцъфналите цветчета лесно капят при сушенето. Най-добре е да закачим всеки стрък поотделно с цвета надолу в тъмно по­мещение. След около седмица гипсофилата е изсушена и може да сло­жим няколко стръкчета във висока ваза. Красотата на букета е в бо­гато разклонените стръкчета и за да изпъкне дантелената структура на стъблата, използваме винаги прозрачен съд. Подходящ е също четириъгълен, висок аквариум, който служи за рамка на букета и из­пъква добре на всякакъв фон. Ако внимателно се грижим за цветята, те издържат до следващата година.

Всеки от нас положително е имал някога възможност да ви­ди сухи и изсушени растения и да им се възхищава. Може би дори не си даваме сметка, че те ни съпровождат почти през целия живот. Още. в училище сме правили традиционния хербарий, а по-късно в писмата или в книгите грижливо сме скътвали изсу­шена четирилистна детелина. И сватбения букет увиваме гриж­ливо в целофан и го прибираме старателно, за да му се радваме от време на време. Не на последно място са и изсушените бил­ки, към които протягаме ръка, когато не се чувстваме  добре. Повечето от растенията може да се запазят дълги години. Изненадващо доказателство са растенията въз вероятно най-ста­рия хербарий (от 1530 г.), който се съхранява в Рим. Как да се грижим за сухите и изсушените цветя? Как най-добре да ги запазим или подредим, за да не изгубят своята хубост? Може би след сухите треви и имортелите най-красива е кип софилатя, която се суши най-лесно и често и с която украсява­ме напие, когато живите цветя са малко. С нея и с още много други подобни цветя се правят венци. Сухите цветя се запазват съвсем лесно и подреждането им във вази зависи от личния вкус и предпочитания. Много повече сръчност изискват подбирането, изсушаването, запазването и използването само на цвета или на цели растения. При малко зна­ния и повече търпение и умение може да запазим естествената им структура и красота, като ги подредим във вид на малки картини в рамка или ги притиснем между две стъкла и ги за­качим на стената, на остъклени вътрешни стени и пр. Добре е да знаем начина и техниката на събирането, обработ­ването и запазването на отделни цветчета, листа или цели ра­стения. Винаги избираме растенията според поставената цел. Някои събираме и изсушаваме, за да правим миниатюри, а други —за големи и разнообразни пана. Растенията, които имат различна структура дори след изсушаването и пресуването, изискват раз­лични начини на подреждане, за да лежат добре едно до друго. Може да запазим в почти непроменено състояние цветята, които харесваме или обичаме, и при аранжирането им да проявим свое­то умение и вкус. Повечето от тях ще намерим в градината, на горската поляна или по ливадите. Обикновено най-чаровни са простите цветенца, които в природата често остават незабелязани. Търсенето и събирането на подходящи цветчета и цели ра­стения по същество не се различават много от работата по при­готвянето на хербарий. Трябва само много по-внимателно да се отнасяме към всяко растение. И най-малката механична повреда се отразява неблагоприятно върху крайния  резултат. Не събираме растения, нападнати от неприятели или болести (плесен, ръжда и т. н.), въпреки че привидно изглеждат здрави. По време на приготвянето и изсушаването тези недостатъци се проявяват неблагоприятно върху оцветяването.